I. Въведение

Поземлени ресурси

Обработваемата земя заема площ от 270 694 дка, или 34% от общата площ (по-нисък от този за Бургаска област – 40,6% и за страната – 44,8%).

На човек от населението се пада по 17,8 дка обработваема земя или почти три пъти отколкото е средното за страната (6,3 дка) и повече от два пъти от този показател за Бургаска област (7,5 дка).

Най-голям дял от обработваемите земи имат нивите – 223 892 дка или 82,7%, следвани от трайните насъждения – 33 896 дка (12,5%), ливадите - 4 300 дка (1,6%). Поливни са 24,1% от обработваемите земи.

Необработваемата земя заема площ от 524 779 дка – 66% от територията на общината. От нея най-голяма част заемат горите – 393 093 дка, или 74,9%.

Непригодните земи са с площ 13 718 дка (1,2%) от територията на общината. Останалата част от необработваемите земи се заема от реки, дерета, пътища, застроени площи и др.

Икономиката на община Сунгурларе се характеризира с преобладаващ дял на селското стопанство и свързаната с него преработвателна промишленост. Това са основните местни отрасли и източници на доходи за населението.

Климатичните особености благоприястват най-вече отглеждането на зърнени култури и лозя, като средните добиви са сравнително високи и устойчиви. Добре е развито е и животновъдството, а също така дърводобивът. С най-висок дял в икономическия облик на общината е преработвателното производство на продуктите от растениевъдство и животновъдството. В рамките на нормалното за такъв тип община са застъпени търговията и услугите.

Данните от последните две години за състоянието на бизнеса показват намаляване броя на стопанските субекти, като от общо 299 регистрирани единици през 2000 год. през 2001 г. те са намалели до 159. Най-драстичен е спадът в броя на регистрираните микрофирми (заети до 10 души) от 274 бр. през 2000 г. до 137 бр. през 2001 год., т. е. повече от два пъти. Това е признак за влошена икономическа среда за развитие на дребния бизнес на територията на общината и масово закриване на този род фирми. Значително по-благоприятна е ситуацията при малките фирми с персонал от 10 до 50 души, които са намалели от 20 на 17 бр., докато средните (50-100 души) и големите (над 100 души) са запазили броя си, но също са влошили останалите показатели като брой заети, произведена продукция, приходи от продажби и др.

Анализът на данните по основните отрасли показва най-сериозен спад в отрасъл “Търговия и услуги”, където броят на фирмите е намалял от 215 през 2000 г. на 98 през 2001 год., фирмите в отрасъл индустрия са намалели от 20 на 14, а тези в селското и горското стопанство – от 57 на 45 броя.

Респективно анализът за периода 2000-2001 год. на показателя бруто произведена продукция, постигнат от стопанските субекти в общината е следният. Общо произведената продукция е спаднала от 31 137 хил. лв. през 2000 год. на 26 263 хил. лв. през 2001 год. или с 18.5%. Спад има във всички типове фирми по големина, като този спад е съответно: при микрофирмите – с 13 %, при малките фирми – със 17 %, при средните – с 9 % и при големите – с 14 %. В отрасловата характеристика на произведената продукция се забелязва малък ръст в сектора селско и горско стопанство като бруто произведената продукция се е увеличила от 4 599 хил. лв на 4 756 хил. лв. – с 3.4 %; в индустриалния сектор има намаление от 1 505 хил. лв. на 953 хил. лв. – спад с 37%; в търговията и услугите намалението е от 2 304 хил. лв. на 2 003 хил. лв. или с 15%.

Постигнатата печалба от фирмите също бележи сериозен спад от 3 096 хил. лв. през 2000 год. на 2 756 хил. лв. през 2001 год. – с 11%. Намаление има в производствения сектор – над 50%, в търговията и услугите спадът е с около 20%, докато в отрасъл селско и горско стопанство има увеличение на печалбата с 34%. Явна е тенденцията към постигане на добри финансови резултати преди всичко в сферата на селското стопанство в общината и ориентация на бизнеса предимно към този сектор.

Както се вижда от таблицата, ръстът на субектите с частна форма на собственост се е увеличил с 2.7% за периода 2000-2002 г. и е надминал дял от 95% от всички стопански субекти, докато държавният сектор се е свил с 2.3 % и със своите 0.7% през 2002 год. е с незначително участие в икономическия живот на общината.

Анализът на съществуващото състояние и тенденциите в развитието на селското стопанство показва, че перспективите на общината са свързани главно с растениевъдството и най-вече лозарството, зърнопроизводството, зеленчукопроизводството, овощарството, тютюнопроизводството. Условията са благоприятни и за развитието на говедовъдството и овцевъдството, както и за отлеждането на други видове животни предимно в личните стопанства.

Общата площ на Общината е 795 428 дка, което представлява 10.3% от територията на Бургаска област. Обработваемата земя в общината възлиза на 270 694 дка, което е 34 % от общата територия на общината. Това прави 17.8 дка средно на жител (за областта този показател е 7.5 дка, а за страната – 6.3 дка) и е отлична предпоставка за ефективно местно земеделие и възможност за препитание и доходи на местното население. Най-голям дял от обработваемите земи имат нивите – 223 892 дка или 82.7%, следвани от трайните насъждения – 33 896 дка (12.5%), ливадите - 4 300 дка (1.6%). Поливни са 24,1% от обработваемите земи.

Селскостопанската техника, регистрирана в общината включва: 47 бр. зърнокомбайни, 145 бр. трактори, 461 бр. прикачен инвентар. Част от техниката е морална и физически остаряла и има нужда от обновление. Амортизиран е и сградният фонд, свързан със селскостопанското производство – складове, ферми, други помещения. На територията на община Сунгурларе се намира второто по големина в Бургаска област звено за материално-техническо обслужване на селскостопанските производители, приватизирано през 2000 год. С наличните бази в селата Съединение, Прилеп, Подвис, Манолич, Везенково и Садово то се явява добра основа за добро и качествено обслужване в агротехнически аспект на местните стопани, особено с предвиденото обновяване на техниката на звеното.

В общината няма обособени официални пазари за изкупуване на селскостопанската продукция. Голяма част от продуктите се предлагат на нерегламентирани за целта места, при импровизирани условия, без осигуряване на контрол и гарантиране на качеството им.

Към края на 2002 г. на територията на общината работят над 400 броя земеделски стопанства. От тях: 40 броя земеделски кооперации, над 20 броя арендатори и 365 земеделски производители.

Проблем е липсата на местни сдружения на селскостопанските производители, които да подпомагат съответното производство и съдействат за извоюване на общи, по-силни позиции по отношение цени, пазари, качество, конкурентоспособност и т. н. Много подходящо е да се работи за създаване на местни съюзи или други подобни форми на сдружаване на лозарите, зърнопроизводителите, тютюнопроизводителите, животновъдите и др.

Община Сунгурларе се характеризира с разнообразна растениевъдна структура.