Аржентина и Бразилия – сравнителен анализ на ръста на БВП

След направения пряк сравнителен анализ на динамиката на показателите на растежа могат да се направят следните обобщения по отношение на елементите на валутния борд за разглежданата двойка държави:

 по отношение на разходите на домакинствата: наличието на валутен борд не оказва съществено влияние върху разходите на домакинствата. Разликите в годишните ръстове на двете държави са от няколко пункта, което не може да се смята за съществено разминаване. По време на Азиатската и Руската кризи, които впоследствие се пренасят в Южна Америка, в Аржентина има рязък спад на потреблението, докато в Бразилия се запазват нивата от предходните години.

 по отношение на инвестициите: инвестициите в Аржентина са със силно изпреварващи темпове спрямо инвестициите в Бразилия през първата част на периода. Тук влиянието на валутния борд е много силно изразено и много положително. Отново през втория период на кризи ударът, който понася Аржентина в сферата на инвестициите, е много по-силен отколкото в Бразилия. Икономиката с централна банка има значително преимущество по времето на икономическите турбуленции.

 по отношение на държавните разходи: наличието на валутен борд не оказва съществено влияние върху държавните разходи в Аржентина в сравнение с Бразилия. В края на 90-те години Бразилия запазва нивото на своите правителствени разходи, докато в Аржентина те спадат драстично.

 по отношение на нетния експорт: потвърждава се наблюдението от първата двойка държави, че валутният борд играе много положителна роля при отварянето на икономиката към външни пазари. И тук ръстът в оборота на стоки и услуги с чуждестранни партньори в Аржентина се развива много по-бързо, отколкото в Бразилия. Страната се отваря за много по-кратък период и в много по-голяма степен. В същото време, що се отнася до нетния експорт, наличието на валутен борд не оказва съществено влияние върху него. По време на кризата от средата и края на 90-те показателите за нетен експорт на Бразилия са по-добри от тези на Аржентина.

Динамиката на обема на БВП очертава извода, че в периоди без икономически сътресения системата на валутен борд спомага в по-голяма степен за икономически растеж, изпреварващ растежа в държавата с централна банка. По време на криза системата с централна банка е много по-гъвкава и в по-голяма степен може да реагира на неблагоприятните фактори, което води до по-добри икономически показатели като цяло. За първите 7 години след въвеждането на валутен борд ръстът на обема на БВП на страната е 30%. За същия период в Бразилия ръстът е едва 10%. След поредицата от кризи от края на 90-те тенденциите в двете държави се променят. Бразилия запазва нивото на БВП. След слаб спад в неговия обем през 1999 г. нивата бързо се възстановяват и в края на периода има допълнителен растеж от още няколко процента. В това време в Аржентина външната криза оказва спекулативен натиск върху валутния борд и прераства в неконтролируема вътрешна криза. За период само от 4 години нивото на БВП пада до равнището от началото на 90-те.

България и Румъния – сравнителен анализ на ръста на БВП

След направения сравнителен анализ на динамиката на всеки един от факторите на растежа, както и в останалите две двойки държави, при България и Румъния се наблюдава различно влияние на ВБ по отношение на различните разходни елементи на БВП:

 по отношение на потребителските разходи: валутният борд създава условия за постоянен ръст в потребителските разходи. В по-голямата част от периода ръстовете в България са изпреварващи в сравнение с тези в Румъния. Едва през 2006 г. ръстът в Румъния достига този в България, т.е. в разглеждания период наличието на валутен борд не оказва влияние върху общия ръст на потребителските доходи, но оказва положително влияние върху стабилността на тренда.

 по отношение на инвестициите: наличието на валутен борд създава значително по-благоприятна обстановка за растеж на инвестициите, отколкото системата на централната банка. В периода след въвеждане на валутен борд България има силно изпреварващ ръст на инвестиционните разходи, който се запазва до края на 2008 г.

 по отношение на разходите на правителството: наличието на валутен борд води до ускорен ръст на разходите спрямо системата на централна банка, въпреки че разликата между двете държави намалява. Това наблюдение потвърждава направените изводи за първата двойка държави. Една от причините за нарасналите разходи са увеличените приходи в държавния бюджет на България след 1997 г. благодарение на ускоряване на процеса на приватизация, които позволяват на правителството да финансира своите разходи.

 по отношение на нетния експорт – наличието на валутен борд ускорява в много голяма степен процеса на “отваряне” на икономиката (външнотърговският сектор представлява по-голям дял от БВП). Въпреки изпреварващия ръст на Румъния от последните години, все още не е достигната степента на отвореност на България. Що се отнася до нетния експорт, въвеждането на валутен борд има силно отрицателно влияние върху този показател в сравнение с влиянието на системата на централна банка в тази двойка държави през първите пет години след въвеждането на ВБ. Докато в Румъния се запазват относително стабилни стойности на нетния експорт като процент от експорта, то в България тенденцията за отрицателен външнотърговски баланс се ускорява. След първите пет години и в двете държави се наблюдава рязък ръст на отрицателното търговско салдо.

Що се отнася до ръста на БВП като цяло, отново в България той е много устойчив след въвеждането на валутния борд, като тенденцията е стабилна във времето. В Румъния е по-скоро цикличен, като има големи скокове (напр. 10% на човек от населението за 2004 г.), но и значителни спадове. Като обща стойност за периода 1997 г. – 2008 г. ръстът на БВП на човек от населението е по-голям в България. Силно изпреварващото развитие на инвестициите и на държавните разходи в България се компенсира от силното отрицателно влияние върху нетния експорт. В целия период след въвеждането на валутен борд се наблюдава ускоряване на ръста, като за 2008 г. той е 6%. На база на изводите направени за другите две двойки държави, може да се очаква, че в условията на световна криза румънската икономика ще бъде по-ефективна и по-лесно ще се справи с последиците от кризата. За първото тримесечие на 2009 г. показателите все още са в полза на България, където спадът на БВП на годишна база е 3,5%, докато спадът на годишна база за същия период за Румъния е 6,4%.
Общо влияние на валутния борд върху икономическия

растеж

След сравнителния анализ на всички параметри на растежа в двойките държави се потвърждават изводите, формулирани за конкретните двойки държави относно динамиката на потребителските разходи, държавните разходи, инвестициите, вноса и износа – в двата периода на развитие – при външни кризи и без външни кризи.

Паричната система на валутен борд създава явни и точни правила за управление на паричната маса. По този начин тя връща доверието в паричната политика и местната парична единица, прави действията на правителството по-лесно предвидими. Тази стабилност при липса на кризи насърчава устойчив растеж, който е изпреварващ по отношение на паричната система с централна банка. Липсата на рискове и предвидимостта правят системата на ВБ по-благоприятна от тази на ЦБ.

От друга страна, ВБ лишава управляващите от гъвкавост и възможност на про-активна икономическа политика, а чрез фиксирания валутен курс премахва бариерите за външните шокове и създава предпоставки за натрупване на неконкурентоспособност поради инфлационния диференциал. Ето защо по време на криза системата на валутен борд има по-слаби показатели по отношение на растежа спрямо системата на централната банка. Външните шокове лесно се пренасят в държавата и прерастват в спекулативна атака на валутния борд. Лесно се губи и основното предимство на системата – предвидимостта и доверието, което води до още по-големи сътресения.

• 
  Системата на валутен борд има различен успех спрямо системата на централна банка в периоди без външни шокове и регионални и глобални икономически кризи и в периоди на кризи.
  
• 
  В периоди без кризи системата на валутен борд има значително по-добри показатели от системата на централна банка като цяло – ръстът на БВП е по-висок и по-устойчив във времето. Конкретното влияние върху елементите на БВП при липса на кризи е: не по-висок, но по-устойчив ръст на потребителските разходи спрямо държавите с централна банка; значително по-висок ръст на инвестициите спрямо държавите за сравнение. (незначително предимство при държавните разходи има системата на валутен борд спрямо системата на централната банка); значително по-бързо отваряне на икономиката и развитие на външния сектор; и значително по-негативен е търговският баланс на държавите с валутен борд спрямо икономиките за сравнение.
  
• 
  В периоди на външни кризи системата на валутен борд е по-неефективна от системата с централна банка. В държавите с централна банка ръстът на БВП е по-висок, а периодът на криза по-къс и по-лек. Конкретното влияние на ВБ спрямо ЦБ по време на криза е: по-значително намаляване на ръста на потребителските разходи спрямо държавите с ЦБ; по-значителен спад в ръста на инвестициите спрямо държавите с ЦБ; по-значителен спад на държавните разходи; забавяне на отварянето на икономиката спрямо системата на ЦБ; и значително подобряване на нетния търговски баланс спрямо системата на ЦБ.
  

Валутният борд е напълно самостоятелна монетарна система, която наред с основните си особености – фиксиран валутен курс и свободна конвертируемост, носи редица други белези – ограничена възможност за водене на парична политика, балансираност на държавните разходи, липса на кредитор от последна инстанция. Всички тези белези излизат извън рамките на валутнокурсовия режим и оказват цялостно влияние върху икономическото развитие на държавата. Чрез автоматизацията на регулаторните механизми се създават предпоставки за стабилност на финансовата система и предвидимост на икономическата политиката. От друга страна, валутният борд поставя ограничения пред възможността на правителството да влияе пряко върху икономическата активност, като по този начин създава предпоставки за пропускане на възможности при благоприятни обстоятелства и за липса на адекватна реакция при икономически кризи. Ето защо в течение на времето системата на валутен борд натрупва както позитиви, така и негативи.

При въвеждането на валутен борд в по-голяма част от случаите държавите се намират в остра икономическа криза. В тези моменти валутният борд е използван като крайна мярка за овладяване на ситуацията. При такива обстоятелства безспорно преобладават положителните ефекти – предположение от изследвания теоретичен модел на влияние, което бе доказано и от емпиричната проверка. Създадената стабилност се отразява в най-голяма степен на растежа на инвестиции – както на вътрешните инвестиции, така и на привлечените преки чуждестранни инвестиции. Подобрява се структурата на вътрешния сектор, като инвестициите имат изпреварващ ръст спрямо потреблението и особено спрямо държавните разходи. Потреблението също расте поради увеличаването на реалните доходи и увеличаването на заетостта. Динамиката на държавните разходи се определя от растежа на икономиката (тъй като бюджетът е балансиран, данъчните приходи определят разходите) и от данъчната политика, но като цяло той е доста по-нисък от ръста на инвестициите и потреблението. По отношение на външния сектор дори в първите години на въвеждане на валутен борд ефектът е по-скоро отрицателен. Икономиката се отваря към външните пазари, което позволява на местните икономически субекти да се възползват от възможности като икономии от мащаба. В същото време фиксираният валутен курс пряко намалява конкурентоспособността на местните стоки спрямо вносните (поради натрупания инфлационен диференциал) и нетният износ става отрицателна величина, като този проблем се задълбочава във времето. Цялостната динамика на БВП се повлиява положително от въвеждането на валутен борд и в трите разглеждани държави периодът преди въвеждането му показва по-слаб ръст, отколкото периодът на първите няколко години от функционирането му.

В средносрочен план това дали ще надделеят положителните или отрицателните ефекти на валутния борд зависи преди всичко от регионалните и глобалните икономически условия. Емпиричната проверка показва, че в условията на растеж и при благоприятна външноикономическа среда държавите, които се намират във валутен борд, имат по-добри показатели на растеж. Те изпреварват по темпове на ръст на инвестициите (вътрешни и преки чуждестранни инвестиции) държавите с класическо централно банкиране, защото създадената стабилност насърчава инвестиционния процес. По отношение на потреблението и държавните разходи, макар да не показват значително предимство в общия темп на растежа, се наблюдава по-голяма устойчивост – вместо често наблюдаваната в развиващите се държави скокообразна динамика на показателите в държавите с валутен борд има плавно и постоянно развитие. По отношение на външния сектор се наблюдава по-голямо отваряне на икономиката към външни пазари (измерено като дял на външнотърговския оборот от БВП), но в сравнение със системата на класическо централно банкиране нетният износ при валутен борд изостава значително. Като цяло в благоприятни външни условия положителното влияние от предвидимостта и устойчивостта надделяват и показателите за растеж на страните във валутен борд са по-стабилни и по-високи от тези в държавите с класическо централно банкиране.

При разразяването на кризи надделяват негативните ефекти на валутния борд. На първо място негативна роля има загубата на конкурентоспособност. В условията на външни икономически шокове повечето държави реагират с девалвация на местната валута, което особено при по-отворени икономики изиграва значителна роля за насърчаване на износа и забавяне на вноса и в крайна сметка води до по-бързо възстановяване на икономиката. На второ място в такива условия повечето правителства приемат пакет от икономически мерки за стимулиране на активността и си позволяват значително по-високи бюджетни дефицити и инфлационно финансиране. В държавите с валутен борд това е невъзможно поради строгите правила и ограничения на системата. Поради това в периоди на регионални или глобални кризи държавите във валутен борд изпитват значително по-големи затруднения, периодът на криза е по-дълъг, а възстановяването по-бавно.

Може да бъде направен извод, че валутният борд при въвеждането си в условия на криза играе роля за катализатор на бързото възстановяване. В средносрочен и дългосрочен план тази монетарна система има про-цикличен характер – при благоприятни външни условия засилва техния ефект и позволява на икономиката в по-голяма степен да се възползва от положителната външна конюнктура. В ситуация на външна икономическа криза ВБ поставя значителни пречки пред преодоляването й, като не само забавя процеса на излизане от кризата, но и в голяма степен поради автономността на регулаторните механизми допълнително засилва негативния ефект от нея.

1. 
   Направен е опит за адаптиране на трансмисионните механизми между паричната и реалната икономика на утвърдения в икономическата теория структурен кейнсиански модел в условията на въвеждането на монетарна система на валутен борд в развиваща се, малка и отворена икономика.
   

2. 
   Предложеният адаптиран теоретичен модел се използва като теоретична основа за изследване влиянието на валутния борд върху краткосрочната динамика на разходните елементи на БВП. Направена е теоретична съпоставка на системата на валутен борд с тази на класическо централно банкиране по отношение на динамиката на БВП и неговите елементи.
   

3. 
   Направена е емпирична проверка (факторен анализ) и е доказана приложимостта на предложения теоретичен модел за влиянието на въвеждането на системата на валутен борд върху динамиката на елементите на БВП в краткосрочен план.
   

4. 
   Извършена е емпирична проверка (сравнителен анализ на двойки държави) и е доказана приложимостта на изводите от изследваните модели за влиянието на избора на монетарна система (валутен борд или класическо централно банкиране) върху краткосрочната динамика на БВП и неговите елементи при благоприятни условия на външната икономическа среда и при наличие на външни икономически шокове (регионални и глобални икономически кризи).
   

1. 
   Лилова, И., Опасности пред валутния борд по време на криза: уроците, които България може да научи от Аржентина, дадена за печат във в. Капитал, март 2009.
   

2. 
   Лилова, И., Валутен борд по време на външни икономически кризи, сп. Банки Инвестиции Пари, кн. 9 – 10, 2008, с. 16-22.
   

3. 
   Рачева (Лилова), И., Влиянието на валутния борд върху привличането на директни чуждестранни инвестиции в страните, кандидатстващи за членство в ЕС, сборник материали от конференцията „Евроинтеграция и развитие на българската икономика”, Университетско издателство – ИУ – Варна, 2002, с. 171-185.
   

4. 
   Рачева (Лилова), И., Предизвикателствата пред България за изпълнение на икономическите критерии за членство в ЕС, сборник материали от Кръглата маса по проблемите на глоабализацията и регионализацията – Варна, 2000, с. 12-19.