Трета глава Актуални проблеми на институционализираните стокови пазари

Трета глава

Актуални проблеми на институционализираните стокови пазари

1. 
   Система на институционализираните стокови пазари в България – проблеми, предложения, переспективи
   

След 12 годишен преход към пазарна икономика в страната все още не се разбира правилно значението на институционализираните стокови пазари . От това произлизат и множество проблеми, на които е посветена настоящата, последна трета глава.

1. Някой назрели проблеми в практиката

Действащите стоковите борси в България понастоящем са три. Те са разположени в градовете София, Пловдив и Русе. Поради тяхното разположение, те покриват три от четирите основни икономико - географски района в България – Западна, Южна и Северна България. На тях се търгува с много малки изключения предимно с налични стоки, което не е характерно за развитите европейски стокови борси. Сделки с фючърсни и опционни контракти в много малки обеми се сключват единствено на ССБ, а нормативна и техническа база за това не липсва и на другите две стокови борси каквито са ПСБ и РСБ. Този факт може да обоснован именно от липсата на борсова култура в средите на производителите и търговците на масови, еднородни и взаимозаменяеми стоки, които са обект на борсовата търговия. Липсата на борсова култура и недостатъчна информираност за възможностите които дава стоковата борса могат да бъдат единствено в ущърб на развитието на стоковите борси в България и доближаването им до водещите европейски борсови пазари.

Според доклад на експерти от Световната банка (Симеон Дянков, Ира Либерман, Джоита Мухерджи, Татяна Ненова - “Предимства и недостатъци на сенчестата икономика ”Световна банка 2001 г.) засягащ особеностите на сивата икономика в глобален мащаб, България е сред страните, в които повече от една трета от производството и работната ръка са част от сенчестата икономика (дял от БВП-36,4%; дял от заетостта-30,4%). Този факт сам по себе си доказва, че борсовите пазари в България са все още една непривлекателна алтернатива за пазарните агенти пред възможността за избягване на данъчното облагане и сключването на нерегистрирани сделки. Предприемачите правят своя избор на базата на представите си за услугите, от които не биха могли да се възползват, бидейки част от сивата икономика; и ползите, които извличат, като избягват изпълнението на разпоредби и плащането на данъци. Увеличаването на предимствата и намаляването на недостатъците, свързани с извършването на легална дейност, биха могли да повлияят на решението им за участие на борсовия пазар.

Пшеницата е традиционна култура за българското земеделие. Съществуването на голям процент от българските земеделски производители е свързано с нивото на нейните цени. Поради липсата на законови текстове насочващи сделките с пшеница към пода на стоковите борси, всяка година ставаме свидетели на спекулативно ниски изкупни цени от които полза имат единствено прекупвачите.

Ползата от една регламентация на търговията с пшеница е очевидна. Първо, борсовата търговия може да гарантира на производителите добра цена още преди реколтата да бъде прибрана от земеделските площи чрез сключването на форуърдни и фючърсни сделки. По този начин те се застраховат от сривове на пазара и нелоялна конкуренция.

Второ, производителят има гарантирана реализация на своята продукция и може да подобри управлението на своите средства и ресурси, за постигане на оптимален резултат, както за него така и за купувачът на борсата под формата на гарантирано качество на стоката.

Трето, разплащането е гарантирано от клиринговата банка и вероятността за измама е сведена до минимум.

Нелоялна конкуренция

Борсовият механизъм гарантира близка до перфектната конкуренция. Това обаче не важи за големият брой прекупвачи по веригата до крайният потребител, тъй договарянето се извършва “очи в очи“ и крайният резултат най-често е в ущърб на производителя. Нелоялната конкуренция и често прилаганите силови методи за нейното налагане, носят невярна информация за пазара, а това създава пречки за нормалното функциониране на борсовите институции в страната.

Стоковите борси в България по своите характеристики са все още твърде близко до стоковите тържища. Сделките сключвани на тях са налични, колебанията в цените са твърде големи. Предлагането и търсенето на пода на стоковите борси е непостоянно и сезонно. Това изземване на функции не е в полза нито на борсите нито на тържищата. Както се вижда от представения обзор на стоковите борси в България в номенклатурата на стоките търгувани на пода на ПСБ се търгуват стоки от вида на цистерни, резервоари, контейнери, варели, бидони, лагери и предавки, компоненти и системи за производство и пренос на топлоенергия, котли за отопление и радиатори, електроинсталационни материали и кабелна арматура, водопроводна арматура, трансформатори, електрически батерии и акумулатори. Това отново говори за голям дял на сделките за реална доставка на пода на борсата и доближаването и до характеристиките на стоково тържище.

Поради непостоянното търсене и предлагане както и поради липсата на търговия със стабилизиращите пазара фючърсни инструменти, цените на стоковите борси се характеризират със големи колебания за относително кратки периоди.

Търговията на стоковите борси в България се характеризира основно със сделки за реална доставка. Това съчетано със честите ценови сривове води до обща нестабилност на пазара. Неефективната политика на държавата в сферата на защита интересите на земеделските производители, относително високата себестойност на продукцията и евтиния внос (неефективни вносни мита) създават неблагоприятни условия за развитие и укрепване на пазара на земеделските стоки.

Като цяло БВП на България нараства със сравнително бавни темпове. Това от една страна се дължи на реформите, които се извършват повсеместно в страната, а от друга на бавният напредък на местния бизнес. Темповете на растеж са слаби а нарастването на производството на стоки услуги може да се нарече стихийно(в смисъла на това, че пазарните субекти не могат да планират своята дейност за по-дълъг период от време). Това е и една от причините количествата и цените на произвежданата продукция да имат изключително непостоянен характер. Това оказва значителен негативен ефект върху предсказването на ценовите равнища на пазарите, а от там и върху борсовите пазари в частност.

Като цяло управлението в България се характеризира с висока степен на централизация на властта. Това води след себе си до някой проблеми, които създават пряко или косвено определени пречки пред развитието на по-изостаналите в икономическо отношение региони в страната. Разбира се това твърдение е подкрепено от някой факти : в град София, като столица на България, нивото на безработица е сравнително по-ниско а в някой случаи и много по-ниско от броя на безработните в някой други градове - областни центрове (виж данни от НСИ-“Ниво на безработица по области”-www.nsi.bg), колкото по-голямо е предлагането на работна ръка толкова и средната работна заплата е по-ниска, съответно жизненият стандарт се понижава, покупателната способност също. Това е факт и в много други страни, но в тях различията не са толкова очевидни и стряскащи. Също така в тези страни се провежда насочена държавна политика за регионално развитие.

Една такава ситуация на социален и икономически дисбаланс в малка страна каквато е България не може да не доведе до ситуация, в която по-малките регионални стокови борси и тържища са пренебрегнати и остават изолирани от основния икономически и политически център какъвто е столицата. Участието на стопанските агенти в търговията на тези борси също е свързано с икономическото развитие на региона.

Нивото на частната инициатива по места е в строга зависимост от провежданата държавна политика за регионално развитие и децентрализация на властта. Колкото повече отстъпки бъдат направени в тази посока толкова по-добри биха били переспективите за разитие на частния бизнес в непривлекателни от гледна точка отдалечеността от центъра на страната места, а когато бизнесът е силен и борсовите обороти са по-високи.

Тази година станахме свидетели на един феномен, който от край време е присъщ на зърнения пазар в страната. Със силови методи и незаконни действия беше направен опит за изкупуване на продукцията на някой земеделски производители на силно занижени, непазарни цени.

Това е само един от примерите на нелоялна конкуренция на пазара на земеделски стоки и особено на пазара на зърно. Не случайно наричаните “зърнени босове” контролират голяма част от търговията на зърнения пазар.

По този повод в материал в известен български всекидневник зам. директорът на Софийска стокова борса Христо Миленков казва, че организирани групи от хора създават монопол върху пазара на зърно и изкуствено занижават изкупните цени чрез контрол върху мелниците и лицензираните складове за зърно.

Тук държавата не може да остане безучастна, и трябва да предприеме мерки за спирането на действия от този род. Този пример още веднъж показва,че сенчестата икономика възпрепятства в най-голяма степен организираната борсова търговия на масови, родово определени стоки каквото е зърното.

Местната власт трябва в най голяма степен да контролира достъпа на криминалогенни елементи до жизнено важните складове за зърно, тъй като по този начин се създават предпоставки за “рекет”с цел изкуствено занижаване на цените.

“Aко се разчита само на макроикономическа и финансова стабилност, без фирмите да бъдат стимулирани да подобряват своите стратегии и дейности, ще се създава илюзия за прогрес, а в действителност ще бъде налице застой, повторение на цикли”, е изводът на годишния доклад на Центъра за икономическо развитие (ЦИР), посветен на конкурентоспособността на българската икономика за 2001г.В страни като България, ако усилията продължат да бъдат насочени единствено към поддържане на макроикономическа стабилност, ще настъпят разочарования, които ще бъдат свързани с липсата на икономически растеж “. Перспективите пред развитието на стоковите пазари са в тясна връзка с развитието на българската икономика като цяло. Такова развитие може да се постигне със конкурентноспособно земеделско и промишлено производство. Засега българското производство има едно единствено конкурентно предимство – ниска цена на труда. Това не е в полза нито на работниците (задоволяващи само най-основните си потребности в настоящите икономически условия) нито на икономиката като цяло тъй като се намалява вътрешното потребление (съответно производство и БВП), а износът не е достатъчно конкурентен , за да се разчита само на него.

Съществуващите няколко условия които допринасят за по-високата себестойност на продукцията, а от там и за нерентабилността на производството са било то остарял материално-технически парк или стари технологии, недостатъчна квалификация, липса на инвестиции. Тези и други проблеми влияят пряко върху повишаване себестойността на стоките.

Постигайки високи производствени разходи, земеделските стопани намаляват своята печалба и съответно нямат възможност да реинвестират във нова техника и средства за производство. Ето защо държавата трябва да субсидира не производството, а инвестиционната дейност на производителите. Логично е при това положение да се повишават както добивите (производството), така и да се повиши търговията на организираните пазари.

2. 
   Възможни решения и препоръки
   

Както споменах се забелязват известни пропуски в политиката на държавата за насърчаване търговията на институционализираните пазари. Една такава политика би била ефективна чрез някой нормативни промени и допълнения.Така например е назряла нуждата от насочване на търговията към “пода ” на борсите, например чрез попълване на Държавния резерв чрез сделки на стоковите борси. Законовите и подзаконови нормативни актове подлежащи на промяна и допълване могат да бъдат:

• 
  Законът за съхранение и търговия със зърно
  
• 
  Законът за подпомагане на земеделските производители
  
• 
  Законът за обществените поръчки
  
• 
  Правилникът на Държавната агенция за държавния резерв и военно-временните запаси и други нормативни документи имащи отношение по темата.
  

Това може да се направи чрез целенасочена кампания за популяризиране и рекламиране на борсовите, тържищните и панаирни пазари. Изтъкване на техните конкурентни предимства пред обикновените физически пазари: услугите които предлагат, нивото на квалификация на експертите които работят на тях.

Рекламата има особено важно значение за панаирите и изложенията, които се провеждат в България. Чрез нея все повече търговски организации от страната и чужбина могат да се запознаят със предлаганите от българските производители и търговци стоки и услуги. За да бъде по-малко финансово бреме за организаторите на панаири и изложения е нужно провеждането на една държавна политика в тази област

Насочване на помощите към борсите

Възможна и приложима мярка е, отпусканите помощи от развитите страни (под формата на стоки и продукти) да минават през пода на стоковите борси или тържищата, и след тяхната реализация в парични средства да бъдат разпределяни между нуждаещите се (стимулира се пряко борсовата търговия).

Ако се направи достатъчно привлекателна легалната стопанска дейност и се създадат достатъчно мощни стимули за участие в нея без съмнение ще се намали делът на”сенчестата икономика”, а от там и ще се повиши участието в легалната търговия. Една проста стъпка в тази насока може да бъде опростяването на лицензионните и регистрационни режими създаващи допълнителни финансови затруднения на новооткриващите се стопански предприятия и по този начин изпращайки ги в “сенчестата” част от икономиката.

За излизане на отрасъла (търговията със зърно) от “сенчестата” икономика стоковият държавен фонд трябва да купува жито само от публични складове и то да бъде търгувано само на стоковите борси.

Ограничаване на корупцията

Корупцията е вредно явление за всички сфери на обществото. В икономическата сфера с помощта на корупцията едни пазарни агенти могат да си извоюват по-добри позиции от други, могат да се продават некачествени стоки понякога дори негодни за консумация или употреба, заема се неравностойно доминиращо положение спрямо конкурентите. Чрез нелоялна конкуренция подхранвана от корупцията в държавната администрация, може дори да се унищожат конкурентните стопански субекти. Корупцията в страната се дължи основно на неефективната държавна администрация и сложната и бюрократична система.

Едно от условията за намаляване на корупцията може да бъде освобождаването на държавните съдилища от задължението за решаване на търговски спорове, което да бъде поето от арбитраж

Нормативна уредба на панаирната дейност

Трябва да има единен регламент, който да урежда организирането на изложенията в страната. Законът трябва да бъде документ, който ще постави на първо място интересите на държавата, както и насърчаването на експорта. Идеята още не е разработена като проектозакон, но според експерти лансирането й ще има много противници.

2. 
   Потенциални положителни и отрицателни ефекти върху системата на ИСП от присъединяването към ЕС
   

1. Гъвкавост и възприемчивост

2. Способност за импровизиране

3. Известна нагласа за иновационна дейност

4. Познаване на манталитета и пазара на Централна и Източна Европа

5. Разположение на благоприятно място на континента

6. Стремеж за продажба на изделия под собствена търговска марка

7. Стремеж за разработване на собствен дизайн

1. Високи разходи за единица продукция/ниска производителност на вложения капитал

2. Липса на уникална продукция

3. Несигурно положение на собствения пазар

4. Неспециализирано дребно производство

5. Неопитен и неефективен мениджмънт

6. Ниска предприемаческа и професионална етика

7. Липса на фирмена култура

8. Труден достъп до финансови ресурси

9. Слабо развит маркетинг

10. Зависимост от чуждестранни дистрибутори

11. Недостатъчно развита изследователска и развойна дейност

12. Бавно адаптиране към условията на ЕС

13. Слаба организираност и колективно лобиране

14. Недостатъчно използване на информационни технологии и електронна търговия

В следствие на изброените характерни черти на българските фирми за може да се направят следните изводи за ефекта от присъединяването върху ИСП.

• 
  Повишаване на конкурентноспособността на системата на институционализираните стокови пазари в България като следствие от включването и в европейските борсови, тържищни и панаирни структури.
  
• 
  Използването на проверено в практиката know-how и усъвършенстване на пазарните механизми в страната. По този начин могат да се завоюват нови позиции в сферата на ИСП в региона на Югоизточна Европа.
  
• 
  Достъп до пазарите на ЕС и пазарите на основните партньори на страните членки.
  
• 
  По-лесен достъп до информация относно ценовите равнища на европейските борси чрез включване в общата европейска борсова информационна система.
  
• 
  Членство на български тържища и панаири в сродните европейски обединения .
  
• 
  Разширяване обхвата и повишаване качеството на услугите които ИСП предлага на производителите и търговците
  
• 
  Повишаване на оборотите на ИСП в следствие благоприятното разположение на страната и превръщането и в мост между Запада и Изтока.
  
• 
  Заемане на стабилни позиции на ниво - регион Източна Европа поради доброто познаване на манталитета на пазара.
  

• 
  Силен конкурентен натиск от страна на ИСП в страните членки на ЕС.
  
• 
  Трудно климатизиране към реалностите на общия пазар.
  
• 
  Отказване от определена автономност в действията, при осъществяване на контрол върху ИСП упражняван от наднационалните органи на ЕС.
  
• 
  Възникване на трудности от интеркултурен характер (сблъсък на приоритети).
  
• 
  Трудности определени от липсата на опит и познания за структурата на пазара.
  
• 
  Малък маркетингов опит на пазара на страните членки на ЕС
  

Каквито и отрицателни ефекти да последват присъединяването на България към ЕС, ако вътрешния пазар е стабилен, покупателната способност на българина повишена, а производството конкурентно, сътресенията върху системата на ИСП ще бъдат значително по-малки. Тази система е в тясна зависимост със общото икономическо развитие и бизнес климата в страната, ето защо подобряването на вътрешните икономически фактори е от по-голямо значение.

Основните изводи от направеното изследване на системата на институционализираните стокови пазари в страните от ЕС и България могат да се обобщят в две насоки:

1. 
   Изводи относно достигнатото ниво на развитие от сродните европейски пазарни институции – стокови борси тържища и панаири.
   
2. 
   Изводи за настоящата ситуация в системата на ИСП в България и переспективите пред нея преди и след присъединяването на страната в ЕС.
   

1. 
   Системата на ИСП в развитите европейски държави има вековни традиции в организацията и контрола на пазарни институти каквито са стоковите борси, тържища и панаири. Опитът който са натрупали е довел до утвърждаването им като лидер в тази насока.
   

Преобладаваща част от търговията на развитите стокови борси е с фючърсни и опционни контракти (виж стр.38,41). Това показва, че е достигнато до едно качествено ново разбиране за борсовия пазар. С помощта на тези сделки производителите и спекулантите на борсата изграждат различни борсови стратегии. Едните “играят” за да се предпазят от дадена рискова ситуация (валутен, ценови, търговски риск) застрашаваща състоянието на техния бизнес, а другите за спечелят от правилното предсказване движението на цените на даден пазар. Оказва се , че борсовата търговия може да бъде изгодна както за едните така и за другите.

Ситуацията в системата на тържищната търговия в Европа не е много по-различна.

Стройно подредените складове на производители очакват да бъдат посетени от клиенти. За секунди биват натоварени тонове продукция чрез подходящи технически средства. Цената е възможно най-добра за купувача и той си тръгва доволен от тържището за да продаде стоката в своя магазин. Организацията е перфектна, документацията е стандартизирана до най-малката подробност и споровете са излишни.

Не по-различен е и примерът с панаирните комплекси в страните членки на ЕС. Широки панаирни зали (в много от случаите построенни без подпорни греди) приютяват разнообразни по-характер изложения засягащи целия спектър на човешката дейност. Изложителите плащат скъпо, но получават перфектни условия за представяне на своята продукция по най-добрия възможен начин. Посетителите се тълпят, тъй като има какво да се види – последните модели на най-известните автомобилни производители, последните достижения в компютърните и телекомуникационни технологии, най-новите средства за производтсво и ремонт и др. Големите фирми имат възможността да направят премиера на своите продукти в специално за целта построени конферентни зали.

Всичко това звучи като приказка на фона на нашата пазарна икономика в преход, но е факт. И все пак българската икономика е тръгнала по един път,за който всички се надяват че води до присъединяване към структурите на ЕС и съответно до повишаване на жизненото равнище в страната. В следващата точка могат да се видят резултатите от прехода върху системата на ИСП в България, а също така са посочени и някой перспективи за развитие.

2. 
   Стоковите борси в страната са три. Тяхното развитие засега е на етап сключване на сделки за реална доставка, което не е характерно за развитите борси. Нормативна база за осъществяване на борсова търговия от всякакъв характер има, но единна информационна система за борсова информация липсва. Също така липсват и борсови познания както и борсова култура на стопанските агенти . Икономическите реалности в страната не способстват развитието на борсовата търговия в . Липсва мотивация да се търгува на борсата, поради нормативни пропуски или нежелание, обосновано от привлекателността на “сенчестата търговия” или непознаване на борсовите механизми. Като цяло конкурентноспобността на стоковите борси в страната е сравнително ниска. Освен борсите в системата на ИСП се включват и стоковите тържища.
   

Переспективите пред българските панаири и изложения също са повече от добри. Поради подходящото си географско разположение България може да превърне във мост на търговските взаимоотношения между Близкия Изток и Западна Европа, а какво по добро място за съсредоточаване на търговските интереси от един панаирен комплекс. Такъв комплекс е Международният панаир в Пловдив. Той разполага с подходящи многофункционални изложбени зали за представяне на всякакъв вид стоки и услуги.

Чрез една целенасочена политика за стимулиране на панаирната дейност в България, държавата може да допринесе в голяма степен за развитието както на местната инфраструктура, така и на конгресния и панаирен туризъм.

Целенасочените действия,разумните инвестиции и прагматичните решения трябва да бъдат основен метод за развитието на системата на ИСП в България. Макар и недобре развита тази дейност има бъдеще.

1. 
   Елизаров, С., Х.Миленков и В. Симов. Стокови борси. С.,Университетско издателство “Стопанство”, 1996
   
2. 
   Каракашева,Л., Б. Маркова, Борси и борсова политика. С., ИК”Призма”, 1999
   
3. 
   Каракашева, Л., Л. Менчева, Д. Динков, Б. Маркова. Международен бизнес. С., ИК”Призма”, 1999
   
4. 
   Михнев, Г., Борсова и тържищна търговия.С., “Желязкова и син”, 2000
   
5. 
   Парчик, К., М. Горанов. Наръчник на брокера част.I. Русе, “Държавен архив”, 1998
   
6. 
   Тачков, Б. Пари на борсата. С., “Св.Климент Охридски”, 1992
   
7. 
   Петков, Б. Борсова търговия. С., УИ”Стопанство”, 1999
   
8. 
   Институт за пазарна икономика, “Международни стокови борси и значението на техния опит за България “. С., 1997
   
9. 
   Парчик, К. Институционализирани стокови пазари : роля за усъвършенстване на търговско – икономическите взаимоотношения в Евро - Дунавския регион.
   
10. 
    в. Капитал, 29.09-05.10.2001
    
11. 
    Център за икономическо развитие, “Доклад за конкурентноспособността на икономиката за 2001 г.”, 2001
    
12. 
    Дянков,С., И. Либерман, Д. Мухерджи, Т. Ненова. Предимства и недостатъци на сенчестата икономика. , Световна банка, 2002
    

Web страници в Internet

1. 
   www.bia.bg
   
2. 
   www.bcci.bg
   
3. 
   www.fair-plovdiv.com
   
4. 
   www.nsi.bg
   
5. 
   www.worldbank.bg
   
6. 
   www.instrade.org
   

* според либералната икономическа теория

* Бел. от автора – в англоезичните държави за наименование на борса е възприета думата “exchange”- смяна,размяна

 ticker – електронно устройство позволяващо навременно и сигурно разпръскване на борсовата информация.

 Ammer, Chr., D.S. Ammer. Dictionary of Business and Economics.. London, Collin Macmillan Publishers, 1986, p.86

*^* Simon, Y. Bourses de commerce a terme de marchandise. – Defense nationale, Avril 1979, p.123

*^** Елизаров, С., Х. Миленков и В. Симов. Стокови борси., Университетско издателство “Стопанство”, 1996, с. 27

*^*** Пак там.

* Дианзани, К., Стратрегическата позиция на Световния Съюз на Тържищата

 “spot” сделки

*^* сделки “forward”

* hedging – икономически смисъл на стратегия за защита, застраховане, от англ. hedge – n. ограда от жив плет;

• 
  В различната литература понятието “клирингова къща” може да бъде срещнато като “разчетна палата” или “ликвидационна каса”
  

* limit up – горна граница на цената; limit down – долна граница; open price – цена на откриване.

*^* Това количество се нарича един лот и представлява най-малката доставна единица обект на търгуване .

* Виж Каракашева, Л. И кол.”Международен бизнес”. С., Призма, 1999 с.108

* spot

*^* forward

 long position

*^* short position

* англ. n.- предел, допустима граница, свобода на действие.

* closing price ; наричана още цена сетълмънт (settlement)

- -

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт

Изтегляне 1.07 Mb.

Сподели с приятели: