И н ф о р м а ц и я за преценяване необходимостта от о в о с на инвестиционно предложение

От прогнозните данни за разпространение на приземните концентрации на вредни вещества от емисиите на МПС е видно, че се оформят най-общо 2 зони в околовръстния път:

• 
  Зона с по-нисък трафик - след Път III-112, където в западната част на града има жилищни сгради и вилна зона;
  
• 
  Зона с по-висок трафик - преди Път III-112 – като участъкът обхваща източната дъга на обходния път и отклоненото движение от Път ІІ-81.
  

В заключение считаме, че по отношение на опазване чистотата на атмосферния въздух, така избрания вариант за обходен път на гр. Монтана е най-подходящ поради по-голямата му отдалеченост от населеното място – гр. Монтана.

4. 
   Повърхностни и подземни води
   

1. 
   Повърхностни води
   

Инвестиционното предложение за изграждане на обходен път на гр. Монтана предича еднократно най-голямата водна артерия в района – р. Огоста и попада в нейната водосборна област. Запазването чистотата на речните води и предотвратяване на тяхното замърсяване при изграждането на обходния път и при неговата експлоатация е от съществено значение за невлошаване имисионното състояние на водите.

Р. Огоста съгласно Заповед № РД-272/03.05.2001 г. на Министъра на МОСВ за категоризацията на повърхностните води във водните обекти или в части от тях, р. Огоста след гр. Монтана, до вливането на р. Ботуня, е водоприемник ІІІ-та категория. Водите на реката основно подхранват подземните води в района и затова при строителството и експлоатацията на обходния път не трябва да се увеличава замърсяването на речните води, а оттам – и това на подземните води.

Проследено е състоянието на замърсяванията на водите на р. Огоста след гр.Монтана за периода от 2001 до 2006 г. включително, като резултатите от концентрациите на отделните замърсители са взети от ИАОС към МОСВ. Информацията за качествата на водите на р. Огоста при ежемесечните изследвания е представена в приложение ІV.1.4.1 – 1.

В таблица ІV.1.4.1 – 1 са дадени граничните стойности на отделните показатели на речните води от 6 години за пункта на изследване след гр. Монтана.
Таблица ІV.1.4.1 – 1

Физикохимичен състав на водите на р. Огоста след гр. Монтана за

периода 2001 – 2006 г. – гранични стойности на отделните показатели

№	Показатели	Дименсия	Гранични стойности		ПДК за ІІІ к.
			min	max
1	Активна реакция - рН	-	7,13	9,40	6,0 - 9,0
2	Електропроводимост	μs/sm	214	700	1600
3	Неразтворени вещества	mg/dm3	30	132	100
4	Разтворени вещества	mg/dm3	138	700	1500
5	Азот (амониев)	mg/dm3	0,1	6,14	5,00
6	Нитритен азот	mg/dm3	0,002	0,168	0,06
7	Нитратен азот	mg/dm3	0,03	7,85	20,0
8	Ортофосфати (PO4)	mg/dm3	0,156	7,43	3,0
9	БПК5	mg/dm3	1,95	8,95	25,0
10	Перманганатна окисляемост	mg/dm3	2,7	9,84	40,0
11	Разтворен кислород	mg/dm3	2,9	12,3	2,0
12	Олово	mg/dm3	0,007	1,95	0,2
13	Мед	mg/dm3	0,002	0,065	0,5
14	Цинк	mg/dm3	0,014	2,04	10,0
15	Кадмий	mg/dm3	0,00	0,005	0,02
16	Никел	mg/dm3	0,00	0,05	0,5
17	Хром (общ)	mg/dm3	1,95	12,3	-

Както се вижда от горната таблица, водите на р. Огоста в общи линии отговарят на нормативните изисквания за водоприемник ІІІ-та категория. Единични проби показват превишаване на ПДК за амониев и нитритен азот, ортофосфати и олово.

Не са провеждани изследавия за съдържание на нефтопродукти.

По време на строителството на обходния път на гр. Монтана и при експлоатацията му не се очаква влошаване на имисионното състояние на речните води, тъй като:

- на строителната площадка няма да бъдат формирани производствени и битови отпадъчни води, които да бъдат зауствани във водоприемника;

- за битовите отпадъчни води от работниците ще бъдат монтирани две химически тоалетни, които редовно ще се рарегждат и почистват на базата на сключен договор с лицензирана фирма;

- на територията на строителната площадка и на пътния участък няма складове за гориво-смазочни материали, няма да се извършва смяна на отработени масла и зареждане на МПС с горива;

- няма да се допусне изхвърляне на строителни и битови отпадъци в р. Огоста;

- замърсявания на участъка и района могат да се получат при аварийни ситуации и неизправни МПС; характерът на замърсяванията може да бъде с нефтопродукти и/или превозвани товари. За целта следва да се разработи план с мерки за преодоляване или предотвратяване на тези ситуации и залпови замърсявания;

- сериозно внимание следва да се обръща върху образуването на нерегламентирани сметища покрай р. Огоста в района на пътния участък;

- за опазване чистотата на водите на р. Огоста от съществено значение е изборът на местоположение за строителна площадка, която не трябва да бъда в близост до коритото на реката;

- при строителството на обходния път ще бъдат използвани известни количества вода от р. Огоста, за което трябва да бъде уведомена Басейновата дирекция – Дунавски район с център Плевен и да се получи разрешение за това;

- питейните нужди на работниците при строежа на обходния път ще бъдат задоволяване с минерална или трапезна вода. Битовите нужди ще бъдат задоволявани с водоноска от градския водопровод.

- ще се вземат необходимите мерки да няма източници на замърсяване;

- при използване на химически субстанции за зимно поддържане ОПУ – гр. Монтана ще се съобрази при премостване на р. Огоста за се използва само пясък, така че да няма пряко или косвено (с дъждовните води) попадане на такива субстанции в речните води;

- Аварийните ситуации ще имат случаен характер и няма да са провокирани от инженерното решение на трасето на обходния път.

При стриктното спазване на горните условия както при строителството, така и при експлоатацията на обходния път на гр. Монтана не се очаква влошаване качествата на повърхностните води в района.
1.4.2. Подземни води
● Хидрогеоложки условия

Хидрогеоложките условия в обхвата на проектните трасета на обходния път на гр. Монтана се обуславят от порови, пукнатинни и карстови подземните води, представляващи части от подземни водни тела, както следва (МОСВ, БДДР, 2007):

- Подземно водно тяло с код BG1G0000TJK044 – Карстови води в Западния Балкан;

- Подземно водно тяло с код BG1G000N1bp036 – Карстови води в Ломско-Плевенската депресия;

- Подземно водно тяло с код BG1G0000Qal015 – Порови води в Кватернера – р. Огоста;

Колектор на карстовите води в разглежданата част на подземно водно тяло BG1G0000TJK044 около гр. Монтана са окарстените и интензивно напукани юрско-долнокредни и долнокредни карбонатни седименти, които се разкриват на повърхността по южното бедро на Монтанската антиклинала и в платото “Пъстрината” източно от града между р. Огоста и нейните десни притоци р. Шуговица и р. Ботуня. На североизток, в обхвата на Кутловишката единица, те залягат под неогенските седименти и кватернерните образувания.

Карстовите подземни води са безнапорни в афльориментните зони на карбонатния колектор, където формират разходящи потоци към съответните речни долини. Те придобиват до няколко стотина метра хидростатичен напор в Кутловишката единица, в това число и под разглежданите трасета на обходния път на гр. Монтана.

Подхранването на карстовите води се осъществява основно от атмосферни валежи, инфилтриращи се през пукнатините, тектонските зони и карстовите кухини в повърхностните разкрития на карбонатните скали. Допълнителен източник на подхранване са повърхностните води в язовир “Огоста” и тези от речно-овражната мрежа.

Карстовите води в безнапорните зони се дренират чрез редица водообилни извори с твърде променлив дебит. В подножието на северния склон на язовир “Огоста” се намират изворите при селата Превала с дебит 5÷15 l/s, Челюстница с дебит около 14 l/s, Чемиш с дебит от 10 до 100 l/s и особено карстовият извор в югозападната периферия на гр. Монтана, който е един от най-големите извори в Северозападна България с дебит вариращ в много широки граници – от 43 до 633 l/s и до 856 l/s. Той изтича от пещера в североизточното подножие на Монтанския баир на надморска височина 143,70 m. Режимът му в голяма степен е обусловен от хидравличната връзка с р. Огоста и язовирното езеро. Карстови води с дебит 1630÷1975 l/s се дренират от Монтанския баир и чрез изградения каптажен тунел (Моллов и др., 1984).

Неравномерната напуканост и окарстеност на карбонатния колектор обуславя големи различия в неговите филтрационни свойства, изразени чрез измерени скорости на филтрация до 120÷220 m/d и до 500 m/d в зоната около карстовия извор в гр. Монтана.

По химически състав карстовите води са хидрокарбонатно-калциеви, пресни, с минерализация 240÷316 mg/l, със съдържани на нитрити, фосфати, арсен, желязо и манган, превишаващи препоръчителната стойност на прага на замърсяване по отменената Наредба № 1 от 07.07.2000 г за проучването, ползването и опазването на подземните води.

Подземно водно тяло BG1G000N1bp036 в района на гр. Монтана е представено само от подземните води в преобладаващо песъчливите седименти, прослоени от глини и детритусни варовици, на Димовската свита в неогена. Те са безнапорни в обширните разкрития над местния ерозионен базис и напорни под кватернерните алувиални образувания на русловата и заливните тераси на р. Огоста. Подхранването им е от атмосферни валежи, отчасти от повърхностни води и от карстови подземни води в юрско-долнокредните седименти. Дренират се в хидрографската мрежа, чрез низходящи извори и разсредоточени водопроявления с малък дебит от 0,1 до повече от 3÷5 l/s, какъвто е дренажът “Палековото” за питейно-битово водоснабдявате на с. Вереница и вилна зона “Монтана”. По химически състав водата е хидрокарбонатно-калциево-магнезиева, прясна. Подземно водно тяло BG1G0000Qal015 при гр. Монтана и северно от него представлява безнапорен подземен поток в алувиалните чакълесто-песъчливи образувания на русловата, заливната и надзаливните тераси на р. Огоста с дебелина до 10÷17 m и широчина до 2,5÷3,0 km. Водното ниво се установява на дълбочина от около 1÷4 m. Годишната му амплитуда е в диапазона 0,3÷0,7 m. Обуславя се от количеството и разпределението на валежите, които заедно с повърхностните води на р. Огоста и подземните води в по-старите геоложки формации подхранват алувиалният подземен поток. Дренирането му се осъществява в р. Огоста при ниски водни стоежи в нея и чрез водовземни съоръжения – тръбни и шахтови кладенци, каквито има изградени в лявата тераса на р. Огоста за водоснабдяване на птицецентровете на “Гала-М” ООД. Филтрационните характеристики – коефициент на филтрация 3÷12 m/d, средно 8,6 m/d и проводимост около 15÷60 m²/d, характеризират чакълесто-песъчливия колектор като слабо до средно водоносен. По химически състав водата е хидрокарбонатно-калциево –натриева с минерализация 380÷530 mg/l. Уязвима е към замърсяване от повърхността на терасата и от речната вода, поради което е в риск по отношение на химическото й състояние.

Пътните трасета ще пресичат подземните водни тела и/или ще се разполагат над тях, както следва:

Пресичане на подземни водни тела от пътните трасета

Код на подземно водно тяло	Колектор на подземните води	Участък от трасето (от km до km)
1	2	3
BG1G0000TJK044	Мергели и гл. варовици	102+350÷В1
BG1G0000Qal015	Чакъли, пясъци и валуни	В1÷104+500
BG1G000N1bp036	Пясъци, пясъчници и детритусни варовици	104+500÷108+000
	Глини с прослойки от органогенни варовици	108+000÷ В5
BG1G000N1bp036	Пясъци, пясъчници и детритусни варовици	В5÷110+000
BG1G0000Qal015	Глини ,пясъци и чакъли	110+000÷110+500
BG1G0000Qal015	Глини, пясъци, чакъли и преотложен льос	110+500÷В10+100
	Глини с прослойки от органогенни варовици	В10+100÷114+246

При обследването през май 2008 г водопроявления по проектираните пътни трасета не са констатирани, тъй като приповърхностната зона на подземните водни тела е дълбоко дренирана. Единствено в участъка около В₅ от подземните води в Димовската свита (ПВТ BG1G000N1bp036) се дренира ограничено водно количество, което водонасища насипи от глинесто песъчливи материали.

В следващата Таблица ІV.1.4.2-2 е отразена наличната информацията за водовземни съоръжения и учредените санитарно-охранителни зони в районите на проектните трасета на обходния път на гр. Монтана:

Таблица ІV.1.4.2-2

Водовземни съоръжения и учредени санитарно-охранителни зони

в районите на проектните трасета на обходния път на гр. Монтана

№	Водоползвател	Землище	Код на подземно водно тяло	Водовземни съоръжения	Учредена СОЗ
1	“В и К” ЕООД, гр. Монтана	с. Д. Вереница	BG1G0000Qal015- порови води в Кватернера	Дренаж “Палековото”	да
2	”Гала – М” ООД	гр. Монтана	BG1G0000Qal015- порови води в Кватернера	ТК-1 ТК-2	не

Границите на пояси I, II и III на учредена санитарно-охранителна зона около дренаж “Палековото” са отразени на ситуацията на обходен път на гр. Монтана в М 1 : 15 000 по предоставените с писмо № ЗДОИ-131/02.04.2008 г на Басейнова дирекция Дунавски район - Плевен координати на характерните им точки. От тях се вижда, че проектните трасета отстоят на около 500 m северозападно от границата на пояс III на СОЗ на водовземното съоръжение (приложение ІV.1.4.2-1).

Тръбните кладенци на ”Гала – М” ООД са нанесени на ситуацията на обходния път. Намират се на 200÷250 m североизточно от проектните му трасета. Около кладенците няма учредена санитарно-охранителна зона.


1.5.Отпадъци
Очакваните количества на генерираните отпадъци при изграждането на обходния път на гр. Монтана и при неговата експлоатация са дадени таблица ІV.1.5 – 1.
Таблица ІV.1.5 – 1

Очаквани количества на генерираните отпадъци (m³)

при строителството и експлоатацията

№	Вид на отпадъка	Код на отпадъка	Количества на отпадъците при:
			строителство	експлоатация
1	2	3	4	5
1	Неопасни отпадъци
1.1.	Смесени битови отпадъци	200301	16	-
1.2.	Отпадъци от почистване на пътното платно	200303	-	8
1.3.	Изкопни земни маси – негодни за насип (m3)	170506	92353	-
2.	Строителни отпадъци (m3)	170904	6398	-

Смесените битови отпадъци се формират от жизнената дейност на работниците. Предвижда се те да се събират в 2 кофи “Мева” с обем 1,1 m³ , които ще бъдат поставени на промишлената площадка и периодично ще се извозват до депото на гр. Монтана със собствен транспорт при съответното разрешение от от Общината. Отпадъците при експлоатацията, които основно се формират при почистване на пътното платно, ще се събират от специализирана служба на ОПУ- Монтана. Тези отпадъци не се с класификация “опасни”.

В годишните количества на генерираните отпадъци не са включени такива, формирани при аварийни, кризисни ситуации и залпови замърсявания на пътното платно. Количеството и видът на тези отпадъци не могат да се прогнозират. В плана за действия при аварийни, кризисни ситуации и залпови замърсявания ще се предвидят мерки за техното предотвратяване или преодоляване.

На строителната площадка няма да им сервизно обслужване на използваните МПС и поради това не се очаква генериране на отработени моторни масла, накладки, филтри и др. На територията на строителната площадка не се предвижда изграждане на складове за гориво-смазочни материали. Ще се извършват евентуално дребни поправки и ремонти на използваната техника.

Генерираните строителни отпадъци при изграждането на обходния път ще бъдат събирани и периодично, със собствен транспорт, ще бъдат извозвани на определено депо за строителни отпадъци при съответното разрешение на община Монтана. След завършване изграждането на обходния път трябва да се обърне сериозно внимание за почистване на строителната площадка от отпадъци и опазване чистатата на района.

Във връзка с намаляване въздействието върху околната и жизнената среда в района е необходимо да се предвиди:

- разработване на фирмена програма за дейността с генерираните отпадъци при изграждането и експлоатацията на пътния участък;

- създаване на вътрешен ред по събирането, извозването и третирането на генерираните отпадъци, особено при изграждането на пътния участък;

- разработване на план за действия при аварийни, кризисни ситуации и залпови замърсявания с мерки за тяхното преодоляване или предотвратяване;

- упражняване на непрекъснат контрол на ръководството на строителната организация за дейността по генерираните отпадъци.

При спазване на нормативните изисквания при строитеството и експлоатацията на обходния път на гр. Монтана не се очаква влошаване на екологичното и естетическото състояние в района.
1.6.Почви
Съгласно почвено-географското райониране на страната, територията, върху която се развива трасето на обходния път попада в Западната Предбалканска почвена провинция от Дунавската почвена подобласт, определяща се като зона на сивите горски почви. Две са основните групи почви характерни за района. Едната се свързва с хълмисто-равниния релеф и зоналния почвен тип на сивите горски почви (Luvisols по ФАО). Втората основна група почви са от азоналния почвен тип “наносни” (Fluvisols по ФАО) и се разполагат в обширната речна тераса и някои теренни понижения.

Съгласно почвената карта в М 1:400000 (Койнов, В. и кол., БАН, 1965 г.) и разширения систематически списък на почвите в България, вариантните трасета на обходния път засягат следните почвени различия:

15. Сиви горски, средно и тежко песъчливо-глинести;

16.Сиви (лесивирани кафяво-канелени) горски, средно и тежко песъчливо-глинести;

31. Алувиални и алувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести;

42. Ерозирани сиви горски;

52. Плитки сиви горски с рендзини.

(Номерацията на почвените различия е по легендата на почвената карта).

Сивите горски почви с №№ 15 и 16 са почвите, заемащи по-голяма част от територията по трасето на обходния път. Дължината на отсечката, преминаваща през сиви горски почви е почти половината от цялото трасе. Тя започва от началото на пътя при km 102+060 и продължава до около km 109+000. Същите почви заемат и една тясна ивица между km 109+500 и km 109+700.

Геоморфоложкото разположение, равнино-хълмистият релеф на Предбалкана, умерено-континенталните климатични и хидроложки условия, геоложкия строеж на варовици и естествената широколистна горска растителност са основните природни фактори, които обуславят формирането на зоналния почвен тип за района – сивите горски почви. Тези почви са с добре оформен почвен профил и в трите генетични (A, B, C) хоризонти. Минерализацията на органичното вещество е силно изразена, излужването – дълбоко, а текстурната диференциация – ясно подчертана. Хумусно-елувиалният хоризонт е маломощен (18 – 32 cm), а илувиалният – мощен (70 – 100 cm). Механичният състав в повърхностния хоризонт е средно песъчливо глинест, а в дълбочина достига до тежко песъчливо глинест и леко глинест. Хумусното съдържание е слабо – 1,2 до 2,5 % в повърхностния хоризонт, като в дълбочина намалява. Почвената реакция е средно кисела.

Ерозираните сиви горски почви (№ 42 от легендата) заемат по-силно изявените релефни форми – склонове и била в района. По трасето на пътя това е отсечката северно от кв. Кошарника, в района между двете височини, между Път ІІІ-112 и Път ІІ-81, както и по склона след края на обходния път при връзката му с Път І-1.

Тези почви са също от почвен тип сиви горски, но поради ерозията на наклонените терени за претърпели сериозни промени. Те се отличават с маломощен хумусен слабо изразен хоризонт (8 – 22 cm) и почвен профил (18 – 42 cm). Хумусният хоризонт обикновено е вторично образуван за сметка на по-долу лежащите хоризонти. Механичният им състав е по-лек и запасеността с хумус – много по-ниска. Почвената реакция е слабо кисела и неутрална.

Алувиалните и алувиални-ливадните почви (№ 31 от легендата) заемат заливните и надзаливни тераси на р. Огоста и притоците й. В случая около трета от общата дължина на обходния път преминава през тези почви – от km 109+700 и продължава до края на обходния път.

Алувиалните почви са генетично млади и формирани върху алувиални наноси при условия на близки подпочвени води. Те имат пластов строеж, а мощността варира от 10 – 25 cm при алувиалните до 80 – 100 cm при алувиално-ливадните. Хумусният хоризонт е слабо развит. Под него следват хумусирани или чисти речни пластове. Структурата на хумусния хоризонт е слабо оформена, нездрава, зърнесто-граховидна. Механичният състав е лек и разнообразен – от песъчливо-глинести при алувиалните до средно песъчливо глинест – при алувиално-ливадните. Запасеността им с хумус и хранителни вещества е слаба. Почвената реакция е слабо кисела до неутрална.

Особеност на земите от селскостопанския фонд в района е, че са земи със сравнително високи категории. Те са основно от ІІІ, ІV и V категории. Има отделни площи и земи от ІІ-ра категория, заети от зеленчукови градини и от VІ-та категория, представляващи пасища.

Основната част от земите в терасата на р. Огоста са от бонитетната група на добрите земи – т.е. категория ІІІ и отчасти много добри земи – ІІ-ра категория. В района на теренните височини земите са от Х-та категория – т.е. непригодни за земеделски земи.

Съществуват и земи, отделни и незначителни по площ, които са евентуално нарушени или неизползваеми и се водят в регистъра на имотите като некатегоризирани.

Нормално при изкопно-насипни дейности и оформянето на съответните откоси се създават и условия за активизиране на ерозионни процеси, които се неутрализират с подходящи укрепителни мероприятия предвидени в проекта.

Възможно е при строителството да се предизвика деградация на прилежащи край пътя земи, които биха се използвали като временни пътища. Възстановяването на тези земи е предмет на проект за рекултивация.
1.6.3. Замърсени земи
Специални изследвания за замърсяване на почвите и земите по трасето на обходния път не са правени. За случая е ползвана представената от ИАОС към МОСВ информация за замърсяване на почвите от пункт № 45 (землището на с. Долно Белотинци). Пробовземането от пункта е от две дълбочини (0 – 20 cm и 20 – 40 cm). Изследваното замърсяване с тежки метали – Cu, Zn, Cd, Pb и As – е представено на таблица ІV.1.6.3-1.

Таблица ІV.1.6.3-1

Данните от таблицата показват, че показателите на Cu, Zn, Cd и Pb са много под съответните ПДК. Eдинствено арсенът превишава ПДК 1 ,78 и 1,76 пъти.

За укрепване и ландшафтно оформяне на изкопните и насипните откоси, сервитутни ивици, пътни съоръжения и евентуално нарушените временно при строителството площи на прилежащи на пътя земи, ще бъдат извършени полагащите се съответни противоерозионно-укрепителни и озеленителни дейности, като за целта се изготвят съответните проекти по рекултивация на нарушените терени и за озеленяване и ландшафтно оформяне на пътя.

При проектирането във фаза „технически проект” през 2011 г. Инвеститорът е разработил одобреният „червен” вариант.

Детайлизирането на техническия проект по „червен” вариант включва удължаването му в двата края на обходния път – съответно с 290 m (западна посока) и 266,20 m (в източна посока) с цел безпроблемно включване в пътната инфраструктура на гр. Монтана.

1.7. Ландшафт
Обходният на гр. Монтана като участък от Път I-1, започва западно от града при km 120+060, обхожда го от север и изток и се свързва отново с Път I-1 при km114+512.20.

Особеност на района на гр. Монтана е, че се намира на границата между Предбалкана от юг и Дунавската равнина от север. Релефът на север е равнино-хълмист, а на юг – предимно хълмист. Първата половина от трасето на пътя преминава в междухълмията с надморска височина 190 – 200 m, а втората половина – в терасата на р. Огоста – с н.в. 140 – 150 m.

Хълмовете в района са изградени от юрски варовици, а низините – от кватернерни отложения.

Съгласно схемта на ландшафтното регионално райониране на България землището на гр. Монтана попада в преходния участък между Севернобългарска зонална ландшафтна област на Дунавската равнина и Старопланинска ландшафтна област. Според класификационната система на ландшафтите районът се определя от таксономичната група на ландшафтите на ливадно-степните алувиални низини със средна степен на земеделско усвояване.

Съществуващите понастоящем основни ландшафти в района на обекта са горски, селскостопански, водни, селищни, комуникационни, промишлени и антропогенни.

Обходният път на гр. Монтана е част от комуникационните ландшафти на района. Значението и голямата полза от добре развити комуникации не подлежи на коментар. Проектантът е използвал максимално съществуващата пътна мрежа, като в отсечката между Път ІІІ-112 и Път ІІ-81 ще се използва максимално съществуващото пътно трасе.

В района на предлаганите пътни участъци и в тяхно съседство няма съществуващи защитени природни обекти (ЗЗТ, 1998). Най-близкият такъв обект (защитената местност „Китката”; № 288 – КартГео, 2006) се намира на около 15-ина km северно в околността на с. Вирове.

Проектното трасе на обходния път на гр. Монтана попадат в хълмистата подзона на Предбалканската зона, която е в обхвата на Кутловишката единица от състава на тектоностратиграфската навлачна Белоградчишката надединица.

В скалния обем на Кутловишката единица са запазени следи от Салашката синклинала и източната част на Монтанската антиклинала (Филипов Л. и др., 1995).

По оста на Салашката синклинала от северозапад на югоизток тече р. Огоста, която при язовир “Огоста” повива на североизток и напуска синклиналата.

Южното бедро на Монтанската антиклинала, покрай североизточната периферия на което е разположен гр. Монтана и проектните трасета за обходния му път, представлява моноклинала от юрско-долнокредни и долнокредни отложения, които в Кутловишката единица на североизток са покрити от неогенски седименти и кватернерни образувания (фиг. 1).

Юрско-долнокредните отложения включват Бачиищенска свита - bě(аргилити, пясъчници, варовици и доломити), Костинска свита, Долнолуковитски и Букоровски член на Озировска свита - (пясъчници, конгломерати, мергели, песъчливи и глинести варовици), Стефанецки и Нефелски член на Етрополска свита -(аргилити и алевролити), Горнобелотински и Веренишки член на Бовската свита - (мергели и глинести варовици), Яворецка, Гинска и Гложенска свита - (микритни, оолитни и ядчести варовици).

Долната креда е представена от Гороноцеровски и Стубелски член на Мраморенската свита, изградени от мергели, глинести варовици и аргилити.

Неогенските седименти обхващат Опанецката свита от глини с прослойки от органогенни варовици, Димовската свита и Ракевския клин на Криводолската свита от глини и мергели.

Кватернерът е представен от:

- алувиално-пролувиални образувания от чакъли, пясъци и валуни, покриващи неогенските седименти по речните склонове и билните части над тях. Дебелината им е в диапазона 0,5÷5,0 m, рядко до 10 m;

За прегледност в таблица ІV.1.9-1 по протежение на проектното трасе на обходния път е конкретизирано местоположението на описаните литостратиграфски единици и техния литоложки състав. Над юрските скали и неогенските седименти има и делувиалното покритие от скални късове с глинесто-песъчлива плънка, което е със спорадично разпространение.

Таблица ІV.1.9-1

Литостратиграфски единици и техния литоложки състав

Литострати-графска единица	Литоложки разрез	Участък от трасето (от km до km)
1	2	3
	Мергели и гл. варовици	102+350÷В1
	Чакъли, пясъци и валуни	В1÷104+500
	Пясъци, пясъчници и детритусни варовици	104+500÷108+000
	Глини с прослойки от органогенни варовици	108+000÷ В5
	Пясъци, пясъчници и детритусни варовици	В5÷110+000
	Глини ,пясъци и чакъли	110+000÷110+500
аQh	Глини, пясъци, чакъли и преотложен льос	110+500÷В10+100
	Глини с прослойки от органогенни варовици	В10+100÷114+246