Христос говори Памела Крибе, Герит Гилен

Всички ние от другата страна ви обичаме горещо, уважаваме ви и ви почитаме. Ние сме равни. Ние идваме не от жалост, а затова че сме горди да прекараме заедно с вас и да ви прегърнем като братя и сестри. Благодаря ви за това, че сте тук.

 Герит Гелен

2012 година е към своя край. Става болезнено ясно, че почти всички предсказания от ченълинги за тази година не се сбъднаха. Няма големи природни бедствия, няма изместване на полюсите, няма масово възнесение, няма катаклизми на Нибуру, няма извънземно нашествие, няма галактическа федерация, не идва и световен Учител.

Очевидно много невярна информация се появява от ченълинги. Как е възможно това? Нима предсказателите не получават божествено вдъхновение? Възможно ли е всички тези, които се явяват канал да мамят или се оставят на собственото си въображение? Не е толкова просто. Хората, които се явяват приемници, вярват в това, което правят и често са искрено шокирани, когато техните предсказания не се сбъднат. В повечето случаи, те са чувствителни, надарени с паранормални способности, които могат да осъществяват контакти с не-физически същества и са убедени, че тези същества им дават надеждна и важна информация.

Какво не е наред тогава?

Един от големите проблеми е астралния свят, който ни заобикаля.

 

Какво е aстрален свят? Как възниква?

След физическата смърт, вие сте свободни. Свободни да се завърнете към духовния свят, свободни да създадете своя реалност. Но свободата може да бъде и капан. Много хора на са свободни на вътрешно ниво. Те сами се ограничават в свои твърди вярвания за добро и зло, за живота, смъртта и живота след смъртта. Други не са така заклещени в някакви конкретни вярвания, а са отдадени на определени емоции и желания-пристрастявания, гняв или чувство за малоценност.

Астралният свят, наред с други неща, е свързващата реалност за всички тези хора. Това е свят, в който всички тези мисъл форми на страх, илюзии и желания приемат форма. Например, ако се отдавате на мрачни мисли, то може да се окажете в среда, която е сива и неприветлива. Тази среда отразява вашето вътрешно състояние. Хората се задържат в астралния свят, докато душата им не започне настоятелно да ги призовава така, че да се освободят от техните илюзии и да се издигнат до духовния свят. А ако това не е възможно, се инкарнират отново.

Например, ако някой вярва, че ще се озове в „златен град“ след своята смърт, където хората ликуват и благославят Бог, то този човек ще се озове на такова място с хора, които също вярват в това. В началото ще бъдат много щастливи там; ще мислят, че са в Рая. Но много скоро живота им ще стане скучен и монотонен, „златният град“ ще се превърне в затвор. По време на това преживяване, ще се отвори вътрешно пространство, където гласът на Душата, гласът на истината да може да бъде чут отново. Постепенно ще се събудят и астралната илюзия за „златния град“ ще бъде премахната.

Накратко, астралният свят е събирателно място за всички, които още не са готови да чуят повика на душата си. Защото техните убеждения не са вкоренени като духовна мъдрост. Те създават своеобразен затвор на база на собствените си убеждения.

Как астралния свят въздейства на контактьори и хора, които стават канал. Има два начина.

1. Цикълът на страха

Астралният свят се формира отчасти от нас, особено от нашите силни емоции като гняв и страх. Астралът се намира близо до нас, в смисъл, че по-голямата част от човешките страхове и предразсъдъци, които преобладават там, съответстват на страхове и предразсъдъци, които съществуват на Земята в колективното съзнание на човечеството. Например, когато хората на Земята се страхуват от природни бедствия, в ниските нива на астралния свят се появяват такива картини. Тези мрачни картини могат да бъдат уловени от хората, надарени със сензитивност, които ги тълкуват като изображения на бъдещето и ги представят като висши истини за своята аудитория.

В допълнение, в ниските нива на астралния свят бродят същества, които не са допускани на Земята. Някои от тези същества се стремят да поддържат видения, продиктувани от страха, защото така се чувстват значими. Най-често това са мъртви, чието съзнание е изцяло съсредоточено върху Земята и признанието от човешките същества е важно за тях. Те се нуждаят от контакт с хората и са много щастливи ако някои ги възприемат като посланици на висша истина. Те ще направят всичко възможно, което да укрепи статута им на важни пратеници. Инстинктивно усещат, че ако правят грандиозни предсказания, ще бъдат по-значими: колкото по-голямо бедствие предскажат, толкова по-голямо внимание получават. Първоначалният страх, който вече присъства в колективното съзнание на човечеството, се подсилва по този начин от астралните сили. Така се създава цикъла на страха.

Заради този цикъл на страх, подхранван от хора и астрални сили, се случва така, че хората се събират около някой гуру, който действително вярва, че е проводник на висше знание, но всъщност само потвърждава техните страхове. Много предсказания за 2012, особено тези за големи бедствия, могат да бъдат обяснени с тази теория.

Духовното развитие на човечеството ще доведе до изчезването на астралния свят. След като хората веднъж чуят мелодията на своята душа, своята вътрешна истина и започнат да слушат сърцата си вместо егото си, астралния свят няма да бъде повече подхранван. Астралният свят процъфтява благодарение на илюзии и емоции от ниско ниво, истината и любовта за него ще означават смърт.

Понастоящем обаче, има същества в астралния свят, които го обитават от дълго време и са постигнали специален статут там. В „небесата“ (спомнете си за споменатия по-горе „златен град“), често има водач, самопровъзгласил се гуру, който се изявява като глас на истината и който дължи своето положение на позицията, която заема в астралния свят. През вековете, такива хора може да са приемали общественото положение на известни религиозни личности, например Христос. Може дори да са били убедени, че са самия Христос. Това, разбира се, се потвърждава от техните последователи, които вярват, че на „небесата“, техния водач трябва да стои редом с Христос. Естествено, такъв астрален гуру се предполага да помни всичко за живота на Христос. Това обяснява, например, защо има толкова противоречива информация за живота на Христос.

Въпреки това, астралният гуру от този тип никога не се откъсва напълно от реалността. Той осъзнава, че духовното израстване на човечеството е заплаха за него и ще се опита да попречи да се случи. Това той прави чрез изпращане на информация до Земята, която засилва страха и двойствеността тук. Тази информация се предава под формата на ченълинг например. Тъй като тези същества често притежават интелект и знания за човешката природа, често попадаме под тяхна заблуда. Още повече, че самите същества вярват в достоверността на тяхната информация. Способността на човешкото същество да се самозаблуждава е още по-силна на астрален план. На земята, тази самозаблуда се сблъсква с фактите или опониращи мнения, нещо което рядко се случва в астралния свят.

 

Как да разпознаем информацията, която е нечиста?

Истинската, чиста информация идва от духовния свят: свят на единство, любов, свобода и уважение към всичко живо. Истинската информация ще докосне сърцата ни, носейки ни усещане за спокойствие и любов. Ще ни донесе чувство на хармония със вселената, в която живеем, доверие в самите нас. Истинските послания ни водят към вярно разбиране за това кои сме ние.

Целта на нечистата информация е да попречи на духовното развитие на човечеството и да укрепи астралния свят като създава нови илюзии и страхове. Заблуждаващата информация има следните характеристики:

- Нечистата информация проповядва дуалността. „Това е лошо, това е добро; тези хора постъпват грешно; има конспирация срещу човечеството; предстои да се случат много бедствия“, и т.н

Защо този вид информация се разпространява така? Духовният свят е единен; зад всяка изява на духа извън нас, има ядро от единство, което всички ние споделяме. Просвещението означава да бъдем напълно наясно с това единство. Мислейки за дуалността - каквото и да означава това - кара хората да се отдалечават от това единство, от вътрешната Светлина.

- Нечистата информация упражнява насилие и натиск „Вие трябва да правите това и това; бъдете готови за промените, които ще настъпят; трябва да работите усърдно върху себе си, иначе няма да ви потръгне“ и т.н. Защо се проповядва това? Душата ви свързва с единството, с цялото. Нужно е да се научите да слушате душата си. Това може да се случи единствено ако сте свободни. Гласът на душата е мил, не насилствен. Всеки натиск и принуда държи човека далеч от неговата душа.

- Нечистата информация предизвиква страх. “Ще се случат бедствия; трябва да се присъедините към нас, защото ще стане лошо“. Гласът на душата е глас на любов, не на страх.

- Нечистата информация не е фокусирана върху настоящето. Споменават се различни дати от бъдещето. Нищо обаче не се коментира за живота тук и сега. Духовното развитие винаги се извършва в настоящето и се възпрепятства от отдръпването на хората от осъзнаването на настоящето.

- Нечистата информация носи негативно усещане във вас самите. Ако не се съгласявате с поднесената информация, то се подразбира, че сте глупав и наивен или, че сте егоист и още не сте се просветлили. Ако хората повярват, че това е вярно, ще загубят вярата в собствената си интуиция и вътрешно ръководство. Това също спира тяхното естествено духовно развитие.

- Нечистите информатори обявяват, че те са единствения истински и най-чист канал. Те смятат, че са привилегировани да имат достъп до информация, която може да се получи само чрез тях. Това кара хората да вярват, че съществува духовна общност извън тях, която знае повече и ги води към отричане на тяхната собствена, вътрешна Светлина.

 

В заключение

Ченълингът е дарба като всяка друга: рисуване, писане или музикален талант. Да притежаваш тази дарба, не те прави по-добър човек от останалите. Също и хората, които предават послания чрез ченълинг не бива да се приемат като абсолютни авторитети в духовен или етичен аспект.

В своята статия „Какво е ченълинг?“, Памела Крибе пише: „Това, което е от решаващо значение за едно послание е богатството на съдържанието, яснотата и любовта, която се изразява. Това, което се дава като източник е от второстепенно значение. В допълнение, информацията се получава от човешки същества, които влагат своите чувства и опитност.“

По мое мнение, трябва да четете такива послания както слушате някоя песен по радиото: ако докосва сърцето ви и повдига настроението ви, наслаждавайте му се. Ако не - обърнете на друг канал.

Отдъхнете си там, в центъра на Слънцето, обкръжени от светлина, почувствайте колко естествено този източник ви дава сили. Тази светлина там е за вас, доколкото вие по своята същност самите сте слънце. Позволете си да се отпуснете и да потънете в тази светлина. Позволете на светлината нежно и любящо да ви прегърне. Тя тече, грее, но никога не изгаря. Позволете на тази светлина да тече през вас, напомняйки ви кои сте вие: Душа, слънце, звезда във всяка клетка от вашето тяло. Позволете на тази лечебна светлина на вашата Душа-слънце да напои всяка клетка от тялото ви.

Вие можете да намерите центъра на това слънце, вашето централно ядро във всеки момент от ежедневния си живот, когато се върнете в момента „Сега“, напълно насочвайки вниманието си в настоящето. Ако сте заети с миналото или бъдещето, вие излизате от центъра си, губите връзка с източника на светлината си, която ви носи. Но какво е в действителност това „Сега“? Казват ви да бъдете в „Сега“, в момента, в настоящето. Но какво е „Сега“ в дейсвтителност? В момента, в който говорите за настоящия момент и той вече е отминал. „Сега“ не е минута, не е и секунда. В дейсвтителност, не може да се изрази в единици за време. „Сега“ се изплъзва в момента, в който искате да го определите. То не е ограничено от времето и не се поддава на методите на обикновеното мислене.

В земен смисъл можете да отчитате времето като 24 часа в денонощие, 60 минути в час, 7 дни в седмицата и т.н. Този начин на отчитане на времето не е естествен за човешкия дух. „Сега“ няма нищо общо с времето. Каква единица време може да го опише? Човешкият ум не може да се вмести или да разбере „Сега“, защото то не е подвластно на логическото мислене, макар да е напълно понятно на нашите усещания. Знаете какво е да се загубиш напълно в някой момент, например в момент на наслада. Възможно е да сте имали моменти, когато сте изпитвали нещо прекрасно и в същото време сте съзнавали колко са специфични тези моменти. Вие сте били напълно отворени за опита, за преживяванията минаващи през тялото ви и резониращи с Душата ви и чувствата ви. Тогава става това – да сте едно с опита си, с момента „Сега“. Това е то „Сега“.

Когато сте в момента „Сега“, вие сте в центъра на слънцето си, на Душата си и всички промени произлизат от това ваше централно ядро. Ние говорихме, че страхът и безпокойството, които изпитвате, ви изтласкват от централното ви ядро. Страхът е свързан с начина на мислене в изчисляемото време – минало и бъдеще. „Какво ще стане? Какво не е както трябва?“. Това е много човешко – гледаме със страх на бъдещето, но това може да стане само ако сте извън своя център, ако сте излязли от „Сега“. Пребиваването в „Сега“ означава, че вътрешната ви сила се интегрира с Цялото и вие правите това напълно присъствайки в тялото си, Душата и чувствата.

Искам да кажа повече за концепцията време и за това как това може да ви плаши. В последните няколко десетилетия има много предсказания за определени дати от бъдещето. Времето изглежда като определена линия, минаваща от настоящето към бъдещето, върху която се фиксират определени събития. Приемайки това видение, вие може да се подготвите за предстоящите събития, със страх или с вяра. Но вярна ли е тази картина? Действително ли бъдещето е права линия с фиксирани на нея събития? Действително ли бъдещето е сума от всички тези часове, дни и месеци, лежащи пред вас? Или това е напълно ограничен възглед за времето и за бъдещето?

Вие, които присъствате тук и слушате това, знаете, че в живота има много повече от това, което се вижда с невъоръжено око. Вие виждате формата на вещите, някакви тела, дървета и животни, растения и камъни, но интуитивно знаете, че това не е всичко, че има още нещо, невидимо за очите и невъзприемаемо с физическите сетива. Усещате там нещо тайнствено, някакъв вътрешен живот, създаващ уникалност на индивида или вещите. Знаете, че трябва да търсите по-надълбоко от повърхността на нещата и знаете каква радост изпитвате прониквайки във вътрешния свят на наблюдаваното от вас, свят, който е и вътре във вас. Това е реалният живот. Това, което е от вън е само манифестация на вътрешния свят.

А как е с времето? Ако гледате на времето като на линия от количествени единици или отрязъци: дни, седмици, месеци, години, вие гледате на времето само отвън, от перспективата на това, че можете да го измерите с часовници. Но времето, погледнато отвътре, на нивото на опита, е нещо съвсем друго. Тази вътрешна перспектива става очевидна, ако възприемете концепцията на момента „Сега“. Тази концепция не може да се гради от часове или от календара. Тя се базира на вашето съзнателно присъствие, на вашата осъзнатост. Вашето вътрешно усещане за времето не зависи от хода на часовниковата стрелка. То ви говори, че времето може да върви много бързо или много бавно. „Вътрешното време“ може да спре в момент на блаженство и да се разтегля до безкрайност, когато ви е скучно. Вътрешното време тече в съответствие с това как преживявате събитията и как възприемате нещата.

Какво може да се каже по повод на миналото и бъдещето? Доколко те са реални, ако ги гледаме извътре, а не отвън? Отново си представете за миг, че се намирате в центъра на слънцето на вашата Душа. В това неподвижно място, където няма време, има само вечност. Макар и да има движение в лъчите, излизащи от вътре, има една изначална същност, която е винаги само тук. Вие можете да я наричате Съзнанието на Бог, ако искате, но това е Вечният Живот, който е винаги вътре във вас, дълбоко във вашия център.

Слънцето изпуска лъчи, представете си, че се намирате в тези лъчи, леко излъчващи се от вашето слънце. Чрез тези лъчи вие манифистирате себе си в много животи и в различни краища на Вселената. Може да се каже, че всеки лъч – това е един отделен живот в пространството и във времето, в който сте приемали специфичната форма – тяло. В това тяло сте натрупвали опит, то е имало начало и край, то се е раждало и умирало, било е смъртно. За да живеете в такова тяло, фокусирани във времето, вие попадате под влияние на биологията и концепцията за време. Вие започвате да виждате нещата от гледна точка на крайността, но истинския ви център се намира в центъра на вашето слънце. И това слънце излъчва безкрайно много лъчи или възможни ваши бъдещи проявления. Ваши потенциални животи и изразяване на себе си. Бъдещето не е фиксирано. Макар и всяка времева линия да е съвършено реална в „Сега“, вие може да избирате на какво да акцентирате и да направите реално в своя свят.

Погледнете на мига и на миналото по този начин. Вие смятате, че от миналото в „Сега“ има само една времева линия, но ако погледнете от центъра на вашето слънце, ще видите, че не е така. Пред вас е целият диапазон от времеви линии, някои акцентирани от изборите ви, а някои дремещи, но все още годни за активиране в някакъв момент от бъдещето. Миналото не е фиксирано и „завършено“. Вие можете отново да създадете миналото, преглеждайки, преосмисляйки опита си, взаимодействайки с него от настоящето. Това е възможно, доколкото миналото не е нещо извън вас. Това не е една от точките на линията.

За пояснение ще ви дам пример. Да предположим, че страдате от минали взаимоотношения с майка си или с баща си, че усещате, че те не ви приемат такива каквито сте, и чувствате страх и неувереност в тези взаимоотношения. Смятате, че животът ви се определя от това минало и се чувствате негова жертва. Чувствате, че сте станали такива каквито сте заради родителите си и тяхното възпитание.

Но, да предположим, че през живота си сте започнали процес на вътрешно израстване и сте се заели с изучаване на съзнанието си. Съединили сте се със своята Душа и сте стигнали вътрешния център на вашето слънце. В този процес вие формирате много по-широк поглед върху своя живот. Например, вие виждате сега родителите си в контекста на тяхното минало, виждате безсилието им, страха им и негативните убеждения. И в сърцето ви покълва прошката.

Този по-широк поглед върху живота ви ви помага постепенно да се избавите от усещането за жертва. Нещо повече, вие започвате да усещате тази своя част, която никога не е била засегната от това, което се случва с вас. Започвате да виждате и чувствате тази своя част, която винаги е оставала цяла и невредима. Все повече усещате собствената си независимост. И колкото повече се свързвате с центъра на вашето вътрешно слънце, толкова по-леко ви става да се спускате в миналото, като това на взаимоотношенията с вашите родители. Опитът ви в тези взаимоотношения е само един от лъчите, само една от възможните времеви линии. И с промяната на вашата представа за себе си, ще бъдете пренасочени към други преживявания от миналото и към друга времева линия.

Сега може да погледнете на отношенията си с майка си и баща си от новата гледна точка на Душата си, която гледна точка не сте имали в детството. Намирайки се в центъра на сърцевината си, вие можете да възприемате родителите си в друга светлина, по-меко, с по-голяма прошка. Можете да обясните на вътрешното си дете как този болезнен опит е помогнал за израстването ви и как родителите ви не са осъзнавали, че ви причиняват болка. Вашето настояще създава отново вашето минало, освобождавайки енергия вътре във вас, заключена от миналото. Вие буквално създавате нова времева линия в миналото, която влияе на сегашните ви отношения с родителите. Те чувстват промените, станали във вас и ако са отворени за това, вашите отношения се променят към по-добро. С новите си възприятия откривате миналото, създавайки по този начин нова времева линия с по-голямо разбиране и любов. Това е една напълно реална възможност.

Със съзнанието си можете да проникнете във времето. Времето не е фиксирано и не е заключено за вас. Миналото в действителност не е приключило. За да не преживявате миналото, дори травмиращите събития, които дълбоко са ви повлияли, винаги има възможност от настоящето да пренесете в миналото любов и поддръжка. Миналото – това са безбройни слънчеви лъчи, излизащи от ядрото ви, можете да се свържете с миналото, ако влезете в центъра на своето слънце.

Можете отново да създадете собственото си минало, да го направите по-светло и леко, с голямо разбиране да погледнете на това какви сте били и на хората около вас. Ако правите това, то едновременно със създаването на ново минало, вие създавате и ново бъдеще, доколкото изливайки светлина върху миналото си и променяйки енергията, която носите в себе си от там, вие активирате за себе си и ново по-ярко бъдеще. Нито миналото, нто бъдещето са фиксирани. Вие можете да им влияете от момента „Сега“ и можете да направите това по-силно, когато се намирате в центъра си, т.е. във връзка с Душата си.

Момента „Сега“ – това е опит. Жив, творчески момент, а не чертичка на скалата, точка върху времевата линия. От момента „Сега“ изтичат всички времеви линии. „Сега“ е там, където сте в настоящия момент, там, където е цялото ви внимание. Когато сте съсредоточени върху най-просветлената си и присъстваща част, върху ядрото си, Душата, съзнанието, вие излъчвате светлина от вашето слънце-център и върху миналото си и бъдещето си, съединявайки ги в едно. Времето не е права линия. Можете да си го представите като сложна триизмерна паяжина, нарастваща във всички посоки, в миналото и в бъдещето.

И какво може да направите с това знание сега, в ежедневния си живот? Можете да осъзнаете собствените си сили и потенциал. Всичко, и миналото, и бъдещето се намират в границите на вашите сили и възможности. Ням сила извън вас, която да определя бъдещето ви, или миналото ви. Нищо не е определено веднъж за винаги. Вие сте творец. Винаги и във всеки момент. В този смисъл сте господар на своето минало и своето бъдеще. Ако останете в своя център, то можете да се придържате към това в съзнанието си, към този източник на светлина. В постоянното разбиране на този източник лежат вашата увереност, безопасност и смирение. Ако се намирате в центъра на вашето слънце, можете да се смирите, да приемете това и за вас това ще бъде очевидно и естествено. Обаче, само да излезете от този център и да започнете да мислите: „Как да загърбя ужасното си минало? Как мога да създавам бъдеще в този свят, изпълнен със страх и заплахи?“ вие в същия момент излизате и от своето ядро. Изкуството на този трансформиращ процес е в това, да се върнете в ядрото, в центъра си и да не се опитвате да намерите решение по пътя на мисленето. Постарайте се да намерите решението в самото ядро, в центъра на вашето слънце, в момента „Сега“, където няма време! Това е Дома, където можете да бъде насаме със себе си, и в който нищо външно не може да предопредели съдбата ви или да ви предпази от нея.

Отново ви моля да си представите, че сте в центъра на това сияещо слънце, което сте вие самите. Чувствате светлината и силата, които са там, и това не е никакво усилие за вас, доколкото това слънце вече го има вътре във вас. А сега си представете, че някъде там в паяжината от лъчи, излизащи от вътрешното ви слънце, има времева линия на миналото, която има нужда от повече свтлина. Не е необходимо да виждате нещо конкретно или да почувствате нещо. Просто си представете, че светлината от вашето слънце леко и постепенно запълва тази тъмна пътечка към миналото. Напълно е възможно да не ви се удаде напълно да успеете, но това ще постави първоначалната връзка с тази времева линия на миналото и вие ще можете да се връщате към нея винаги, когато поискате. Кажете на тези минали събития, заобиколени сега от светлината на вашето слънце: „Всичко, което се нуждае от Светлина, получава сега тази Светлина от мен. Старата болка или травма, имаща нужда от разрешаване и отпускане, може да излезе сега чрез моята Светлина“. Разкъсайте всички привързаности към това минало събитие. То не определя какви сте вие сега. Вие не сте тъмнината, която идва от там. Вие сте Светлина! Вие, действащи от центъра на вашето слънце, сте освободител и лечител на миналото и по този начин творец на бъдещето.

Сега идете в бъдещето. Бъдещето лежи около вас като огромна триизмерна паяжина с множество потоци и вие сте в нейния център. Бъдещето не идва към вас някъде отвън. Нишките на тази паяжина идват от вашето сърце, те постоянно се създават от мислите ви и чувствата ви. Вътрешните ви състояния се колебаят през цялото време между създаването на различни възможни времеви линии. За това не е необходимо нищо специално да правите. Всичко просто се случва, защото вие сте слънце, което само може да излъчва наоколо. Да сте Творец е вашата природа. А сега, питайте бъдещето си, помолете тази паяжина от времеви линии да ви покаже най-голямата нишка в този момент. Помолете: „Върху какво трябва да се съсредоточа в този момент? В каква посока трябва да вървя сега, за да имам прекрасно, сияещо бъдеще? Какво е необходимо да осъзная сега, в този момент?“ Ще чуете призив от центъра на слънцето си, ако успеете да се отворите за него. Вашата Душа иска да ви успокои и да ви поощри да се съедините с прекрасното бъдеще, което вече дреме някъде вътре във вас.

Осъзнайте колко леко идва към вас това бъдеще. Не е необходимо да се стараете и работите над това. Останете в момента „Сега“. Почувствайте със сърцето си как енергията на това прекрасно, ярко бъдеще вече е част от вас. По този начин, вие много по-лесно ще го притеглите към себе си. Почувствайте това бъдеще в сърцето си и го пробудете просто като му се радвате. Открийте неговите любящи вибрации. Поканете го в сърцето си, в ръцете си и му позволете да тече през ръцете ви към реалността на Земята. Позволете му да се случи и това ще бъде най-естественото нещо на света. Бъдете уверени в него и чувствайте силата на слънцето дълбоко в себе си. Почувствайте го в сърцето си, в цялото тяло. Позволете силата на това слънце да се заземи чрез нозете ви.