I. Въведение

II.4.2

Много е важно да се подчертае, че общинската стратегия и планът за действие дават само перспективите и насоките за развитие и не могат да имат задължителен характер. Те не могат да бъдат строга рамка, ограничаваща възможните дейности, програми, проекти. В тази връзка е целесъобразно на база на разработената стратегия и план за действие да се изготвят годишни програми за изпълнение, които да бъдат обвързани със съответния годишен бюджет на общината.

За наблюдението /мониторинга/ по реализацията на общинската стратегия е необходимо да се създаде мониторингова група, в която да бъдат включени представители на всички сектори – публичен /община и държавни структури/, частен и неправителствени организации. Членовете на тази група е добре да бъдат, по възможност, с различни специалности, за да обхващат всички сфери на дейности. Един добър вариант е създадената по време на изготвянето на стратегията управителна група да прерасне в мониторингова. Ако е необходимо могат да се направят корекция в броя и състава на мониторинговата група, но като цяло броят й следва да бъде 5-7 души. Съставът на групата се предлага от кмета на общината и се одобрява от Общинския съвет. Ролята на мониторинговата група е да наблюдава, като широкопредставен орган, процеса на изпълнение на стратегията и плана за действие и да изготвя отчети до Общинския съвет за успехите, неуспехите, проблемите и причините при осъществяване на общинската стратегия.

Непосредствният контрол по изпълнението на общинската стратегия и план за действие ще се осъществяват от ръководството на общината в лицето на кмета, като той може да възлага на неговите заместници или ключови специалисти от общинската администрация да отговарят за следенето по изпълнението на една или друга задача в зависимост от ресора им. Общият контрол по изпълнението на общинската стратегия и план за действие ще се осъществява от Общинският съвет на база представен от кмета на общината ежегоден доклад, информация от мониторинговата група и контрол върху процедурите, свързани с мерките и действията, заложени в документа и финансирането им чрез бюджета. Измерването на постиженията при изпълнението на стратегията в по-общ аспект следва да се отчита и по редица основни статистически показатели като БВП, брой регистрирани местни фирми, приходи от продажби и печалба, коефициент на заетост и процент безработица, демографски показатели, резмер на привлечени външни инвестиции и др.

Актуализация на общинската стратегия и план за действие ще се извършва при необходимост, като по принцип подходящ период е октомври-декември, при подготовка на новия общински бюджет и вземайки предвид настъпилите промени в социално-икономическата среда в и извън общината. Процесът на актуализация се организира от кмета на общината като се ползват създадените вече работни групи. При необходимост се извършват корекции в броя и състава на тези групи, могат да се ангажират и външни експерти.

Актуализираната общинска стратегия и план за действие се одобряват от Общинския съвет.

Общата площ на община Сунгурларе е 795.5 кв. км., което представлява 10.6% от територията на областта. (втора в областта и една от най-големите по територия общини в страната – 26-то място). Аминистративно община Сунгурларе включва 30 населени места и обединява един град - Сунгурларе, който е и общински център - и 29 села. По-големи населени места с население над 800 души са селата Манолич, Съединение, Лозарево, Славянци и Грозден. Територията е слабо населена. Населението в началото на 2003 г. е 14 618 души, с гъстота на обитаване 17.7 души/кв. км.

Районът на община Сунгурларе представлява богато съчетание от планински, полупланински и равнинен релеф. Средната надморска височина е 352.7 м. Територията на общината заема част от Източна Стара планина с долината на р. Луда Камчия и северната част на Карнобатско поле по горното течение на р. Мочурица. На север се включват южните склонове на Котленско-Върбишкия дял на Стара планина (800 м).

Характерно за този дял са редица разклонения по главното било, които постепенно се понижават към долината на р. Луда Камчия. Южните склонове са гъсто залесени с габър и бук.

Южно от долината на р. Луда Камчия в границите на общината влиза част от Стидовска планина (600 м), чиито северни склонове се спускат полегато към долината на реката и са обрасли с гъсти дъбови гори. Билните части са заети от обширни заравнености, които се използват за пасища. На юг склоновете са стръмни към равното и широко отворено в южна посока Карнобатско поле.

Югозападният край на Общината се заема от голото и силно разчленено възвишение Терзийски баир (в. Кръста 472 м). Склоновете му постепенно се понижават на север и изток към долината на р. Мочурица. По-голяма част от възвишението е заета с пасища, а останалата част от закелевяли дъбови гори.

Югоизточната част е заета от невисокото Карнобатско поле – северната му част по горното течение на р. Мочурица и притокът й Буналъка. Слабият наклон на полето (под 5%) дава възможност максимално да се използват земите за селскостопански цели. По северните оградни склонове на полето, върху терени с наклон 5-15%, съществуват отлични условия за развитие на лозарството.

В инженерно-геоложки аспект съвременни физикогеоложки явления и процеси не се наблюдават. Само в района на с. Садово има проявено едно навличане. Разпространените инженерно-геоложки типове скали са с носимост на строителните почви над 2 кг/см.