Християнският дом (2 стр.) Сopyright, 1952 by the

ИЗГРАЖДАНЕ НА ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ РАЗВЛЕЧЕНИЯТА

ОБРАЗЦИТЕ СА НА НИСКО РАВНИЩЕ. Някои християнски родители отстъпват пред светските желания на своите деца. Така те отварят вратата на удоволствия, които по принцип веднъж са забранили.

Твърде много християнски родители одобряват любовта към забавления. Те са приели светското схващане и се успокояват с общото мнение, че е нормално в ранните години на децата и младите да не се възлага работа, да им се разрешават себелюбиви забавления и да бъдат задоволявани всички техни желания. По този начин се създава вкус към възбуждащи удоволствия, като децата и младите се учат да се наслаждават на такива неща и губят желание за сериозните и полезни задължения в живота. Те не мислят за Бога и за вечните неща, а прелитат като пеперуди. Не действат като съзнателни същества, чийто живот се измерва с живота на Бога и които са отговорни пред Него за всеки час от живота си.

Децата обичат общуването. Те не бива да преживяват радостта си сами и майката трябва да чувства, че в повечето случаи мястото на децата, когато са вкъщи е в стаята, където е тя. Само тогава тя ще може да ги наблюдава и да разрешава правилно малките противоречия между тях, както и да влияе за преодоляване на погрешните им навици. Децата се радват на неща, на които мислят, че и майката се радва, и е съвършено естествено да се съветват с нея по всички малки въпроси, които ги смущават и вълнуват. Майката не трябва да наранява сърцето на своето чувствително дете, като се отнася към неговия въпрос с безразличие. Тя никога не трябва да отказва съвет и помощ на децата си, дори и при най-дребните неща. Това, което е малко за майката, е голямо за децата. Всяка дума на наставление или предупреждение, изказана в подходящо време и по подходящ начин, ще има голяма стойност.

Някои майки не винаги са последователни. Понякога те отстъпват на децата си и им разрешават неща, които са в тяхна собствена вреда, а друг път им отказват най-невинните удоволствия, които биха доставили радост на детските сърца. В това отношение такива майки не подражават на Христос. Той обичаше децата, разбираше чувствата им и показваше съчувствие към техните радости и изпитания.

Това е начинът, по който постъпвах със своите деца, и още преди да завърша, те заплакваха и казваха: “Не желаеш ли да се молиш за нас?” Е, аз никога не отказвах да се моля за тях. Коленичех до тях и се молехме заедно. Тогава се застъпвах пред Бога за децата си. Докато слънцето беше още на небето и през цялата нощ аз се молех влиянието на врага да бъде съкрушено и постигах победа. Макар това да ми костваше цяла нощ усилие, чувствах се богато възнаградена, когато моите деца ме прегръщаха и казваха: “О, майко, ние сме радостни, че ти не ни позволи, да отидем там, когато искахме да направим това. Сега виждаме, че това е било грешно.”

Родители, това е начинът, по който трябва да постъпвате. Правете това по вътрешно убеждение. Поставете си за цел да извършите сериозно тази работа, ако искате да бъдете заедно със своите деца в царството Божие.
ПРОБЛЕМИ НА ОПАСНАТА ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ. При днешното състояние на обществото не е лесно на родителите да въздействат на децата си и да ги наставляват според библейските правила за правото. Децата в много случаи са нетърпеливи, не приемат съвети, желаят да имат свои начини на действие и да постъпват както те искат. Особено във възрастта от 10 до 18 години те са склонни да мислят, че няма никаква опасност от светските срещи с млади приятели. Но опитните християнски родители виждат опасността. Те познават особения темперамент на своите деца и знаят какво е влиянието на светските неща върху съзнанието им. От желание за тяхното спасение те трябва да ги въздържат и да ги пазят от възбуждащи забавления.
БДИТЕЛНОСТТА Е ОСОБЕНО НЕОБХОДИМА СЛЕД ПОКАЯНИЕТО. Каква голяма радост изпълва сърцата на грижливите, верни родители, когато децата решат за себе си да оставят удоволствията на света и да станат Христови ученици! И тогава обаче работата на родителите не трябва да престава. Тези млади хора точно сега започват ревностна борба срещу греха и срещу злите наклонности на естественото сърце. В този момент те се нуждаят особено много от съвета и бдителността на своите родители.
ТАЙНАТА НА ПРЕДПАЗВАНЕ НА ДЕЦАТА ОТ ПРИВЛЕКАТЕЛНОСТТА НА СВЕТА. Много родители се оплакват, че не могат да задържат децата си в дома, че те не копнеят за дома. Още в ранна възраст те имат желание за дружба с други хора, като колкото повече растат, толкова повече се стремят да избягат от това, което им изглежда като робство и неразумна забрана. Те не зачитат нито майчини молитви, нито бащини съвети. Съдът ще открие, че грехът лежи пред вратата на родителите. Те не са направили дома си това, което трябва да бъде - привлекателен, приятен, озарен от слънчевата светлина на взаимното внимание, приятните обноски и истинската любов.

Тайната на спасението на вашите деца се крие в това, да направите вашия дом любим и привлекателен. Снизходителността и отстъпчивостта на родителите не ще привържат децата нито към Бога, нито към дома; само твърдото, изпълнено с благочестие влияние на правилното възпитание и обучение ще спаси много деца от гибел.

Дълг на родителите е да бдят за цялостното поведение на своите деца. Те трябва да ги окуражават и разбират, да проявяват интерес към техните проблеми и готовност да им помогнат. Всичко това ще ги привлече към дома и те ще се убедят, че родителите им се интересуват от тях и техния живот. Родителите трябва да направят дома си приятен и радостен.
ЧАСТ XVIII

ГОЛЯМА ЩЕ БЪДЕ ОТПЛАТАТА ТИ

ГЛАВА ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТА

НАГРАДАТА ТУК И ВЪВ ВЕЧНОСТТА

БОГАТА НАГРАДА ОЧАКВА ВЕРНИТЕ РОДИТЕЛИ. Ако родителите дават правилно възпитание на децата си, ще бъдат радостни да видят плодовете на своето грижливо обучение в христоподобния им характер. Те са извършили най-висшата служба пред Бога, като са представили на света добре уравновесени, добре дисциплинирани семейства, които не само се боят от Бога, но Го прославят чрез влиянието си върху други домове; и те ще получат наградата си.

Вярващи родители, вие трябва да направлявате стъпките на децата си, особено в тяхната религиозна опитност. Когато те истински обикнат Бога, ще ви благославят и почитат за грижите, които сте проявили към тях, и за вашата вярност в работата за ограничаване на техните желания и за подчиняване на тяхната воля.

Има награда, когато семето на истината е рано посято в сърцето и грижливо отгледано.

Родителите трябва да работят с поглед към бъдещата жътва. Когато сеят сълзи и преживяват много обезсърчения, те трябва усърдно да се молят. Те може да виждат обещание само за късна и оскъдна жетва, но при все това не трябва да прекъсват сеенето. Трябва да сеят “край всички води”, използвайки всеки случай, за да се усъвършенстват и да бъдат полезни на децата си. Този труд няма да отиде напразно и посятото семе ще даде плод. Във времето на жътвата много верни родители ще се върнат и с радост ще носят снопите.

Дайте на вашите деца духовна култура и морално възпитание. Укрепвайте младите им умове и изграждайте у тях твърди и чисти принципи. Докато имате възможност, полагайте основата на благородна зрялост в развитието им. Вашите усилия ще бъдат възнаградени хилядократно.
РОДИТЕЛИ ЩЕ БЪДАТ ПОЧЕТЕНИ ОТ ДЕЦА, ПОДГОТВЕНИ ЗА НЕБЕТО. В Божието слово има красиво описание на щастливия дом и на жената, която го ръководи. “Децата й стават и я благославят. Съпругът й също я хвали.” Каква по-добра препоръка може да бъде дадена на господарката на един дом от тази, която е изразена тук?

Ако тя [истинската, верната жена и майка] гледа към Бога за сила и утеха и в мъдрост и страх от Него се стреми да изпълнява своя ежедневен дълг, ще привърже своя съпруг към сърцето си и ще види децата си да израстват почтени мъже и жени, които имат моралната сила да следват примера на своята майка.

Великият стимул за трудещата се, претоварена майка трябва да бъде фактът, че всяко дете, обучено правилно и притежаващо вътрешното украшение - украшението на един смирен и кротък дух, ще бъде годно да отиде на небето и ще свети в небесните дворове.

НЕБЕСНАТА РАДОСТ ДА ЗАПОЧВА ОТ ДОМА. Небето и земята не са отдалечени и днес повече, отколкото в нощта, когато овчарите чуха ангелските песни. Човечеството все още е толкова обект на небесна загриженост, колкото и когато обикновени хора, заети с делнични занимания срещаха ангели по пладне и разговаряха с небесните вестители в лозята и полетата. За нас небето може да бъде съвсем близо и в най-обикновените неща на живота. Ангели от небесните дворове ще придружават стъпките на онези, които ходят по Божиите заповеди.

Животът на тази земя е само началото на живота в небето; възпитанието, получено тук на земята, започва да ни подготвя как да живеем според небесните принципи; нашият живот тук е обучение за бъдещия живот. Това, което сме сега тук, по характер и свята служба, е сигурен предвестник на онова, което ще бъдем там.

Службата, извършена с посветено сърце, носи голяма награда. “Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” Чрез живота, който живеем посредством благодатта на Христос, се оформя нашият характер. В душата започва да се възстановява първоначалната красота. В нея се отпечатват качествата на Христовия характер и образът на Божеството започва да излъчва вътрешна светлина. Лицата на мъжете и жените, които ходят и работят с Бога, изразяват небесния мир. Те са обкръжени от небесна атмосфера. За такива души Божието царство е вече настъпило. Те притежават Христовата радост - радостта да бъдеш за благословение на човечеството. Те имат честта да бъдат приети за служители на небесното Величество; поверено им е Неговото дело, за да го извършват в Негово име.

Когато Самуил получи короната на славата, той ще я размаха в знак на почит пред престола и радостно ще признае, че уроците на вярност, получени от неговата майка, чрез заслугите на Христос, са го увенчали с безсмъртна слава.

Делото на мъдрите родители никога не ще бъде оценено от света, но когато започне съдът и книгите се отворят, тяхното дело ще се разкрие, както Бог го вижда, и ще бъде възнаградено пред човеци и ангели. Ще се види, че детето, водено във верния път, е било светлина на света. Изграждането на характера на това дете е коствало сълзи, грижи и безсънни нощи, но делото е било извършено мъдро и родителите ще чуят от Господа: “Добре е извършено”.
ПРАВОТО НА ДОСТЪП В ЦАРСКИЯ ПАЛАТ. Нека младежите и малките деца да изберат за себе си онази царска дреха, изтъкана в Небето от “висон, чист и светъл” (Откр. 19:8), която ще носят всички земни светии. Тази дреха - Христовият непорочен характер - се дава безплатно на всяко човешко същество. Но всички, които я получат, ще я имат и ще я носят още тук.

Учете децата, че когато умът им е зает с чисти мисли, насочени към ближните и когато вършат полезни дела от любов, те се обличат с красивата дреха на Исусовия характер. Тази дреха ще ги направи красиви и възлюбени тук на земята, а в бъдеще тя ще бъде средството, което ще им даде право на достъп в палата на Царя. Неговото обещание гласи: “Ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни” (Откр. 3:4).

Тогава видях как Исус поведе изкупеното множество към портите на града. Той хвана портата, разтвори блестящите й крила и покани народите, които са пазили истината, да влязат. Вътре в града имаше всичко, на което очите можеха да се радват и което възвишаваше духа. Навсякъде те виждаха богата слава. Тогава Исус погледна към Своите изкупени светии. Техните лица блестяха от слава. Като отправи към тях поглед, изпълнен с любов, Той каза с красивия Си мелодичен глас: “Аз виждам труда на душата Си и съм доволен. Тази богата слава принадлежи на вас за цялата вечност. Вашите страдания свършиха. Вече не ще има нито смърт, нито скръб, нито вик, не ще има повече болка.” Видях изкупеното множество да се покланя и да полага блестящите си корони в Исусовите нозе; а когато любещата Му ръка ги повдигна да станат, те засвириха със златните си арфи и изпълниха небето с чудесна музика и песни за Агнето.

Езикът е твърде слаб, за да опише небето. Когато тази сцена се разкри пред мене, онемях от възхищение. Поразена от ненадминатата красота и извънредна слава, оставям перото и извиквам: “О, каква любов! Каква удивителна любов!” Най-богатият език не може да опише славата на Небето, нито неизмеримата дълбочина на любовта на Спасителя.
ГЛАВА ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТА

ЖИВОТ В РАЙСКИЯ ДОМ

РАЯТ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕН. Дълго време след изпъждането на човека от приятните пътеки на Райската градина тя остана на земята. Дълго време на падналата раса се позволяваше да гледа дома на невинността, но влизането в него бе одобрявано от пазещите ангели. При пазената от херувимите райска врата се откриваше Божествената слава. Там идваха Адам и синовете Му, за да се покланят на Бога. Там се подновяваха клетвите им на послушанието спрямо оня закон, престъпването на който ги бе изпъдило от рая. Когато вълната на беззаконието се разля по света и безчестието на хората реши тяхното собствено унищожение чрез потоп, тогава Ръката, Която бе създала райската градина, я вдигна от земята. Но при последното възстановяване, когато ще има “ново небе и нова земя”, тя ще се възобнови още по-красива и по-славна отколкото в началото.

И тогава хората, които са пазили Божиите заповеди, ще получат безсмъртна енергия от Дървото на живота; и през безкрайните векове жителите на безгрешните светове ще виждат в тази градина образец на съвършено Божие творение, недокоснато от проклятието на греха - образец на това, което цялата земя би станала, ако човекът бе изпълнил славния план на Създателя.

Великият план на изкуплението ще има за резултат пълното възвръщане на света към Бога и Неговото благоволение. Всичко, което бе изгубено чрез греха ще се възстанови. Не само човекът, но и земята ще се изкупи, за да стане вечно жилище на покорните. Цели 6000 години Сатана се е борил да завладее земята. Сега ще се изпълни Божият първоначален план, създаден още при нейното сътворение. “Светиите на Всевишния ще завладеят царството и ще го притежават завинаги във вековете.”
“ИЗКУПВАНЕ НА ЗАГУБЕНОТО НАСЛЕДСТВО”. Първоначалната цел на Бога със сътворяването на земята е изпълнена, и тя е направена вечно жилище на изкупените. “Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея вечно”. Дошло е времето, към което святи мъже са поглеждали с копнеж, откакто огненият меч прегради достъпа на първата двойка до рая - “времето на изкупване на загубеното наследство”. Земята, дадена първоначално на човека като негово царство, предадена от него в ръцете на Сатана и тъй дълго държана от могъщия враг, ще бъде възвърната чрез великия план на изкуплението.

Всичко, което е било загубено чрез първия Адам, ще бъде възстановено чрез втория. Пророчеството казва: “И ти, стълбе на стадото, силна крепост на Сионовата дъщеря, в тебе ще дойде първата власт”. И апостол Павел сочи напред към “изкуплението на придобитото наследство” (Еф. 1:14).

Бог сътвори земята, за да бъде жилище на святи, щастливи същества. Тази цел ще бъде изпълнена, когато земята, обновена чрез Божията сила и освободена от грях и скръб, ще стане вечният дом на изкупените.
АДАМ ВЪЗСТАНОВЕН В СВОЯ РАЙСКИ ДОМ. След изпъждането му от Едем животът на Адам бе пълен със скърби. Всеки увяхващ лист, всяко умъртвено животно, всяка сянка над красивата природа, всеки порок в характера на човека бе ново и ново напомняне за неговия грях. Страшна бе болката на разкаянието, когато той наблюдаваше безбожието, вземащо надмощие, и когато в резултат на неговите предупреждения трябваше да получава укорите, че именно той е причината за греха. С търпеливо смирение понасяше Адам почти 1000 години наказанието за престъплението си. Той се разкайваше искрено за греха си, уповаваше на заслугите на обещания Спасител и умря с надеждата за възкресението. Божият Син поправи грешката, причинила падането на човека. И сега, чрез делото на изкуплението, Адам отново бива възвърнат към своята първоначална слава.

Възхитен от радост, той разглежда дърветата, които някога бяха неговото най-приятно занимание, съвсем същите, от които той в дните на невинността и щастието си береше плодове. Вижда лозите, които бяха отглеждани от собствените му ръце, същите цветя, за които някога обичаше да се грижи. Умът и очите му обхващат гледката; той схваща, че това наистина е възстановеният рай, много по-прекрасен сега, отколкото тогава, когато бе изпъден от него. Спасителят го отвежда до Дървото на живота, откъсва чуден плод и му предлага да яде. Той се оглежда около себе си и вижда много членове на семейството си, спасени в Божия рай. Тогава хвърля блестящата си корона в нозете на Исус, пада на гърдите Му, прегръща Спасителя. Докосва златната арфа и под небесните сводове отеква триумфиращото пеене: “Достойно, достойно е Агнето, Което бе заклано и пак живее!” Адамовото семейство приглася на тази музика и всички полагат короните си пред нозете на Спасителя, като се прекланят в обожание пред Него.

Това повторно съединение се наблюдава от ангелите, които плакаха при падението на Адам и се радваха, когато Исус след възкресението се възнесе на небето, след като бе отворил гроба за всички, които биха повярвали в Неговото име. Сега те виждат делото на спасението завършено и се присъединяват към хвалебната песен.
ЖИЛИЩА, ПРИГОТВЕНИ ЗА БОЖИИТЕ ЧАДА, КОИТО КОПНЕЯТ ДА ОТИДАТ В НЕБЕСНИЯ ДОМ. Опасението, че бъдещото наследство може да изглежда твърде земно, е накарало мнозина да одухотворяват самите истини, които ни карат да гледаме на него като на наша вечна родина. Исус уверяваше Своите ученици, че Той отива да им приготви място в дома на Своя Отец. Който приеме ученията на Божието слово, няма да бъде съвсем в незнание относно небесното местопребиваване... Човешкият език не е в състояние да опише наградата на праведните. Ще я познаят само тези, които я видят. Никой смъртен ум не може да схване славата на Божия рай.

В Библията наследството на светиите е наречено отечество. Там Небесният Пастир води Своето стадо при източници на жива вода. Дървото на живота дава своите плодове всеки месец, а листата на дървото служат за здравето на народите. Там има вечно течащи реки, бистри като кристал, а по бреговете им люлеещи се дървета хвърлят сенките си по приготвените пътища за изкупените от Господа. Там пространните равнини преминават в красиви хълмове, а Божиите планини извисяват своите величествени върхове. По тези ширни равнини, край чистите живи реки Божият народ, дотогава тъй дълго скитник и странник, ще намери своя дом.

Има домове за странниците, дошли от земята. Има дрехи за праведните, с корони на слава и палми на победа. Всичко, което ни е смущавало в Божието провидение, ще се изясни в бъдещия свят. Нещата, които са трудни за разбиране, тогава ще намерят обяснение. Тайните на благодатта ще се разкрият пред нас. Там, където нашите ограничени умове са откривали само неясни отговори и нарушени обещания, ще видим най-съвършената и красива хармония. Ще разберем, че безкрайна любов е отреждала опитностите, които са ни изглеждали най-тежки. Когато разберем нежната грижа на Този, Който прави всичко да съдейства за наше добро, ще се зарадваме с неизказана радост и пълна слава...

Ние сме на път към дома. Този, Който ни възлюби толкова много, че умря за нас, ни е приготвил дом. Новият Ерусалим е нашето място за почивка. В Божия град няма да има тъга. Няма да има скръб, нито оплакване на съкрушени надежди. Няма да има погребални чувства, не ще се чуе там и плач. Скоро дрехите на тъгата ще бъдат сменени със сватбено облекло. Скоро ще бъдем свидетели на коронясването на нашия Цар. Онези, които на тази земя са воювали в борбата за вярата, чийто живот е бил отдаден на Христос, ще светят със славата на Изкупителя в Божието царство.

Господ ми позволи да хвърля поглед към другите светове. Дадени ми бяха крила и ангел ме придружи от града до голямо и славно място. Тревата там бе свежо зелена и птичките пееха сладки песни. Жителите на това място бяха различно големи, бяха благородни, величествени и много мили. Много приличаха на Исусовия образ и лицата им светеха, давайки израз на радостта от свободата и щастието на мястото. Запитах един от тях защо са много по-мили от земните жители. Отговорът бе: “Ние сме живели в пълно послушание на Божиите заповеди и не сме изпадали в непослушание, както жителите на земята..” Помолих ангела, който ме придружаваше, да ми позволи да остана на това място. Не можех да понеса мисълта да се върна пак в този мрачен свят. Но той ми каза: “Трябва да се върнеш обратно. Ако останеш вярна, ще имаш привилегията, заедно със 144-те хиляди, да посещаваш всички тези светове и да виждаш Божиите дела.

Спасените не ще познават никакъв друг закон, освен закона на небето. Облечени в дрехите на хвала и благодарност всички ще бъдат едно щастливо, обединено семейство. Над тази сцена утринните звезди ще пеят заедно и синовете Божии ще възклицават от радост, докато Бог и Христос заедно ще заявят: “Няма да има вече грях, нито ще има вече смърт”.

От онази сцена на небесна радост [възнесението на Христос] до нас на земята достига ехото на Христовите думи: “Отивам при Моя отец и при вашия Отец, при Моя Бог и при вашия Бог”. Небесното семейство и земното семейство са съединени в едно. За нас Господ се възнесе и за нас ще живее. “Затова може съвършено да спасява онези, които чрез Него отиват при Бога, виждайки, че постоянно ходатайства за тях.”
МАКАР И ДА СЕ ОТЛАГА, ОБЕЩАНИЕТО Е СИГУРНО. Дълго сме чакали идването на Спасителя, но обещанието е сигурно. Скоро ще бъдем в определения за нас обещан дом. Там Исус ще ни води край живи потоци, извиращи от Божия престол и ще ни обясни всички неясни и скрити неща, чрез които провидението ни е водило на тази земя, за да усъвършенства нашия характер. Ще наблюдаваме там красотите на възстановения рай. Поставяйки при нозете на Спасителя короните, които Той е положил на главите ни и докосвайки нашите златни арфи, ние ще изпълним цялото небе с хвала за Този, Който седи на престола.

Нека всичко, което е красиво в нашия земен дом, ни напомня за кристалната река и зелените поля, за люлеещите се дървета и живите извори, за святия град и певците, облечени в бели дрехи, за нашия небесен дом - този свят на красота, който никой художник не може да нарисува, никой смъртен език не може да опише. “Око не е видяло, ухо не е чуло, нито на сърцето на човек не е дохождало това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят.”