4. Обжалване на съдебните решения и действия Обжалването на порочни решения в общия съдебен исков процес е редовно средство за защита срещу нищожни, недопустими или неправилни първоинс-танционнц решения. То се развива пред второ- и третоинстанционните съдилища (окръжни съдилища и Върховния касационен съд) като контролно отмени-телни производства по висящия исков процес. Неговата цел е да обяви нищожността на нищожното решение, да обезсили недопустимото решение или да отмени неправилното решение, постановено от първоинстанционния съд.
В качеството си на редовно средство за защита срещу първоинстанционни съдебни решения обжалването на съдебното решение се насочва срещу не влезли в сила съдебни решения, което показва, че първата инстанция и последващите инстанции са фази на същия процес.
Правото на искането за отмяна на първоинстанционното решение се упражня-
ва чрез подаване на жалба (или протест на прокурора). Жалбата е искане на легитимираното лице до втората инстанция за правна защита срещу обжалваното решение чрез: обявяването му за нищожно, обезсилването му като недопустимо или отменянето му като неправилно. Жалбата се подава в писмена форма чрез първоинстанционния съд, чието съдебно решение се обжалва. Правото на жалба е процесуално право, с което на страните по гражданското дело се предоставя правна възможност да се предизвика производство пред втората инстанция, за да се отстрани обжалваното съдебно решение. С такова право се ползват страните (лицата обвързани със силата на съдебното решение) и прокурорът, като неговото упражняване е ограничено с преклузивен (прекратите-лен) срок, с изтичането на който то се погасява. Ако жалбата е подадена в срок и е редовна (отговаряща на чл. 198 от ГПК), тя поражда две важни последици:
а) възпрепятства влизането на съдебното решение в сила;
б) сезира втората инстанция и пренася пред нея делото, като налага да се образува второинстанционно производство.
Разглеждане на жалба от второинстанционния съд Компетентен да разглежда жалби е окръжният съд, в чийто район се намира районният съд, чието съдебно решение се обжалва. Когато се обжалва пър-воинстаннионно решение на окръжен съд, компетентен да разгледа жалбата, е Върховният касационен съд. Страни по делото са обжалващия и противната страна.
Решението на втората инстанция по делото може да има следните правни последици:
ако съдебното решение на първата инстанция е валидно, допустимо и правилно, жалбата се отхвърля;
ако решението на първата инстанция е нищожно - обявява се, че е нищожно;
ако решението на първата инстанция е недопустимо - обезсилва го, като обезсилването за съдебното решение заличава с обратна сила последиците на обезсиленото съдебно решение;
ако съдебното решение на първата инстанция е неправилно - втората инстанция го отменя и постановява ново решение, което е правилно.
Разглеждане на жалба от Върховния касационен съд Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела, който осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища по водените пред тях дела. Юрисдикцията на ВКС се разпростира върху цялата територия на Република България. Като касационна инстанция Върховният касационен съд се състои от гражданска и наказателна колегия. За разглеждане на всяко заведено дело съдът заседава в състав от трима съдии. Когато при разглеждане на делото ВКС констатира, че законът, който трябва да приложи, противоречи на Конституцията, той спира производството и сезира Конституционния съд.
