Златната Светлина на 2012

Ние сме тук заедно на прага на новото време и ти си по средата на една голяма стъпка. Енергията на новото, което връхлита Земята сега е като огромна вълна, която облива човешките мисли, действия и чувства. Всъщност тази вълна е ослепителната Светлина, която те обгръща целия и която те призовава да се събудиш. Понякога може би те плаши, защото тази вълна на нова енергия превръща досегашния ти живот в хаос. Струва ти се, че всичко старо трябва да бъде променено: работа, взаимоотношения, начин на живот и дори ежедневието тим- всичко изглежда изкривено. Какво ми става? Какво се случва?

По същото това време вие сте поканени да вървите напред и да разберете кое е правилно за вас и кое не. И като казвам „ВИЕ” нямам предвид вашата земна тленна личност: вашите гени (които отново идват отвън), вашите родители, начина по който сте отгледани, обществото, образованието и др.. Нямам предвид ОНАЗИ личност когато казвам „ВИЕ”, а вашата дълбока душевност. „Вие”, което означава, че сте независими в този свят и независими от предразсъдъците и нормите, които ви се налагат от обществото; независими без значение от тялото, в което живеете и чийто реакции също са повлияни от външна намеса. Веднъж навлязъл в дълбочините на твоята същност помни КОЙ СИ! Ти си вечното съзнание, което дава живот в твоето тяло, и което изисква временни преживявания на Земята. Това съзнание, което е много по-дълбоко, е изпълнено с живот! То е креативно, сияещо, приключенско и в същото време знае, че корените му се крият в Съществуването.

Това съзнание, което си ти не е абстрактно; то е Господ, който живее далеч, извън теб, но е жизнерадостно и ясно съзнание - И това си ти самият! Ти чувстваш това съзнание, че прелива в теб в момента когато започнеш да се замисляш на въпроса кой си; когато знаеш какво ти носи радост; когато си докоснат от това, което желаеш - също и когато чувстваш какво не искаш. Тази основна възможност да разделяш, да можеш да казваш да или не в зависимост от това дали чувстваш, че нещо е добро или не, те държи близо до мисълта кой всъщност си - твоята душа и вътрешно АЗ. Освен това, АЗ заема централно място в твоя живот и решава кое ти принадлежи и кое не.

Животът сега показва по кой нов път да тръгнеш; вълната на новата енергия, която в този момент прониква в земната атмосфера. Можеш да реагираш на тази покана по два начина: можеш да вървиш надолу по течението на новата енергия или да й се противопоставиш. Ако се довериш на това течение и позволиш на себе си да бъдеш понесен от неговата сила ти получаваш „криле” и ще бъдеш тласнат напред от динамиката на енергията. Това може да бъде плашещо, защото трябва да се разделиш със старото, но едновременно с това е вълнуващо и освобождаващо.

Можеш да избереш да тръгнеш срещу течението на новата енергия, страхувайки се какво то ще ти донесе и страхувайки се да се отделиш от сигурната безопасност на старото. Когато това се случи ти поемаш в посока срещу силите, които искат да променят живота ти изцяло. Тази съпротива и противопоставяне е форма на борба, и ако вие се противопоставите на толкова мощно течение, може да се удавите. След това нещата могат да станат задушаващи и потискащи в теб и около теб. Няма на какво да се опреш в живота си, защото ти не вярваш във великите сили, които искат да те напътстват.

Винаги е възможно да се върнеш и да кажеш „ДА” на течението. В момента, в който се предадеш и поемеш по новия път отново усещаш, че си жив, че всичко това има смисъл и ще те отведе до красиво и добро място. Важно е да знаеш, че когато се противопоставяш ти все още си същество изпълнено с плашещи видения от миналото. Някои от тях, които те държат в страх, са всъщност гласът на страха. Понякога се случва да си толкова зает с противопоставянето, че не разбираш, че отхвърляш нещо добро, което иска да се появи в твоя живот. Смяташ, че придържайки се към стария си начин на живот си в правилния път без да забелязваш и разбираш своите страхове. Да живееш в страх се е превърнало в навик, защото си отгледан в общество изпълнено със страхове.

Днес те каня с помощта на един обикновен експеримент да разбереш до каква степен си вплетен в старите ти навици изпълнени със страхове и как се противопоставяш на новото, което иска да навлезе в живота ти. За да можеш да направиш този експеримент трябва да ти разкажа повече за новия свят, на чийто праг стоиш. Представи си действителността на новата Земя пред теб като Златна Светлина. Няма да описваме физическите детайли на светлината, а ще се свържем с нея на енергийно ниво, за да я почувстваме. Извикай твоите мечти, представи за новото, обичайки земната реалност, подкрепени от сърцето. Вгледай се в Златната Светлина, излъчвана от действителността и осъществи контакт с НЕЯ. Опитай се да допуснеш Златната Светлина в тялото си. Почувствай колко е мека, любяща и мощна. Златната Светлина не се противопоставя на нищо. Тя казва „ДА” на всичко и заради това ТЯ може да прониква навсякъде, както в мрачните така и в светлите зони.

Това е Светлината на Любовта. Това е Светлината на алхимията, която трансформира мрака (оловото) в Светлина (злато). В Златната Светлина всичко има значение и стойност - не съществува битка между Светлината и Мрака. Почувствай силата на тази Златна Светлина. Това е раждането на Христовото съзнание във всеки от вас. Когато приютиш Светлината няма нужда да се отдалечаваш от мрака и тежестта, можеш напълно да присъстваш в земния свят. Можеш да бъдеш този който си заобиколен от хаоса и разрушаването на старата система, която те заобикаля. Няма нужда да бягаш, просто задръж светлината в себе си. Това е Светлината на новия свят; светлината в твоята душа. Не избягвай света. Единственото, което се изисква от теб е да останеш верен на Златната Светлина. Разпознай я в себе си; тя е тиха, спокойна и самоуверена. Почувствай силата на тази енергия, която те носи и те подкрепя. Почувствай я сякаш краката ти потъват; тя има материя. Почувствай как Златната Светлина навлиза в теб и посажда семенца навсякъде.

В настъпващата ера, новият и старият ред съществуват ръка за ръка. Тук и там се появяват пролуки в енергията на стария свят. Това се случва когато хората са склонни да се откажат от сигурността и да пристъпят към новото. Тогава на тяхно място застава Златната Светлина. Може би това се случва чрез теб, защото ти вече си приютил новото съзнание в душата си. Ако живееш в света на Златната Светлина, ти можеш да бъдеш себе си и освен това можеш да предложиш нещо ново в енергийното поле на старото. Ти си като порта, отваряща се за повече свобода и нежност. Ти си онази порта за другите благодарение на енергията, която разпръскваш без да ти е нужно голямо усилие! Когато чрез теб Златната Светлина премине в друго същество то става без усилие - благодарение на твоето присъствие. Времето на огромните усилия и битки срещу мрака е безвъзвратно отминало. Вече няма нужда да се биеш - това не е твоята битка! Откажи се да се биеш за или против нещо. От теб се иска да бъдеш тук и да приютиш в себе си Златната Светлина на бъдещето и да й бъдеш верен.

Няма да ви проверяваме в старите ви страхове - мисли на уплаха и необходимостта от сила и контрол. Вие сте израснали със тези мисли, защото те са част от колективната енергия на Земята. Точно сега вие се свързахте със Златната Светлина на Новата Земя, където удобство и радост възтържествуват. Сега погледни със вътрешното си око в енергията на стария свят, основаваща се на борба, страх и враждебност и се вгледай в енергията пред теб. Вгледай се в нея безпристрастно, без страх. Какъв е цветът на тази енергия? Дали се появява като мрачна и гъста мъгла, задушаваща и лепнеща? Как се чувства тя? Изпълнена е със страх и можеш да я погледнеш спокойно, защото тя не може да ти причини нищо. Няма нужда да тръгваш с нея или да й се противопоставяш. Тя е там и ти само я наблюдаваш.

Сега почувствай отново присъствието на Златната Светлина в себе си и след това внимателно се вгледай къде стария свят се е прилепил към теб. Вгледай се в зоните около сърцето и по-ниските енергийни центрове: твоя стомах, пъп и опашна част. Има ли връзки с енергията, които все още те държат свързан със стария свят, която е управлявана от страх, осъждане и битка? Вгледай се в това спокойно и попитай себе си, „Къде все още съм свързан със старото?” „Покажи ми мястото ясно, защото аз искам да съм със ясно съзнание за него.’’ В този момент старото става видимо и можеш да видиш връзките, които те свързват, да почувстваш енергията, която се съдържа в него. Какво все още те свързва със стария ред - страха и несигурността. Това е чувството за малоценност, което ти не заслужаваш и знаеш, че вече не принадлежиш на него. Кое е това, което те разсейва и ти пречи да се фокусираш върху онова, което те прави велик?

Обърни внимание, на това което най-много те сковава. Вероятно ще видиш едно дето, което се появява, за да погълне тази енергия:едно изплашено, несигурно, подтиснато дете или пък агресивно. Моля те да внимаваш със емоциите, които те дърпат към старото. Колкото по-ясно виждаш всичко това, толкова е по-лесно да се освободиш от него. Няма нищо по-освобождаващо от това да разбереш кой си. Дори да бъде разочароващо да разбереш, че все още си свързан със старото до някаква степен е по-добре, че го виждаш отколкото да се страхуваш от срещата с него. Златната Светлина никога няма да те укори. Нека всичко в теб, което те кара да се страхуваш и да се съпротивляваш на новото да се покаже на дневна светлина - струва си цената. Когато си наясно какво те свързва със старото ти можеш да допуснеш Златната Светлина в тази зона. Не се опитвай да разкъсаш веригите на миналото. Просто им позволи да бъдат наситени със Златната Светлина, която е изпълнена с топлина и разбиране.

Не се бори със своя страх, твоята несигурност и зависимост от старото; заобиколи го със Златна Светлина, съпричастие, състрадание. Не е необходимо да се бориш срещу него. Противопоставянето влошава нещата, защото то извиква съпротивата в зоните в теб, които все още не са склонни или не могат да се присъединят към новото. Нека любовта стопли и отпусне тези зони. Ако кажеш на изплашените и несигурни зони в теб, че са добре дошли такива каквито са, тогава те започват да губят силата си и да се променят. Запази всичките изплашени и съпротивляващи се зони и не се отричай от тях. Кажи им, че ги обичаш и, че ще крачиш напред заедно с тях. Те все още съдържат огромна сила и ти не би искал да я изгубиш! Ти искаш да трансформираш тази енергия, а това може да се случи с любов. Сега позволи на детето в теб да се приближи, детето, което най-ясно отразява съпротивата, страха и недоверието в себе си. Допусни детето в сърцето си, заобиколи го със Златна Светлина и му кажи колко си щастлив, че си го открил. Сега, когато то е при теб ти можеш да го подслониш „под своето крило” и да се грижиш за него, така че то да не бъде повече предмет на влияния и подбуди отвън, които събуждат страха.

Сега бих искала да те приближа към идващата година, 2012. Сега сме в последния месец на 2011 и зимата е естествения преходен период; време, в което се обръщаме към себе си и се подготвяме за новото. Много бихме могли да кажем за това какво 2012 ще ни донесе. Бих искала да те поканя да не се съобразяваш с нищо чуто и прочетено за „2012”. Всички тези са външни подбуди. Предпочитам сам да почувстваш какво тя означава за теб. Успокой се; нищо не може да се случи и ти си в безопасност. Настрой себе си към 2012 по начина, по който тя означава за теб, а не за света. Виж как светлина и цвят се появяват за тази година и почувствай енергията и възможностите, които тя ти предоставя. Задай въпросите към 2012: ”Кое е най-доброто за мен тази година и как мога да реализирам своя потенциал?” „Кое е важно за мен да зная и да правя?”

Представи си една огромна вълна в морето, а ти седиш на гребена й. Удивително и вълнуващо е да те носи вълната. Почувствай какво е да си на гребена на вълната, защото това означава, че ти си на върха на своите възможности и позволяваш на живота да те понесе в правилната посока. Какво те кара да се откажеш от това движение и как би могъл да кажеш „ДА” на всичко това? Позволи на прекрасното чувство да те завладее. Докато си на гребена на вълната ти живееш във Вяра и тя ще ти помогне да настроиш себе си за това, което новата година ще ти донесе. Винаги вярвай на собствения си глас. Това, което ти се предлага от външния свят като „информация” например във формата на предсказания и края на очакванията не винаги се базира на ясно мислене или интуиция. Има проповедници, които говорят от страх и необходимост за сензация и драматизъм. Техните послания могат да ви объркат. Освен това има послания за Светлината, които ти дават сила спокойствие и мир. Постави граница между това, което чувстваш. Кое е добро за мен и кое не? Ти си центъра.

Накрая искам да привлека вниманието ти към нашия малък кръг тук, днес, в това пространство. Представи си, че в средата на кръга има огън, а ние седим около него - огънят на топлината и вдъхновението. Ние всички сме захранени от този огън; огънят в нашите сърца. Представи си как блясъкът на огъня осветява лицата ни, как отразява твоята надежда, копнеж, тъга и съмнение. Когато тези изражения се появят на лицето ти огрени от огъня, те придобиват човешки облик и стават прозрачни. На топлата мека светлина, излъчвана от огъня, всичко изглежда такова каквото е. Позволи си тази топлина, Златната Светлина. Все още усещаш следите в себе си от Мрака на Душата си, тъмнината, която те е хванала в капан. Сега се заобиколи с топлата Светлина; винаги можеш да го направиш. Награди себе си, гордей се с това, което си и осъзнай колко си смел. Опитай се да извикаш всичко, което вече си свършил, това което можеш да направиш и това, което си изтърпял. Потвърди своето величие и не допускай мисли, които да те омаловажат. Позволи на този огън да прерасне в клада така, че искрите му да излязат извън кръга и да достигнат до много други хора. По този начин кръга ще се разшири. Това е моето новогодишно пожелание за теб и за всички, които ще го прочетат или чуят по-късно.

Превод:Карамфила Хаджииванова

Аз съм Йешуа и съм с вас. През бариерите на пространството и времето съм редом с вас. Почувствайте ме в сърцето си. Знам какво е да си човек със своите полети и падения. Изследвал съм отвътре целия спектър човешки чувства в този свят на крайности и в крайна сметка намерих изход, подход към друг начин на възприемане на нещата. Този начин позволява да се види целия човешки опит в друга светлина. Светлина, създаваща мир и спокойствие в сърцето ви.

Именно за това е днешното ми послание. Много от вас не са в съзвучие със себе си, намират се в състояние на борба със самите себе си. В ума ви е още жива идеята за това, че трябва да бъде по-добре, че не трябва да сте това, което сте сега. Че трябва да станете по-развити, по-добре да следвате определени правила, високите идеали, които сте си задали. Но това е лъжлив идеал. Цялата тази работа е основана на идеята, че не сте добри такива каквито сте, че има нещо друго, че имате възможност да се промените и че вие може да контролирате факта, че сте човек. Това е старата идея, която вече напълно сте изпитали в много древни времена.

Тази идея, в частност, е съществувала в Антлантида, където сте развили третото око и сте го изпробвали като център на наблюдение. С негова помощ сте можели да възприемате и с негова помощ сте искали също и да се намесвате, да формирате живота си по свое желание. Във вас е съществувала тенденция за доминиране, но тя също се е вдъхновявала от вашата концепция за истината. Смятали сте, че действате, изхождайки от висши принципи, и всичко, което правите е винаги „добро“. Властта винаги се прикрива с идеи, смятани за добри. Всяка идеология, по този начин, се строи около такива идеи, създавайки мироглед, който изглежда като стремеж към доброто като в същото време всъщност е опит за контролиране на живота. Както своя, така и на другите.

Властта развращава. Тя ни отделя от естествения поток на живота, присъстващ във всяко човешко същество. Тя ви дава концепция за пластичност, податливост, която всъщност е основана на илюзията. Животът такъв, какъвто го познавате, няма гъвкавост и в този смисъл не се определя нито от разсъдъка, нито от волята, нито от третото око. Животът не се вмества в мироглед или някаква система и не може да бъде организиран на основата на ментални процеси. Дълго време бяхте в битка с човечността си, с условията на съществуване като човек. По-голямата част от духовния път е основана на идеята, че е необходима работа над себе си, необходимост от извисяване, необходимост от предопределени действия, призвани да ви водят към идеалната ситуация. Но тази идея създава голяма вътрешна борба, натрапване на стандарти, които дълбоко в душата си знаете, че не можете да постигнете. По този начин от самото начало сте обречени на неуспех.

Почувствайте сега енергията на този начин на мислене. Какво правите вие със себе си? Каква енергия тече от тази необходимост да се назначава, натрапва, това изискване за усъвършенстване, от желанието да се организира живота, емоциите и мислите? Почувствайте енергията на желанието за контрол! Това енергия на любовта ли е? Често тази енергия се представя за любов, добро и истина, но властта винаги се маскира така, че хората да я приемат по-лесно. Властта не показва открито лицето си, но съблазнява с мисълта. Затова е по-добре да не обмисляте, а да почувствате какво прави с вас желанието да контролирате живота. Погледнете в ежедневието си, в настоящето, в живота си сега. Колко често се сражавате сами със себе си, осъждате това, което се надига във вас, това, което израства естествено и иска свободно да протича? В това състояние на осъждане се крие критикарска енергия, скрива се студенината. „Така не трябва, това е неправилно, това трябва да си отиде!“ Почувствайте тази енергия. Помага ли ви?

Сега искам да ви покажа друг начин да погледнете на себе си. Да ви покажа място, където измененията наистина могат да станат, но без борба. Място, където не е необходимо да се сражавате със себе си. За да поясня това, ще ви дам пример. Представете си, че ви се е случило нещо, което ви дразни и гневи. Можете да реагирате различно на този гняв. Ако не сте свикнали да разсъждавате над емоциите си и реакциите ви са най-обикновени, то няма нищо повече, освен гнева. Вие се гневите и точка. Гневът ви сгорещява, вие се отъждествявате с него. Често става така, че вие приютявате гнева вътре в себе си. Проектирате вината върху някой друг. Някой друг не е направил нещо както трябва и е виновен и вие се ядосвате. Това е най-първичната и обикновена реакция. Вие се отъждествявате с гнева и се ядосвате.

Другата възможност аз наричам втория път на реагиране. Вие се ядосвате и веднага чувате глас в главата си, който ви говори: „Така не може. Не е правилно. Не е хубаво да се ядосвам. Трябва да поправя това.“ Напълно е възможно религията ви или социалните условия да са ви научили да сподавяте гнева си. В смисъл, че по-добре е, по-красиво и нравствено е да не показвате гнева си пред другите. Това най-вече се отнася за жените, мислещи че не им подобава открито да изразяват гнева си, че това не е женствено.

Има най-различни идеи, заставящи ви да осъждате гнева си. Какво става в такъв случай? Когато във вас нараства гняв, веднага се надига определено отношение: „Това не е позволено, не е правилно.“ По този начин, гневът се превръща във вашата сенчеста страна, тъй като той, буквално, не трябва да излиза на светло, не трябва да се вижда. Какво става като потискате по този начин гнева? Той не изчезва. Той отива на заден план и ви влияе по друг начин. Той предизвиква страх и безпокойство. Вие не използвате силата, скрита в гнева, защото не си позволявате да я използвате. Вие показвате своята мила, хубава, но не страстна, гневна страна. По този начин гневът се блокира и можете да си мислите, че се различавате от другите хора по тези чувства. Можете да започнете да страните от тях. Във всеки случай вътре във вас се създава жесток конфликт между вашите, както ви се струва, различни „Аз“. Между „Аз“на Светлината и „Аз“ на Тъмнината. И така попадате в тази болезнена игра, тя ви ранява вътрешно дотолкова, до колкото не можете да изразите себе си. Именно това осъждане ви ограничава.

Наистина ли такава реакция е по-добра за вас? Потискането на емоциите прави ли ви по-мирни, по-спокойни и по-любящи? Можете ясно да видите, че този тип реакции не действат. Те не водят до вътрешен баланс. Още повече, вие правите това със себе си. Често потискате емоции, защото си мислите, че не изглежда добре в очите на другите, не е добре от морална гледна точка, към която се придържате. А не обмисляте този морал – откъде се е взел той и с какво ви подхранва. Така че ето какво ви препоръчвам: не мислете за това, а го почувствайте. Почувствайте енергията на осъждане, която изстрелвате към себе си заради идеала и поради това какво вие „трябва да правите“, зад които понякога наистина стоят високи мотиви – нека бъде така. Обуздаването на своите емоции и систематичното им потискане няма да доведе до вашето просветление.

Има и трети начин, по който да преживеете своите собствени човешки емоции. Първият начин беше в пълното отъждествяване със своя гняв. Вторият начин беше в потискането и осъждането му. Третият начин е в позволяването му и преодоляването му. Именно това и прави съзнанието. Съзнанието, за което говоря, не съди. Това е състояние на битието. Това е способ на наблюдение, което едновременно се явява и творчество. Много духовни традиции казват: „Осъзнавай себе си и това е достатъчно.“ Ще се удивите. Как може обикновеното съзнание да промени потока на емоциите? Нужно ви е осъзнаване, че съзнанието е нещо много мощно. Това е нещо много по-голямо от обикновеното регистриране на емоциите. Съзнанието е могъща творческа сила.

Сега си представете, че нещо във вашия вътрешен свят е предизвикало силна емоция, например гняв. Когато съзнателно работите с нея, вие изцяло я наблюдавате в себе си. Нищо не правите, само я наблюдавате. Вие вече не се отъждествявате с гнева, не се изгубвате в него. Вие просто му позволявате да бъде такъв какъвто е. Това е състояние на откъсване, но то изисква голяма сила, защото всичко, на което сте научени по-рано, ви тегли да потънете в настроението си, в емоциите на гнева или страха. И за да се усложни още повече ситуацията, вие започвате да осъждате този гняв или страх. По този начин, вас ви влече в две посоки далеч от съзнанието, а изходът е точно по средата по пътя към вътрешния мир. Обичайният начин за справяне с емоциите си ще ви отведе далеч от центъра на вашето съзнание, обаче, това е единственият начин. Само мълчаливо наблюдавайки цялата пълнота на емоцията, вие не губите осъзнаването, оставате напълно присъстващи. Вие не си позволявате да се намесвате, нито в самата емоция, нито в осъждането й. Меко и с пълно осъзнаване я наблюдавате: „ето това се случва с мен“.

„Виждам как в мен се надига гнева, как се придвижва в моето тяло. Аз усещам реакцията в стомаха и в сърцето си, а мислите ми бързат да оправдаят емоцията ми. Мислите ми казват, че именно аз съм прав, а не другия човек.“ Всичко това вие виждате, наблюдавайки се, но без да го следвате. Вие не потъвате в емоцията. Точно в това е съзнанието и яснотата на ума. По този начин вие успокоявате демоните в своя живот: страх, гняв, недоверие.

Отъждествявайки се или борейки се с осъждането на емоциите, вие им придавате сила и така или иначе ги подхранвате. Единственият начин да ги преодолеете е да се издигнете над тях в съзнанието си, да не се борите, а просто да им позволите да бъдат.

Какво става тогава? Съзнанието не е нещо статично. Нещата се променят през цялото време. Ще забележите, че ако не подхранвате емоцията и не я осъждате, тя постепенно се разтваря. С други думи, равновесието ви става по-здраво, а основните чувства все повече са в областта на покоя и радостта. Мястото на битката в сърцето ви и душата ви се запълва с радост. Вие започвате да гледате на живота с по-мек поглед. Усещате емоциите в тялото си и ги наблюдавате. Меко и спокойно наблюдавате мислите, започващи да се въртят в главата ви. Знайте, че методът на наблюдение, без въвличане, е много мощен и силен. Точно за това говорим – това е изходът!

Моля ви сега, в този момент, да почувствате силата на собственото си съзнание, чистото битие и освобождаващото усещане, че не е необходимо да променяте нищо в себе си. Почувствайте спокойствието и яснотата на това осъзнаване – това е, което вие сте в действителност. Отхвърлете лъжливите съждения. Позволете на емоциите свободно да текат, не потъвайте в тях. Те са част от вас и някои от тях ви носят послание. Ако изпитвате емоции, от които се страхувате, които ви безпокоят, с които се борите, попитайте се дали не сте наложили табу на някои от тях? Позволете им сега да излязат напред като дете или малко животинче и да се проявят, да се покажат. Това дете трябва напълно да се изрази, дори ако не се държи добре. Какво и да прави, необходимо е да му позволите да прави всичко, което иска и да ви разкаже всичко, което чувства. Вие представлявате осъзнаването, говорещо му: „Да, искам да те видя и да чуя историята ти. Изрази я. Разкажи ми каква е твоята истина. Възможно е това да не е Истина, но искам да чуя тази история.“ Така изживейте емоциите си, без да ги осъждате. Позволете им да говорят с вас. Отнесете се към тях с меката мъдрост на възрастния и вижте какво ще ви донесе това дете. В негативните емоции често е скрита чиста жизнена сила, задушена до смърт от предразсъдъци и осъждане. Позволете на детето да подскача пред вас. Може външният му вид да се промени. Приемете го с любов и откритост.

Осъзнаването служи на преобразяването – това е основният инструмент за промяна, но в същото време осъзнаването не иска да променя нищо. Осъзнаването говори: „Да, това е, което е.“ То е възприемчиво и приема всичко, което е, и това променя всичко, доколкото ви прави свободни. Сега вие сте свободни. Вече не сте във властта на емоциите и не ги осъждате. Позволявате им да бъдат, лишавате ги от контрола над вас. Разбира се, все още ще има случаи, когато емоциите без предупреждение ще ви завладяват – но и вие сте човек. Постарайте се да не останете в тях и да не се самообвинявате. „Господи, аз не мога да достигна Ясно Съзнание. Направих нещо неправилно“. Помисляйки така, вие отново се впускате в колелото на осъждането. Винаги можете да намерите Изход, връщайки се към покоя и без да се борите със себе си. Наблюдавайте и се старайте да не грешите. За да не потъвате в емоциите е необходима сила. Това е силата на истинската духовност. А истинската духовност не е морал, а начин да бъдеш.

Превод Таня Т.

Скъпи приятели,

Новата Ера започна. Аз съм Йешуа. А съм с вас днес, в ден на радост и ви казвам: „Ние сме тук. Новата Ера започна!“. Новият свят се разкрива във вас и около вас. Вече започна. Новата Земя се проявява. А старата реалност на старата Земя се разпада и руши. Можете да видите потвърждение на това всеки ден в новините, в събитията от глобално ниво и в малките неща в обкръжаващите ви хора, намиращи се криза. Те са обхванати от личните си катастрофи във финансовата сфера, в областта на взаимоотношенията и здравето поради както им се струва, независещи от тях обстоятелства. Всички тези събития служат като катализатор, като пробуждащ зов, заставящ ви да погледнете дълбоко в себе си и да започнете да търсите какво има там в действителност. Какво ще намерите там и какво в действителност ви задържа към самите вас. Доколко сте твърди? Каква, принадлежаща на вас самите увереност, можете да намерите там? Увереност, не зависеща от това, което става във външния свят? Намирате ли там здрава основа или падате в бездънната яма на неувереността, страха и отчаянието? Ето какво прави кризата, истинската криза с човека. Вие се лишавате от каквато и да е увереност и всичко в живота ви се подлага на риск. Ето какво прави развитието на съзнанието с хората в тази област. Както на макрониво, в световната политика, икономика и култура, така и на микрониво, с цялото човечество и с всеки поотделно. Всичко това вече сте го изпитали, а някои и сега го преживяват – как всичко се движи, променя в техния живот. Това ера на интензивни промени и идването на новото. Това вече става видимо.

Приветствам ви за това ново нещо, което, виждам, се ражда във вас. Именно към тази ваша част се обръщам, изпращайки енергията си, а не към частта ви, затънала в стари страхове, съмнения и неувереност. Съсредоточавам енергията си тук, за да доведе до процъфтяване. Почувствайте енергията ми и присъствието ми. Почувствайте погледа ми, съсредоточен на най-ярката, оптимистична, мощна и красива ваша част и почувствайте как тя се затопля. Почувствайте как вие всички вече в действителност знаете и почувствайте, че сте тук, защото трябва да сте тук. Вие сте тук и със своята земна същност носите Светлината на своята Душа. Почувствайте я в своето сърце. Вие прикрепвате своята Звездна Светлина тук, на Земята. Желанието ви за вътрешно освобождение и осъзнаване се излъчва сега в Новите Начала. Нека тя ви води през целия живот. Повярвайте й.

Не е необходимо да правите това сами. Ние всички сме заедно тук. Почувствайте силата на нашата обединена енергия. Това не е сила, предприемаща действия, и не е постоянно заета с някаква власт. Това повече прилича на плодородна почва, засищаща ви леко и спокойно. Това са чувствата, възникващи при присъствието на съмишленици. Почувствайте тези родствени души около вас и тези, от по-голямото семейство, които сега ги няма тук. Те безусловно са много в Холандия (от там е Памела Крибе – бел. прев.) Вие не сте повече сами, противопоставящи се на установения ред или отвръщащи се от това, което ви принадлежи. Вие повече не сте сами.

Сега е време на промени и установения ред също се променя. Повече я няма старата увереност и това носи безпокойство и пустота в сърцата на хората. Нещата, които ни се струваха преди толкова дефинирани, и които бе възможно да се управляват и манипулират ментално, сега се прецеждат като пясък през пръстите. Това време призовава към по-голямо и дълбоко освобождаване на старото и създаване на истински нов фундамент по краката. Вие вече вървите по този път от известно време насам, затова можете да бъде пример за другите. Постъпвайки по този начин, чрез радостта да бъдете такива каквито сте, а не чрез действия или суетата да правите нещо. Сега можете да се отпуснете, ние вече сме тук. Новата Земя бавно расте и разцъфтява.

Енергията на Новата Земя е била неизползвана. Първо в границите на тази реалност, а също и в нейните недра, но никога не се е губила. Затова вие като Работници на Светлината често сте усещали, особено в предишни животи, че трябва да се криете в усамотени скрити кътчета и не сте можели да излезете, или не ви е било позволено да го направите. В днешното време старите структури се рушат и Светлината се освобождава, изтръгва се от тъмните ъгли.

Можете да излезете. И вие и енергията ви ще бъдат приветствани днес. Макар че можете да се почувствате неловко и да си задавате въпроса дали наистина това е възможно, моля ви щедро да споделите това, което сте натрупали в резултат на своята вътрешна работа – мъдростта, спокойствието и състраданието на сърцето си. Не крийте това повече. Покажете го на останалите. Позволете на Светлината да протича свободно. Почувствайте се на Земята като у дома си. Това е вашата планета и вашият Дом. Още повече, че аз виждам, че вие все още се борите със съмненията си и неопределеността: „Нужен ли съм тук? Дали обществото ще се възползва от посланието, което нося?“ – си мислите вие. Отговорът е – ДА! Но не е необходимо да мислите с термините на социалните структури или движения. Просто можете да ги игнорирате. В личния ви живот има много начини, чрез които Светлината ви може да се прояви ясно и недвусмислено.

Погледнете сега живота си в ежедневното обкръжение и потока на енергията в него. Вземете някаква конкретна ситуация и й позволете да се развие спонтанно. Не е важно къде ще е това – в семейството, на работа или с партньор. Позволявате ли на другите да ви видят такива, каквито сте? Осмелявате ли се да покажете истинското си лице или знанието, или мъдростта, или величието си? Или се криете зад гърба на страха и стария срам останал от всички ери и животи, когато е трябвало да се покривате на сянка? Настанало е времето да свиквате с този прелом.

Някои от вас все още проектират видението на Новата Земя някъде напред в бъдещето, мислейки че това е събитие в бъдещето, не сега, а някога напред. Но аз ви казвам: това е СЕГА. Епохата е съзряла и промените стават сега, посред хаоса. Точно сега сърцата на хората се откриват. Не се притеснявайте и заемете своето законно място посред всичко това. Как да направите това? Как да заемете мястото си в света? Какво да говорите, как да действате, как да живеете от душа, от сърцевината на сърцето си? Постоянната връзка с душата и движението заедно с нея в един общ поток е характерно свойство за Новата Ера, за Новата Земя. Следвайте сърцето си, защото именно там се крие основния ключ. И ако чувствате, че ви обхващат старите страхове и съмнения, приемете ги в сърцето си, но бъдете твърди: „Това повече не е мое. Вече преминах през тази ситуация. Моят път сега ме води през Портала.“

Осъзнайте какво ви зарежда и ви дава енергията на Новата Земя. Търсете такива хора, места или ситуации, които ви връщат към центъра ви, помагат ви да разберете кое сте и ви освобождават. Това вече може да ви се случи, защото се отворили пътя си. Призовавам ви: „Вярвайте си!“ Често мислено се принизявате: „Не, аз не мога да направя това, защото още не съм свършил това или онова, трябва да се освободя от еди-какво си, особено от всички мои страхове и съмнения.“ И в определен смисъл това е така. Но вие насочвате вниманието си към тъмнината в себе си. А аз сега виждам златото, което се крие във вас. Виждам сиянието на Новата Ера и ви призовавам да направите същото. Ще бъдете удивени и поразени от красотата, която се крие във вас и се стреми да се излее към света. Да виждате себе си като Светлина – това не е его или лъжлива гордост. В края на краищата това е Светлината на Бога, с това изключение, че Бог не е нещо извън вас, а сила, течаща през вас – неизчерпаема, искряща и творческа. Приветствайте собственото си великолепно сияние!

Разбира се, вие разбирате причините, поради които вашето човешко „Аз“ понякога е обхванато от страх, съмнения и тревожни мисли. Но не им позволявайте повече да ви изпълват. Почувствайте собственото си достойнство, почувствайте правото си да бъдете и се отнесете към старото в себе си и в другите със състрадание. Но не позволявайте повече на старото да ви отклонява. Вече минахте през това.

Това беше моето днешно послание, утвърждаващо, че вие сте вече тук, ние сме тук, Новата Земя е вече тук. Позволете на всички ваши клетки да танцуват и това чувство да прелее навън. Няма нужда повече да изпитвате небалансирано „даване“, желание за борба или потискане на себе си. Бъдете спонтанни, бъдете естествени като лъчите на Слънцето, като цветята, отразяващи прелестта на цялата Пролет. Позволете на Истинската си Личност да излива вдъхновението на сърцето си и не позволявайте на ума да повдига възражения и да ви лъже. Разбира се, бъдете добри към интелекта, към неговите съмнения и си позволете да му се присмивате от време на време. Вървете заедно с този радостен поток на Новата Ера, доколкото той ви чака всички вас. Възходът на Новата Земя идва чрез вас.

Йешуа.

© Pamela Kribbe 2012

Скъпи приятели! Аз съм ваша сестра, Мария Магдалена. Тук съм, редом с вас като ваш близък другар. Не съм по-висша от вас. Аз съм тази, която познавате дълбоко в себе си. Почувствайте мига на нашата дълбока връзка. Ние сме част от едно семейство.

Аз също съм преминала човешкия път на Земята, запознах се и изследвах неговата дълбочина и усетих съприкосновението с ярката и жива Светлина, която ме вдъхнови, напомни ми за самата себе си и пробуди в мен мечтата и желанието за по-добър и прекрасен свят на Земята. Познах двете крайности. И Светлината, и Тъмнината. Тези два полюса са неразделни. Може да се каже, че те се явяват движещи сили един на друг. Животът се състои от противоположности. Светлина и Тъмнина. Усещанията, които те предизвикват, ни се струват противоположни, но между тях има скрита връзка. Те не могат да функционират един без друг. Усещането за Светлина е възможно само във връзка с усещането за нейното отсъствие и в контраст с нейната противоположност – Тъмнината.

Никога Светлината не е по-забележима от момента, когато изниква от Тъмнината. Просто помислете за първите лъчи на Слънцето, за началото на новия ден, за топлата утринна светлина, къпеща света. Как дълбоко ви трогва това, особено пробуждайки се от студена и тъмна нощ. Контраста създава динамиката – живота, движението, израстването, промяната. По този начин Тъмнината изпълнява своята функция в нашия живот. Обаче много често хората усещат Тъмнината като антитеза на Светлината. Не виждат движещата сила на израстването и промяната, а капана или вълчата яма, в която са попаднали и от които не могат да се измъкнат. От тази дълбока яма ви се струва, че сте загубили контакт със Светлината. Сякаш са ви изолирали от нея.

Всички вие познавате тази изолация от Светлината, отсъствието на смисъл и цел в живота. Фактически това е състояние на смърт. Единственият начин да умрете не е физическата смърт, а прекратяването на всякакво движение в сърцето ви, движението на чувствата и ума. Не съществува смърт в нашата реалност. Душата ви е вечна и жива винаги. Всичко, което у вас е смъртно е просто вашата форма. Вашата същност е вечна и никога не може да умре. Обаче вие можете да загубите дотолкова същността си, че да станете вътрешно неподвижни, да прекратите всякакво движение. Вие сте вътрешно мъртви и се чувствате много подтиснати. Това е много болезнено състояние.

Каня ви да направите с мен малко пътешествие. Хайде да се спуснем в това депресивно състояние и безпристрастно да го изследваме. Какво става когато човек губи всякаква надежда, свива се и усеща безсилието си пред чувствата, надигащи се в него? Обикновено такава реакция предизвиква външни разрушителни събития, които не се вписват в неговата референтна рамка, отричайки всичко в живота му. Това може да бъде нещо значително, като смърт на близък човек, болест, загуба на работа и разрив на взаимоотношения. Такива събития оказват на хората дълбоко влияние и могат да ги доведат до ръба на пропастта.

Обаче тъмнината може да се прояви вътре в човека и без видими външни причини. На повърхността може да изкочи старо емоционално бреме, което е съхранено в паметта на Душата. Болезнените преживявания, идващи вероятно от преден живот, излизат на повърхността и ви се налага да се оправяте с тези тъмни чувства, страхове и съмнения. Дълбокото преживяване за недостатъчност или поражение могат да проникнат в Душата ви и без видима причина. Те могат да изтръгнат почвата под краката ви, така както биха го направили и външните събития.

Когато някой изпада в депресия, това винаги се съпровожда от наплив от емоции, с които човек не е в състояние да се справи. Потокът от болезнени, тежки емоции се усеща много силен, за да може да се понесе. Те (емоциите) ви побеждават или както ви се струва чувствате дълбоко безсилие. В момента, в който се отвръщате и отказвате да погледнете в лицето тези емоции, вие затъвате. Тези емоции се стремят да протичат, за тях е естествено да се движат напред като голяма морска вълна. Но ако се страхувате да направите това и се откажете да вървите с това движение, вие бягате от наплива на тези емоции. Построявате бариера и казвате: „Не мога да се справя с това. Не искам това. Искам да приключа с това“. Вашата реакция, идваща от чувството за безсилие, създава депресията, която е състояние на вцепеняване и откъсване от живота. С времето тази ситуация става непоносима и у вас изчезва желанието за живот.

От земна гледна точка вие искате да умрете, защото животът ви е станал непоносим. От гледна точка на Душата, вие сте мъртви и този опит става толкова непоносим, че ви се иска да направите нещо, което сложи край на тази ситуация. В действителност желанието за смърт е желание за промяна, желание да се започне живота отново. Хората, които искат да се самоубият в действителност не се стремят към смъртта, а към живота. Именно това вътрешно чувство за некроза ги довежда до крайното отчаяние. Именно стремежът им към живот ги заставя да прекратят физическия си живот.

В човека, преживяващ депресия, едновременно се съчетават дълбоко съпротивление и крайна уязвимост. Депресията е начин за защита от огромната сила на емоциите, заплашващи да погълнат човека. Вие мислите, че тези емоции ще ви разрушат и затова в своята безпомощност строите около себе си обвивка, черупка, опаковате се в пашкула на неспособността и нежеланието да чувствате въобще. Вие не искате да сте повече тук, заравяйки като прословутия щраус главата си в пясъка. И, макар че в пясъка няма как да дишате, това ви се струва единствения изход. След време не можете да извадите главата си от пясъка, от депресията. Ставате толкова затворени за живота, че губите способността да промените каквото и да е. Да кажете „да“ на емоциите си ви се струва нещо невъзможно. Депресията достига кулминацията си.

От една страна, вие не можете да се справите с емоциите си на страх, отчаяние, печал и самота или да ги споделите с други. От друга страна знаете и чувствате, че животът без емоции е мъчително болезнен, че това е форма на смърт, пълно отричане на жизнеността. След известно време ви се иска да чувствате отново. Болката, което изпитвате, става съизмерима с болката от емоциите ви. Това е спасението ви и повратната точка. Отказът да чувствате и заявления от типа: „Не, не мога. Не искам. Искам да умра, да изчезна“ са толкова опустошаващи, че повече не можете да издържите на това. От гледна точка на Душата животът става по-силен. Когато дълго време се ограничава жизнената сила, тя създава противоположна сила, която в крайна сметка пробива. Силата на приливната вълна, стремяща се да залее целия бряг, не може да се сдържа вечно. В определен момент, от вътрешността ви се повдига едно „да“, дори и да не го осъзнавате. В живота няма нищо статично и е невъзможно да се спре животът. Достигайки кулминацията, вие създавате събития в живота си, които обезпечават промените, създаващи пробив.

Понякога това приема формата на самоубийство. Ако то е неуспешно, може да стане начало на възходяща спирала, доколкото страданията на такъв човек стават видими за външния свят. Когато забележи, че много хора се грижат за него, това може да помогне за отварянето към повече Светлина, а също към разбирането и съчувствието. Обаче понякога става и така, че човек не се отваря и остава в състоянието на депресия. За пробива няма готови рецепти. Животът разполага с подбутващи у движещи сили, правещи невъзможно безкрайното пребиваване в статично състояние на съзнанието.

Даже ако земният живот завърши по ваша воля, вие веднага се сблъсквате с нови избори от другата страна, така че ще ви се наложи там да изпитате своите чувства. Мракът с неговата тревога и болка, който сте чувствали през живота си, може още по-рязко да излезе на преден план, в по незавоалирана форма. Понякога астралното царство, където попадате след смъртта, ви посреща с емоциите, които са ви подтискали и те започват наново да текат. Например, някой може да почувства отчаяние и ужас след прехода, разбирайки, че в действителност животът не е приключил. Или виждат емоциите на семейството си, останало на Земята, тяхната мъка и печал, и много страдат от това. Тези усещания предизвикват ново движение в току-що пристигналата Душа. Това може да доведе до пробив. Душата се открива за помощта на своите водачи, които винаги са на разположение – и на Земята, и на Небесата. Помощта винаги е достъпна за вас, ако сте открити за нея.

Независимо от това по какъв път ще поеме човек, животът е много по-силен от всяко желание за смърт. Животът винаги отстоява правото си на съществуване. Не можете да го убиете. А това означава, че винаги има надежда. Запазете тази надежда и за себе си и за тези, които страдат. Макар да може понякога всичко да изглежда съвършено безнадеждно, винаги има друга перспектива, дори ако не можете да си представите друг път или възможност за промяна. Животът винаги е по-силен от смъртта и Светлината от Тъмнината. Вода, в края на краищата пробива скалата, доколкото водата има способността да се движи, тя е жива! Водата е по-силна от силите на съпротивление, които искат да я задържат.

Почувствайте в себе си за миг тази движеща сила на живота. Всеки от вас може да намери в себе си заседналите части, безкрайно повтарящите се шаблони: съмнение в себе си, чувство за непълноценност, неувереност, отсъствие на вяра, гняв, съпротивление. А сега, си представете тези части и жизнената сила, течаща наоколо и през тях. Водата продължава да тече, макар и вече в нея да се виждат заоблените камъни, изглеждащи съвършено несъкрушими и неподвижни, които още се движат по течението под напора на потока, който ги обтича. Това изисква време, но не забравяйте кои сте вие. Вие сте живата вода! Колкото по-често си спомняте това, толкова енергията, скрита в тези обли камъни, ще е по-голяма и вие ще можете да се върнете към себе си. Все още има болка от миналото. Не си струва да я пренебрегвате или да се правите, че тя няма никакво значение. Но няма нижда да влачите тези камъни из реката. Нужно е само да си напомняте, че вие сте Водата!

От време на време може би няма да ви е леко, доколкото вие частично сте започнали да се отъждествявате с тези камъни. „Аз не съм достатъчно заземен тук. Не се чувствам като у дома си в този свят. Нося в себе си травми и печал от миналото“. Да, всичко това е истина. Но представете си за минута тези камъни в голяма, бистра и широка река. На огромен воден път. Защото този огромен воден път сте вие. Това е вашата истинска жизнена сила. Това е вашата Душа, която върви вечно по своя път. Жива, кипяща, устремена и ревяща, изследваща и откривателска. Този поток не съди камъните, с които се сблъсква, а ги поглъща. Имате избор!

Разбира се, понякога засядате в тази блокировка, с която се идентифицирате прекалено дълго. Но можете да излезете от това състояние, просто като се почувствате като потока вода. Помнете, че вие сте живото съзнание на Душата, постоянно движещо се и течащо, непривързано към тези камъни. Вие сте свободни. Колкото повече освобождавате съзнанието си от тези блокажи, от тези камъни, лежащи там, толкова по-лесно ще се поддадат те на потока. Съвсем скоро те ще се освободят, защото вие ги пускате, отъждествявайки се с течащата вода. Водата е вашата Душа и нея не е възможно да я задържите. Почувствате искрящия й поток. Почувствайте как ви измива, Светлината, искряща в него. Почувствайте как вашата Душа в най-глъбинната си част не е изложена на тъмнината, която изпитвате, на тези камъни, които ви се струват толкова твърди и неподвижни. Душата ви е особено загрижена за тези камъни, доколкото знае, че те са част от този жизнен ландшафт. Постарайте се, заседнали в такива камъни, да чуете шума на водата, носеща се наоколо. Помнете водата и лекотата, с която тече.

Не трябва нищо да правите за това. Животът ще ви предостави безкрайно много възможности. Понякога може да ви завлече в дълбоката и тъмна долина, но непременно ще ви изнесе отново на светло. Дори когато чувствате, че нямате повече сили да се борите и не виждате път към по-добро, животът си тече. Изкуството на живота се състои в това да съхраните вярата си дори тогава, когато ви се струва, че не е останало нищо, в което да вярвате и когато всичко, в което сте вярвали, изчезва от живота ви.

В днешно време много хора на Земята са въвлечени в преработване на древната Тъмнина. Душите идват към Светлината точно сега и искат да бъдат забелязани. С какво е свързано това? С това, че вие сега правите скок напред. Това действително е скок в еволюцията на съзнанието на човечеството. Този скок е невъзможно да се осъществи, ако не сте стигнали най-тъмните кътчета на съзнанието си, изпълнени със страх, недоверие и много дълбока мъка за всичко това, което ви се е наложило да преживеете на Земята. Не се страхувайте от тази Тъмнина. Приветствайте я. Когато й кажете „Да“, вие я пускате в потока. Това е изкуството на живота. И когато казвате: „Аз не мога истински да кажа това „да“, помнете, че във вас винаги има нещо, което е готово на това. Това е, което ви спасява и ви води по нататък – вярата ви в живота.

Обичам ви всички вас и всички сте ми много скъпи. Може би си мислите: „Как е възможно това? Нали не ни познавате лично?“ Но вие, бидейки хора, не знаете и не разбирате доколко е обширна в действителност мрежата на Душите. Когато установявате връзка на ниво Душа, вие установявате една постоянна връзка. Веднъж създадена, изкована връзката не изчезва с времето, доколкото в нашето измерение няма време. Това е жива мрежа, съединяваща нашите Души. Ние споделяме определена история, желания, пламъци, разгорели се в съзнанието ни. Именно този пламък постепенно запалва Земята. Пробуждането на съзнанието на всички хора ви събира заедно и създава нова основа, на която ще строим този скок в съзнанието. Не е необходимо да мислите върху това. Преживявайте своя собствен процес, вървете по своя собствен път и това е достатъчно. Почувствайте мощния тласък на живота не само в себе си, но и в много други, чрез които вълната на съзнанието се плъзга по Земята.

Аз съм Йешуа и съм с вас. Моята енергия се свързва с вас, почувствайте я около вас и през вас. Аз не съм ви непознат. Вие сте близки един за друг, почувствайте тази близост. Енергията на Христос не ви е непозната. Във вашите сърца има един пламък, вдъхновение, желание, а също и вътрешно знание, че това е Живота. Настъпило е времето, в което ние искаме да въплътим Христовата светлина тук на Земята. Вие чакахте дълго за тази възможност, носехте тази малка искра със себе си през много животи и сега чувствате, че нова възможност е дошла. Една от причините да искате да се родите на Земята в тези времена е обещанието тази искра да избухне в пламък, който ясно да се вижда от вас самите и от останалите. Желанието, което ви води тук е да прокарате по един или друг начин път за божествената енергия в самите вас, който да бъде осъзнат в този ви живот на Земята. Вие искате да следвате песента на своята душа. Вие искате да помните кои сте въпреки формата, която сте взели тук на Земята и това, което обуславя живота ви отвън.

Всеки от вас се сдобива с различни схващания и вярвания за самия себе си по време на своето възпитание. Вие възприемате идеи от своите родители, семейство, познати, училище и прочее. Започвате да играете определени роли без да се замисляте и скоро придобивате нещо, наречено „личност“- комплект от навици, поведение и мисли. Но по някое време в периода на подрастване, нещо друго се събужда във вас. Първоначално то е не повече от шепот, спомен, който не може да определите, знание, че сте повече от това, което светът около вас ви определя. Има нещо дълбоко, пласт, който не може да бъде определен и разбран от човешкия интелект. Там лежи вашата същност, вашата душа, която предшества и надживява земната ви обвивка.

Когато вашата душа се инкарнира на Земята, тя вече има придобита история. Душата носи със себе си всички впечатления от други животи и опити във Вселената. Вие не сте „бял лист“, когато се родите; придобили сте мъдрост чрез всички свои предишни преживявания. Идвате в този живот с нещо, което може да дадете, вие вече сте едно уникално цвете при своето раждане. И живота в действителност означава да направите това цвете жизнеспособно, да го превърнете в лъчист цвят. Обаче, заради влиянието, оказано върху вас през младостта, е възможно дълго време това да не се случи. Вие се опитвате да се приспособите към това, което се изисква от вас, но това нагаждане често носи болка. Външните сили могат да бъдат непреодолими и критични за вас. Всички вие, които присъствате тук или четете това, искате да се освободите от тези външни сили. Натискът, идващ от вашата среда ви влияе, но като пеперуда, която се измъква от пашкула си, вие искате да се освободите от това влияние. И кое е това, което ви движи? Споменът, нашепването, знанието, което първоначално е много малко и не може да се изяви във видимия свят, а само във вашето вътрешно Аз.

Там вътре, все още се осмелявате да мечтаете, там вътре, вие знаете кои сте в действителност. Понякога буквално пътувате към Дома в мечтите си, за да се докоснете до Източника, толкова ярък, толкова жив, познат и чист. Когато сте там, не може да си представите как е възможно да забравите, но ето, че се случва точно това. Вие губите себе си в живота на Земята основно, защото страхът, осъждането, негативизма са преобладаващи в света.

Заради своето безсилие, родителите и учителите често не могат да научат децата си на вяра в собствените възможности - простете им за това. Те също са станали жертва на тези световни влияния. Те също са се поддали на илюзиите, разпространени по Земята. Но вие сте дошли тук да разрушите тези илюзии, което ви превръща в работници на Светлината. Такива, които искат да помогнат за промяната на съзнанието на Земята, така, че хората да започнат отново да вярват в своята изключителна сила - душата, която предшества земната същност.

Вие сте смели. От една страна сте наранени от загубата на своя път в тази реалност и този болезнен опит става част от вашето съществуване. Но от друга страна, вие сте намерили начина да чувате шепота на своята душа. Понякога е трудно наистина да повярвате, защото все още усещате натиска на старото мислене, чувството на несигурност и съмнение. В действителност, като деца учите, че тези усещания са правилните: да бъдете незначителни, да не сте забележителни, да не се държите „странно“, да не мислите отвъд нормата, да бъдете добри граждани, да бъдете мили партньори и добри родители, да бъдете отговорни.

Всички тези, по общо мнение, високо ценени критерии ви правят незабележителни и изискват от вас да криете своята уникалност. Но веднъж започнали да се вглеждате в себе си, повече няма връщане назад. Повече не може да пренебрегвате своята уникалност, своята сила, своята способност да бъдете различни, а това внушава един страх във вас: „Ако следвам гласа на сърцето си, вика на душата си, няма ли да се превърна в аутсайдер и да ме игнорират? Кой ще ме обича, кой ще иска да ме приеме тогава?“ Виждам това съмнение в сърцата ви и ви питам за първото, което отразява това, което сте вие: тази друга част, която иска да се движи встрани от утъпкания път , която продължава да се вглежда във вътрешността ви, която си спомня нещо: носталгията, копнежа. Усетете енергията на това „Аз“, тази друга част от вас. Приветствайте я на Земята и почувствайте силата и мъдростта на тази друга част от вас. Това е вашата душа, която ви говори и ви потупва по рамото през целия ви живот и ви моли за внимание. Душата никога не ви принуждава за нещо, не ви съди, не е строга, както гласът на заобикалящата ви среда. Душата шепти, приканва, говори шеговито: „Не е ли хубаво това, няма ли да е прекрасно и вдъхновяващо да направиш това?“ Често се страхувате да слушате този глас. „Възможно ли е това? Мога ли просто да се наслаждавам на това, което харесвам?“ Душата говори на напълно различен език от този, на който сте свикнали.

Душата не изисква от вас, тя ви служи. Това може и да ви звучи странно, защото сте свикнали да мислите: „Трябва да служа на душата си, по-извисената част от мен“. Но душата е тази, която ви служи, иска да свети чрез вас, да ви издигне, да ви отведе до Дома, вдъхновява ви да правите това, което наистина желаете и да бъдете щастливи на Земята като човешко същество. Поканете в себе си радостната енергия на своята душа и го направете сега. Позволете й да ви обгърне, усетете нежността й - няма принуда, няма изисквания - само усещането, че сте приветствани по един по-дълбок начин. Позволете си да бъдете приети от своята душа, почувствайте нейното присъствие около тялото си като сияеща мантия от Светлина. Тогава попитайте своята душа: “Какво е важно за мен да знам сега? Какво е нужно да науча от теб в този момент?“ И почувствайте нейния отговор, дори не е нужно да го чувате с думи. Какво усещане, какво настроение иска да ви внуши вашата душа? Освободете се от всички мисли за това как душата би трябвало да ви проговори. Вашата душа е самия Живот! Тя е жива, естествено жизнена сила и знае къде е нужен баланс или различен ритъм и иска да ви даде това на драго сърце.

Ако чувствате енергията на душата да тече около вас и през вас, наблюдавайте също какво може да я блокира на определени места. Има ли някъде в аурата или по тялото ви място, където Светлината не може да преминава свободно и напълно? Тогава идете на това място, където чувствате блокаж. Освободете се от предразсъдъци към него; бъдете като душата, просто изследвайте леко, с внимание и откровеност. Усетете нуждата в това място от енергийното ви поле или тялото и знайте, че тази нужда не е необходимо да бъде обяснявана с думи, просто позволете каквото е необходимо да потече през него.

Вие сте тук днес, защото искате да се съедините със същността по една или друга причина. Но аз ви казвам - зад това желание се крие стремежа към Дома - мястото, където може да почувствате кои сте в действителност – и да претворите това място и тук на Земята. Ето това е причината да сте тук! Усетете колко правилно е това намерение. Как ще го направите и какво го причинява е от второстепенно значение. Желанието е гласът на вашата Душа. Вашата душа иска се изяви по-отчетливо и пълноценно в живота ви.

Усетете колко близка е вашата душа до вас - нейната лекота и спокойствие. Това е гласът на Любовта. Задълженията, тежестта, напрежението са гласовете на страха, гласовете извън вас. Гласът на вашата душа идва от вътре и понякога говори толкова тихо, че не го чувате. Или шепти нежно: „Толкова е лесно, нали?“ И то Е лесно. Същността на Живота е съвсем обикновена.

Накрая, моля ви да усетите нашата обща енергия, енергията на всички нас. Тук и сега ние създаваме канал за всички нас. И това означава, че ние сме самите себе си, всичко е позволено да бъде такова каквото е, включително местата, изпълнени с тъмнина и страх. И в същото време на тези места има и Светлина, светлината на вашите души.

Искам да приключа с тези слова: уважавайте себе си, заради силата, заради смелостта, която сте показали до този момент. Не бива да се самоосъждате, да се обезличавате, да се критикувате, дори и да са ви учили, че това е правилно. Научете се наистина да се уважавате, да цените своята собствена решителност и сила. Докато стане вашата същност, докато осъзнаете кои сте в действителност.

Скъпи приятели, аз съм Йешуа. Аз съм ваш брат. Приемете ме във вашето обкръжение. Аз съм част от вашето семейство и искам да ме почувствате като брат, като човешко същество между вас.

Щастлив съм да бъда тук с вас. Виждам вашата красота и сияние. Знаете, че в действителност не целя да ви поучавам, да ви казвам как да действате или в какво да вярвате. Повече от всичко друго, искам да ви припомня кои сте в действителност. Искам сами да осъзнаете своето величие, затова позволете ми да се докосна до него. Представете си, че стоя пред вас и вие ме гледате в очите. Усещате ли нашето единство, нашата цялостност? Вие сте повлияни от моята енергия, защото осъзнавате, че това е енергията на Дома. И моето послание до вас е, че СЕГА може да се завърнете у Дома. Домът за вас е ТУК и аз съм тук, за да ви приветствам с добре дошли.

И така, представете си, че сте у Дома и сега може да се отпуснете. Може да бъдете такива, каквито сте. Не е нужно да криете каквото и да е било. Не е нужно да криете страховете си, съмненията си, тревогите си и по-важно - не е нужно да криете величието си.

Вие сте пътували през Вселената. Вие сте безсмъртни. Как е възможно да се подценявате? Особено в тези времена на Земята, от голямо значение е да помните кои сте в действителност. Готови сте да продължите и да загърбите миналото. Да, вярно е, че всички носите в себе си тази болка от миналото и често сте заслепени от нея. Зад тази болка и страх, вие не осъзнавате кои сте. Вие сте хипнотизирани от тях и често това е подсилено от вашето обкръжение и обществото. Това, което се случва тогава е, че вие оставате заклещени в ниските вибрации, докато в сърцето и душата си вибрирате на много по-високо ниво. Боли ме, когато виждам това да се случва, защото ясно виждам вашата мъдрост и високи вибрации. Ще ми се да поставя огледало пред вас, защото всички отговори за живота ви не произлизат от някакви знания или от средата около вас, а се намират вътре във вас, това е вашата собствена вътрешна мъдрост. Спомняйки си вашата истинска същност, вие имате достъп до цялото знание, което ви е нужно.

Когато хората желаят да осъществят контакт, това, което в действителност искат със сърцето си е да се свържат с енергията на Дома, на тяхното истинско съществуване. Те копнеят за тази енергия и е естествено да съществува този копнеж. Не е нормално да живеят в стегнато, изпълнено със страхове състояние на съзнание. Затова горещо препоръчвам да последвате това желание вътре във вас. Това, което истински желаете е да разкриете душата си тук на Земята. За да повишите своите контактьорски умения, наблюдавайте своето ежедневие, когато се чувствате спокойни, в мир със себе си и вдъхновени. В такива състояния е лесно за вашата душа и вашите водачи да достигнат до вас. Предизвикателството за вас е да поддържате този поток, да останете в състояние на високи вибрации, непокътнати при досег с по-ниските вибрации като страх или гняв.

Някои от вас чувстват, че искат да се оттеглят от този свят на ниски вибрации, заради това, че ще им бъде по-лесно да стоят във вибрацията на спокойствието. И аз разбирам това ваше желание. Но за да бъдете цялостни, е нужно да познавате и тези ниски вибрации, които срещате в този свят, да разберете, че те са част и от вас - вие също имате страх, гняв, тъга. Затова истинското предизвикателство за вас като човешки същества тук на Земята, е да обгърнете тези ниски вибрации със Светлината на душата си. Да избягате от света означава да избягате от себе си. Тук на тази планета е много важно, хората, които се свързват с душите си, да останат и свързани със земята. НУЖНИ СТЕ НИ ТУК.

Моето послание днес за вас е, че сега е възможно да бъдете на Земята такива, каквито сте. Вие таите безпокойство и лош опит от това да се показвате такива каквито сте на Земята. Често сте се чувствали различни, странници или аутсайдери в обществото. Ако се вгледате в човешкото общество на Земята, ще забележите настъпваща криза. Погледнато от енергиен аспект, наблюдава се голяма плътност, където можем да видим някои страховити модели. Но в този слой на плътност има и отворени дупки така да се каже. Хората обикновено са благоразположени към нещо различно, водачество от друг вид, защото осъзнават, че не могат да разчитат на външна сигурност. Човечеството като цяло желае и се нуждае от голям скок напред в съзнанието. Важното е, че знаете своето място в това пространство от енергии.

Истина е, че сте различни. Във Вашето сърце вие, така да се каже, слушате различна мелодия и се придържате към нея. Но въпреки това, мястото ви е в този свят. Особено, когато обгърнете ниските вибрации със Светлина и осъзнаете през какво преминават останалите хора. Това ще ви даде възможност да проявите съчувствие към останалите, дори и да са много различни от вас. Това не означава, че трябва да страдате заедно с тях. Можете да бъдете жители на Новата Земя и да продължите да присъствате в средата на старите енергии. Може да останете верни на своите вибрации и да продължите да живеете сред ниските. Това е знак за истинска зрялост на душата; за това, че осъзнавате кои сте; че не се чувствате отхвърлени от обществото; че разбирате, че сте тук, за да донесете нов вид осъзнаване.

Така че моето послание тази вечер е двупосочно. От една страна, аз съм щастлив, защото виждам ясно вашето съвършенство и виждам, че сте готови да направите скок напред. Но заради степента, в която все още миналото има влияние върху вас и усещате, че страхът и съмнението ви дърпат надолу, бих искал да ви говоря директно - много е лесно да бъдете обременени от тези ниски вибрации, защото плътността на Земята все още е голяма и аз искам да ви събудя, особено в моментите, когато се чувствате потиснати. В такива моменти, помнете: вие сте готови, вие сте зрели, вие сте цялостни.