I. Въведение

Водни ресурси

В зависимост от геоложкия строеж на района са формирани два типа подземни води.

В терасите на р. Мочурица при гр. Сунгурларе експлоатационните запаси на водите са от 20-30 куб.м/ден. По-големи количества могат да се вземат чрез водохващания, значително отдалечени едно от друго.

За отбелязване е изворът в местността ”Старите брясти”, западно от гр. Сунгурларе, който се отнася към териоминералните извори с температура на водата под 20°С и дебит 0,5 л/сек. Спада към т.нар алкални, сероводородни хипотермални води. Необходимо е да се уточни, каква е възможността за използването им за балнеоложки цели.

Изворът “Бачибунар” – с дебит 2-5 л/сек се използва за водоснабдяване на с.Прилеп и Подвис.

В хидроложко отношение територията на Общината се отводнява от р. Луда Камчия и р. Мочурица. В хидроложката мрежа преобладават тесни речни долини и множество долове, които се вливат в тях. Недостатъчният дебит на водните течения често пресъхва през летния период.

На реката е изграден язовир “Камчия” за питейно водоснабдяване на част от Варненска и Бургаска области. Има общ обем 230.55 милиона куб.м. и дължина на стената 360 м. На язовира има възможност за изграждане на ВЕЦ. Правени са предварителни проучвания от ВиК за построяване на такава мощност.

Река Мочурица отводнява южната част от територията на Общината. Има незначителен и непостоянен воден режим. На територията на Общината са изградени няколко напоителни системи, които напояват 65 273 дка обработваема земя. Използват се местни водоизточници, малки язовири на местна приточност и помпени станции на малки реки и на р. Луда Камчия.

В Камчийския район главен водоизточник за напояване е р. Луда Камчия, от която вземат води с помпени станции и се използват за напояване на площи в община Сунгурларе.

В Сунгурларския подрайон “Напоителни системи” ЕАД - гр. Бургас използва Скаленското езеро за напояване на 26 105 дка земеделски земи в селата Чубра, Славянци, Горово, Черница и гр. Сунгурларе. Използват се и изградените за напояване микроязовири.

Флора и фауна

Флора.

Във флористично отношение територията е повлияна от влиянието на Черноморския басейн и има преходно-средиземноморски характер. В миналото и билата и склоновете на тази част на Източна Стара планина са били заети от естествена горска растителност, за което свидетелстват остатъците от групи дървета и малки горички, изсечена за стопански нужди. Минималните валежи, геоложката покривка и липсата на растителност са допринесли за силно ерозиране на почвата.

Върху заливните тераси и крайбрежните земи на реките и потоците се срещат смесени насъждения от ясен, бряст, обикновен габър, цер, клен и заедно с тях – върба, топола и др.

Върху хълмист релеф – до 500 м н.в. се срещат горски формации от чисти и смесени насъждения от благун, цер, примесени на сенчести места от липа, обикновен габър, клен, бряст, ясен и др. По припечните стръмни и южни склонове са разположени космат дъб, келяв габър, мъждрян. От храстите се срещат смрадлика, драка, глог, дрян и др.

Върху стръмни и силно разчленени хълмисти склонове между 500 и 700 м н.в. върху канелени горски почви – излужени и оподзолени, се срещат смесени гори, в които участват благун, цер, зимен дъб, бук, обикновен габър. Срещат се и смесени формации от липи и габър, ясен, зимен дъб, благун. По южните склонове с плитки почви се срещат – космат дъб, келяв габър, мъждрян и др. От храстите са разпространени смрадлика, шипка, дрян, леска и др.

В полския район естествената горска растителност е изместена от културна (селскостопанска). Наред с разнообразната горска и културна растителност на територията на Общината се срещат, както в планинския, така и в полския район много и разнообразни билки, които имат приложение във фармацевтичното производство и медицината за билколечение.

В района повсеместно са разпространени шипка, глог, коприва, глухарче, змийско мляко, трънка, маточина, живовляк, лайка, бял равнец, мента, мащерка, риган, иглика, жълт кантарион, липа, орех и др. За гъбарството значение имат манатарката и пачи крак.

Макар и ниска, Източна Стара планина е с богат фаунистичен състав. Срещат се:

• 
  от бозайниците – сърна, дива свиня, чакал, лисица, дива патка, язовец, пор, заек и др.,
  
• 
  гризачи – катерица, лалугел, сив плъх, съсел и др.,
  
• 
  от птиците – ястреб, сокол, яребица, пъдпъдък, горски бекас, гургулица, гълъб-глухар, сови (защитен вид), бухал, кукумявка, фазан и др;
  
• 
  от влечугите – костенурки – блатна, шипобедрена, шипоопашата (защитен вид), гущери, усойница, пъстър смок, змия-медянка и др.
  

Ловната фауна е представена от едър и дребен дивеч и има местно значение. В района на Държавно лесничейство – Садово има организирани ловни стопанства, в които се отстрелна благороден елен, сърни, дива свиня.

В районите на с. Садово, с. Дъбовица и др. има възможности за развитие на ловен туризъм. В момента в района има достатъчно запаси от дивеч с възможности за развитие на селекционен, трофеен и групов лов, но липсва база. Използват се базите на ИА”Пътища” в с. Бероново и Базата на лесничейство Котел в с. Жеравна.

Разнообразието на селскостопански култури със значително участие на зърнохлебни видове в съчетание с мозаечна горска растителност, обезпечават дивеча с добра хранителна и защитна база през всички сезони на годината. От ловните дружинки се поддържат десетки хранилки и пасища.

Ценни животински видове все по-често стават плячка на растящия брой бракониери. Необходима е усилена охрана за опазване на дивеча.

В р. Луда Камчия, р. Мочурица и р. Садовска, както и в множеството микроязовири има условия за риболов. Лови се мряна, речен кефал, скобар, кротушка. В зарибените микроязовири и шаран. Река Садовска е подходяща за зарибяване с пъстърва.