Ii книга Анализ на политиките и практиката
Изтегляне 1.43 Mb.
|
Поддръжка и реставрация Резолюция (66) 20, отнасяща се до съживяването на паметниците, настоятелно препоръчва на правителствата да проучат законодателни мерки, които биха заставили собствениците да поддържат паметниците си, както и мерки за отпускането на средства на същите собственици за постигането на тази цел. Резолюция (68) 12, отнасяща се до активната консервация на обектите, паметниците и ансамблите, които представляват исторически или художествен интерес в рамките на благоустройството на териториите припомня “крайната нужда” от активна консервация. Допълнително стимулиране на дейностите по поддръжка и реставрация, включително и под формата на финансова помощ, се дава от европейската Харта за архитектурно наследство и от Резолюция (76) 28 от гледна точка на интегралната консервация. Необходимите за тези дейности юридически и финансови мерки са определени в Конвенцията от Гренада.По смисъла на чл. 6 от тази конвенция страните се ангажират да стимулират частните инициативи в областта на поддръжката и реставрацията на архитектурното наследство. Обяснителният документ уточнява, че става дума за непреки мерки, които целят насърчаването на консервацията (включително поддръжката, реставрацията, рехабилитацията и управлението на собствеността), например под формата на данъчни облекчения и финансови помощи. В препоръката от 1991г. за финансовите мерки фигурира по-подробно становище (виж тук по-долу). Чл. 10.2 от конвенцията уточнява, че всяка страна трябва да промотира програми за реставрация и поддръжка в контекста на една по-глобална политика за интегрална консервация. Според чл. 11, страните трябва да се ангажират и с поощряване използването на опазваните ценности, включително адаптирането им към нови функции, когато това е възможно. Обяснителният доклад изяснява крайната цел на този член – установяването на принцип, според който използването на наследството може да спомага за неговата поддръжка. Две по-късни препоръки, отнасящи се до материалното износване и ефекта от замърсяването (виж тук, по-нататък), дават изключителна информация в областта на консервацията и поддръжката и определят стратегии, които целят да се намали физическото похабяване и да се приложат политики за устойчива поддръжка. Други препоръки отбелязват необходимостта от разширяване на компетенциите на специалистите по сгради по отношение на техниките за поддръжка и реставрация (виж тук, по-нататък). “Ръководните принципи за опазване на архитектурното наследство” дават и практическа информация за мерките в полза на поддръжката на сградите (параграф 4.7), а именно системите за субсидирани проучвания, целящи да помогнат на собствениците да планират краткосрочни и дългосрочни приоритети при ремонтните работи. Конференцията от Порторож препотвърждава необходимостта от опазване на занаятите, специализирани в поддръжката и реставрацията, и строго препоръчва на правителствата да насърчават редовната грижа за наследството, което излиза по-икономично в сравнение със скъпоструващите операции по реставрация. Освен това, в Резолюция № 2, министрите се произнасят в полза на изработването на текст за справка, благоприятстващ редовната поддръжка. През 2001г. работната група на CDPAT по дейностите за нормализация (виж Част 1) започна да се занимава с този въпрос; тя смята да продължи работата си, изучавайки през 2002–2003г. някои новаторски практики, като тези, приложение от организациите за Monumentenwacht (Консервация на паметниците) в Холандия и Белгия с цел разпространение на резултатите от тях и скициране на препоръки през 2004–2005г.
За да се ограничат рисковете от разрушаване на архитектурното наследство, Конференцията от Гренада се произнесе в полза на мерките, целящи да се борят за материалното запазване на архитектурното наследство и срещу замърсяването (Резолюция № 4). Член 8 от Конвенцията от Гренада ангажира договарящите страни да подкрепят научните изследвания, за да се проучат вредните ефекти от замърсяването и да се определят средствата за тяхното намаляване или елминиране. Този аспект се третира в Препоръка № R (88) 5, отнасяща се до борбата срещу материалното разрушаване на архитектурното наследство, ускорено от замърсяването, заменена по-късно от Препоръка № R (97) 2, отнасяща се до непрекъснатото поддържане на културното наследство срещу физическото похабяване, дължащо се на замърсяването и на други сходни фактори. От тази последна препоръка полето на приложение на становището, отнасящо се до материалното похабяване вследствие на замърсяването, се разширява, за да обхване и археологическото наследство и културните пейзажи. Текстът признава необходимостта от изработване на мерки, които да елиминират или ограничат причините за разрушаване, както и да спрат развиването на разрушителните процеси. Той изисква установяването на политики за намаляване на замърсителите, ограничавайки замърсяването от автомобилното движение в близост до значими паметници или исторически обекти и в един по-широк смисъл, ограничаване на източниците на замърсяване. Препоръчва се изработването на правилници, в които е включена отговорността на собствениците и ползвателите по отношение на поддръжката и се признава нуждата от стратегии за определяне на рисковете от разрушаване, за формиране на занаятчии и професионалисти, специализирани в тази област, както и за предизвикване на обществения интерес по тези въпроси. Освен това препоръката подчертава необходимостта от повишаване, чрез европейско сътрудничество, на техническата и научна ефективност при борбата с проблемите на замърсяването и на материалното разрушаване.
Конвенцията от Гренада поставя акцент върху ролята на инвентарите и преброяването при опазването на архитектурното наследство в случай на проекти за благоустройство, разрушаване или съществена промяна, без да дава никакво уточнение за начина, по който трябва да се реагира при заплахи от конфликти или природни бедствия. Тези въпроси са разгледани в две препоръки, приети от Комитета на министрите. Препоръка № R (93) 9, отнасяща се до опазване на архитектурното наследство от природни бедствия признава липсата на законодателство и на специфични мерки за борба с този проблем и определя юридическа и административна рамка на защита в случай на природни катаклизми, земетръс, наводнения, пожари или експлозии. Тя прецизира, че властите, отговарящи за архитектурното наследство, трябва да поемат и тази допълнителна отговорност за предотвратяване на бедствията или ограничаване на техните резултати. Следователно те трябва да разполагат с квалифициран персонал за изготвяне и поддържане на инвентари, за оценка на рисковете, за изработване на стратегии за защита от бедствия, организиране на спасителни и помощни операции, оказване на образователна и техническа помощ, предвиждане на операции за реставрация, които следва да се приложат след като катастрофата е отминала. Всички страни, включително собственици, наематели и други заинтересовани страни, като застрахователни компании, трябва да бъдат приобщени към този процес. Препоръката признава още необходимостта от предвиждане на финансови мерки и осигуровки, за да се субсидира работата по инспектиране, поддръжка, подобрение и превантивни действия, както и покриване на разходите по работите в случай на бедствие. Тя е придружена от три технически анекса. Първият излага организационните мерки и стратегиите, които трябва да се приемат за предотвратяване на бедствията или ограничаването на последиците от тях. Вторият третира начините за борба с тях. Накрая въпросът за земетресенията, вулканичната дейност, цунами, наводнения, бури, лавини и свлачища е изложен в контекста на изработване на спасителни планове в случай на бедствие. Препоръката засяга косвено въпроса за щетите, които биха могли да произтекат от военен конфликт, позовавайки се на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазването на културните ценности в случай на военен конфликт (Хага, 14 май 1954г.), цитирана също в препоръка, отнасяща се до за незаконните действия, приета през 1996г. Въпросът за конфликтите е разглеждан преди това в Резолюция № 4 на 3-та европейска Конференция на министрите, отговорни за културното наследство (виж също Декларация за опазването и възстановяването на култовите места в Косово и Балканския регион). Препоръка № R (96) 6, отнасяща се до опазването на културното наследство срещу незаконите действия, предвижда ситуации, в които културното наследство може да бъде застрашено от умишлени или случайни действия, или от небрежност. Ако тази препоръка не отделя специално внимание на архитектурното наследство, то тя описва методите за анализ, рисковете и стратегиите за опазване с оглед предотвратяване и санкциониране на незаконните действия, включително чрез приемането на планове, които целят да ограничат рисковете и да намалят последиците от тях.
По отношение на незаконните действия, чл. 9 от Конвенцията от Гренада уточнява, че страните трябва да се ангажират във взимането на достатъчно мерки за санкционирането на нарушенията в законодателството на архитектурното наследство. Тези мерки могат да произтичат от наказателното или административно право. Параграф 4.8. от “Ръководни принципи за опазване на архитектурното наследство“ допълва тези указания, уточнявайки, че наказанието трябва да бъде достатъчно сурово, за да не позволява рецидиви и да възспира лицата, които биха се изкушили да престъпят закона (става дума обикновено за глоби или, в крайни случаи като сериозно разрушение, на затвор). Ръководните принципи предвиждат още разграничени и адаптирани към всеки отделен случай мерки, напр.: задължение да се върне в състоянието, в което е взета опазваната ценност, или прилагане на полумерки срещу последиците от незаконните действия, когато не може да се разчита на цялостното възстановяване на паметника, или когато разрушаването на нова сграда не е съвместимо с правилника. 10. Обучение, образование и промотиране на занаятчийски браншове По смисъла на чл. 16 на Конвенцията от Гренада, подписалите я страни се ангажират да стимулират обучението в професии, които са свързани с консервацията на архитектурното наследство. Това постановление почива на становището, формулирано в Препоръка № R (80) 16, отнасяща се до специализираното обучение на архитекти, урбанисти, строителни инженери и пейзажисти и в Препоръка № R (81) 13, отнасяща се до действията, които трябва да се предприемат в полза на някои занаяти, застрашени от изчезване в контекста на занаятчийската дейност; то е допълнено от друго становище в Препоръка № R (86) 15, отнасяща се до промотирането на занаятите, включени в консервацията на архитектурното наследство. В Препоръка № R (98) 5, отнасяща се до педагогиката на наследството, Комитетът на министрите защитава в един по-общ контекст необходимостта от изучаване на наследството, като се обръща към младите в училищата и университетите, към професионалистите в областта на културното наследство, засегнатите асоциации и висшите органи. Препоръката за професионалните дейности изброява специфични типове обучение. За архитектите и урбанистите, например, то засяга историята на строителните техники, интегрирането на обеми в ансамбли, историческата връзка между сградите и условията за физически и социален живот, или още въпроса за рехабилитацията. Строителните техники, рехабилитацията и реставрацията трябва да бъдат застъпени още по-сериозно при обучението на строителни инженери. Колкото до пейзажистите, неоходимо е те да познават историческото развитие и техниките за реставрация на градините–паметници на културата, тяхната роля в благоустройството на териториите, както и въпроса за съвместното съществуване на архитектура и прилежаща природна среда. Препоръката защитава идеята за следдипломна специализация и опреснителни курсове, именно по отношение на принципите и техниките за интегрална консервация. Препоръката, отнасяща се до съживяването на застрашените от изчезване занаяти, дава специфични мерки: преки намеси (обществени поръчки, меценатство, маркетинг, ателиета и т.н.) или непреки намеси (информационни кампании и събуждане на обществения интерес), или още изграждането на специализирана структура. Една по-късна препоръка за промотиране на знаятчийските браншове цели подобряване на обучението и социалното насърчаване на занаятите, стимулиране виталността на занаятчийството, адаптиране на занаятите към новаторството в използването на съвременни материали, спомагане за оцеляването или отварянето наново на производствени предприятия, мултиплицирането на европейския обмен на опит и хора и т.н. Други препоръки и резолюции признават необходимостта от специализирано обучение в определени области, например в борбата срещу природните бедствия, материалната разруха или незаконните действия. Резолюция № 3.С на Конференцията от Ла Валета защитава идеята за изграждане на европейска мрежа на занятите на културното наследство, чиято цел е да се насърчат занаятите и професионалното обучение в консервация и реставрация, както и да се поощрява професионалния обмен. Тази идея ще се материализира в Европейска Фондация на занаятите на наследството (ЕФЗН), ролята на която е препотвърдена в Резолюция № 1 на Конференцията от Хелзинки от 1996г. ЕФЗН функционира на европейско ниво до 2000г., а от 2001г. по решение на Управителния комитет на наследството тя разширява дейността си извън Съвета на Европа. 11. Сътрудничество и обмен на опит Вписвайки се в общата политика за културно сътрудничество, приложена от някои от органите на Европейския съюз – CDCC , неговия Комитет за културно наследство (ККН) и от по-скоро CDPAT – сътрудничеството и обмяната на опит на международно, европейско и трансгранично ниво, винаги са били основен фактор за защитата и опазването на архитектурното наследство (виж Част 1). Чл. 17 до 21 на Конвенцията от Гренада припомнят мястото на тази задача в европейското координиране на политиките за консервация, програмите за техническа помощ и развиването на обмен на специалисти. Тази насока е потвърдена от резолюциите, приети от всички европейски Конференции на министрите, отговорни за културното наследство. Препоръките и резолюциите на Комитета на министрите, както и кампанията “Европа – едно общо наследство”, проведена през 1999–2000г., също подкрепят този подход. Конференцията от Порторож поставя акцент върху значението от информиране на обществото за опазването на наследството. Резолюция (98) 4, касаеща културните маршрути на Съвета на Европа е изключително важна в това отношение, тъй като тя фиксира като приоритети за сътрудничеството изследователската дейност и развитието, културния обмен на младите европейци, нуждата от устойчив културен туризъм и създаването на мрежа от културни маршрути – все насоки, в които архитектурното наследство трябва да намери своето място. Текстове за справка Съветът на Европа: 1-ва Европейска Конференция на министрите, отговорни за опазването и съживяването на недвижимото културно наследство (Брюксел, 25–27 ноември 1969г.): Резолюция на конференцията. Резолюция (66) 19 за критериите и методите за инвентаризация на обектите и историческите или художествени ансамбли, приета от Делегатите на министрите на 29 март 1966г. Резолюция (66) 20 за съживяването на паметниците, приета от Делегатите на министрите на 29 март 1966г. Резолюция (68) 12, отнасяща се до активната консервация на обектите, паметниците и ансамблите, представляващи исторически или художествен интерес, в контекса на благоустройството на териториите, приета от Делегатите на министрите на 3 май 1968г. Резолюция (72) 20 за временните мерки за опазване на недвижимото културно наследство, приета от Комитета на министрите на 30 май 1972г. Резолюция (72) 21 за изграждането на национални инвентари на историческите и художествени паметници, ансамбли и обекти, приета от Комитета на министрите на 30 май 1972г. Европейска Харта на архитектурното наследство, приета от Комитета на министрите на 26 септември 1975г. Декларацията от Амстердам, обявена по време на Конгреса за европейско архитектурно наследство (Амстердам, 21–25 октомври 1975г.). Резолюция (76) 28 за адптирането на законодателните и регламентарни системи към изискванията на интегралната консервация на архитектурното наследство, приета от Комитета на Министрите на 14 април 1976г. Препоръка № R (80) 16, засягаща специализираното обучение на архитекти, урбанисти, строителни инженери и пейзажисти, приета от Комитета на Министрите на 15 декември 1980г. Препоръка № R (81) 13, отнасяща се предприемане на действия в полза на някои занаяти, застрашени от изчезване в контекста на занаятчийството, приета от Комитета на Министрите на 1 юли 1980г. 2-ра Европейска Конференция на министрите, отговарящи за архитектурното наследство (Гренада, 3–4 октомври 1985г.): Резолюции на конференцията.
Обяснителен доклад върху Конвенцията за опазване на архитектурното наследство на Европа. Препоръка № R (86) 11, отнасяща се до обществените урбанистични пространства/територии, приета от Комитета на Министрите на 12 декември 1986г. Препоръка № R (86) 15, отнасяща се до промотирането на занаятчийските браншове, които участват в консервацията на архитектурното наследство, приета от Комитета на министрите на 16 октомври 1986г. Препоръка № R (87) 24, отнасяща се до европейските индустриални градове, приета от Комитета на министрите на 22 октомври 1987г. Препоръка № R (88) 5, отнасяща се до борбата срещу материалното разрушаване на архитектурното наследство, ускорено от замърсяването, приета от Комитета на министрите на 7 март 1998г. Препоръка № R (89) 6, отнасяща се до опазването и експонирането на наследството на народната архитектура, приета от Комитета на Министрите на 13 април 1989г. Препоръка № R (90) 20, отнасяща се до опазването и консервацията на техническото, индустриалното и художественото наследство на Европа, приета от Комитета на Министрите на 13 септември 1990г. Препоръка № R (91) 6, отнасяща се до мерките, стимулиращи финансирането на консервацията на архитектурното наследство, приета от Комитета на Министрите на 11 април 1991г. Финансиране на архитектурното наследство (1991г.) (публикувано от Съвета на Европа в сътрудничество с Асоциацията на италианските спестовни каси и националния Център на френските спестовни каси). Препоръка № R (91) 13, отнасяща се до опазването на архитектурното наследство на XX век, приета от Комитета на Министрите на 9 септември 1991г. 3-та Европейска Конференция на министрите, отговарящи за културното наследство, Ла Валета, 16-17 януари 1992г. Резолюции на конференцията. Правилник на програмата за техническо сътрудничество и подпомагане, отнасящ се до интегралната консервация на културното налседство, приет от Комитета на министрите по време на неговата 409 сесия, 18–26 юни 1987г.; ревизиран от Бюрото на Съвета за културно сътрудничество, по време на неговото събрание на 7–8 декември 1992г. Европейска урбанистична Харта и Европейска Декларация за правото на град, приети по време на пленарната годишна сесия на постояната Конференция на местните и регионални власти на Европа на 18 март 1992г. Препоръка № R (93) 9 за опазването на архитектурното наследство от природни бедствия, приета от Комитета на министрите на 23 ноември 1993г. Декларации, приети по време на европейски симпозиуми за културно–историческите градове, Проучвания и текстови поредици, № 34 (1994г.). Препоръка № R (95) 3, отнасяща се до координирането на методите и системите за документиране в областта на паметниците на културата и сградите на архитектурното наследство, приета от Комитета на министрите на 11 януари 1995г.
4-та Конференция на европейските министри, отговарящи за опазването на културното наследство (Хелзинки, 30–31 май 1996г.): Декларация и резолюции. Препоръка № R (96) 6, отнасяща се до опазването на културното наследство срещу незаконните действия, приета от Комитета на министрите на 19 юни 1996г. Препоръка № R (97) 2, отнасяща се до непрекъснатата поддръжка на културното наследство срещу физическото разрушаване, дължащо се на замърсяването и на други сходни фактори, приета от Комитета на министрите на 4 февруари 1997г. Препоръка № R (98) 4, отнасяща се до мерките, стимулиращи интегралната консервация на културно-историческите ансамбли, изградени от недвижими и движими ценности, приета от Комитета на министрите на 17 март 1998г. Препоръка № R (98) 5, отнасяща се до педагогиката на наследството, приета от Комитета на министрите на 17 март 1998г. Конгрес на местните и регионални власти на Европа: европейска Асоциация на културно–историческите градове и области – заключителна Декларация, приета по време на откриването на конференцията на асоциацията (Страсбург, 7–8 октомври 1999г.). Европейска Конвенция за пейзажа (Флоренция, 20 октомври 2000г.) (STE № 176). Препоръка 1484 (2000), отнасяща се до управлението на катедралите и на други големи действащи религиозни сгради, приета от Постоянната Комисия на парламентарната Асамблея на 9 ноември 2000г. Doc. 9181: Отговор на Комитета на министрите, приет на 18 юли 2001г. Препоръка 1485 (2000), отнасяща се до болничните и военни сгради, изгубили предназначението си, приета от Постоянната Комисия на парламентарната Асамблея на 9 ноември 2000г. Doc. 9177: Отговор на Комитета на министрите, приет на 4 юли 2001г. Ръководни принципи за опазването на архитектурното наследство, Програма за техническо сътрудничество и подпомагане, Служба на културното наследство (Страсбург, 2000г.). Ръководни принципи за опазването на движимото наследство, Програма за техническо сътрудничество и подпомагане, Служба на културното наследство (Страсбург, 2000г.). Насоки за развитието на законодателства и системи за управление на културното наследство, Програма за техническо сътрудничество и подпомагане, Служба на културното наследство (Страсбург, 2000г.). Ръководни принципи за устойчиво териториално развитие на европейския континент, приети след 12-та сесия на европейската Конференция на министрите, отговарящи за благоустройството на териториите (Хановър, 7–8 септември 2000г.). 5-та Конференция на европейските министри, отговарящи за културното наследство (Порторож, 6–7 април 2001г.): Резолюции и Декларация за ролята на доброволческите асоциации в областта на културното наследство. Декларация за опазването и възстановяването на култовите места в Косово и Балканския регион, приета от Комитета на министрите на 18 юли 2001г. Насоки за инвентаризация и документиране на културното наследство, Програма за техническо сътрудничество и подпомагане, Служба на културното наследство (Страсбург, 2001г.). Препоръка Rec (2002) 1, отнасяща се до водещите принципи за устойчиво териториално развитие на европейския континент, приета от Комитета на министрите на 30 януари 2002г. Други текстове: ЮНЕСКО: Конвенция за опазване на културните ценности в случай на военен конфликт (Хага, 14 май 1954г.) и 2-ри протокол (Хага, 26 май 1999г.). ЮНЕСКО: Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство (1972г.) (Конвенция за световното наследство). ИКОМОС: Международна Харта за консервация и реставрация на културно–историческите паметници и обекти, 1964г. (наречена Венециянска Харта). Европейски съюз: Схема за развитие на общественото пространство, окончателна версия, приета от неофициалния Европейски съвет? на министрите на Европейския съюз, отговарящи за благоустройството на териториите (Потсдам, 10 и 11 май 1999г.). ЧАСТ 3 АРХЕОЛОГИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО Основа за действията на Съвета на Европа в областта на археологическото наследство Отворена за подпис в Лондон на 6 май 1969г., първата европейска Конвенция за опазване на археологическото наследство е изработена от група експерти в сътрудничество с ККС, за да се обърне по-специално внимание на проблемите, свързани с нелегалните разкопки, да се намери съгласие по отношение на провеждането на разкопки, да се оздрави на пазара на археологически предмети, да се поведе акция за забрана на фалшификатите, да се определят методи, целящи опазването на археологическото наследство. Най-голямата заплаха за археологическото наследство през 60-те години бяха нелегалните разкопки, но през 80-те възникнаха нови опасности, последица както от мащабните строителни работи, свързани с демографския подем и с покачване нивото на живота (магистрали, метра, високоскоростни влакове, преструктуриране на старинните центрове, паркинги и т.н.), така и от проектите за благоустройство на териториите (ново залесяване, уедряване на земеделското стопанство и т.н.). Тази еволюция доведе до нуждата от опазване на археологическото наследство, обвързано със законодателния апарат: общо законодателство, отнасящо се до културното наследство, но и закони за прилежащата среда, урбанизма и благоустройство на териториите, обществени строителни работи и т.н. С други думи, както за архитектурното наследство, и тук трябва да се приемат системи за опазване и управление, подчиняващи се на принципите за интегрална консервация. За първи път тези въпроси са разгледани в Препоръка № R (89) 5, отнасяща се до опазването и експонирането на археологическото наследство в контекста на операциите за урбанистично и селско благоустройство. Опирайки се на практики, развивали се във времето, препоръката визира приключването и актуализацията на националните археологически инвентари, които да се предоставят на благоустроителите, създаването на научни и административни структури, способни да обработват проектите за благоустройство, свързани с археологически проблеми, приемането на юридически и административни мерки, необходими за систематично следене на археологическите данни при операциите по урбанизъм и урбанистично и селско благоустрояване, промотиране на нови методи на работа, характерни за мащабните проекти за благоустройство (а именно съвместно и чрез договори между археолози и благоустроители, като се предвидят необходимите бюджети за превантивна археология), и лансиране на нови педагогически програми за събуждане на широк обществен интерес към стойността на археологическото наследство като главен елемент на европейската културна идентичност. Осъзнаващ настъпилото развитие в областта на опазването и експонирането на археологическото наследство, специалният Комитет на Съвета на Европа за археология и благоустройство отчита необходимостта от ревизиране на конвенцията от 1969г. Новият текст, върху който вече е започнал работа, е прегледан и одобрен от Комитета за културно наследство (ККН) през 1991г. Европейската Конвенция за опазване на археологическото наследство (ревизирана), която променя и измества предишната конвенция, е отворена за подпис в Ла Валета на 16 януари 1992г. През април 2002г. ревизираната конвенция е в сила в двадесет и пет страни, а други тринадесет я подписват. 3–та европейска Конференция на министрите, отговарящи за културното наследство, провела се в Ла Валета на 16 и 17 януари 1992 г., бележи отварянето за подпис на ревизираната конвенция и препоръчва на Комитета на министрите да отправи апел към ККС за прилагането на “Европейски план за археология”, съдържащ известен брой пилотни дейности (Резолюция № 1). Между тях е и лансирането на кампания за събуждане на обществения интерес към стойностите на археологическото наследство на тема “бронзова епоха” (в действителност тя ще бъде лансирана едва през 1996г.). Втори проект засяга организирането на тематични мрежи, които обединяват техническо сътрудничество и културно промотиране на археологическите обекти като античните театри, позволяващи съвременни изпълнения и спектакли. По-късно този проект ще бъде организиран и ръководен от европейската Фондация на занаятите на наследството (ЕФЗН), което ще доведе до приемането, през 1997г., на Хартата от Верона за използването на античните места за спектакли. Друго действие, целящо да се направи сравнително проучване на състоянието на урбанистичната археология в различни страни (публикувано през 1999г.), води до приемането през 2000г. на европейски кодекс за правилно използване, наречен “Археологията и урбанистичният проект”.
Освен юридическите постановления, съдържащи се в Конвенцията от Ла Валета, още насоки са определени през 2000г. в “Ръководни принципи за опазването на археологическото наследство” и публикувани, подобно на Ръководните принципи за архитектурното наследство и тези за движимото наследство, отделно и събрани в “Насоки за развитието на законодателства и системи за управление на културното наследство”. Ръководните принципи дават подробно становище по следните точки: определения и инвентар; археологически находки и собственост; опазвани паметници и обекти и зони на опазване; археологически резервати; археологическо подводно наследство (виж тук, по-надолу); интегрална консервация, поддръжка и реставрация; обществен достъп; занаятът на археолога; мерки, осигуряващи спазването на закона. Множество препоръки на Комитета на министрите разглеждат тези въпроси, позовавайки се на Конвенцията от Ла Валета; такъв е случаят с Препоръки (95) 9 за културните пейзажи (и в последствие на европейската Конвенция за пейзажа), (96) 6 за незаконните действия, (97) 2 за материалното разрушаване, дължащо се на замърсяването и (98) 5 за педагогиката на наследството (виж Част 2). Резолюция № 2 от 5-та европейска Конференция на министрите, отговарящи за културното наследство, признава необходимостта от създаване на програма за постепенно издаване на по-стари конвенции и препоръки. Тази работа се развива в рамките на дейностите по планиране на управителния Комитет за културно наследство (УККН), която стартира през 2002г. с преосмисляне на последиците от Конвенцията от Ла Валета и с интерпретиране на различните й членове. Тя предвижда изработването на нов документ за интерпретиране на конвенцията.
Проектът за конвенция за подводното наследство, изработен през 1985г., не стигна до подпис. Член 1 от Конвенцията от Ла Валета се позавава все пак на елементите на археологическото наследство, намиращи се под земята и под водата в зоната, подчинена на юрисдикцията на страните–участнички в Конвенцията. Така определена, “зоната” може да включва териториално море, съседна зона и континентално плато. Следователно Конвенцията от Ла Валета засяга и археологическото подводно наследство. Този въпрос ще бъде проучен по-подробно в параграф 7.0 на “Ръководни принципи за опазването на археологическото наследство”, който признава необходимостта от специфични мерки за опазване на подводното археологическо наследство. Постановления трябва да позволят да се контролира нивото на водите в сладководните басейни, за да се избегне разкриването на наследството. Когато става дума за морска среда, е необходимо да се обърнем към правилата на международното право, които се отнасят до правомощията на дадена държава да опазва своето културно подводно наследство. Ръководните принципи потвърждават, че законодателството трябва да се съобразява с териториалните води на държавата и да предвижда защита срещу остъргването по дъното, освобождаването от товар и строителните работи, но и срещу ерозията, дължаща се на морския трафик, риболовните методи, вредни за наследството, регламентиране дейностите за гмуркане? и да създаването на резервати, в които гмуркането, спускането на котва и риболовът да бъдат забранени. Ръководните принципи препращат и към други препоръки и мерки за опазване, които се отнасят до археологическото подводно наследство, каквито са предвидени от Конвенцията на Обединените Нации за морското право (Unclos 1982г.), Хартата на ИКОМОС за културното подводно наследство (1996г.) и Международната Конвенция за спасителните операции (1989г.). От своя страна, парламентарната Асамблея прие препоръка 1486 (2000), отнасяща се до морското и речно културно наследство, на която Комитетът на министрите даде официален отговор, държейки сметка за становището на ККН. Този текст подчертава необходимостта от взимане на мерки срещу безотговорното експлоатиране на океаните, както и мерки, произтичащи от търговски и индустриални операции в международни, брегови и вътрешни води, именно по отношение на потъналите отломки и тяхното съдържание. Той настоява и за задължението на страните–членки да приемат законодателство впоследствие. Отговорът на Комитета поставя акцент върху необходимостта от международно сътрудничество в тази област и насочва вниманието към един проект за консервация, който се подготвя под покровителството на ЮНЕСКО. Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на културното подводно наследство, отворена за подпис през 2001г., поставя основите на една по-глобална система за опазване на подводното археологическо наследство. Основни въпроси, свързани с археологическото наследство Въпросите, отнасящи се до опазването и експонирането на археологическото наследство са обединени в няколко централни теми, около които се очертават различните политики, ръководни принципи и препоръки, изработени от Съвета на Европа.
Член 1., параграф 3 от Конвенцията от Ла Валета признава, че “са включени в археологическото наследство структурите, конструкциите, архитектурните ансамбли, благоустроените обекти, движими свидетелства, паметници от друго естество, както и техният контекст, без значение дали се намират под земята или под водата”. В параграф 2 е уточнено, че става дума за ценности, произтичащи от частната юрисдикция на страната–членка, а в параграф 2.0 на “Ръководни принципи за опазването на археологическото наследство” – че тези ценности могат да бъдат недвижими (паметници, обекти, структури, създадени от човека, и стратиграфски конфигурации) или движими. Нужни са различни видове законодателства, за да се вземат предвид спецификите на тези две категории на наследството (относно първата – правата за експлоатиране от техните собственици, а за втората – условията за собственост и търговия). Въпросите, свързани с незаконния трафик на елементи на археологическото наследство, са разгледани в в чл. 3 и 10 на Конвенцията от Ла Валета, както и в “Ръководни принципи за опазването на движимото наследство” (виж Част 4).
Член 2.i. на Конвенцията от Ла Валета признава необходимостта за договарящите държави от инвентаризация на тяхното археологическо наследство. Това всъщност е двояко постановление, тъй като споменава и задължението да се опазват паметниците и зоните, като тези два въпроса са свързани помежду си. Обяснителната нота на конвенцията, както и ръководните принципи уточняват връзката между инвентар и опазване, като първото обуславя второто. Освен това този член задължава да се сигнализира при случайно открити находки, за да бъдат вписани в инвентара. “Насоки за инвентаризацията и документирането на културното наследство” предшестват Фиша за минимална индексация на археологическите обекти и паметници, изработен, за да улесни начините за регистриране. Това се прави с цел определянето на структура–модел за въвеждането на нови системи за регистриране, насърчаване съгласуването в методите за регистриране, функционирането на обменния принцип за споделяне на данните, което да служи за основа на съвместните поректи. Създаден, за да позволи регистрирането на минимална информация, необходима за цялостна оценка на даден паметник или обект с оглед на благоустройство, управление, обучение и т.н., Фишът дава справки, които препращат към друга информация, съдържаща се в бази данни, в центрове за документация и на други места. 3. Археологически паметници и обекти, зони за защита и зони за археологически резервати Член 2 на Конвенцията от Ла Валета счита за необходимо да се предвидят мерки за класиране, за да се опазват паметниците и зоните, както и да се създадат зони за археологически резервати. Обяснителният доклад и параграфи 4.0 и 5.0 на Ръководните принципи изясняват този пункт. Паметниците и обектите трябва да се опазват срещу рискове, причинени от строителни или благоустройствени работи, или от археологически разкопки. Това предполага, че разрешителното за намеса трябва да се дава само в случаите, когато тя би представлявала обществен или частен интерес в голям мащаб и при единственото условие, че титулярът на лиценза извърши необходимите археологически проучвания и документиране (разходите, свързани с тези операции, както и с тези на консервацията и на опазването на намерените предмети, са за сметка на титуляра). Член 2 не определя периметър на зоната за опазване, която се намира около паметника или обекта, но ръководните принципи уточняват, че законодателството трябва да предвиди буферна зона; това може да бъде или зона, фиксирана от закона, или варираща зона, която се определя от властите според случая и е съпътствана от контрол на дейностите, които я засягат. Относно зоните за археологически резервати (чл. 2.i.), обяснителният доклад препраща към Препоръката на ЮНЕСКО, засягаща опазването на културните ценности, застрашени от обществени или частни дейности (1968г.), която предвижда “археологическите резрервати трябва да бъдат обект на мерки за класиране или за защита и евентуално за недвижими придобивки, за да могат да се извършват дълбоки разкопки или да се опазват намерените останки”. Възможни са мерки за експроприация. Освен това, ако заявената цел е останките да останат in situ, това не изключва използване на терена (член 4.i.). Все пак, според Ръководните принципи, разкопките би трябвало да са позволени само при крайна необходимост с цел разрешаването на някой научен или археологически проблем, или когато останките са застрашени от проекти за благоустройство или други фактори.
Член 5 на Конвенцията от Ла Валета отговаря на въпросите, поставени в Препоръка № R (89) 5, отнасяща се до опазването и експонирането на археологическото наследство в контекста на операциите за урбанистично и селско благоустройство, припомняйки необходимостта от изработването на системи за интегрална консервация в областта на археологическото наследство “[за] съгласуването и артикулирането на съответните нужди на археологията и благоустройството”. Постановленията на чл. 5 целят бързото постигане на систематично съгласуване между археолози, урбанисти и благоустроители на териториите, за да се изработят мерки, предназначени да ограничат разрушаването или похабяването на археологическото наследство. Той споменава мерките, които засягат промяна в благоустройствените планове и отпускане на време и средства, достатъчни за извършването на подходящо научно изследване на обекта с публикуване на резултатите от него (виж също чл. 3 за археологическото проучване, чл. 6 за превантивната археология и финансирането на проучването и чл. 7 за събирането и разпространението на научна информация). Освен това, за случаите на откриване на елемети на археологическото наследство по време на благоустройствени работи декларацията заявява, че трябва да бъдат предвидени мерки за консервация in situ. Параграф 6.0 от “Ръководни принципи за опазване на археологическото наследство” признава и това, че трябва да се предвидят сходни съгласувателни дейности между отговорниците за горите или за земеделието и другите власти, отговорящи за работите, извършвани над или под земята. За да насърчва консултацията, група от експерти на Съвета на Европа изработи европейски кодекс за полезно използване, наречен “Археологията и урбанистичният проект”, който цели да засили опазването на урбанистичната археология в Европа, улеснявайки сътрудничеството между урбанисти, археолози и промотьори. Кодексът изяснява ролята на обществените власти и на урбанистите (позовавайки се на различни членове на Конвенцията от Ла Валета), на архитектите, промотьорите и археолозите. Той няма регламентарна стойност, а е създаден, за да спомага за тясното и постоянно съзнателно сътрудничество между страните и за предоставянето на съвети в ранен стадий с цел съгласуване на желанието за запазване на миналото и нуждата от подновяване за бъдещето. Ръководните принципи описват и други полезни практики, представляващи интерес, включително възможността на археологическите служби да налагат вето на благоустройствените проекти, които рискуват да нанесат щети на ценните археологически останки, при съответно обезщетение. Друга мярка препоръчва извършването на разкопки с цел преброяване на наследството и консервация на предмети от това наследство, когато спасителните процедури не могат да спрат рушенето на останките (в такъв случай разходите са за сметка на промотьора). Ръководните принципи за устойчиво териториално развитие на европейския континент уточняват, че отсега нататък приоритетът ще бъде даван на интегралните устойчиви подходи, отнасящи се пряко до културното наследство. При изработването на политики за благоустройство на териториите, археологическото наследство е неминуем фактор. Когато големи инфраструктурни проекти оказват влияние върху археологическите обекти, може да се наложи стратегическа оценка на прилежащата среда,
Членове 3 и 4 на Конвенцията от Ла Валета третират археологическото проучване и въпросите за консервацията и поддръжката. Ако професията на археолога е органзизирана различно в отделните страни, то конвенцията подчертава, че археологическите разкопки и проучвания трябва винаги да бъдат извършвани с научен подход и от квалифицирани археолози и, доколкото е възможно, с неразрушителни методи. По същия начин работите по консервация и поддръжка трябва да бъдат осъществявани от квалифицирани и утвърдени професионалисти, под контрола на компетентни органи, тъй като неминуемо се засягат археологически страти и структури. Ръководните принципи уточняват, че законодателството трябва да определи правата и задълженията на собствениците и съответните органи относно поддръжката (нежелана растителност и т.н.) на прилежащата на паметниците и обектите среда (което е още по-наложително, ако паметниците или обектите принадлежат на отделни лица), и тези работи по поддръжка трябва да целят едновременно консервацията на наследството и неговото експониране. Препоръка (97) 2, отнасяща се до непрекъснатата поддръжка на културното наследство срещу физическото рушене, дължащо се на замърсяването и на други сходни фактори, се връща на въпроса за поддръжката (тя прави преглед на политиките за консервация и поддръжка и засяга аспектите на обучението – виж Част 2).
Член 9 на Конвенцията от Ла Валета поставя акцент върху събуждането на обществения интерес към стойностите на археологическото наследство и върху необходимостта от него чрез осигуряване в максимална степен на достъп. По този повод обяснителният доклад се позовава на Хартата за опазване и благоустройство на археологическото наследство (1990г.), наречена Хартата на ИКОМОС: представянето и информацията трябва да бъдат разбирани като народно интерпретиране на актуалното състояние на знанията, които следва често да се ревизират, за да се държи сметка за различните начини за излагане на разбирането за миналото“. Паралелно с това Ръководните принципи уточняват, че законите са необходими, за да регламентират достъпа до опазваното наследство, но общественият достъп не дава право за намеса. Накрая, чл. 3.iii признава, че законодателството трябва да забрани употребата на детектори на метали в зоната на археологическите паметници и обекти.
Ако чл. 10 на Конвенцията изучава въпроса с незаконните разкопки и трансфера на археологически предмети (виж Част 4), той е относително мълчалив по отношение на принудителните и репресивни мерки. Ръководните принципи отговарят на този въпрос, указвайки, че ако в идеалния случай може да се осъществи предвиденото от закона опазване без прибягване до санкции (посредством обучението, както и посредством достъпа и участието на обществото), то законодателството трябва все пак да предвиди наказателни и икономически санкции в случай на нарушение. Освен това, те поставят акцент върху създаването на ответни мерки: “Размерът на глобите трябва да надвишава размера на евентуалното облагодетелстване, до което би довело нарушаването на закона. Разходите по установяване на щетата чрез археологически методи, както и тези за евентуално възстановяване на състоянието на паметника или обекта трябва да бъдат за сметка на нарушителя.” Освен това, Препоръка № R (96) 6, отнасяща се до опазването на културното наследство срещу незаконните действия, е подходяща в този контекст, тъй като поставя акцент върху управлението и анализа на рисковете, както и върху положителните превантивни стратегии и репресивните стратегии за незаконните действия.
Член 12 на Конвенцията от Ла Валета уточнява, че страните трябва да си оказват взаимна техническа и научна помощ и да извършват обмени на специалисти от областта на консервацията на археологическото наследство. По въпроса за обучението обяснителният доклад препраща към Хартата на ИКОМОС за опазване и благоустройство на археологическото наследство, която прецизира: “Всички дисциплини трябва да достигнат високо университетско ниво при управлението на археологическото наследство. Обучението на достатъчен брой професионалисти в засегнатите сектори трябва да бъде една от основните задачи на образователните политики във всички страни”. Текстове за справка Съвет на Европа Европейска конвенция за опазване на археологическото наследство (Лондон, 6 май 1969г.) (STE № 66). Препоръка № R (89) 5, отнасяща се до опазването и експонирането на археологическото наследство в контекста на дейностите по урбанистично и селско благоустройство, приета от Комитета на министрите на 13 апирл 1989г.
3-та Европейска Конференция на министрите, отговарящи за културното наследство (Ла Валета, 16–17 януари 1992г.): Резолюции на конференцията. Препоръка № R (95) 9, отнасяща се до консервацията на културни обекти, включена в политиките за пейзажа, приета от Комитета на министрите на 11 септември 1995г. Препоръка № R (96) 6, отнасяща се до опазването на културното наследство срещу незаконните действия, приета от Комитета на министрите на 19 юни 1996г. Идентичността на Европа от бронзовата епоха: резюме на експозетата – Конференция в Лондон, Обединено Кралство, 1994г. (1996г.) [ККН (96) 65]. Препоръка № R (97) 2, отнасяща се до постоянната поддръжка на културното наследство срещу физическото разрушаване, дължащо се на замърсяването и на други сходни фактори, приета от Комитета на министрите на 4 февруари 1997г. Хартата от Верона за използването на античните места за спектакли, приета по време на международния Колоквиум във Верона, Италия, август 1997г. Препоръка № R (98) 5, отнасяща се до педагогиката на наследството, приета от Комитета на министрите на 17 март 1998г. Доклад върху положението на урбанистичната археология в Европа (Страсбург, 1999г.). Фиш за минимална индексация за археологическите обекти (Страсбург, 1999г.). Археологията и урбанистичният проект: европейски кодекс за полезно използване, приет от Комитета за културно наследство по време на неговата 15 открита сесия (8–10 март 2000г.). Ръководни принципи за опазване на археологическото наследство, Програма за техническо сътрудничество и подпомагане, Служба на културното наследство (Страсбург, 2000г.). Ръководни принципи за опазване на движимото наследство, Програма за техническо сътрудничество и подпомагане, Служба на културното наследство (Страсбург, 2000г.). Насоки за развитието на законодателства и системи за управление на културното наследство, Програма за техническо сътрудничество и подпомагане, Служба на културното наследство (Страсбург, 2000г.). Ръководни принципи за устойчиво териториално развитие на европейския континент, приети след 12-та сесия на европейската Конференция на министрите, отговарящи за благоустройството на териториите (Хановър, 7–8 септември 2000г.).
5-та европейска Конференция на министрите, отговарящи за културното наследство (Порторож, 6–7 април 2001г.): Резолюция № 2.
ИКОМОС: Международна Харта за опазване и управление на подводното културно наследство, 1996г. ММО: Международна Конвенция за подпомагане, 1989г. ООН: Конвенция на ОН за морското право, 1982г. ЮНЕСКО: Препоръка, отнасяща се до опазването на културните ценности, застрашени от обществени или частни дейности, 1968г. ЮНЕСКО: Конвенция за опазване на подводното културно наследство, 2001г. ЧАСТ 4 ДВИЖИМО НАСЛЕДСТВО Основа за действията на Съвета на Европа в областта на движимото наследство Европейската Конвенция за нарушенията, свързани с културните ценности, изработена под покровителството на Съвета на Европа, беше отворена за подпис в Делфи, на 23 юни 1985г. Тя предвижда сътрудничество между държавите за предотвратяване на нарушенията срещу културните ценности, а именно по отношение на незаконния трафик, за да се подпомага възстановяването на откраднатите ценности (III и IV глава на конвенцията) и излага в този контекст различни видове възможни съдебни действия (глава V на конвенцията). Нейното поле на приложение се определея от видовете културни ценности (изброени в анекс II) и от видовете нарушения (изброени в анекс III). Спиъкът на анекс II включва предимно движими частни и обществени ценности. Той се опира на чл. 1 на Конвенцията на ЮНЕСКО, засягаща мерките за забрана и спиране на вноса, износа и трансфера на незаконно притежавани културни ценности (1970г.) и от Препоръката на ЮНЕСКО за опазването на движимото културно наследство (1978г.). Конвенцията от Делфи още не е в сила, тъй като не е ратифицирана от достатъчен брой държави (досега само 6 държави). Въпреки това, тя е основен юридически инструмент, тъй като изяснява някои сложни аспекти на проблема, наравно с други конвенции и действия, предприети от Съвета на Европа или от други международни организации. Измежду по-важните юридически инструменти нека цитираме:
Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа засяга въпроса за незаконния трафик и престъпността в областта на движимото наследство в много препоръки:
Множество препоръки на Комитета на министрите също третират този проблем, както следва:
След 4–та европейска Конференция на министрите, отговарящи за културното наследство, състояла се в Хелзинки през 1996г., Делегатите на Министрите поставиха задачата на Комитета за културно наследство (ККН) да извърши необходимите дейности за борба срещу незаконния трафик на произведения на изкуството. Беше отчетено като необходимо да се промотира по-специално диалога между страните–членки, европейските институции и засегнатите международни органзации, за да се изгради тясно сътрудничество на паневропейско ниво в търсенето на решения. Тази дейност, която започна със събрание за координиране, състояло се в Париж, на 24 ноември 1997г., с участието на Европейската Комисия, ЮНЕСКО, Интерпол, НИУЧП, МСМ и Getty Documentation Institute (САЩ), осъществи ползотворен диалог с различните засегнати сектори, а именно:
Освен това, “Ръководните принципи за опазване на движимото наследство”, публикувани през 2000г., целят да помогнат на държавите в реформирането на техните законодателства и политики в тази област. Подобно на Ръководните принципи за архитектурното и археологическото наследство, и тези са публикувани самостоятелно, но и в документ, наречен: “Насоки за развитието на законодателства и системи за управление на културното наследство”. Ръководните принципи разглеждат различни въпроси, които засягат движимото наследство (и определението за това наследство): понятието за обществена колекция и правилата, които се прилагат при влизане на предмети в такъв тип колекции; опазването на исторически предмети (включително и на предмети, открити по време на археологически разкопки), пазара на произведения на изкуството, контрола на трансфера на културните ценности или още тяхното възстановяването. Те се позовават на различни юридически инструменти, които могат да бъдат приложени, в частност на Конвенцията от Делфи и на различни текстове, приети под покровителството на други международни организации. Насоките третират различни области на културното наследство и отразяват тяхната взаимозависимост. Движимото наследство включва, например, предмети, открити при археологически проучвания. Сграда от архитектурното наследство може да съдържа движими елементи, които нямат никаква материална връзка с нея, но които представляват необходимо допълнение – например произведения на изкуството; или пък предмети, които имат материална връзка със сградата, но могат да бъдат преместени – например дървената ламперия и т.н.. Други предмети и обекти, като самолетите например, автомобилите или корабите, притежаващи историческа стойност, могат да имат движим характер, но се считат за недвижими ценности. Прочее, “Насоките за инвентаризация и документиране на културното наследство” са публикувани през 2001г. Защитавайки необходимостта от методи за документиране, адаптирани към опазването на културните ценности, освен Фиша за минимална индексация на архитектурното наследство и Фиша за минимална индексация на археологическото наследство, те представляват нормата Обект ID (обект за идентифициране) за документирането на културните обекти. Тази норма, която е резултат на международно сътрудничество, е изградена върху презумцията, че откраднатите предмети се компенсират трудно от техните легитимни собственици, ако не са били снимани или описани прецизно. Основни въпроси, свързани с движимото наследство Обединявайки темите, изложени в различните конвенции и препоръки, двата документа за насоки, публикувани от Съвета на Европа, определят няколко основни въпроса, отнасящи се до опазването на движимото наследство:
Анекс II на Конвенцията от Делфи изброява широк диапазон от предмети, които могат да бъдат считани като културни ценности. Списъкът, който не е изчерпателен, включва следните ценности:
Като цяло, всеки предмет заслужава да бъде опазван, когато притежава голяма стойност от гледна точка на изкуството, историята, археологията, науката, културата или др. Параграфи 1 и 3 на “Ръководни принципи за опазването на движимото наследство” засягат по-задълбочено проблемите при определяне на движимите предмети. По отношение на интегралните ансамбли, състоящи се от движими и недвижими ценности, Препоръка № R (98) 4 уточнява, че е необходимо да се запази отделната единица на тези ансамбли и че включването в инвентара трябва ясно да посочва движимите и недвижимите елементи за опазване. Пнякога дейностите по опазването могат да предизвикат конфликт между обществените и частни интереси. Според юриспруденцията на Европейския съд за правата на Човека, налагането на задължения с цел опазване (и консервация) на културна ценност, въпреки че е отъждествимо с рестрикцията на правото за ползване на предмета, не включва предварително право на обезщетение. Все пак, Ръководните принципи посочват, че е добре да се дават обезщетения или данъчни предимства на собственика на предмета, за да се избегне измама или фалшификация. Освен това, би било справедливо да се разреши частната собственост на някои културни ценности, а сатутът на опазван предмет да се дава на важните от гледна точка на националното наследство ценности. Предметите, открити по време на археологически разкопки, повдигат деликатни въпроси за собствеността и изискват различни решения. Необходимо е да се предвидят съответни видове защита за предметите, които принадлежат на обществени колекции и онези, които имат култово предназначение.
Документирането е предварително условие за опазването на културните ценности: то позволява на компетентите органи да регистрират предметите на движимото наследство (собственост и местонахождение) и да ги описват (за да се идентифицират откраднатите или липсващи предмети). Предметът ID е стандарт за документиране, който изгражда минималното информационно ниво, необходимо за идентификацията на даден предмет. Той може да служи за развиване на информационните мрежи, които позволяват бърз обмен на описания между всички видове институции, както в държавния, така и в частния сектор, и да спомага значително за борбата срещу незаконната търговия на културни предмети. Стандартът Предмет ID предвижда именно следните средства за документиране и идентификация:
|