I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор
Изтегляне 376.53 Kb.
|
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
| XV. Общо учение за договора
1. Понятие и видове Договорът е двустранна сделка с цел обмен на имуществени и неимуществе-ни блага и ценности между техния собственик и нуждаещия се от тях потребител. Той се осъществява чрез правомерни действия, които съдържат волеизявленията на едно или повече лица, насочени към възникване, изменение или прекратяване на гражданското правоотношение между тях. Гражданското право определя различни по своята характеристика видове договори: 1. Възмездни или безвъзмездни договори: а) Възмезден е договорът, при който всяка от страните по него се задължава срещу насрещно задължение да изпълни свое еквивалентно задълже ние - в пари, стоки, услуги и т.н. б) Безвъзмезден е този договор, с който едната страна дава на другата нещо или се задължава за нещо в нейна полза без насрещен еквивалент като задълже ние. Например: договор за влог, за дарение, заем за послужване и др. 2. Двустранни и едностранни договори: а) Двустранен е договорът, при който страните взаимно се задължават една спрямо друга. Насрещните права и задължения създават между страните по него едно отношение на взаимна зависимост: всяка страна се задължа ва, защото другата страна се е задължила към нея и защото разчита, че тя ще изпълни точно своите задължения. Всеки правен субект по един двустранен договор е едновременно в ролята на длъжник, което се определя от поетите задължения и на кредитор, с оглед на неговите права да получи насрещно изпълнение (престация). По такъв начин са изграде ни всички двустранни облигационни правоотношения. Например при договори за наем наемодателят дължи да предостави за ползване наетата вещ, но има право да получи наемната цена от наемателя; при договори за продажба продавачът дължи предаването на вещта на купувача, но е кредитор на цената, която трябва да получи от него, и т.н. Връзката между насрещните задължения е генетична - задължението на едната страна е основание за задължението на другата, т.е. всяка от страните се е задъл жила, защото и другата страна се е задължила към нея. Всеки се е задължил, за да получи нещо срещу собственото си изпълнение като функция от насрещното изпълнение на другата страна и това обуславя класическото правило - двете насрещни задължения да се изпълняват едновременно, освен ако не е договорено едната от страните да престира (изпълнява) първа. б) Едностранен договор е този, при който възниква задължение само за едната страна, като например договорът за влог, с който се определят само задълженията на влогоприемателя -да пази и върне вложената вещ; договорът за дарение и т.н. 3. Комутативни и алеаторни договори: а) Комутативен е всеки двустранен договор, при който всяка от страните знае още при договарянето какво ще даде и какво ще получи като изпълнение (престация) по него. Типичен комутативен договор е догово рът за покупко-продажба. б) Двустранен договор, сключен с оглед на престация (резултат), която не е известна и определена към момента на договарянето, защото зависи от едно бъдещо и несигурно събитие, се нарича алеаторен договор. Харак терен алеаторен договор е застрахователният договор. 4. Според начина на постигане на съгласие между страните договорите биват: а) Консенсуален е договорът, за чиято валидност е необходимо само и единс твено съгласието (консенсус) на страните, демонстрирано по определен начин - с думи, жест и т.н. Поначало всички договори са консенсуални. б) Реален е договорът, при който единствено предаването на уговореното - вещ или пари. потвърждава реално постигнатото съгласие и това прави договора валиден. Такъв договор се счита за сключен чрез предаването на вещта или парите. в) формален е договорът, за чиято действителност законът изисква съгла сието между страните да бъде изразено в точно определена форма - пис мена, нотариална или нотариално заверена, например чл. 18 от ЗЗД. 5. Главни и акцесорни (допълнителни, подчинени) договори. а) Главен е този договор, който има самостоятелно съществуване и валид ността му не зависи от друго правоотношение. б) Акцесорният договор съпътства едно вече възникнало правоотношение, като урежда произтичащи от него допълнителни задължения между страните. Такива са договорите за залог, ипотека, поръчителство. 6. Така наречените „ненаименувани договори". а) Договори за гледане и издръжка. Тези договори съдържат елементи на договор за продажба, за замяна, за рента, но не са идентични с нито един от тях. б) Предварителен договор. Този договор установява задължение за послед ващо сключване на същинския договор, който представлява главната цел на страните. в) Договор в полза на трето лице. Общо правило на облигационното право е, че всеки договаря за себе си и в свой интерес. Съгласно чл. 21 от ЗЗД договорът произвежда действие само за договарящите, които са страни по него, т.е. договарящите не могат да обвързват по своя воля и произволно други лица. Изключение от това правило са някои предвидени от ЗЗД случаи, когато договорите могат да произведат действие и по отношение на трети лица, но само при условие да породят за тях не задължение, а право. Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели:
|