И н ф о р м а ц и я за преценяване необходимостта от о в о с на инвестиционно предложение

Таблица ІV.1.1.1-1

Данните представени таблица ІV.1.1.1-1 показват високи шумови нива в кабините на често използвани транспортни и строителни машини в пътното строителство, като при някои от тези МПС се превишават нормите за шум в работна среда. Ако при реализацията на инвестиционното предложение се използват нови строителни и превозни средства е възможно да се минимизира неблагоприятния шумов ефект. Параметрите на шума и вибрациите в кабините на по-новите типове строителни и товарни машини най-често са в границите на допустимите норми.

Наднормените прахови нива са рисков фактор както за развитието на белодробни заболявания от общ характер, свързвани с дразнещия ефект на праха, такива като ринит, хронични бронхити и техните усложнения, така и за развитието на професионална прахова патология. Вземането на всички технически и медико профилактични мерки е от първостепенна важност за съхраняване здравето на пътните работници.

Замърсяването с токсични вещества на почвите, водата и въздуха в дихателната зона по време на изграждането и експлоатацията на инвестиционното предложение ще се дължи основно на изпусканите в атмосферата изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините осъществяващи строителните и транспортни дейности в района на пътното трасе, както и на специфични професионални вредности при работа с асфалтови покривки. Основните замърсители, които ще се отделят в околната среда са СО, NOx, SO₂, въглеводороди, прах, бензинови пари, асфалтови пари. Тези емисии са неорганизирани и ще зависят от броя и вида на използваните при строителството машини, режима им на работа, както и от функционалната натовареност на трасето при експлоатацията му:

Оловото постъпва в организма по дихателен и храносмилателен път. Увреждащото действие на оловния йон се свързва с ефекта му върху някои ензимни системи, катализиращи обменните процеси в организма. Оловното отравяне се характеризира с няколко синдрома: астено-вегетативен, стомашно-чревен, хематологичен, хепато-ренален, енцефало-полиневритен.

Относно кадмия, дихателният път на постъпване в организма е водещ при професионална експозиция. Прахът е по-малко токсичен от дима. Около 5% от постъпилия перорално кадмий се абсорбира от стомашно-чревния тракт. Първите прояви след няколкогодишен контакт с ниски дози кадмий се изразяват в иритативни изменения от страна на горните дихателни пътища, хронично главоболие, промени в обонянието.

Бензинът представлява смес от леки въглеводороди, като в състава му влизат парафини, циклопарафини, ароматни въглеводороди – безцветни, със специфична миризма, изпаряващи се при обикновени условия. Парите са по-тежки от въздуха, неразтворими във вода, но разтворими в органични разтворители.

При аварийни ситуации, залпово замърсяване с бензин и наличието на много високи концентрации могат да увредят опасно здравето на обслужващия персонал. По отношение на токсичността на бензина, пари в концентрации mg/m3 са опасни за живота при вдишване в продължение на 5-10 min. По-малки концентрации при експозиция от един и повече часа предизвикват дразнене на лигавиците на горните дихателни пътища, конюктивата на очите, главоболие, виене на свят, болки в стомаха.

Трудът в пътното строителство е в голяма степен механизиран. Едновременно с това, има и работни операции, които изискват ръчна работа и значителни физически усилия. От гледна точка на физическите усилия той може да се категоризира като умерено тежка и тежка физическа работа.

Продължителното комбинирано въздействие на праха и токсичните химически вещества дразнят лигавиците и могат да доведат до развитието на заболявания на дихателната система – хронични възпаления на горните дихателни пътища (ринити, бронхити) и заболявания на белите дробове (пневмосклерози, бронхиектазии).

Наред с комбинираното действие на токсични вещества има и данни за комплексно действие – например, съчетаване на шум и експозиция с тежки метали (олово). Тук се касае за адитивно действие, т.е.сумиране на ефекта. В този случай има по-висок риск от здравни отклонения за постоянно пътуващите шофьори, независимо от ниските концентрации на химически замърсители и шум.

Характеристика на експозицията

Експозицията (директно и индиректна) може да се осъществи едновременно по няколко пътя – чрез въздуха, водата, хранителните продукти собствено производство.

Директна експозиция е налице когато замърсителите на околната среда достигнат човешкия организъм, проникнат в него и участват в метаболизма на биологичните му среди.

При работниците по изграждането на обекта експозицията също е директна, но ще има периодичен характер както по времетраене, така и по интензитет.

За прецизиране експозицията на работещи и население е необходимо след достигане на сравнително постоянен трафик по сезони да бъде направен хронометраж, съвместно с измерване на структурата на автомобилния поток и еквивалентните нива на променливия шум.

Оценката на емисиите от пътните строителни машини може да се направи по ЕМЕР/CORINAIR Atmospheric Emission Inventory Guidebook, Third Edition, B810 (Other mobile sources and machinery), 2003. За единица работна машина, данните за емисиите и съответните концентрации в отработените газове изхвърляни във въздуха са представени в таблица ІV.1.1.1-2.

Емисии по време на основния ремонт за 1 час работа на техниката

Източниците на неорганизирани емисии са:

- изгорели газове от ДВГ на машините свързани със строителството и транспорта по пътя;

- прах при строителството и експлоатацията на пътя;

- шумово замърсяване от транспортните средства;

- асфалтови изпарения при строителството на пътя.

Някои от описаните емисии са дългосрочни, но са с малък териториален обхват и зависят от мерките, които се вземат за тяхното ограничаване.
1.1.2. Здравно състояние на засегнатото население.

Здравното състояние на населението се обуславя от голям брой фактори на околната и работната среда, социалното благополучие, наследствени фактори. В този сложен комплекс на въздействия, освен чрез общите интегрални показатели на демографските и здравни характеристики, е възможно да се проучат и специфични критерии, които могат да изведат по-преки връзки между замърсителите на околната среда и промените в здравното състояние, като например показателите на структурата на онкологичната заболяемост.

1. 
   Проучване на здравното състояние на населението на гр. Монтана чрез демографски показатели за ретроспективен период и сравнителна характеристика с показателите за цялата страна.
   

3. Обобщена характеристика на здравното състояние на населението от община Монтана. Препоръки за здравно-екологичен мониторинг.

Към 31.12.2003 г. населението на област Монтана е 173 596 души (170 217 към 31.12. 2004 г.) или 2.23% от общото за страната (7 801 273), със средна гъстота от 47.7 души на кв.км. при 70.3 средно за страната. Спрямо предходната година намалението е с 1.9% общо, като мъжете са с 1795 по–малко, а жените с 1572. Това са сравнително високи стойности, съпоставени със средното за страната, където общото намаление е с 0.6%.

Анализът на възрастовата структура показва задълбочаване на процеса на остаряване на населението. Показателен за това е коефициентът за възрастова зависимост, отразяващ съотношението между броя на населението до 15 навършени години към населението над 65 години. И ако за страната стойността му е 45.5%, то за област Монтана е 58.1%. Сред населението под трудоспособна възраст се очертава трайна тенденция на намаление.

Област Монтана се характеризира с едни от най-високите стойности на отрицателен естествен прираст. Това се дължи на ниския коефициент на раждаемост, но най-вече на високите стойности на смъртност. През 2003 година коефициент cj на раждаемост за областта e 7,7‰ при 8.6‰ за страната, а коефициентът на смъртност е 19,8‰ за областта, при 14.3‰ за страната.

В сравнение с демографското състояние на страната, област Монтана е в една от най - неблагоприятните позиции. Това означава, че областта не е привлекателно място за живеене и ако няма промени в социално- икономическото състояние на региона, през следващите години може да се очаква задълбочаване на неблагоприятните тенденции, които ще се превърнат в сериозна пречка за икономическото развитие на областта.

Коефициентът на регистрираната заболеваемост по обращаемост на населението е малко над средния за страната с тенденция за изравняване.

Структурата на хоспитализираната заболеваемост съответства с данните за страната, като се запазва първенството на 4-5 групи заболявания - на органите на кръвообръщението, дихателната система, травми и отравяния, усложнения на бременността и раждането, болести на храносмилателната система.
1.1.3. Оценка на здравния риск, мерки за здравна защита и управление на риска.
Профилактични мерки по отношение опазване здравето на строителните работници.

Могат да се изброят следните основни изисквания за безопасни условия на труд:

• 
  При строителството да бъдат изпълнени препоръките за намаляване на праховите емисии (оросяване на пътното легло, организиране на работата и др.).
  
• 
  С антифони да бъдат снабдени кранистите, багеристите и булдозеристите.
  
• 
  При работа с къртачни машини да се използват антивибрационни ръкавици.
  
• 
  През студените периоди да се вземат мерки ръцете да бъдат сухи и топли.
  
• 
  През горещите летни дни в кабините на багерите и булдозерите да има поставени вентилатори.
  
• 
  Работниците да бъдат снабдени с подходящо за сезона работно облекло.
  
• 
  По време на ритмичната работа (когато няма дълги периоди на изчакване например) препоръчваме две регламентирани почивки освен обедната. Почивките да се ползват едновременно от всички работници, да бъдат по характер пасивни, отпускащи. По време на почивки през горещите дни е препоръчително да се приемат разхладителни напитки и леки закуски. През студения период почивките да се прекарват в отоплено помещение и да се приемат топли напитки.
  
• 
  Да се провеждат редовни профилактични прегледи насочени към разкриване на свързаните с труда заболявания.
  

Рискови фактори с неблагоприятно въздействие

Във връзка с потенциалните здравни рискове по отношение на общите вибрации и шум над пределно допустимите нива е необходимо спазването на всички изисквания на здравната профилактика, а именно:

• 
  Спазване на техническите характеристики за общи вибрации на булдозерите и тежкотоварните автомобили;
  
• 
  Спазване на физиологичните режими на труд и почивка (Наредба № 15/1999 г. на МЗ);
  
• 
  Сменния цикъл на работа предполага определена здравна промоция и физиологични режими на труд и почивка за работещите на обекта (Наредба № 16/1999 г. на МЗ);
  

• 
  инструкции за боравене с необходимите машини и съоръжения;
  
• 
  инструкции при противопожарна охрана;
  
• 
  инструкции за работа при изкопи;
  
• 
  инструкции при строеж на подпорни стени;
  
• 
  инструкции при работа с асфалт и хидроизолации.
  

Най-близките точки на обходния път са на около 300 m от последните къщи на гр. Монтана при п.в. с Път ІІІ-112 и на 150 m по пътя между Път ІІІ-112 и Път ІІ-81. Това разстояние е достатъчно за осигуряване пълно разсейване на ЕВВ и намаление на шумовите нива в рамките на нормите.

След въвеждане на обходния път в експлоатация считаме, че е необходимо провеждането на натурни измервания на пътния поток и шумовото замърсяване.

Считаме, че с реализацията на обходен път на гр. Монтана на практика ще се подобри здравния статус на населението, като се избегне досегашното преминаване на автотрафика от Път І-1 през града. Ще се намали общото количество ЕВВ, шумовите нива и ще се ограничат свързаните с горното ПТП на територията на гр. Монтана. Това ще се отрази благоприятно на санитарно-хигиенните условия на околната среда и в частност на жизнената среда на населението на гр. Монтана.

Считаме, че инвестиционото предложение от здравно-хигиенен аспект е екологосъобразно, с визия за просперирането на региона.

Може да се направи извода, че при спазване на всички споменати по-горе препоръки, инвестиционното предложение: “Път I-1 в у-к от km 102+060 до km 114+512,20 - Обходен път на гр. Монтана” може да се реализира без да застраши здравното състояние на пътните работници в краткосрочен и дългосрочен план.

2. 
   Земеползване
   

Земите, подлежащи на нарушаване и усвояване за изграждане на обходния път на гр. Монтана понастоящем са земи и терени от земеделския фонд, горския фонд, урбанизирана територия, площи заети от водни съоръжения.

В таблица ІV.1.2-1 са посочени площите по участъци, землища и вид на земите. Основната част от земите са от селскостопанския фонд, а по-слабо са представени земите от горския фонд. В трета група – като “други” сме поставили останалите видове земи.
Таблица ІV.1.2 – 1

Вид и количества на земите (дка) предвидени за отчуждение

при изграждане на обходен път на гр. Монтана

Землище	Общо	Земеделска територия	Горски фонд	Други
	дка	дка	дка	дка
Д.Вереница	92,195	59,637	12,667	19,891
Войници	77,029	67,190	9,839	-
Студено буче	0,278	0,278	-	-
Гр.Монтана	400,009	286,924	0,439	112,646
Николово	155,165	109,476	23,305	22,384
Всичко	724,676	523,227	46,250	154,921

3. 
   Атмосферен въздух