Или каква е библейската истина за управлението и функционирането на църквата? Необходимостта от богословски анализ на книгата „Директно към пастирите”

Николай Сомов

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Има хора, които само при споменаването на думата йерархия са готови веднага да скочат и да започнат да протестират. Има пък други, в които тази думичка задейства някакви странни първосигнални инстинкти и на тях неистово им се заприисква да се покатерят някъде, на още по-високо. Извън тези крайни и субективни реакции йерархията съществува като обективна част от функционирането на Божието творение. Тази думичка изразява състояние на ред, поддържан чрез различни нива на власт и отговорност. Противоположността на йерархията е анархията, безвластието, причиняващо безредие и хаос. За да имаме правилна позиция по този въпрос е важно да осъзнаем, че Самият Бог е Създателят на йерархията! Тя съществува и в света и в Божието царство. Създаденото творение, още преди грехопадението, е функционирало чрез ред, постановен от самия Бог. Тази Божия наредба включвала същества, създадени и поставени на различни нива на власт и отговорност. Бог не е създал само ангели, но и архангели (главни, върховни ангели), серафими и херувими. За херувимът Луцифер е известно, че той е бил поставен в специална позиция и е притежавал по-голяма мъдрост и хубост от повечето небесни същества.

Според Божият план мъжът и жената в семейството са равни по естество, но са различни по функции. За това в този ред мъжът е глава на семейството. Библията ясно ни говори за властта на мъжа и тя не е установена само заради грехопадението: „Защото първо Адам беше създаден, а после Ева” - 1Тимотей 2:13. Библията ни учи на уважение и покорство към властта, защото всяка власт е от Бога! И тази в света, и тази в Божието царство! Да, съвсем различно трябва да бъде отношението на вярващите поставени в позиция на власт в Божието царство от това на хората, заемащи властови позиции в света. Водачите в църквата не трябва да се самоизтъкват и да големствуват, нито да се самооблагодетелстват, но трябва да прилагат дадената им власт за управление, организиране и изграждане на църквата. С тази власт те трябва да служат на онези, за които отговарят.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Историята на църквата ни е дала доста горчиви уроци и някои от тях се отнасят до опасността от нейното институциализиране. Според Свещеното писание Църквата на Христос е и трябва да си остане Богочовешки организъм. Категорично обаче не можем да се съгласим с твърдението на Франк Виола, че за да бъде тя такава, трябвало да се прекратят по-големите, публични събрания и да останели само малките такива - по домове, т.е. домашните църкви, наричани още органични. Според този автор строежът на сгради, специално предназначени за общо поклонение не бил по Божията воля. Нека не забравяме, че апостолите и вярващите в Йерусалимската църква се събираха, както по къщите, така и в храма. Ап. Павел поучаваше „публично и по къщите” – Деяния 20: 20. За публичното обучение в Ефес, той използваше училището на Тирана - Деяния 19:9.

Изключително важно е християните да бъдат свързани органично по между си, но това може и трябва да се случи в нарочно или неформално организирани домашни групи, намиращи се под ръководството на местната църква. Така в най-голяма степен вярващите могат да бъдат опазени от изпадане във всевъзможни крайности и фалшиви учения. За съжаление много от домашните църкви (нямам пред вид дом. групи), които са отхвърлили публичните богослужения и нуждата от по-квалифицирани и посветени с цялото си време служители, рядко достигат до задълбочено познаване на християнското учение. Така вярващите от тези малки събрания, стават в по-голяма степен податливи на лъжепророчества и лъжеучения.

Добре би било да си извадим поука от слабостите и на двете крайности и да намерим правилния баланс. Между едната крайност – църквата, държаща да има само общи, публични богослужения, при които вярващите остават пасивни слушатели, и другата - домашните църкви, които са отхвърлили потенциала на по-голямото събрание, по-квалифицираните водачи, както и способността, която една по-голямата църква има да въздейства върху обществото, съществува една друга, по-добра възможност – клетъчната църква. Това е църква, която може да разполага с по-голям потенциал и ресурси, както човешки, така и финансови, с по-квалифицирано ръководство, библейско училище, мисионерски отдел, служение за децата, хваление, социално служение и др. Нейното влияние за промяна на обществото и общественото мнение може да бъде несравнимо по-голямо от това на трудно забележимата домашна църква.