I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор
Изтегляне 376.53 Kb.
|
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
- Навигация на страницата:
- XIII. Вещни права
| ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
/. Какво е особеното в правния режим на сделките с недвижими имоти? Какъв вид вещи са моторните превозни средства, газообразните и течните вещества, енергиите и подземните недра? Как се отнасяте към тезата да се отмени наследяването? XIII. Вещни права 1. Право на собственост - понятие, съдържание и видове. Съсобственост Конституцията на Република България регламентира правото на собственост, видовете собственост, както и правните граници, защитата и неприкосновеността на всяка собственост. В българското законодателство няма законова дефиниция на правото на собственост, но юридическата теория и практика са формулирали обема и съдържанието на понятието чрез неговите основни признаци: Правото на собственост е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да използва свободно (в пределите на закона) една вещ за задоволяване на своя правен интерес, както и да иска от всички други лица да се въздържат от действия спрямо същата вещ. Когато изследваме правото на собственика да има пълна и неограничена власт върху една вещ, разбирано като начин на употреба на вещта за собствена изгода и по собствено усмотрение, това може да бъде разкрито чрез съдържанието на три отделни правомощия, които законодателят включва в единното право на собственост. Още римското право въвежда триединството на собственост - владение, ползване и разпореждане (и§их, Ггис1из, аЬи!>и$), чрез които се разкриват съществени страни на правото на собственост и които в своята съвкупност най-точно разкриват неговото съдържание. Правото на владение е едно от правомощията на собственика, което се състои в упражняването на реална и непосредствена власт върху вещта, придружена с намерението да се държи вещта като собствена. По такъв начин чрез владението се манифестира (показва) собствеността, то се явява нейна външна форма на проявление и едновременно с това абсолютна предпоставка за нейното ползване - собственикът не може да ползва вещ, ако не я владее. Правото на ползване е правомощието на собствеността, въз основа на което собственикът може да получи всички икономически изгоди от вещта под формата на естествени или граждански плодове. Правото на разпореждане представлява правомощие на собственика да прехвърля изцяло или отчасти собствеността на други правни субекти. В зависимост от обекта на правото на собственост - движима или недвижима вещ, дели-ма или неделима вещ и т.н., законът установява съответни изисквания (процедура, форма) при разпореждането с всеки отделен вид вещи. Българското законодателство установява различни видове собственост, като използва два основни критерия - кой е субектът на правото на собственост и предназначението на вещта. Конституцията прави основното деление на собствеността на частна и публична, като по такъв начин се очертават следните ви- дове собственост: публична държавна собственост и частна държавна собственост, публична общинска собственост и частна общинска собственост, частна собственост на ЮЛ - търговски дружества, ЮЛ с нестопанска цел и др., частна собственост на граждани. 1.1. Публична собственост Когато трябва да се характеризира публичната собственост, трябва да се отчитат особеностите на субекта на правото на собственост' - това е държавата, която въз основа на своя териториален суверенитет, е единен субект на това право на собственост. Чрез своите органи държавата владее, ползва и се разпорежда със своето право на собственост, но това не ги прави титуляри на това право -съгласно установените правни норми държавната администрация трябва да осигурява ефективното упражняване на правото на собственост на държавата, но тя не може да стане притежател на това субективно право. Другата особеност на публичната собственост е свързана с нейното предназначение - тя се използва в интерес на гражданите и обществото с оглед постигане на всеобща полза от полезните свойства на нейните обекти. Изключителна публична държавна собственост Това общо положение има своята проекция върху определена група от вещи, които държавата изключва от икономическите интереси на обществото, и като ги прави изключителна публична държавна собственост, не допуска никаква тяхна зависимост от частни интереси, освен единствено за целта да служат за всеобщо благо. Чл.18 ал.1 от Конституцията обявява за изключителна държавна собственост „подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите, парковете с национално значение, природните и археологически резервати, определени със закон". Публична държавна собственост Имотите, които са публична държавна собственост се използват за трайно задоволяване на обществените потребности от национално значение чрез общо ползване. Тези имоти и вещи според техните свойства и предназначение могат да бъдат обособени в две групи: имоти, предоставени на органите на държавната власт за изпълнение на функциите им в различните области на обществения живот-образование, наука, култура, отбрана, здравеопазване, обществен ред и сигурност и др.; държавните имоти и вещи, обявени по установения ред за паметници на културата от световно значение. Публична общинска собственост Общината е особен вид ЮЛ - публично ЮЛ. Тя едновременно е субект на държавната власт, в смисъл местен изпълнително-разпоредителен орган на държавната власт, и носител на правото на общинска собственост. Това означава и още една отлика на общинската собственост от държавната - тя не съставлява единен фонд, т.е. всяка община е самостоятелен и автономен собственик на своята обособена общинска собственост. Другият определящ критерий, който характеризира общинската собственост като публична е нейното предназначение - трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение чрез общо ползване. Законът за общинската собственост примерно изброява обектите, които са публична общинска собственост или които, според техните свойства и предназначение, могат да бъдат обявени за такава собственост, а именно: имотите, предназначени за осъществяване на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация; имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, каквито са: гори и земеделски земи, водоизточниците, които се използват само от съответната община, местните пътища, улиците, обществените паркинги и зелените площи за общо ползване, общинските жилища и др. 1.2. Частна собственост Частна държавна собственост и частна общинска собственост Частната държавна собственост и частната общинска собственост са всички държавни и общински имоти и вещи, които не са обявени от Конституцията или по установен от законите ред, за публична държавна собственост или публична общинска собственост. Като субективно право правото на частна държавна собственост и общинска собственост имат родовите признаци на всяко вещно право на собственост - то е имуществено, абсолютно и безсрочно, като съдържанието му се свежда до правомощията на владеене, ползване и разпореждане. Частна собственост на граждани, кооперации и юридически лица Тази характеристика на собствеността обозначава пълното й гарантиране от закона. Частната собственост не е ограничена нито от вида и количеството на вещите, които могат да се притежават, нито от тяхното предназначение и употреба, макар и небезусловно - налагат се само такива ограничения, които справедливо разрешават колизиите (противоречията), свързани с упражняването на субективни права и на другите правни субекти (например при съседство на недвижими имоти) или в обществен интерес (например едно изменение на застроителния план на едно населено място). Една особеност на правото на собственост с съсобствеността - „правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините или други юридически лица или физически лица" (чл.ЗО от ЗС). Всъщност това изглежда като едно противоречие с принципа, че вещно право може да съществува само върху отделна вещ, т.е. върху телесна и самостоятелна (обособена) вещ, а не и върху части от вещи. Това се подкрепя и от съществуващия в юридическата теория и практика термин „идеална част", който мнозина считат, че означава едно мислено поделяне на правото на собственост, а чрез него косвено и на вещта на идеални дялове (части), които в своя сбор дават пълното право на собственост. Ако това е така, по правилото за изключеното трето (геаиспо ас! аЬзигсют), понятието „вещ", възприето от вещното право, е невярно и неточно - вещ не може да се владее идеално, мислено. Собственост означава фактическа власт върху вещта, а щом не може да се владее вещта, значи не могат да се претендират и плодовете и доходите от вещта, а който не владее и не ползва облагите от вещта, не би трябвало и да се разпорежда с нея, тъй като няма правен интерес. Щом тази логическа обосновка води до абсурд, значи правилният отговор е друг - всеки съсобственик има отделно право на собственост върху цялата вещ, но упражняването на това право е ограничено от конкуренцията на правата на другите съсобственици върху същата вещ. В този смисъл всеки от притежателите на общата вещ е носител на своето пълно право на собственост, включващо правомощията на владението, ползването и разпореждането, но стеснен в съответен обем. По съображения за практичност този обем се обозначава като „идеална част", за да може да се изрази и математически. Поначало всеки съсобственик упражнява своето вещно субективно право на собственост самостоятелно, но съгласуването на интересите на отделните правни субекти е наложило някои особености: 1. Право на владение. Всеки съсобственик може да упражнява фактическа власт върху цялата вещ или върху съразмерен на своята част дял, и то по начин, че да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея съобразно правата си. Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели:
|