Климатична характеристика

Климатична характеристика

Лятото е топло, но без твърде големи горещини. В Карнобатското поле юлската температура е 23°С, а в долината на р. Луда Камчия 21-22°С. Есента е сравнително топла, особено по долината на р. Мочурица, където температурата е над 13°С.

В долината на р. Мочурица средната дата на последния мраз е около 15 април, а за долината на р. Луда Камчия 17-18 април. Средната дата на първия мраз в долината на р. Луда Камчия и високите места е около 15 октомври, а около Сунгурларе – към 30 октомври.

Периодът на дните с устойчиви температури над 10°С настъпва около 13 април за долината на р. Мочурица и 5 дни по-късно за долината на р. Луда Камчия. Краят на периода настъпва в края на октомври. Температурната сума за периода с температури над 10°С варира между 3 400 и 3 500.

Валежите са твърде неравномерно разпределени. Годишната сума по долината на р. Мочурица се увеличава от изток на запад от 550 мм до 560 мм. Валежното количество по долината на р. Луда Камчия се колебае между 650 мм и 750 мм.

За годишното разпределение на валежите е характерно по-голямата сума на валежите във високите части и долината на р. Луда Камчия, отколкото в долината на р. Мочурица. Част от валежите през студеното полугодие падат във вид на сняг. Снежната покривка е сравнително неустойчива.

Макар сравнително добре обезпечен по отношение на влагата районът през пролетта и лятото в отделни дни бива подложен на продължителни и интензивни засушавания. През лятото засушаванията достигат до 30 и повече дни.

Скоростта на вятъра в течение на годината значително се мени. През зимата и пролетта тя е по-голяма – 5 м/сек, а през лятото около 2 м/сек.

Климатичните ресурси на Община Сунгурларе в своята богата и разнообразна гама предлагат широки възможности за стопанско използване и биоклиматичен комфорт.

Почвени ресурси

б) Алувиално-делувиални. Разпространени са по разливите на големите дерета. Използват се предимно за зърнено-хлебни култури и по някои участъци – за лозя. Леко се обработват. Характеризират се с ниска запасеност на органично вещество, азот, фосфор и калий. Ако се напояват стават подходящи за отглеждане на зеленчукови култури. Могат да се внасят всички видове торове.

в) Ливадно-заблатени, блатни и алувиално-ливадни. Разпространени са в коритата и локвите на реките. Не са обект на интензивно земеделие. Тези почви са с високи подпочвени води. Пренавлажнени са през по-голямата част от годината. Подходящи са за фуражни култури, заланчукови градини, бостани, но само там, където нивото на подпочвените води е сравнително по-ниско. Останалите почви са заети от естествени ливади или от типично блатна растителност.
Канелени горски почви – Разпространени са оподзолени канелени горски почви, типични и излужени канелени горски почви и силно излужени и оподзолени канелени горски почви.

а) Оподзолени канелени горски почви. Разпространени са и по високите склонови части и в низините. По наклонените терени тези почви са подложени на ерозия. На някои места дори е разкрита материнската скала. Имат ниско съдържание на хранителни вещества. Хумусният им хоризонт е доста добре развит. Плодородието им се ограничава от ниското съдържание на хумус и азот. Неподходящи са за култури с дълбока коренова система, захарно цвекло, картофи и зеленчуци поради неблагоприятните водно-физични свойства. Върху тях най-добре виреят зърнено-житни култури, а при разновидностите с по-дълбок почвен слой – и някои технически култури.

б)Типични и излужени канелени горски почви. Имат силно разпространение в района. Заемат най-високите билни части. Растителността им е представена от разредени дъбови гори и храсталаци. Имат добро естествено плодородие. Най-разпространени са в района на село Подвис. Към тази група се отнасят и поройните наноси. Притежават голямо разнообразие в механичния състав и силно изразена скелетност, малка мощност и слабо изразен хумусен хоризонт. Това са типични “тютюневи” почви. Някои от тях са подложени на ерозия.

в)Силно излужени и оподзолени канелени горски почви. Това са най-бедните и с лоши качества почви, със силно развита ерозия, слабо развит ерозиран хумусен хоризонт. Отличават се и с бедна запасеност на хранителни вещества. Подходящи са за лозя и някои овощни видове (кайсия, бадеми, орехи), тютюн, овес, ръж. Наложително е провеждане на противоерозионни мероприятия, торене с органически и минерални торове, варуване за подобряване на почвената реакция, особено в землището на с. Грозден, с. Лозарево, с. Везенково.

Ерозията, която се наблюдава в Сунгурларската община се обуславя от терена, начина по който се използват земите, а също и от голямата податливост на почвите към ерозиране и от слабото покритие с растителност. Над селата Черница, Лозарево, Сунгурларе и Грозден и др. плоскостната и струйчеста ерозия е преминала в ровинна, която е значително разпространена върху обработваеми земи, пасища и горски терени. Значително е разпространена и в лозята, където ежегодно нараства. За района е необходимо да се изготви цялостен проект с противоерозионни мероприятия.