Етапност на изпълнение на проекта

ІIІ. Местоположение на инвестиционното предложение

1. 
   План, карти и снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенни характеристики, както и за разположените в близост елементи от Националната екологична мрежа, както и за най-близко разположени обекти подлежащи на здравна защита;
   

Фиг. Местоположение на ИП и разстояние до жилищни сгради

Фиг. Местоположение на ИП спрямо местообитания на приоритетни за опазване видове – лалугер, степен пор, добруджански хомяк.

Съседните имоти от от юг и от изток са обработваеми земеделски земи. От север и запад са разположени – селскостопански път и складове за селскостопанска продукция. Дейностите са съвместими и не се очакват конфликти в ползванията.

3. 
   Политика на зониране или земеползване;
   

Съседните имоти са със земеделско предназначение, по съществуващи планове. Не се засягат гори и пояси.

За територията на община Генерал Тошево няма изготвен проект за ОУП.
Инвестиционното намерение запазва съществуващото ползване на земите.

3. 
   Чувствителни територии, в т.ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, охранителни зони и др. от НЕМ, в т.ч. качество и регенеративна способност на природните ресурси;
   

Обектът не попада в санитарно-оранителни зони на водоизточници.

Площ на зоната 10822.70 дка. Биогеографски район – континентален.

Районът представлява фрагменти от естествени широколистни и тревни съобщества сред обширен селскостопански ландшафт.

Мястото е важно за съществуването на безгръбначната фауна. Изолирани малки степни части, сухи карстови долини и каньони, имащи значение за дребните бозайници и прилепите.

Зоната е застрашена от интензивни селскостопански дейности върху обширни площи.

Формуляра на зоната е актуализиран през 2015 година.
В защитената зона се опазват 2 типа природни местообитания, включени в Приложение 1 на ЗБР:

КОД	Пр.	ИМЕ	Площ ха	Представителност
6110	*	Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi	0,27922	D
62СО	*	Понто-Сарматски степи.	659,73014	A

Няма растения, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC в рамките на тази защитена зона. В други значими растителни видове в зоната са описани - Helichrysum arenarium и Брошово еньовче /Galium rubioides/.

Предмет на опазване в защитената зона са и местообитанията на 6 вида бозайници, 4 вида земноводни и влечуги, 1 вид от безгръбначните животни, както и 8 вида птици от Приложение 1 на Директива 79/409/ЕЕС .

1. видове птици по чл. 6, ал.1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие:

Белобуза рибарка ( Chlidonias hybridus), Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), Горска чучулига (Lullula arborea), Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), Полска бъбрица (Anthus campestris), Синявица (Coracias garrulus), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черночела сврачка (Lanius minor).

2. видове птици по чл. 6, ал.1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие:

Гургулица (Streptopelia turtur), Зеленика (Carduelis chloris), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Зеленогуша овесарка (Emberiza cirlus), Качулата чучулига (Galerida cristata), Кос (Turdus merula), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Пчелояд (Merops apiaster), Обикновена чинка (Fringilla coelebs), Обикновено конопарче (Carduelis cannabina), Поен дрозд (Turdus philomelos), Полска чучулига (Alauda arvensis), Пъдпъдък (Coturnix coturnix), Селска лястовица (Hirundo rustica), Сива овесарка (Miliaria calandra), Червеногръдка ( Erithacus rubecula), Южен славей (Luscinia megarhynchos).
БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

1352 Canis lupus Европейски вълк

2609 Mesocricetus newtoni Добруджански (среден) хомяк

2633 Mustela eversmannii Степен пор

1302 Rhinolophus mehelyi Подковонос на Мехели

1335 Spermophilus citellus Лалугер

2635 Vormela peregusna Пъстър пор
ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
1220 Emys orbicularis Обикновена блатна костенурка

1219 Testudo graeca Шипобедрена костенурка

1217 Testudo hermanni Шипоопашата костенурка

5194 Elaphe sauromates Смок

N06 Inland water bodies (Standing water, Running water) - 3.0 %

N16 Broad-leaved deciduous woodland - 18.0%

N15 Other arable land - 12.0%

N23 Other land (including Towns, Villages, Roads, Waste places, Mines, Industrial sites)-5.0

N09 Dry grassland, Steppes - 61.0%

N21 Non-forest areas cultivated with woody plants (including Orchards, groves, Vineyards, Dehesas) -1.0 %

Total Habitat Cover 100%

Най - голямао е производствата на лавандула в Добруджа и в Тракийската низина. Очаквано е разположението на дестилериите в тези райони.

Инвеститора притежава обработваеми земеделски земи и стопански двор. Предпочел е алтерантивата за разполагане на инсталацията в в урбанизираната вече територия, поради наличието на изградена инфраструктура.

Поради тази причина на етап предварителни проучвания не е разглеждана подробно алтернативата свързана с унищожаване на земеделски територии.

1. 
   Въздействие върху хората, здравето им, флората и фауната, почвите, земеползването, материалните активи, хидрологията и качеството на водите, качеството на въздуха, климата, шума и вибрациите, ландшафта, историческите и културни паметници и взаимовръзката между тях;
   

Територията на ИП попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област.

Средната годишна температура на въздуха е 10.2°С. Абсолютният температурен минимум е отбелязан през януари - минус 22.7°С, а максимумът - през август и септември - плюс 39.1°С.

Пролетта е сравнително хладна, есента е топла. През зимата е по-силно изразено въздействието на североизточните въздушни маси, което обуславя по-големите различия в термичното ниво през годината. Особено характерни за зимните месеци са студените северни и североизточни ветрове, които засилват усещането за студ. В комбинация със снеговалеж те могат да предизвикат снежни виелици и проблеми с транспорта. Често тези ветрове образуват снегонавявания и дълбоки преспи (до 2-3 метра), които също създават проблеми на движението. Летата в тази част на страната са горещи. За началото на лятото са характерни поройни валежи с гръмотевични бури, а за края на лятото – засушаванията. Есента и пролетта са преходни сезони, като есента е по-топла от пролетта. Това се дължи на факта, че северните ветрове през пролетта все още са силни и се срещат често през март и април. Характерни за есента са засушаванията, особено за месеците септември и октомври. Зсушаванията в тази част на страната са най-продължителните, което се дължи на континенталността на климата. Не е рядкост безвалежният период да трае 2 месеца.

Районът се характеризира с висока влажност на въздуха и слаби валежи - 540 мм средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум - през февруари. През лятото падат 80% от годишните валежи.

Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2.5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването й във вид на дебели преспи.

Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85-86%, а през лятото спада до 68-69%.
Широкият териториален обсег на Източната Дунавска равнина, значителната й отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността й към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит с нисък процент тихо време - около 20% средногодишно. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове.


Оценка качеството на въздуха в района на инвестиционното предложение
Няма провеждани целенасочени измервания, свързани с определянето на качеството на атмосферния въздух в разглеждания район. По принцип качеството на атмосферния въздух в община Генерал Тошево е високо.

В района няма съществени източници за емитиране на вредни вещества във въздуха и очакванията са за съдържание значително под ПДК на серни, азотни оксиди и прах във въздуха.

Строителните дейности за сглобяема сграда са сравнително малки по обем. По данни от експертни изчисления за аналогични обекти през строителния период въздействието ще бъде незначително дори в рамките на строителната площадка, краткотрайно (продължителността на строителния период се очаква да бъде около 1-2 месеца). Основните източници на замърсяване са строителната механизация – при изкопи и автотранспорта (при доставка на материали - въздухът се замърсява с прах и отработени газове от ДВГ на строителната механизация).

Независимо от това, следва да се прилагат задължително мерки за намаляване на прахоотделянето, включени в проектите за организация и изпълнение на строителството (ПБЗ): противопрахово оросяване на пътищата и строителните площадки, покрито возене на прахоотделящи материали, редовно почистване на строителната площадка, покриване на повърхностите на насипищата на прахоотделящи строителни материали, почистване на гумите на товарните автомобили преди излизане на пътища от републиканската пътна мрежа и т.н. Става дума за стандартна екологосъобразна организация на строителния процес, имаща твърде косвено отношение към предвижданията на ИП.

По време на експлоатация се очакват емисии от: прах и транспортни газове от автомобилна техника, използвана при доставка на зелената маса, както и емисии от парокотелната инсталация .

Очакваното пиково дневно натоварване на обекта е за около 10 бр средно тежки товарни автомобила. При изчисляването на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух може да бъде използвана Актуализирана единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха (съгласно ЕМЕР/CORINAIR 1997 и 2000 г., трето издание, 09.2004 г.), утвърдена със Заповед № РД-165/20.02.2013 г. на Министъра на околната среда и водите.

Очакваните неорганизирани емисии са:

Запрашаването по експертна оценка ще бъде локално в рамките на имота на проекта, но все пак в изискуемите граници за работна среда.

Прогнозните количества годишни емисии са незначителни и по експертна оценка, базирана на подобен тип инсталации значително под НДЕ съгласно Наредба №1/27.06.2005 за норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници.

• 
  териториален обхват – малък
  
• 
  степен на въздействие – незначителна по време на строителството, незначително по време на експлоатацията;
  
• 
  продължителност на въздействие – краткотрайно през периода на строителство и дълготрайно през експлоатационния период;
  
• 
  честота – временно при строителството и периодично при експлоатацията;
  
• 
  кумулативни ефекти – не.
  

Хидрографската мрежа е слабо изразена и се характеризира с временния отток по деретата и другите овражни форми при проливни валежи. Повърхностният отток се отвежда на север - североизток, изпарява се или понира в карстовия терен. Община Ген.Тошево е бедна на повърхностни водни ресурси на сушата – няма реки и езера. Повърхностните води по принцип не са замърсени от производствени дейности.

Количествената оценка на повърхностните води се оценява на ~6 млн m³/a. Безпрепятственото им оттичане се осигурява от естествените релефни форми /локални дерета/ - като в района е проявен оврага Изворово-Краище.

Подземни води
От гледна точка на подземните води територията на общината попада в Мизийския хидрогеоложки район, подобласт Варненска депресия - Източна Добруджа. Границите на хидрогеоложкия подрайон обхващат причерноморската част на Мизийската платформа и включват платовидните заравнености с надморска височина под 340 m. В източната си част тя граничи с Черно море, което е формирало стръмен и висок бряг. Характерно за тази зона е етажното разположение на водоносните хоризонти, вертикалната хидрохимична зоналност на подземните води, наличието на хидравлична връзка между водоносните хоризонти по линия на тектонските разседи и разломи, макар водоносните хоризонти да са добре изолирани един от друг и значително площно разпространение на докватернерните водоносни хоризонти. Вертикалното зониране отделя три зони:

- горна зона с активен водообмен и с пресни ненапорни и напорни води от инфилтрационния генетичен цикъл;

- средна зона със забавен водообмен и повишена минерализация и температура на водите, които са напорни и са от смесен произход – стари морски и инфилтрационни;

- долна зона, където водите са практически без водообмен, имат висока минерализация и висока температура, а произходът им е седиментогенен.

Освен в тях, в кватернера в отделни участъци, се срещат порови води, привързани към алувиалните отложения на реките.

В суходолията е развит погребан карст на няколко нива, свързан със сарматските седименти, към които е привързан плитък водоносен хоризонт с прроявление само през валежните периоди.

Водното тяло е „ Карстово-порови води от Неоген-Сармат- Добруджа” с код BG1G 000000N049

Водното тяло е в добро количествено състояние. Водното тяло е „ в риск” по химично състояние Естествена предпоставка за това е, че водоносния хоризонт е е покрит с отложения с висока водопропускливост - льос и льсовидни глини , песъчливи с вертикална и хоризонтална филтрация с Кфв=0,48 м/д и Кфх=0,28 м/д. Повишеното съдържание на нитрати в подземните води се дължи на:

• 
  Силно развитие на поливното земеделие и неконтролируемо и интензивно азотно торене през 80-90 -те години на миналия век;
  
• 
  Задържане и увеличаване на нитратите през последните години с развитие на частното селско стопанство;
  
• 
  Депониране на отпадъчни продукти (твърд и течен тор) от животновъдство в близост до фермите;
  
• 
  Неефективно действащи пречиствателни съоръжения от животновъдни ферми;
  
• 
  Липса на защитни екрани при нерегламентираните депа за отпадъци и вследствие на обилни валежи и добра пропускателна способност на покриващия слой, в резултат на което замърсителите сравнително бързо достигат до подземните води;
  
• 
  Наличие на селища без ПСОВ;
  
• 
  Невъзможност за самопречистване на подземните води поради дълбочинното им залягане (водонаситената част е от 20 до 60м);
  
• 
  Факторът разреждане не действа в този водоносен хоризонт, тъй като липсват повърхностни води с постоянен отток;
  
• 
  Разходите за очистване на ВТ от нитрати са непропорционално високи.
  

За сондажния кладенец са изготвени изчисления за оценка на регионалните и локални експлоатационни ресурси. Докубентацията е внесена в БДДР Плевен.

Изчисленията показват, че проектното водно количество е гарантирано и че сондажът няма да окаже влияние на изградените в близост водовземни съоръжения в този водоносен хоризонт.

Не се очаква замърсяване на подземни водоносни хоризонти, тъй като с проекта е предвидена надежна обсада на сондажа.

Почвите са добре запасени с микроелементи с изключение на бор и молибден.

По устойчивост на химическо замърсяване /съгласно Инструкция № РД-00-11/1994г на МЗ/ излужените черноземи са от трети клас.
Прогнозно въздействие

Проектът не предвижда промяна предназначението на земеделската земя и безвъзвратното отнемане на естествени функции на земеделски земи.
При изпълнение на проекта е възможно да се окаже много слабо въздействие върху почвите: утъпкване и уплътняване на почви в отдилни райони. Уплътняването е отстранимо с агротехнически мероприятия – оран, фрезоване.

Не се очаква засягане и унищожаване на хумусния слой тъй като той ще бъде отделен и използван при благоустройството и озеленяването на обекта.

- териториален обхват – малък;

• 
  степен на въздействие – нулева, съизмерима със съществуващото състояние;
  
• 
  продължителност на въздействие – дълготрайно;
  
• 
  честота – постоянно;
  
• 
  кумулативни ефекти – не.
  

Сарматските отложения са покрити повсеместно със значителни кватернерни наслаги с мошност от 1 - 3 до 15 м. Те са представени от материалите на льосовия комплекс, льос, льосови глини, песъкливи плътни глини, на места примесени с ръбести чакъли и опочвени глини.

Материалите от льосовият комплекс имат повсеместно разпространение, като типичният льос покрива северните части на имота.
Не се очаква въздействие върху геоложката оснава поради плитко навлезане в нея – при засаждане на дърветата и направа на ограда.


Ландшафт
Според класификацията на ландшафтите по принадлежност, проучваната територия показва следната принадлежност:

• 
  по основен тип социално-икономическа функция –използван ландшафт;
  
• 
  по степен на континенталност на климата– моделиран континентален;
  
• 
  по макрорелефни форми –платовиден ландшафт;
  
• 
  по водещ ландшафтообразуващ фактор – урбанизиран;
  
• 
  по стадии на формиране и развитие – хомеостаз;
  
• 
  по генезис на антропогенните въздействия – смесен;
  
• 
  по интензивност на антропогенните въздействия – ниска;
  
• 
  по мащаб на антропогенни въздействия – локални;
  
• 
  по продължителност на антропогенни въздействия – постоянно;
  
• 
  по устойчивост на антропогенно въздействие – устойчив;
  
• 
  по степен на антропогенно изменение – слабо антропогенно трансформиран;
  
• 
  по целенасоченост на антропогенните въздействия - косвени;
  
• 
  по възможност за регулиране на антропогенното въздействие – контролируемо и регулируемо със средствата на планирането и проектирането.
  

Не се очаква миграцията на замърсителите в ландшафта се осъществява по пътя на трите основни компонента на околната среда – атмосферен въздух, повърхностни и подпочвени води и почви.

- териториален обхват – малък;

• 
  степен на въздействие – незначителна, не се променят типове ландшафти и качествените им характеристики;
  
• 
  продължителност на въздействие – дълготрайно;
  
• 
  честота – постоянно;
  
• 
  кумулативни ефекти – не.
  

В близост до територията на ИП не са правени постоянни изследвания и измервания за шумово натоварване. Районът не е натоварен с постоянни източници на шум и вибрации.

Шум ще бъде емитиран и по време на експлоатацията от доставка на гориво - дизел и товаро-разтоварни дейности при доставка на зелената маса.

Проектът не предвижда машини исъоръжения, както и дейности – източници на наднормени шумови нива.

Шумът ще е незначителен, локално проявен и без засягане на населени места.

Въздействие върху хората

Въз основа на анализа за местоположението на обекта, технологията за производство на етерични масла, предвиждания начин на експлоатация и климато-географските особености на района се установяват две групи потенциални рискови фактори за увреждане здравето на хората:

– по време на строителството– при реализацията на ИП – прах от строителни дейности и шум;

– по време на експлоатацията на обекта – незначително транспортно замърсяване при доставка на лавандулата.

Установените потенциални рискови фактори следва да се съотнесат диференцирано към населението от най-близките населени места, към временно или пребиваващите лица в съседните ниви и към работещите в обекта.

Първата група потенциални рискови фактори (по време на реализацията на обекта) ще имат отношение главно към работещите по изграждането на обекта, в по-малка степен към временно пребиваващите около площадката при обработването на земеделските земи.

За потенциалните рискови фактори от втората група (по време на експлоатацията на обекта) е характерно това, че са незначителни и биха имали отношение единствено към работещите, тъй като най-близките жилищни сгради се намират на около 680 м.

Подходът на автомобилите ще бъде по черни пътища и също не засяга населени места.

2. 
   Въздействие върху елементите на Националната екологична мрежа
   

• 
  6110 Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi
  

В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I”, ефективни и потенциални местообитания 6110 са установени на повече от 1 км от ИП.

В рамките на полевите проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I”, ефективни и потенциални местообитания 62СО* са установени на повече от 600м от ИП.