I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор

Исков процес - предявяване на иск, процесуални действия на

Изтегляне 376.53 Kb. страница 79/80 Дата 23.04.2024 Размер 376.53 Kb. #121066

3. Исков процес - предявяване на иск, процесуални действия на съда и страните Държавата, чрез съдебната власт, организира система от правораздавател-ни органи - съдилища и някои особени юрисдикции, които осъществяват защи­тата на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и на самата държава. Дейността на правораздаването (правосъдието) се извършва съобразно установените от Гражданския процесуален кодекс правила, които регламентират както процесуалните действия на страните - ищецът и ответни­кът в гражданското дело, така и процесуалните права и задължения на съда. Като държавен орган съдът е оправомощен чрез своята компетентност да орга­низира процеса и да реши възникналия спор между страните, като гарантира изпълняването на постановеното решение със съответните мерки на държавна принуда, предвидени от закона. Спорното материално субективно право се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в неговата искова молба. По такъв начин исковата молба материализира иска и е условие за него­вата правна валидност. Индивидуализирането на спорния предмет става, като се посочат основанието и иетитумът*, като с тяхната преценка съдът свързва основателността на иска: а) основанието на иска или както законът казва „обстоятелствата, на които се основава иска" обхваща фактите, от които произтича претендираното с ис­ковата молба материално субективно право; б) за да се индивидуализира конкретното спорно право, трябва да се посочи неговото съдържание - в какво се състои претендираното или отричаното право. Съдържанието на спорното право се посочва чрез петитума на иско­ вата молба заедно с търсената защита. Условията, от които зависи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се наричат процесуални предпоставки. По своето съдържание те могат да бъдат обособени в две групи: 1. Положителни процесуални предпоставки. Това са условията, въз основа на които възниква и се прекратява правото на иск на определено лице: а) наличие на правен интерес от защита; б) факти, обуславящи процесуалната правоспособност; г) подведомствеността на делото на съдилищата. 2. Отрицателни процесуални предпоставки (процесуални пречки, които пога­сяват правото на иск): а) силата на присъдено нещо по същия спор е пречка за съществуването на правото на иск; б) наличността на договор за отнасяне на гражданския спор пред помирите­ лен или чуждестранен съд; в) наличност на висящ процес между същите страни относно съшия спор; г) наличност на висящ процес относно друг спор, които е обуславящ за още незаявения граждански спор или пък наличността на престъпно деяние, обуславящо разрешаването на гражданския спор. Процесуалните предпоставки са условие, за да бъдат искът и процесът до-пустими. Тази допустимост се определя от съда, който трябва служебно да про- вери всяка процесуална предпоставка. Проверява се дали исковото процесуал­но правоотношение е възникнало валидно, като трябва да се има предвид, че проверката на процесуалните предпоставки не представлява част от исковия процес и че те трябва да са налице не само при предявяване на иска, но и през цялото развитие на исковия процес. Съдът, чрез доказването, е длъжен да издири истината. Понеже принадле­жат към миналото, а не се осъществяват пред съда, правнорелевантните (отно-сими) факти се изнасят пред съда или от съда чрез твърдения, които трябва да бъдат доказани („който твърди, той трябва и да докаже" - тежест на доказване­то). В този смисъл доказването е съвкупност от процесуални действия на съда и на страните, насочени да установят истинността на твърденията относно фак­тите релевантни за спорното право. т.е. съответствието между твърденията и действителното фактическо положение. Като съвкупност от процесуални дейс­твия доказването обхваща: посочването, представянето, събирането и обсъжда­нето на доказателствените средства. Всички тези действия се извършват пред съда или от съда, и то при осигуре- привеждат в изпълнение (освен в случаите на незабавно изпълнение) от съдия-изпълнител при съответния районен съд въз основа изпълнителен лист. Съдия-изпълнителят пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата стра­на (взискател), на основание на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, които от своя страна са годни да породят своето правно действие, след влизането в сила на съответното съдебно решение или админис­тративен акт. Взискателят може да насочи изпълнението върху който и да е недвижим имот и движима вещ на длъжника, което означава, че по негова ини­циатива (правен интерес) държавата, чрез компетентния държавен орган на съдия-изпълнителя, поставя в ход процедура на принудително изпълнение на неговата претенция срещу длъжника, В молбата си взискателят е длъжен да укаже и начина на изпълнението (или няколко начина едновременно), като се позовава на установените от ГПК способи за принудително изпълнение -спря­мо движими вещи и вземания на длъжника (запор, публична продан или прину­дително отнемане) или спрямо недвижими имоти (възбрана, опис или публич­на продан). Когато пристъпва към изпълнение, съдия-изпълнителят е длъжен да изпрати на длъжника призовка, в която му дава седемдневен срок за добро­волно изпълнение с предупреждение, че ако в дадения му срок не изпълни за­дължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Призовката има и друго процесуално предназначение - да индивидуализира цялото или онази част от имуществото на длъжника, върху която ще се насочи принудителното изпълнение, за да се осигурят в достатъчен размер парични средства за удов­летворяване претенцията на взискателя. Като се ръководи от съображения за справедливост, законодателят предвижда една точно определена част от длъж-никовото имущество да се изключи от принудителното изпълнение, под форма­та на несеквестируемо имущество (вещи за всекидневно употребление на длъж­ника и на неговото семейство, необходимата храна и топливо, предмети за уп­ражняване на занятието и необходимия работен добитък и др.). Самото принудително изпълнение се осъществява от съдия-изпълнителя под формата на публична продан, като се установяват отделни процедури за изпъл­нение върху движими вещи, върху недвижими вещи, върху вещи в съпружеска общност и върху вземания на длъжника. Всяка една от тези процедури се из­пълнява в последователност и съдържание общи за изпълнителния процес. След изтичане на срока за доброволно изпълнение, съдия-изпълнителят прис­тъпва към опис на вещта, като прави оценката й по нейната пазарна стойност. Описът се подписва от съдия-изпълнителя и запорираната вещ се предава за пазене на длъжника. За насрочената публична продан съдия-изпълнителят из­готвя и поставя на определени места обявления и осигурява възможност на желаещите да огледат вещта. Продажбата на запорираната вещ се извършва публично и при явно наддаване като за участие в наддаването се внася задатък 10 на сто върху оценката. Наддаването започва в 9 часа и приключва в 12 часа и се извършва по наддавателен лист, в който наддавачите вписват саморъчно сре­щу подпис цената, която предлагат. За купувач на вещта се обявява този надда-вач, който е предложил най-високата цена и я е платил до края на работния ден, следващ деня на публичната продажба (или в 5-дневен срок за недвижими вещи). Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели: