Ii механизъм на борсовата търговия
Изтегляне 1.07 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- международни борси
|
Табл.1 Стоковите тържища са вертикално структурирани маркетингови системи формиращи ясно веригата от производителя до крайния потребител. Асортиментът от услуги и размерът на необходимите складови помещения зависи от видовете търгувана продукция, климатичните условия и сезонността на основните търгувани стоки. Значението на стоковите тържища за развитието на съвременната глобална и все по - взаимно обвързваща се световна икономика е подчертано от Карло Дианзани – Председател на Световния съюз на тържищата ето така : “Ролята на пазара при определяне на цените му дава изключително важна социо-икономическа стойност в развитието на страните: както за развитите, така и за тези в преход. ….Пазарите и конкретно тези, които се приспособяват в контекста на “изградени центрове за търговия с храни” играят очевидна логистична роля, която може да се реализира напълно, ако пазарите се организират като система на национално равнище. ” * Стоковите тържища в световната практика са пазар на който активната страна са производителите на земеделска продукция т.е. биват организирани от тях В България в годините на преход към пазарна икономика се забелязва, че производителите трудно могат да се организират, за да защитят своите интереси, било то за по-високи цени на продукцията им или други. За да се осигурят интересите на производителите, много често тържището поема ролята на интегратор. Процесите на интеграция позволяват на тържищата да преодолеят до известна степен различията в интересите на производителите и търговците. Всеки производител започва да работи за известен пазар, а търговецът изкупуващ продукцията му е сигурен в редовността , качеството и сигурността на доставките. Чрез предоставянето на нужните условия за съхранение - охлаждане, % влажност на въздуха и др. и условия за търговия – търговски площи, складове, площадки , технически, товаро-разтоварни и транспортни съоръжения се осигуряват нужните условия за търговци на едро, търговци доставчици и други сродни предприятия свързани пряко или не с аграрния сектор в страната постепенно да изместят и елиминират пряката намеса на държавата ( едно тежко бреме от миналото) в действителната покупко-продажба на хранителни продукти.
Панаирът е една от първите форми на организирана търговия. Той има силно познавателен характер с цел запознаване на обществото с многообразието от стоки и услуги предлагани на конкретния пазар Панаирът притежава силно рекламен характер, но също така подпомага и улеснява процеса на договаряне между производители и преки клиенти, както и между производители и търговци. Панаирите най-често са специализирани отраслово, което довежда до огромно струпване на браншово определени производители и търговци на определено за целта място. Провеждането на панаирите е периодично (най-често веднъж годишно). По време на панаирът освен предлагането на традиционни отраслови стоки се излагат и мостри на достиженията на местната и международна индустрия в методите на производство, преработка и др. Те са удобно място за комуникация между производители и клиенти от цял свят. Организаторът на панаир най-често е търговско дружество, което възмездно осигурява необходимите условия под формата на изложбени площи (открити и закрити), провежда нужните рекламни дейности, подпомага производителите и изложителите с цел възможно най-доброто представяне на техните стоки услуги по време на провеждането на панаира. Обобщени, основните характеристики на панаира изглеждат така:
Класификация на институционализираните стоковите пазариБорси Многообразието от видове борси на международния и местния пазар води до нуждата от тяхната класификация по някой основни характеристики. Първоначално борсите могат да бъдат определени според степента им на влияние на пазара като: международни борси (такива са най-големите и утвърдили се борси в САЩ, Великобритания, Франция, Холандия и др. ) – Всички борси намиращи се в Чикаго (СВОТ, СМЕ) и НюЙорк (NYSE), Лондонската Метална борса (LME), Лондонската фючърсна и опционна борса (LIFFE), намиращата се в Холандия Европейската опционна борса (ЕОЕ) и др. На тях участват представители на бизнеса от различни страни. Регионални са борсите обслужващи даден регион от страни - Лондонската “Болтик фючърс ексчейндж” Унипегската, Парижката, Сиднейската, Сингапурската и Хонгконгската стокови борси. На тях се извършват сделки със стоки, за които е специализирана съответната борса. Докато те обслужват конкретни международни стокови пазари., то националните борси са специализирани в обслужването на вносно-износните операции на дадена страна както и в оперирането на вътрешния и пазар. Според характерът на търгуваните на тях стоки борсите биват: специализирани и универсални. Предмет на търговия на универсалните стокови борси е разнообразен асортимент от стоки,а на специализираните номенклатурата е ограничена до един вид стоки или група от стоки. Най-големите универсални борси в света са : Чикагската стокова борса (на нея се търгуват соя на зърна соево масло, соево брашно, зърнени храни, бройлери, дървен материал, благородни метали ), Чикагската търговска борса (СМЕ), Нюйоркската борса (образувана от обединението на всички Нюйоркски борси с изключение на борсата за какао.), а също и Лондонската стокова борса (LSE), Токийската стокова борса (TCEI), Сиднейската борса и др. Специализираните стокови борси показват широк и тесен профил на специализация. Широко профилни специализирани борси са Лондонската метална борса , борсите за зърнени храни в Лондон, Минеаполис и др., По-тясно профилирани са борсите за вълна в Лондон, японските борси за захар, каучук,текстилни суровини и др.
На фючърсните борси се осъществяват предимно операции за повече или по-малко продължителен срок, в резултат на което реално стоки няма да се доставят, респ. получат от страните по сделката. Целта на тези операции е печалбата или осигуряването срещу ценови, валутни и други рискове. Според своя правен статут борсите биват публично-правни ( континенталното право) и частно-правни ( англосаксонското право) субекти на правото. Първите са характерни за страните от континенталната част на Европа (Франция, Белгия, Холандия, и др.), а вторите за англоговорящите държави като Великобритания, САЩ, Австралия и др.
Класификацията на стоковите тържища може да се направи основно според характера на търгуваните на тържището стоки. По този показател те биват общи и специализирани. В по-голямата си част тържищата са предназначени за търговия с целия спектър на хранителните продукти. Такива (общи) тържища са например тържището в Мериленд САЩ, тържището Ранжис в околностите на Париж – Франция, познанското тържище в близост до град Познан – Полша и др. Специализираните тържища са възникнали поради особеностите на някой хранителни продукти, изискващи специални условия за съхранение. Те (специализираните тържища) са главно за търговия с месо и риба. Такова е и тържището Smithfield’s market в Лондон. То е един от най-старите и същевременно най-модерни пазари за месо в Европа, защото бива непрекъснато усъвършенстван. В Англия и други страни съществуват също и специализирани тържища за риба и рибни продукти . Панаири Най-общо панаирите могат да се разделят според тяхното международно или национално значение на : международни - събиращи производители от цял свят и местни – с регионално и национално значение. Друго определение на видовете панаири може да се направи според специфичния характера на излаганите стоки и услуги :
По-известни в световен мащаб са изложението CеBIT за високи технологии провеждано в Германия, световно известният панаир в Хановер и много други. В България внимание заслужава международният панаир в Пловдив, който е със наложени позиции във всички области на търговията със стоки и услуги както на местно така и на международно равнище, както и пътуващото изложение “Произведено в България”. Пример за специализиран панаир в България може да бъде специализираното изложение”Селското стопанство и всичко за него” организирано от “Добрички панаир” ООД провеждано ежегодно в град Добрич, традиционен център на земеделието в България.
|