Ii механизъм на борсовата търговия
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Русенска стокова борсаКратък икономико-географски преглед на регион Русе Регионът на Русе обхваща общо, 6 града - Русе, Бяла, Борово, Две Могили, Ценово, Вятово и 77 села, в това число 2 големи града /Русе и Бяла/. Регионът има население 279 210 души, което представлява 3.3 % от населението на страната. 192 064 от това население населяват градовете. Регионът обхваща територия от 2813 кв.км., т.е. 2,53 % от територията на страната. Персоналът, зает средногодишно в икономиката на Русенски регион, възлиза на 85 658 души. Процентът на безработица сред населението като цяло е по-висок от средното ниво за страната. Регионът на Русе включва така наречената Дунавска Североизточна социо-икономическа зона. Регионът има промишлено-аграрна структура, като съотношението е 60:40. В региона съществуват и работят 9 801 фирми, включително 9 456 частни фирми ( от тях 6437 активни) Нетният размер от продажбите е 93 426 млн. лв.в т.ч. 39 304 млн.лв. в частния сектор. Приносът на най-важните икономически отрасли е: селско и горско стопанство - 3 836 млн.лв., индустрия - 56 319 млн.лв. и услуги - 33 271 млн.лв. Промишлеността е доста добре развита, като приоритет се дава на отраслите, произвеждащи средства за производство. Регионът е специализиран също и производството на стъкло и порцелан-фаянс; химическа и каучукова промишленост; машиностроене и металообработване; електроника и електротехнически изделия; дърво преработваща промишленост и хранително-вкусова промишленост. Регионът произвежда речни кораби, детски колички, изкуствени кожи, хлебна мая /стратегическа суровина/, лимонена киселина / в момента заводът не работи и е обявен за продажба/,бои, масло от ленено семе и лакове, металорежещи машини, производство на сирене. Регионът развива много добре селското стопанство и държи приоритет в производството на различни селскостопански продукти: кайсии, захарно цвекло, царевица, пшеница и слънчоглед, соя, птицепроизводство. Отглеждат се следните животни: свине и овце; птици и добитък. Съотношението между животновъдство и растениевъдство е 45:55. Регионът има стратегическо значение както за страната, така и за Балканския полуостров по отношение на транспорта. Град Русе е кръстопът на транспортните връзки ИзтокЗапад чрез канала Рейн-Майн-Дунав / от Северно море до Черно море/ и Север- Юг- страните от ОНД и Близкия Изток чрез моста над река Дунав, който е все още единственият мост през реката . Русе е най-голямото българско пристанище на Дунав , складовата база е също една от най-големите, има летище, което кандидатства за статут на международно.В комбинация с евтиния воден транспорт и връзката с Европа и ОНД, то , разбира се , благоприятствува износа и вноса през Русенското пристанище. Железопътния транспорт е доста добре развит , като значително икономическо влияние имат следните ж.п. пътища : Русе-Горна Оряховица с разклонения за София и Свиленград; Русе-Варна и особено връзката с европейската ж.п. мрежа през моста над Дунав. Автомобилният транспорт разчита на пътна мрежа от 328 км, разпределена върху територия от 1000 кв.км. Особено внимание заслужава Международен път Е 85 Русе - Свиленград, свързващ региона с Гърция, Турция и Близкия Изток, от една страна, и със страните от ОНД, от друга страна; Международен път Е 83 Русе-София; Е 70 Русе-Варна. Пътят през моста над Дунав свързва региона със Западна Европа. Водният транспорт се осъществява по река Дунав, която осигурява евтини транспортни връзки на региона със Западна Европа и страните от ОНД. Пристанище Русе е най-голямото в долното течение на Дунав и разполага с много добра материална база - складове, бункери и кранове. Безмитна зона - Русе има особено голямо значение за региона със своя голям складов потенциал за съхраняване на стоки за реекспорт, с възможностите за установяване на чуждестранни или съвместни производствени мощности на нейната територия , ползвайки по този начин преференциите за безмитните зони. Свободната Зона разполага със собствено пристанище на Дунав, бензиностанция за ТИР транспорт, големи складови площи и свободни площи. Предвид икономическите условия, които регионът предлага за развитие на пазарната инфраструктура, не е чудно че именно тук е основана една от трите стокови борси в страната. Общи сведения и принципи на РСБ АД Русенска стокова борса е в челната тройка на стоковите борси получили разрешение и извършващи дейност като такива (според смисъла на ЗСБТ) на територията на РБългария. Създадена в духа на традициите от 30-те години на ХХ век, РСБ АД е плод на усилията и предприемчивостта на търговски организации и частни лица от региона на град Русе. Основните цели които преследва РСБ АД са да бъде свободно, публично и професионално средище, създадено за подпомагане, насърчаване, представителство и защита интересите на членовете си. Основополагащите принципи, от които се ръководи осъществяването на търговските взаимоотношения на РСБ АД са :
Членство в РСБ АД Член на РСБ АД може да бъде всяко физическо или юридическо лице което :
Кандидатите за членове на РСБ депозират 25 % от членския внос и подават следните документи:
(заб.-акционерите на РСБ се приемат за членове без представяне на депозит) Борсови кръгове и специализация на РСБ РСБ може да бъде определена, като борса основно за реална търговия. По характерът на предлаганите на нея стоки РСБ се нарежда сред универсалните борси. Номенклатурата от стоки в борсовите кръгове зависи основно от предлагането им за търгуване на борсовия под. Като цяло на пода на РСБ преобладават сделките с промишлени стоки, както показва и анализът на промишлено-аграрната структура на региона (60: 40) На пода на борсата се търгува понастоящем в три борсови кръга: ПЪРВИ КРЪГ “ИНДУСТРИАЛНИ СТОКИ” стоманени листове, стомана горещо валцувана за армиране, цимент, тръби, алуминиев сулфат, калиева основа, сярна киселина, етилов алкохол, полиетилен у др. ВТОРИ КРЪГ “АГРАРНИ СТОКИ” пшеница, царевица, зърно слънчогледово, ечемик, фасул, фуражни култури и др. ТРЕТИ КРЪГ “ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ” брашно, захар, сол, ориз, подправки, слънчогледово масло и др. График на борсовите сесии Сесиите се провеждат от понеделник до четвъртък, от 10,00 до 12,00 и от 13,00 до 15,00 часа, а когато денят за сесия е официален празник същата се провежда в петък.
|