Информационните технологии и съобщенията

III.1SWOT АНАЛИЗ

1. 
   Генерирането на необходимата критична маса (ИКТ инфраструктура и услуги), позволяваща ускореното развитие на ИО и по-бързото достигане до европейските цели следва да се постигне с активно партньорство между публичния сектор и частния бизнес като се налага и целева и правилно фокусирана финансова намеса на държавата.
   
2. 
   Постигането на желаните крайни резултати и тяхната устойчивост, както и осигуряването на процеса на мониторинг могат да бъдат затруднени, ако инструментите на политиката, като набор от ИКТ мерки и дейности, заложени в различни национални стратегически документи останат финансово неосигурени.
   
3. 
   С цел постигане на реални работещи резултати в процеса на изграждане и развитие на ИО в България следва да се утвърждава централизирания подход при формиране на националната политика в тази сфера и контрола по нейното изпълнение, като в същото време се даде възможност за децентрализиран подход при самото изпълнение на заложените мерки и проектни дейности в съответствие с приетите политики. По този начин ще се даде възможност на регионалните власти, местните общности, независимите органи и организациите, упражняващи публични функции, да взимат самостоятелни решения относно реализацията на проекти с ИТ компонента.
   

На база извършения анализ бяха констатирани следните проблеми:

1. 
   Необходимост от подобряване координацията на усилията за развитие на ИО в публичното управление;
   
2. 
   Слабо взаимодействие между бизнеса, университетите и научните институти при осъществяване на НИРД в областта на ИКТ;
   
3. 
   Необходимост от ускоряване на процеса по изграждане на модерна и високоскоростна иновационна информационна и комуникационна инфраструктура;
   
4. 
   Забавяне на преодоляването на цифровото разделение в страната поради липса на благоприятна пазарна среда за предоставяне на достъпни и разходно ориентирани ИКТ продукти и услуги в отдалечени и слабо населени райони;
   
5. 
   Ограничени възможности за подобряване на цифровата грамотност и компетентност на гражданите и особено на хората в неравностойно положение;
   
6. 
   Липса на подходящо мултимедийно и образователно съдържание и създаване на среда за допълнително и продължаващо обучение през целия живот;
   
7. 
   Задълбочаване на проблема с недостига на висококвалифицирана работна сила във високотехнологични дейности;
   
8. 
   Необходимост от по-добра координация при организирането на събития популяризиращи ИО и изграждащи имиджа на българските фирми от областта на ИКТ.
   

С цел преодоляването на проблемите, могат да се направят следните препоръки:

1. 
   При политика на децентрализация на управлението на ИТ в България, изпълнението на обща хоризонтална политика за развитие на ИО би било възможно и ефективно само ако управлението и координацията на тази политика се издигне на най-високо държавно ниво.
   
2. 
   Създаването на механизъм за прозрачно, целесъобразно, ефективно и ефикасно използване на публичните разходи за реализация на програми и проекти с принос за развитието на ИКТ и ИО е от приоритетно значение.
   

3. 
   Във връзка с наблюдавания остър дефицит на ИКТ кадри в България и в частност в държавната администрация (ДА), е необходимо провеждането на специална политика за привличане и задържане на ИКТ специалисти в ДА, включително и използването на нови механизми на заплащане и мотивация.
   
4. 
   Държавната политика за иновативно ориентирана икономика трябва да се изнесе върху проектна основа ангажираща всички възможни източници на съфинансиране, което от своя страна ще засили твърде слабите и съвсем недостатъчни пазарни механизми за иновативно развитие.
   
5. 
   Необходимо е подписване на Меморандум за разбирателство с НСИ за проследяване на важни индикатори за състоянието на ИКТ сектора, с цел провеждане на адекватна държавна политика за ИКТ и ИО.
   
6. 
   Във връзка с констатиран незадоволителен административен капацитет/ квалификация в областта на ИКТ като хоризонтална политика във ведомствата е необходимо да бъдат предприети мерки чрез оперативните програми с оглед по активно и ефективно участие на ведомствата в изпълнение на задачите от Цифрова програма за Европа.
   
7. 
   Във връзка с процеса на планиране на следващия програмен период, всички ведомствата и ангажирани институции по програмата се налага да преосмислят своята дейност, от което неминуемо ще възникнат нови мерки и дейности, които да влязат в оперативните програми и то с разширен обхват на действие до 2020 г.
   
8. 
   Необходимо и обединяване на усилията на всички органи на държавното управление за реализиране на мерките, залегнали в проекта на Закон за електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, въвеждащ Директива 2014/61/ЕС за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.