40
Случаят на самия Франкъл В немските концентрационни лагери и по-късно – в японските и корейските, психиатрите установили, че затворниците с най-големи шансове за
оцеляване били онези, които имали ясна цели задачи за изпълняване извън лагерите, и които усещали необходимостта да излязат оттам живи. Такъв е били случаят на Франкъл – след като го освободили и развил успешно своето учение за логотерапията,
той си дал сметка, че е бил пациент на собствената си терапия. И действително Франкъл имал цел, която му помогнала да продължи напред. Когато първоначално бил интерниран в лагера Аушвиц, му конфискували
готов за публикуване ръкопис, в който били развити неговите теории и изследвания. Когато му го отнели, Франкъл усетил необходимост да го пренапише. Това му дало импулси смисъл в живота сред ужасите и постоянната несигурност на концентрационните лагери. Желанието му да го направи било толкова силно, че в продължение на години и особено по
времена боледуването си от тиф, той записвал върху случайно намерени парченца хартия ключовите фрагменти и думи от изгубената творба. В следващите страници ще разгледаме няколко от най-известните случаи от практиката му, които ще ни позволят да разберем смисъла на логотерапията.
Сподели с приятели: 
