Ii механизъм на борсовата търговия
Изтегляне 1.07 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Опционни сделки
Срочни (фючърсни) сделкиСпекулирането е дума използвана в България в контекста на злоупотреба с количествата и цените на стоките с цел бърза печалба. Това не е така на борсата, не и с цел да се навреди на когото и да било. По скоро спекулантите на борсата поемат рискове с основна цел печалба от ценови разлики, като този риск е рискът срещу който излизат хеджърите на борсовия пазар. Тоест, спекулантите и хеджърите са допълващи се елементи на срочния (фючърсен) пазар. Фючърсната сделка е безусловна срочна сделка за покупка или продажба на определен базов актив в стандартния контракт по цена, договорена при сключване на сделката. Сключването на фючърсна сделка на борсов език значи откриване на позиция, което означава че се поема задължение към клиринговата къща. Позициите които могат да бъдат открити биват два вида – дълга и къса.
Изпълнението на задълженията към борсата, преди да настъпи срокът за изпълнение на контракта се нарича закриване на позицията. Фючърсните контракти са напълно стандартизирани, т.е. клаузите и съдържанието им са предварително определени от борсата, ето защо и фючърсната търговия се възприема като търговия с контракти а не с конкретна стока. Сроковете на изпълнение на фючърсния контракт са определени от борсата на която се търгува, като самите фючърси биват разделени по месечни котировки (напр. 100 юлски житни фючърса. ). Стоките търгувани чрез фючърсните контракти могат да бъдат произведени в бъдеще, но може и никога да не бъдат произведени. Търговията със фючърси (на големите световни борси) значително надхвърля реалната търговия със стоки. Това е така поради същественият спекулативен характер на фючърсната търговия, в която цената на стоките е единствено еталон за стойността на сделката била тя купува или продава даден (напр.житен) фючърсен контракт. Както стана ясно фючърсните сделки са борсов инструмент за изграждане на борсовите стратегии спекулиране и хеджиране .
Съществуват два начина за изпълнение на задълженията по сключени фючърсни сделки :
Всеки от участниците на фючърсния пазар свободно, независимо от отсрещната страна по сделката и от борсата, решава сам как да излезе от пазара ( закрие позицията си ). Гаранциите по сделката със фючърсни контракти се поемат от клиринговата къща. Тя поема задълженията на продавач срещу всеки купувач и на купувач срещу всеки продавач, без да участва със собствени средства. Тези средства се набират по марджин (margin)* сметките (първи защитен механизъм), които участниците на фючърсния пазар са длъжни да си открият. Конкретната стойност на марджина трябва да бъде приблизително равна на максималната промяна на цената в рамките на един борсов ден. Той зависи както от вида на контракта, който се търгува така и от борсата и брокерите. Под формата на марджин могат да бъдат предоставяни : паричен депозит, акредитив, краткосрочни ДЦК и др. Марджинът е собственост на търговеца, като може да се използва единствено за покриване на неговите загуби на борсата. Клиринговата къща само прехвърля средствата от марджин сметките на губещите към марджин сметките на печелившите на фючърсния пазар. Търговецът е длъжен да подържа нивото на марджина според изискванията на борсата и всеки ден да плаща понесените загуби ако има такива докато не закрие своята позиция. След закриване на позицията, марджинът се връща на търговеца. Системата за ежедневно отчитане на финансовите резултати (daily clearing) се явява втория защитен механизъм на фючърсния пазар. Чрез този механизъм ежедневно след приключване на борсовата търговия се прави изчисление на финансовия резултат по всички марджин сметки на участниците в борсовата търговия. Това изчисление се прави спрямо цената на затваряне на борсата. *
Опциите, според правото което дават на своя купувач се делят на пут опции (put options) и кол (call options) опции:
Сделките с опции, както сделките с фючърси се използват за осъществяване на двете основни стратегии : спекулиране и хеджиране с опции. Същността на тези стратегии бе разгледана по-напред в изложението. Опционната сделка е договореност между купувача и продавача на опцията за размяна на дадената стока, върху която е издадена самата опция срещу определена сума пари в определен момент или период в бъдещето, ако купувача желае това. Покупката на опция се нарича дълга опция (long option), а продажбата се нарича къса опция (short option). Контрактите по опциите са напълно стандартизирани, като единственото условие, което се формулира в процеса на сключване на сделката е цената на опцията.
|