Физико-геоложки процеси и явления

● Физико-геоложки процеси и явления

Релефът, климатичните и хидроложките условия, пъстрият литолого-петрографски състав и напукаността на скалите са способствували проявата на физико-геоложки и инженерно-геоложки процеси и явления, всред които развитие в разглеждания район имат изветрянето на скалите, ерозионно-акумулационните, карстовите и гравитационните процеси и явления.

Изветрителните процеси са засегнали разкриващите се на повърхността юрско-долнокредни и неогенски седименти. Те са довели до тяхното физическо раздробяване и дезинтеграция, както и до химическа хидролиза, окисление, хидратация и корбонизация в зона с различна дълбочина – от незначителна да най-често 10÷15 m, на места и до 30÷40 m.

Ерозионно-акумулационните процеси включват повърхностна денудация и руслова ерозия. Те са способствували формирането на древния и съвременен геоморфоложки облик на района с развита речно-овражна система, високи акумулационни тераси, широки билни заравнености и пр.

Карстовите процеси и явления са засегнали предимно юрско-долнокредните карбонатни скали. Изразени са във формиране на каверни, понори, фунии, пещери и др. Най-активен е карстът в средноюрските микритни и оолитни варовици, в които е образувана пещера с дължина й е 65 m, завършваща с грифон с дълбочина 12 m От устието на тази пещера в североизточното подножие на Монтанския баир при югозападната периферия на гр. Монтана изтича един от най-големите карстови извори в Северозападна България. (Бъчкаров и др., 1980).

Гравитационните процеси и явления включват свлачища и срутищни деформации. Свлачище-срутище с площ около 0,25 km² e проявено в колувиалните образувания на левия северен склон на долината на р. Огоста, западно от стената на язовир “Огоста”. То е укрепено чрез 26 броя пилоти и други съоръжения.

Свлачище с дължина около 100 m и широчина до 350 m е проявено в обсега на Път I-1 на около 1000 m източно от югоизточната периферия на гр. Монтана. Това антропогенно свлачище е предизвикано от подсичане на стръмен склон, изграден от кватернерни еолично-алувиално-делувиални льосовидни глини, образувани върху глинеста подложка от неогенски глини в разреза на Опанецката свита. Понастоящем е стабилизирано чрез укрепване с габиони.

Потенциални предпоставки за проява гравитационни процеси и явления (сравнително стръмен терен, изграден предимно от глини и мергели) се очертават при изпълнение на дълбоки изкопи и насипи в участъците от km 105+500 до km 107+000 и между описаното свлачище и km 114+246. Поради това е наложително проектното решение и изпълнението на подготовката на пътното платно и параметрите на откосите да са съобразени с условията за тяхната устойчивост, съгласно изискванията в “Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2000 г за проектиране на пътища”.

Потенциалните ендогенни процеси в земната кора се изразяват чрез очакваната земетръсна интензивност.

Според “Наредба № 2/23.07.2007 г за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” гр. Монтана и пътните трасета по двата варианта изцяло попадат в район от VII сеизмична степен, със сеизмичен коефициент К_с = 0,10.
● Инженерно-геоложки условия

От изложената геолого-литоложка и хидрогеоложка информация произтича, че строителството на обходния път на гр. Монтана ще се осъществява в разнообразни инженерно-геоложки условия, обусловени от:

- множеството литостратиграфски единици, изграждащи геоложката среда в обсега на предстоящата строителна дейност, с твърде широк диапазон на техните физико-механични свойства, които по чл. 142, ал. 1 и ал. 6 на “Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2000 г за проектиране на пътища” се класифицират като зърнести материали, включващи групи А-1, А-2 и А-3, прахово-глинести материали, включващи групи А-4, А-5, А-6 и А-7, и скали, които се делят на неразмекващи се и размекващи се;

- циклични промени на якостно-деформационните свойства на по-слабите литоложките разновидности (предимно делувиалните глинесто-песъчливи образувания, антропогенните насипи, глините, мергелите и др.) под въздействието на повърхностните и подземните води и други природни фактори;

- проявените в някои участъци на пътните трасета физико-геоложки и инженерно-геоложки процеси и явления от гравитационно естество, които са потенциална предпоставка за активизиране и евентуално предизвикване на нови свлачищни движения при несъобразена с условията за устойчивост технология за изпълнение на изкопно-насипни и други строителни работи.

● Подземни природни богатства

В земните недра около проектните трасета на обходния път на гр. Монтана няма проучени и утвърдени запаси на подземни природни богатства.
1.10. Биологично разнообразие и неговите елементи
1.10.1. Характеристика и анализ на растителния свят
Обща характеристика на растителността в района на трасето

Според ботанико-географското и геоботаническо райониране на България (Бондев 2002), територията на трасето, където ще се реализира инвестиционното предложение “Път I-1 в у-к от km 102+060 до km 114+512,20 - Обходен път на гр. Монтана” попада в Монтанския район на Дунавския хълмисто-равнинен окръг на Илирийската (Балканска) провинция на Европейската широколистна горска област, част от Холарктическото флористично пространство (царство) (Тахтаджян 1978) или част от Палеарктичното биофилотично царство (Второв, Дроздов 1978). Освен с агрофитоценози, районът се характеризира с автохтонни смесени дъбови гори от космат дъб (Quercus pubescens) и виргилиев дъб (Q. virgiliana), често с участието на цер (Q. cerris) и келяв габър (Carpinus orienalis). По варовитите и ерозирани терени доминират основно вторично възникналите съобщества на келявия габър, в състава на които участват още мъждрян (Fraxinus ornus), мекиш (Acer tataricum), люляк (Syringa vulgaris) и драка (Paliurus spina-christi). За района са характерни и открити вторични тревни съобщества с преобладаване на белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa) и садина (Chrysopogon gryllus). По-ограничено се срещат мезофилни ливади с доминиране на ливадна власатка (Festuca pratensis), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), ливадна тимотейка (Alopecurus pratensis) и пасищен райграс (Lolium perenne).

На територията на част от трасето, където ще се реализира инвестиционното предложение “Път I-1 в у-к от km 102+060 до km 114+512,20 - Обходен път на гр. Монтана” доминират деградиралите тревисти съобщества на обикновената полевица (Agrostis capillaris), садината (Chrysopogon gryllus), белизмата (Dichantium ischaemum), луковичната ливадина (Poa bulbosa), пирея (Elymus repens) и троскота (Cynodon dactylon), с участие на единични екземпляри от келяв габър (Carpinus orientalis), драка (Paliurus spina-christi) и люляк (Syringa vulgaris).

На територията на трасето не са установени находища на растителни видове, включени в Приложения № 2, 3 и 4 на Закона за биологичното разнообразие, Червената книга на България и Европейския Червен списък.

По отношение на растителния свят, при реализацията на инвестиционното предложение “Път I-1 в у-к от km 102+060 до km 114+512,20 - Обходен път на гр. Монтана” не се очаква значително отрицателно въздействие. Последното се предвижда да се прояви по време на строително-монтажните работи (пряко въздействие) и при експлоатацията на пътя (косвено въздействие). Това въздействие е в границите на допустимото при строежа на подобен обект поради обстоятелството, че трасето преминава частично през деградирали фитоценози. Ширината на пътя не е голяма, което позволява предотвратяване на очакваната почвена ерозия при условие, че бъдат изпълнени препоръките в доклада.

При строителството ще бъдат засегнати вторично възникнали и деградирали тревисти съобщества. При унищожаването на рудералната растителност в тях, състоянието на автохтонната (коренна) растителност и растителното биоразнообразие няма да се промени. Няма да бъдат засегнати типове природни местообитания, включени в Приложение № 1 на ЗБР. Не се очаква да бъдат засегнати популации на растителни видове с природозащитен статус. Очаква се да започнат процеси на почвена ерозия, поради което се налага целенасочено крайпътно противоерозионно озеленяване.

При експлоатацията на пътя се очаква химическо замърсяване на въздуха с вредни емисии газове, както и от продължителната работа на бензиновите и дизелови двигатели на агрегати, строителни и транспортни машини по време на строителството. Топлинното натоварване на приземния въздушен слой, изразяващо се в почти непрестанен поток от емисиите на горещите отработени газове от двигателите на моторните превозни средства, би могъл да окаже незначително въздействие върху екологичните параметри на района.

Предвид очакваното при експлоатацията на пътя атмосферно замърсяване се налага подбор на дървесните и храстови видове при озеленяването. Главните атмосферни замърсители са серният двуокис, аерозолите на сярната киселина, сероводородът, оловните аерозоли, въглеродният окис, азотните окиси, фенолът, алдехидите и прахта. Като главен опонент на атмосферното замърсяване се явява дървесната и храстова растителност – т.нар. “зелен филтър”, който задържа голямо количество от твърдите замърсители и аерозоли. Чрез процеса на фотосинтеза той поема част от отровните газове и поглъща въглероден двуокис като отделя кислород и създава благоприятен макроклимат. За един вегетационен период от листата на 1 дка залесена площ се освобождава 1400 kg кислород при консумирани 2000 kg въглероден двуокис.

На таблица ІV.1.10.1-1 е представен списък на растителните видове, подходящи за изграждане на зелен пояс по отношение димоустойчивостта.
Таблица ІV.1.10.1-1

Списък на растителните видове, подходящи за изграждане на зелен пояс