Информационните технологии и съобщенията



страница4/6
Дата07.08.2018
Размер0.56 Mb.
1   2   3   4   5   6

III.1SWOT АНАЛИЗ


На основание на изложеното дотук може да се изготви следния анализ с оглед идентифициране на проблемите и очертаване на приоритетите за национални действия които да се предприемат за използване на потенциала за цифров растеж.

Силни страни


и висока скорост на предоставяния широколентов достъп (към 1 юли 2015 г. над 95%, като 99,8%; 100 % от линиите са със скорост над 2 Mbps, 96% са над 10 Mbps, 48,7%, са над 30 Mbps и 5,52% са над 100 Mbps а над 74.1 % са със скорост между 10 и 30 Mbps)

  • Висок относителен дял на линиите,

позволяващи скорост над 30 Mbps към общия обем предоставяни линии за широколентов достъп

  • Високо ниво на интернет достъп на домакинствата в национален мащаб

  • Високо ниво на широколентов интернет достъп на предприятията

  • Ускорени темпове на развитие на е-управлението

  • Осигурена 100 % свързаност на всички училища в България към Интернет

  • Наличие на изследователска е-инфраструктура

  • Наличие на ИКТ клъстери, които могат да бъдат използвани като локомотиви за регионална интелигентна специализация в България

  • Високо ниво на използване на публичните електронни услуги от бизнеса

  • Постоянен растеж на ИКТ сектора (вкл. износа)

  • Високо заплащане в ИКТ сектора много над останалите сектори.

  • Висок потенциал за научни изследвания и иновации на ИКТ сектора

  • Активно присъствие на водещи мултинационални компании, като повечето от тях имат центрове за изследвания и центрове за аутсорсинг на бизнес процеси (АБП) в страната.

  • Същевременно местните компании допринасят дори повече от международните за развитието на сектора.

Слаби страни


  • Неравномерно широколентово покритие (регионални дисбаланси)

  • Ниско проникване на широколентов достъп в отдалечените, слабо-населените и селските райони

  • Изоставане и регионални дисбаланси при проникването на свръх-високоскоростния достъп (> 100 Mbps)

  • Ниско ниво на интернет достъп на домакинствата в селските райони

  • Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация не осигурява оптична свързаност до всички държавни административни структури

  • Малък брой на публичните електронни услуги, които се предоставят изцяло онлайн

  • Липса на трансгранична оперативна съвместимост на информационните инфраструктури за услугите с важно икономическо и социално значение.

  • Известно изоставане във въвеждането на електронни обществени поръчки

  • Изоставане в модернизирането на ИКТ инфраструктурата за образование и научни изследвания и спадащо качество на образоването в областта на ИКТ.

  • Ниско ниво на цифрова грамотност на населението и спрямо средното за ЕС

  • Ниско ниво на използване на интернет и базирани на интернет услуги сред населението, 37 % от населението никога не е използвало интернет.

  • Ниско ниво на използване на интернет в отдалечените, слабо-населените и селските райони и от хората в неравностойно положение

  • Ниско ниво на използване на публични електронни услуги от населението

  • Ниско ниво на внедряване и използване на ИКТ от МСП в другите индустриални сектори

  • Ниско ниво на инвестиции в ИКТ от предприятията

  • Ниско ниво на развитие на електронната търговия спрямо средното за ЕС

  • Изоставане в модернизирането на ИКТ инфраструктурата на образованието и науката

  • Недостиг на ИКТ специалисти. „Изтичането на мозъци” в сектор ИКТ се увеличава.

  • Силна концентрация на ИКТ бизнеса в София.

Възможности


  • Широкото разгръщане на мрежите за достъп от следващо поколение (NGA) - възможност за развитие на пазара за бъдещите интернет приложения и базирани на тях висококачествени е-услуги.

  • Ускореното развитие на е-управлението и широкото въвеждане на ИКТ в предприятията - възможност за съществено разширяване на вътрешния пазар за иновативни ИКТ продукти и услуги и растеж на ИКТ сектора.

  • Широко използване на електронните обществени поръчки и електронното фактуриране - значителен стимул за българската икономика, и по-специално за електронната търговия.

  • Целенасочена подкрепа за ИКТ сектора по отношение на потенциала му за научни изследвания, иновации и интернационализация – ще доведе до превръщането му в истинска иновативна екосистема и висока конкурентоспособност на глoбaлния пазар

  • Развитието на ИКТ клъстери в регионите ще доведе до по-висок интелигентен растеж на регионално ниво.

  • Модернизирането и развитието на изследователската е-инфраструктура - възможност за върхови научни постижения и оползотворяването им в икономиката и социалните сектори.

  • Развитието на центрове за компетентност в ключови ИКТ области – възможност за повишаване на конкурентоспособността на научните организации и иновативните фирми на глобално ниво.




Заплахи


  • Цифровото „изключване” на отдалечените, слабо-населените и селските райони и хората в неравностойно положение ще намали тяхната конкурентоспособност и ще задълбочи дисбалансите в икономиката и социалното неравенство.

  • Без адекватна ИКТ инфраструктура и е-управление - бизнес средата няма да може да бъде съществено подобрена и общият ИКТ потенциал за растеж няма да може да се оползотворява изцяло.

  • Неработещата екосистема за иновации (наука-образование-иновации) ще доведе до ограничено оползотворяване на научните изследвания и иновациите за повишаване на конкурентоспособността на индустрията, изтичането на мозъци ще продължи.

  • При недостатъчна подкрепа в областта на патентното дело повечето от разработените патенти в страна ще останат собственост на чужди компании.

  • Без мащабно въвеждане и използване на ИКТ в индустриалните сектори и особено в МСП потенциалът им за растеж и износ ще бъде ограничен.





Изводи от анализа:

  1. Генерирането на необходимата критична маса (ИКТ инфраструктура и услуги), позволяваща ускореното развитие на ИО и по-бързото достигане до европейските цели следва да се постигне с активно партньорство между публичния сектор и частния бизнес като се налага и целева и правилно фокусирана финансова намеса на държавата.

  2. Постигането на желаните крайни резултати и тяхната устойчивост, както и осигуряването на процеса на мониторинг могат да бъдат затруднени, ако инструментите на политиката, като набор от ИКТ мерки и дейности, заложени в различни национални стратегически документи останат финансово неосигурени.

  3. С цел постигане на реални работещи резултати в процеса на изграждане и развитие на ИО в България следва да се утвърждава централизирания подход при формиране на националната политика в тази сфера и контрола по нейното изпълнение, като в същото време се даде възможност за децентрализиран подход при самото изпълнение на заложените мерки и проектни дейности в съответствие с приетите политики. По този начин ще се даде възможност на регионалните власти, местните общности, независимите органи и организациите, упражняващи публични функции, да взимат самостоятелни решения относно реализацията на проекти с ИТ компонента.


Проблеми

На база извършения анализ бяха констатирани следните проблеми:



  1. Необходимост от подобряване координацията на усилията за развитие на ИО в публичното управление;

  2. Слабо взаимодействие между бизнеса, университетите и научните институти при осъществяване на НИРД в областта на ИКТ;

  3. Необходимост от ускоряване на процеса по изграждане на модерна и високоскоростна иновационна информационна и комуникационна инфраструктура;

  4. Забавяне на преодоляването на цифровото разделение в страната поради липса на благоприятна пазарна среда за предоставяне на достъпни и разходно ориентирани ИКТ продукти и услуги в отдалечени и слабо населени райони;

  5. Ограничени възможности за подобряване на цифровата грамотност и компетентност на гражданите и особено на хората в неравностойно положение;

  6. Липса на подходящо мултимедийно и образователно съдържание и създаване на среда за допълнително и продължаващо обучение през целия живот;

  7. Задълбочаване на проблема с недостига на висококвалифицирана работна сила във високотехнологични дейности;

  8. Необходимост от по-добра координация при организирането на събития популяризиращи ИО и изграждащи имиджа на българските фирми от областта на ИКТ.


Препоръки

С цел преодоляването на проблемите, могат да се направят следните препоръки:



  1. При политика на децентрализация на управлението на ИТ в България, изпълнението на обща хоризонтална политика за развитие на ИО би било възможно и ефективно само ако управлението и координацията на тази политика се издигне на най-високо държавно ниво.

  2. Създаването на механизъм за прозрачно, целесъобразно, ефективно и ефикасно използване на публичните разходи за реализация на програми и проекти с принос за развитието на ИКТ и ИО е от приоритетно значение.

Механизмът може да се базира на Методика за наблюдение и оценка на подготовката, изпълнението и въздействието на ИКТ проекти или проекти с ИКТ компоненти, изпълнявани или от държавните институции или от публично частни партньорства, които получават финансиране от държавния бюджет и/или фондовете на ЕС и на Методически указания за подготовка на такива проекти, предназначени за крайните бенефициенти.

  1. Във връзка с наблюдавания остър дефицит на ИКТ кадри в България и в частност в държавната администрация (ДА), е необходимо провеждането на специална политика за привличане и задържане на ИКТ специалисти в ДА, включително и използването на нови механизми на заплащане и мотивация.

  2. Държавната политика за иновативно ориентирана икономика трябва да се изнесе върху проектна основа ангажираща всички възможни източници на съфинансиране, което от своя страна ще засили твърде слабите и съвсем недостатъчни пазарни механизми за иновативно развитие.

  3. Необходимо е подписване на Меморандум за разбирателство с НСИ за проследяване на важни индикатори за състоянието на ИКТ сектора, с цел провеждане на адекватна държавна политика за ИКТ и ИО.

  4. Във връзка с констатиран незадоволителен административен капацитет/ квалификация в областта на ИКТ като хоризонтална политика във ведомствата е необходимо да бъдат предприети мерки чрез оперативните програми с оглед по активно и ефективно участие на ведомствата в изпълнение на задачите от Цифрова програма за Европа.

  5. Във връзка с процеса на планиране на следващия програмен период, всички ведомствата и ангажирани институции по програмата се налага да преосмислят своята дейност, от което неминуемо ще възникнат нови мерки и дейности, които да влязат в оперативните програми и то с разширен обхват на действие до 2020 г.

  6. Необходимо и обединяване на усилията на всички органи на държавното управление за реализиране на мерките, залегнали в проекта на Закон за електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, въвеждащ Директива 2014/61/ЕС за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.


1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница