I. 1Обща х/ка и норм регл на застр д-нт

Р/дите на застр д/ст се класифицират в зависимост от => критерии: I Според н/на на отнасянето им към съответния вид застр/ка: 1.преки р/ди- могат да бъдат индивидуализирани и отнесени още при тяхното извършване към конкретен застр продукт и д/р; 2.непреки- могат дас е отнасят към конкретни застр/ки; при тяхното извършване първоначално се отчитат общо и впоследствие се разпределят. II Според зависимостта им от обема на застр работа: 1.относително постоянни- не зависят от колебанията в обема на застр работа. 2.относително променливи- свързани са пряко с кол/вото сключени застр д/ри. III Според зависимостта им от р/ра на застр сума или застр вноска: 1.зависими- имат пряко отношение към р/ра на застр сума; 2.независими- те нямат връзка с р/ра на застр премия. IV Според момента за к’ се отнасят или се извършват: 1.р/ди преди сключване на застр д/р; 2.р/ди при сключване на застр д/р; 3.р/ди след сключване на застр д/р; 4.р/ди за прекратяване на застр/ките. V Според х/ра на д/стта на застр/ля: 1.админ-управленски- извършват те в връзка с организацията и упр/ето на д/стт на застр/ля; 2.р/ди за застр суми и обезщетения; 3.аквизиционни и инкасови р/ди; 4.р/ди за ликвидация на щети- извършват се при настъпване на застр събитие и са свързани с оценката на щетата; 5.р/ди за предпазни мероприятия и реклама; 6.сторнови р/ди.VI Според значението и функционалната им роля в процеса на създаване на застр продукт р/дите се класифицират: 1.основни р/ди; 2.допълнителни р/ди. VII От гл.т на оповестяването в отчета за доходите на застр р/дите се класифицират : 1.оправленски р/ди- аквизиционни и административни; 2.р/ди по уреждане на претенции; 3.инвестиционни р/ди; 4.други

АУР се признават при спазване на принципа на текущото начисляване като първо се отчитат в съответствие с тяхната еднородност и ик съдържание по с/ките от гр 60 Р/ди по ик елементи и в последствие се отнасят в направление за р/да. Използва се транзитна събирателна с/ка ч/з к’ да бъде определен общия им р/р. Съставя се статията: в поделението9 на застр/ля- 485/гр 60 в централата на застр/ля 123/гр 60.

С/ка 614 АУР едновременно формира общия р/р на управл р/ди и дава възможност за разпределяне на тези р/ди м/у отделните застр продукти за целите на застр калкулация.Тя се приключва за отразяване на оборота си в намаление на фин резултат.

С/ка 611 Р/ди за застр д/ст- определя общия р/р на разглежданите р/ди и за оповестяването им в отчета за доходите. Използват се аналирични с/ки за отч/не на преки р/ди к’ могат да бъдат отнесени в момента на ъзвършването им към отделните видове застр/ки. Общите непреките р/ди при тяхното възникване се натрупват в една транзитна партида към с/ка 611. Тази партида е удачно да се води по статии на калкулацията в съответствие с тяхната еднородност и икон съдържание на база избрана от застр/ля. В р/т на разпределение на непреките р/ди партидата се приключва а по дебита на ан партиди за отделните калкулационни обекти се формира сумата на отнасящите се за съответния обек застр р/ди. С/ка 611 и водените към нея ан с/ки се приключват с с/ка123.

Застр разноски са основните оперативни р/ди на застр/ля и се отчитат ч/з с/ките от гр 66 Р/ди за пряко застр/не. Към тях се включват => р/ди: р/ди за застр обезщетения и суми; р/ди за плащания за участие в резултата; р/ди за ликвидация на щети; аквизиционни р/ди.

Р/дите за застр суми и обезщетения произтичат от основното зад/е на застр/ля при настъпване на застр събитие в връзка с реализиране на поетия от застр риск или при определени договорени условия. Р/дите се извършват при 2 направления на застр случай. 1.в общото застр/не застр обезщетение се изплаща на застр лице при настъпване назастр случай, в р/т на к’ е налице щате в/у застрнахованата вещ или имуществен риск, а при животозастр/нето се изплаща застр сума при трайни забуби на трудоспособност. 2.втория аспект е характерех само за животозастр/нето. Изплащането на определената в д/ра сума се извършва след изтичане на срока на застр/ката или при смърт на застр/ното лице. Според вида на застр/кат5а могат да бъдат описани 2 подхода в връзка с изплащането: 1.кредит априори- анализират се всички оправдателни д/ти к’ са основание за плащане на обезщетението след к’ се осчетоводява р/да за застр обезщетение и се извършва ефективно плащане на щетата; 2.кредтит апостериори- доверителя предоставя лимит чиято парична субсиидия е задържана част от събраните премии. В рамките на този кредит агентът може да извършва плащания по щети от името и за с/ка на своя доверител. Окончателното признаване на р/да за изплатени застр абезщетения в счетоводството на застр/ля се извършва след като бъде формално проверена изготвената от агента ликжидационна преписка и потвърдена редовността на плащането. Счетоводното отч/не на р/дите за застр суми и обезщетения е съществено доколкото облсужва 2 цели: 1.целите на застр-техническия анализ при к’ се изчислява осн п/л за ефективност на застр д/ст известен като квота на щетимост. 2.целите на застр калкулация- налага се организиране на съответно ан отч/не към с/ките от гр 66 Р/ди за пряко застр/не. Р/ра на обезщетението не се посочва предварително в д/ра т.к не са известни към момента на сключване на полицата евентуалните неблагоприятни последици к’ ще възникнат при реализирането на застр риск. Р/ра на обезщетението се определя в момента на настъпването на застр събитие и зависи ор р/ра на вредите. Максималния р/р е застр сума посочена в д/ра .

Съвкупността от действия имащи за цел установяване настъпването на застр събитие р/ра и оценката на щетата р/ра на дължимото обезщ/е се нарича ликвидация на щетите. Това е съвкупността от всички действия от страна на застр/ля насочени към изплащане на съответната застр сума на застр лице. Ликвидацията се извършва от спец отдели на ниво поделения с ранг на генерални агенции и на ниво централи. Разгледано в технологичен аспект ликвидац производство може да се раздели на 3 осн етапа: констатация на щетите; оценка на степента и р/ра на щетата; одобряване и изплащане на застр обезщ/е. Осн цел на първия етап е да се установи правото на застр лице да претендира и да получи застр обезщ/е. В връзка с оценката на щетата в практиката си застр/лите прилагат 2 осн с/ми: 1.на база на р/дно- оправдателни д/ти когато застр лице само и за своя с/ка е отстранило повредата в застр вещ; 2.при по големи щети оценката на щетата и р/ра на обезщ/ето се основата на разработени от застр норми. Независимо от оценъчната с/ма за всички действия по оценка на щетата се съставя с/ка за щетата к’ се прилага към ликвидац преписка. Сумата от всички обезщ/я по дадена застр полица не може да надвишава застр сума по полицата или действителната ст/ст на вещта. Използва се техниката лично покритие при к’ една от страните по застр д/р ограничава своето участие в покритието на щетите. Личното покритие има 2 фирми: лично задържане и лично участие. При личното задържане застр/ля е готов да поеме отговорност до пълната застр ст/ст но застр лице не желае това в р/т на желание за намаляване на премията поради разбирането че изключената от отговорността вещ не може да претърпи щета извън застраховането. При личното участие застраховатият е готов да застрахова пълната ст/ст на имуществото но застр/ля не желае това. В връзка с ликвидац произв/во касаещо застр събития по задълж застраховки Гражд отговорност и Злополука законодателя предвижда спец нормативен ред и процедури. Настъпването на застр събитие по зад застр/ка ГО на автомобилите се доказва с съответните д/ти по Закона за дви8жение по пътищата Правилника за прилагане закона и др нормативни актове. Особени процедури на различните фази от ликвидац произв/во са предвидени и спрямо задълж застр/ка Злополука на пътниците. Определянето на р/ра на застр сума к’ застр/ля дължи на застр лице е в зависимост от х/ра на застр случай.

За щетите и претенциите по своята ликвидационна д/ст застрахователите определят лимити за всяко поделение, като щетите в рамките на лимита се изплащат от поделението за с/ка на ср/вата, оставащи като процент от събраните застрахо­вателни премии. Останалата част от събраните в поделението премии периодично се превежда в централизирания застрахователен фонд на централата (ЦЗФ). От този фонд се изплащат всички щети на централата по нейни застрахователни полици, както и надлимитните щети по ликвидационни преписки, препратени от съответното поделение

За отчитане на р/дите за изплатени обезщетения по пряко застраховане се използва с/ка 661. Удачно е към тази с/ка да бъде организирано ан отчитане по отделни застрахователни продукти.

Във връзка с отчитане на р/дите за обезщетения и суми се , съставят счетоводни статии: 1.В поделенията на застрахователя а) за начисленото или изплатеното обезщетение по подлимитна щета- Д-т с/ка 661 К-т с/ка 481 или К-т с/ки гр. 50; б)за прехвърляне на информация за начислените обезщетения на ниво централа,. Генерална агенция- Д-т с/ка 485 анал. с/ка на централата;партида за предмет на разчета К-т с/ка 661; в)за периодично прехвърляне на част от застрахователните премии в централизирания застрахователен фонд на централата - Д-т с/ка 485 анал. с/ка на централата; партида за предмет на разчета К-т с/ка 503 2. В централата на застрахователя: а) за начислените или изплатените обезщетения по надлимитни щети Д-т с/ка 661 К-т с/ки р-л 4 или К-т с/ки гр. 50; б) за приключване на р/дната с/ка към края на отчетния период- Д-т с/ка 123 К-т с/ка 661; в)за получената от поделенията част от събраните застрахователни премии за поддържането на централизирания

Във връзка с участието си в Ана презастрахователна операция, презастрахователите извършват плащания в полза на седанти във връзка с възстановяване или компенсиране на част от щетите, к’ е поел прекият застраховател. В счетоводството на презастрахователя изплатеното обезщетение в полза на седанта се отчита Д-т с/ка 681 К-т с/ка 484. Във връзка с приключването на р/дната с/ка към края на отчетния период в счетоводството на презастрахователя се съставя Д-тс/ка 123 К-т с/ка 681.

При настъпване на застрахователното събитие се извършват р/ди за ликвидация, свързани с оценката на щетата и изплащането на самото обезщетение. Тези р/ди са: хонорари и възнаграждения на вещи лица и експерти; транспортни р/ди; р/ди за командировки; р/ди за снимки; р/ди за издаване на служебни бележки, допълнителни заключения, за разследвания от органите на МВР, прокуратурата, следствието и др.

Характерно за р/дите за ликвидация е, че те не се отчитат по икономически елементи. За отчитането им се използва с/ка 663. Към с/ката ан се отчитат по отделни застрахователни продукти. Счетоводното отчитане на тази група р/ди е различно в зависимост от това къде се извършват р/дите за ликвидация: 1)В поделенията на: а) за начислените или изплатени суми за ликвидационни р/ди- Д-т с/ка 663 К-т с/ки р-л 4 или К-т с/ки гр.50; б)за прехвърляне на информация за начислените или изплатените ликвидационни р/ди на ниво централа- Д-т с/ка 485 анал. с/ка на централата или. Ген агенция;партида за предмет на разчета К-т с/ка 663; 2)В централата на застрахователя: а) за начислените или изплатените суми за ликвидационни р/ди във връзка с надлимитни щети по ликвидационни преписки, изпратени от поделенията и за всички претенции, предявени от застраховани лица в централата Д-т с/ка 663 К-т с/ки р-л 4 или К-т с/ки гр50; б)за приключване на р/дната с/ка към края на отчетния период Д-т с/ка 123 К-т с/ка 663. При наличието на Ано презастра­ховане ликвидационни р/ди може да понесе и презастраховател, доколкото съгласно условията на презастрахователен договор той трябва да поеме дял от извършените ликвидационни р/ди от седанта, съответстващ на понесената от него отговорност. За отчитането на този дял в р/дите на основния застраховател презастрахователите използват с/ка 683 като се съставя и следната счетоводна статия: Д-т с/ка 683 К-т с/ка 484 анал. с/ка на седант. Във връзка с приключването на р/дната с/ка към края на отчетния период в счетоводството на презастрахователя се съставя следната счетоводна статия:Д-т с/ка 123 К-т с/ка 683.
III.3.2.5. Отчитане на аквизационните р/ди

Те включват както застрахователни разноски, така и административно- управленски р/ди. Тези р/ди са свързани с етапа на сключване на застрахователния договор и в този смисъл те са предварителни р/ди на застрахователя. Аквизационните р/ди се свързват с две основни групи р/ди: 1)р/ди за възнаграждения и комисионни на застрахователни посредници; 2)съответна част от административно-управленските р/ди, свързани основно с процеса на сключване на застрахователната полица.

Аквизиционни р/ди са р/дите, произтичащи от сключването или подновяването на застрахователни договори к’ могат да бъдат: а)преки-аквизиционни комисиони р/ди за изготвяне на застрахователни договори и за включването им в застрахователния портфейл; б)косвени-р/ди за реклама и административни р/ди.

Отложени аквизиционни р/ди са аквизиционните р/ди, отнасящи се до неизтеклия период на застрахователно покритие по действащи към края на отчетния период и влезли в сила през същия период застрахователни договори, к’ са пренесени в следващи отчетни периоди. Има два метода, по к’ аквизационните р/ди да се признават за срока на съответните застрахователни договори: 1)Аквизиционните р/ди се признават в пълен размер като р/д през отчетния период, в к’ са извършени; 2)а)по общо застраховане-част от извършените аквизиционни р/ди се пренася за следващи отчетни периоди пропорционално на пренос-премийния резерв; отложените аквизиционни р/ди са част от общите аквизиционни р/ди; те се отчитат като отделна позиция в Аа на баланса, а свързаните презастрахователни комисиони се отразяват в Па на баланса; б)по животозастраховане- извършените през отчетния период и непогасени аквизиционни р/ди се пренасят за бъдещи периоди; отложените аквизиционни р/ди по съответната полица се амортизират в същата пропорция, в каквато са разпределени добавките за аквизиция в бъдещите премии.

Извършените през отчетния период аквизиционни р/ди не се отлагат, ако: договорената премия позволява погасяването на аквизиционните р/ди в периода, в к’ са извършени; получаването на бъдещите премии е несигурно с оглед на очакванията за броя на полиците, к’ ще бъдат прекратени или въз основа на други допускания; заложените добавки за аквизиционни р/ди в бъдещите премии са недостатъчни да покрият отложените аквизиционни р/ди.

В случай на разсрочване на аквизационни р/ди, съответната тяхна част, подлежаща на признаване в следващи отчетни периоди се отразява по с/ка 651, като систематично се признава от застрахователя в съответствие с възприет в индивидуалната му счетоводна политика метод.

Преките застрахователи понасят такива р/ди, в случай

Във връзка с отразяване на р/дите за участие в резултата от застрахователния договор се съставят:

1) За начисляване на дължимите суми към застраховани лица Д-т с/ка 662 К-т с/ка 491 ако сумата е платима чрез застрахователен или посредник или К-т с/ка 417 ако сумата се дължи директно на застрахова­ното лице.

2)За изплатената сума за участие в резултата от застрахователния договор Д-тс/ка417 К-т с/ка гр.50.

3)За приключване на р/дната с/ка към края на отчетния
период Д-т с/ка 123 в централата на застрахователя или Д-т с/ка 485 в поделение на застрахователя анал. с/ка на генералнота агенция; партида за предмета на разчета К-т с/ка 662.

В случай, че в презастрахователен договор е включена клауза за участие в резултата на презастрахователя, подлежащата на връщане в полза на седанта част от получената премия в счетоводството на презастрахователя се отчита по с/ка 682. Презастрахователят съставя следната счетоводна статия: Д-т с/ка 682 К-т с/ка 484 анал. с/ка на седанта

При изплащане на дължимата сума за участие в резултата от презастрахователния договор презастрахователя съставя Д-т с/ка 484 анал. с/ка на седанта К-т с/ка гр.50

За приключване на р/дната с/ка към края на отчетния период в счетоводството на презастрахователя се съставя Д-т с/ка 123 К-т с/ка 682.

Застрахователната премия може да се определи като плащане от страна на застрахования, срещу к’ възниква задължение на застрахователя да поеме определени рискове и да извърши плащане при настъпване на застрахователното събитие. Размерът на застрахователната премия при общото застра­ховане се определя едностранно от застрахователя и е в зависимост от размера на застрахователната сума, вида и характера на обекта на застраховане и клаузите на рисковото покритие и в съответствие с възприети от застрахователя тарифи. При задължителното застраховане, прилаганите тарифи се определят по законов ред, а при доброволното-индивидуално, от съответния застраховател. Тарифите съдържат в основата си групировка на типове застраховани обекти съобразно техните отличителни признаци. Изготвят се от специалисти-актюери чрез използване на различни математически и статистически методи, като се оценява влиянието на рисковия фактор, вероятността от настъпване на съответния застрахователен случай, равнището на очаквани претенции, р/дите по издръжка на застрахователя и размера на съответните застрахователно-технически резерви. Тарифите за застрахователните премии се разработват за всеки вид застраховане и по отделни застрахователни продукти, като всеки застраховател е длъжен да ги приложи към искането за издаване на лиценз от управление "Застрахователен надзор" към Комисията за фин надзор.

Структурата на застрахователната премия при общо застраховане може е: 1)рискова вноска - като съответстващ еквивалент на величината на риска тя покрива най-вероятното плащане при реализиране на последния и има най-голямо относително тегло в тарифната премия; 1)нето вноска - тя осигурява всички плащания по застрахователния договор; получава се като към рисковата вноска се прибави добавка за сигурност. Ако към нето вноска се прибавят и разноските за ограничаване на щетите и ликвидационните р/ди се образува т.нар. техническа нето премия, к’ се използва за целите на застрахователно-техническата калкулация. Определянето на нето премията се основава на вероятността от настъпване на застрахователното събитие. Паричните постъпления в размер на получените нето премии формират застрахователно-техническите резерви на застрахователя и се разглеждат като ср/ва, резервирани за бъдещи отложени плащания на застрахователя; 3)достатъчна вноска - тя се получава като към нето вноска се добавят р/дите за издръжка на застрахователя; 4)бруто вноска - получава се като към достатъчната вноска се добавят р/дите за предпазни мероприятия и добавка за данъци, начислени по реда на ЗКПО. Включването на прекия корпоративен данък като кумулативен елемент на тарифната премия пренася данъчната тежест върху застрахованото лице, а това измества характера на данъка от пряк в косвен; 5)тарифна вноска - в нея е предвидена и добавка за печалба на застрахователя в съответствие със заложена норма на рента­билност.

Има и други виждания относно структурата на застрахователната премия, според к’: а)по общо застраховане, като състояща се от три компонента-чиста рискова вноска-тя е съвкупност от рискова вноска и добавка за сигурност; натоварвания- добавка за сигурност, аквизационна комисионна, инкасова комисионна, административни разноски, други добавки и печалба; корпоративен данък; б) по животозастраховане-структурата е аналогична с една основна разлика, нето вноска включва рискова вноска, спестовна вноска и добавка за сигурност.
IV.1.2. Класификация на застрахователните премии

I.Според характера на покритите рискове и във връзка с промяната в рисковия фактор премиите са: а)променливите променят размера си в съответствие с промените, настъпващи в рисковия фактор. При животозастраховането; б)постоянните не се променят в зависимост от развитието на рисковия фактор. При видове застраховки, при к’ се покриват рискове, нетърпящи чувствителни промени по време на застрахователния договор.

II.Според формата на плащане застрахователните премии се разглеждат като: а)еднократни -при тях застрахователната премия се плаща на веднъж при сключване на застрахователния договор; б)годишни -харакгерни са при застраховки, чийто срок обхваща повече от една календарна година; в)разсрочени -договорената годишна застрахователна вноска се заплаща на части.

III. Според мястото им в отчета за доходите застрахователните премии се разделят на: а) пренос-вноски. Част от получената през даден отчетен период застрахователна премия следва да бъде заделена и пренесена за следващия отчетен период. Тази част от вноската се нарича пренос-премия. Сумата от всички пренос-премии формира пренос-премийния резерв; б)резултатна вноска.-частта от получения премиен
приход, съответстваща на времето на действие на договора в
рамките на годишния отчетен период; в)ефективна вноска.-сумата от събраните застрахо­вателни вноски, с к’ застрахователят може да разполага в рамките на годишния отчетен период. Формира се като сбор от резултатните вноски за съответната година и пренос-премийните вноски; г)презастрахователна вноска -частта от получената застрахователна премия, отстъпена от прекия застраховател на презастрахователя при закупуване на презастрахователна защита.
IV.2. Основни принципи за признаване на приходите от застрахователни премии

а)Брутните начислени премии включват признатите

б)Признаването като приход на премиите по застрахователни

в)В случаите на Ано презастраховане презастрахователните

договори;

г)В случаите на съзастраховане като приход се признава само
частта на застрахователя от общата сума на премиите;

д)Когато по силата на застрахователния договор премиите са

дължими на вноски, всяка предстояща сума за получаване към датата на баланса и призната като приход се отразява като вземане;

е)Счетоводното третиране на отстъпените премии на

ж)В състава на отстъпените премии на презастрахователи по

и) База за определяне на брутната сума на пренос-премийния резерв е дължимата по застрахователния договор премия, призната като приход през отчетния период, като за следващия отчетен период се пренася част от нея.

За счетоводното отчитане на премиите по пряко застраховане застрахователите използват с/ка 761 Приходи от премии позастраховането. Общоприетото счетоводно разбиране за с/ката, принадлежаща към раздел 7 Сметки за приходи е че тя следва да се води с чисти обороти за целите на оповестяване на съществена информация в отчета за доходите на застрахователя. Същевременно, е необходимо да се отбележи, че в специализи­раната литература се описват някои нехарактерни операции, свър­зани главно с корекция на прихода, при к’ посочената с/ка се дебитира (освен за приключване) - при връщане на застрахователни премии поради предсрочно прекратяване на застрахователния договор, при връщане на неправилно изчислени и надвнесени застрахователни премии, комисионни, такси през текущия отчетен период, при дублирани полици и други операции, чието отразяване изисква и специалното последващо приложение на познатата счетоводна техника на червеното сторно за изчистване на съответ­ните обороти по с/ката.

Счетоводното отчитане на приходите от застрахователни премии по пряко застраховане е диференцирано в зависимост от две обстоятелства-къде се отчита прихода и как се извършва продажбата на застрахо­вателния. В зависимост от посочените обстоятелства се съставят и следните счетоводни статии:

В поделенията на застрахователя:

а) за начислените застрахователни премии:

Д-тс/ка417 Клиенти по застраховане

Д-т с/ка 491 Застрахователни агенти

- подс/ка 4911/2

К-т с/ка 761 Приходи от премии по застраховането

б) за внесената сума на застрахователната премия, съгласно Приходен касов ордер или вносна бележка:

Д-т с/ка гр. 50 Парични ср/ва

К-т с/ка 417 Клиенти по застраховане

Д-т с/ка 491 Застрахователни агенти и брокери

- подс/ка 4911/2

в) за прехвърляне на информация за начислените (респ. получените) застрахователни премии на ниво централа (респ. генерална агенция):

Д-т с/ка 761 Приходи от премии по застраховането

К-т с/ка 485 Вътрешни разчети

В централата на застрахователя:

а) за начислените или получените застрахователни премии по договори, сключени от централата се съставят статии като на поделението.

б) за приключване на приходната с/ка към края на отчетния период:

Д-т с/ка 761 Приходи от премии по застраховането

К-т с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година

Следва да се се отбележи, че посочената по-горе счетоводна техника не е единствено възможната. Предложената алтернативна корекционна техника е следната:

а) за извършеното плащане, съгласно платежен документ:

Д-т с/ка 498 Други дебитори

К-т с/ка гр. 50 Парични ср/ва

б) за изчистване на кредитния оборот на с/ка 761 Приходи от премии по застраховането:

Д-т с/ка 498 Други дебитори

К-т с/ка 761 Приходи от премии по застраховането

Посочените по-горе счетоводни статии, могат да бъдат съставени само ако корекцията на прихода се извършва в същия отчетен период, през к’ е било извършено и неговото първоначално признаване Ако обаче корекцията е в следващ отчетен период, застрахователят прилага подход за отразяване на събития от минали отчетни периоди, възприет в счетоводната му политика и съобразен с изискванията на МСС8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки, като се съставят и следните счетоводни статии:

а) за корекция на грешката, в размер на дължимата за възста­новяване надвнесена сума:

Д-т с/ка 122 Неразпределена печалба от минали години

Д-т с/ка 452 Разчети за корпоративен данък

К-т с/ка 499 Други кредитори

б) за извършеното плащане, съгласно платежен документ:

Д-т с/ка 499 Други кредитори

К-т с/ка гр. 50 Парични ср/ва