Съдържание на сложно облигационно правоотношение
Облигационно правоотношение
|
|
|
|
Кредитор
|
|
Длъжник
|
|
|
|
|
|
Субективно право
|
ЯДРО
|
Правно задължение
|
|
|
|
>
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Обект
|
|
Юридически факт
|
|
Правно задължение
|
|
Субективно право
|
|
Цел
(правни
последици)
|
—1 ^
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
.
|
|
Субективно право
|
|
|
Правно задължение
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
.. »
|
|
|
|
•
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
са постигнати и правните интереси стават безпредметни - облигационното отношение се погасява. По общо правило, обаче, при осъществяване на изпълнението е необходимо страните да си сътрудничат, с изключение на някои едностранни облигационни правоотношения. По такъв начин изпълнението на престацията се осъществява чрез няколко субективни права, на които отговарят съответни насрещни задължения, т.е. налице са няколко правоотношения между кредитор и длъжник, подчинени на общата цел на правоотношението.
Основанията (източниците) на облигационните задължения са взаимните задължения, които поемат страните в едно облигационно отношение с оглед настъпването на желаните от тях правни последици. Това обвързване на страните със задължението за едно бъдещо действие (поведение) или бездействие става чрез определени общозадължителни и регламентирани от правилата на облигационното право начини - договор, едностранни волеизявления (дарение, издръжка и др.), непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др.
3. Дължима престация. Видове престации
При всички облигационни отношения двете страни - кредитор и длъжник, се обвързват с взаимни задължения с оглед постигане на определен правен резултат - предмет на договора между тях. По такъв начин престация на длъжника се явява задължението, към което е насочено правото на кредитора. В този смисъл престацията може да бъде положителна - да се даде или да се направи нещо, или да бъде отрицателна - задължение да се въздържа от извършване на едно или друго действие (задължение за бездействие). Според други критерии престацията може да бъде следните видове:
а) Делими и неделими задължения, когато престацията може да бъде изпълне
на на части или подобно изпълнение е невъзможно.
б) Солидарни и съвместни задължения. При наличие на няколко длъжници
(пасивна солидарност) всеки от тях отговаря и може да изпълни целия дълг,
без да има възможност да претендира за разпределението на дълга пропор
ционално или по друг начин между длъжниците, докато при съвместните
задължения всеки отговаря до размера на своя дълг.
в) Задължения за индивидуално и родово определена престация. Родово опреде
лени са вещите, които се обозначават по техен общ признак, докато индиви
дуалните вещи се конкретизират с техни присъщи признаци, които ги отде-
лят от другите вещи, например графиката „Биволи" на художника Димитър Класанов.
г) Алтернативни и факултативни задължения. Алтернативните задължения
дават възможност длъжникът да престара по избор измежду няколко точно
определени веши, съставляващи съдържанието на дължимата престация.
Задължението се погасява с престирането на една от вещите. Правото на
избор може да бъде предвидено в полза на кредитора.
факултативни задължения са тези, при които длъжникът може да преста
ра по избор всяка една от няколко възможни престации и с изпълнението й
задължението се погасява.
д) Парични задължения. Поначало имуществените блага - предмет на облига
ционните правоотношения, са оценими в пари, но само някои престации пред
ставляват парични задължения. Паричните задължения са особена катего
рия родови задължения поради функцията им на мерило на стойност и на
платежно средство. Ето защо при такива задължения е неприложимо пра-
вилото, че длъжникът трябва да престира вещ поне от средно качество, както и правилото, че длъжникът се освобождава, ако изпълнението на задължението е станало невъзможно не по негова вина, тъй като винаги има пари в обращение.
Паричните задължения в България се плащат в левове, а при договори с изпълнение в чужбина - в уговорената чужда валута. Върху паричните задължения се начисляват лихви, които представляват възнаграждение за кредитора за предоставените средства на длъжника или санкция за неправомерно забавяне на паричен дълг.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
Какво е съдържанието на принципа на свобода на договарянето и какви са изключенията от този принцип?
Опишете един ден от своето ежедневие чрез облигационните правоотношения, в които встъпвате като ползватели на стоки и услуги и посочете общия им брой.
Направете самостоятелно своя класификация на видовете престации в облигационното право.
Запознайте се със Закона за задълженията и договорите и изгответе схема на неговата структура.
Кой е кредиторът в облигационното правоотношение по договор за превоз?
Дайте пример за съдържанието на ядрото на определен вид облигационни правоотношения от особената част на Закона за задълженията и договорите (например договор за наем, заем, спедиционен договор и др.).
Сподели с приятели: |