Инсулт покосява 27-годишни у нас



страница7/7
Дата14.01.2018
Размер412.69 Kb.
1   2   3   4   5   6   7

В проектобюджета на Здравната каса за догодина са предвидени 248 милиона лева повече спрямо 2016-а


БНР  

В проектобюджета на Здравната каса за догодина са предвидени 248 милиона лева повече спрямо 2016-а, каза пред БНР Ганка Аврамова, директор на отдел "Бюджет и финанси" в Касата. Предвидено е увеличение с 11 на сто в извънболничната помощ, ще има възможност и за профилактика на злокачествени заболявания на жени.



Ганка Аврамова: Значимостта на профилактиката намира израз в разширяване на обема и обхвата на профилактичните дейности, осъществявани от общопрактикуващите лекари, информирането на групи от лица с риск от развитие на социално значими заболявания. Със средствата се предвижда увеличението на заплащането за капитация, профилактични дейности при възрастни и по диспансерно наблюдение на лица над 18 години с хронични заболявания, подлежащи на диспансеризация. В средствата за специализирана извънболнична медицинска помощ се предвижда осигуряване на извършването на профилактични акушеро-гинекологични прегледи за жени над 30-годишна възраст с цел профилактика на злокачествено ново образувание на шийката на матката. По отношение на профилактичните прегледи на деца до 18 години са прецизирани изискванията за периодичността на профилактичните прегледи, позволяващи оптимално планиране на дейностите по профилактика.

Проверка на Комплексния онкологичен център в Пловдив


БНР, Новинарски час



Водещ: Отговорността за окончателната диагноза и какво лечение да се започне при онкоболни пациенти носи онкологичният комитет. Това заяви пред Хоризонт проф. Георги Михайлов, директор на Националната болница за хематологични заболявания. Вчера здравното министерство разпореди нова проверка на онкологичния център в Пловдив по повод сигналите за извършване на ненужни операции там. Още от репортера Гергана Хрисчева.

Репортер: Със заповед на министъра на здравеопазването медицинският одит започва цялостна проверка на онкологичния център в Пловдив, след констатирани нарушения при лечението на осем пациента. Какво казват специалистите? За да се гарантира правилното лечение на онкоболните, оценката на онкологичните комисии е задължителна.

Проф. Георги Михайлов: Целта на сформирането на тези комисии е да се създаде условие за комплексност в диагностиката и лечението на тези толкова сериозни пациенти. Отговорността както за окончателната диагноза, така и за формирането на терапевтичния план, се взима с консенсус от съответния комитет.

Репортер: Проф. Здравка Валерианова, ръководител на Националния раков регистър каза, че най-важен е хистологичният резултат, за да се види злокачествено или доброкачествено е заболяването.

Проф. Здравка Валерианова: Ролята, решението и заключението на патолога е от изключително голямо значение. Затова се прави освен предоперативна биопсия или (...) на съответната тъкан, дали има поначало или няма злокачествен процес. Другото, което се прави, по време на операция се взима също материал за изследване и се чака отговор на паталога. Без да получи операторът резултата от патолога, той не може да продължи операцията, защото обемът и вида на самата операция в изключително голяма степен зависи от отговора на патолога.

Репортер: На въпрос могат ли да се допуснат грешки в лечението на онкоболните, специалистите уточниха:

Проф. Георги Михайлов: Понякога се изисква последователна внимателна оценка на всички резултати от изследванията на отделен пациент, за да може да се вземе най-точното решение. Невинаги нещата са толкова опростени. Налага се понякога повторно решение на комисията.

КНСБ настоя за още пари за здраве в бюджета за следващата година


БНР

КНСБ настоя за още пари за здраве в бюджета за следващата година. Федерацията на независимите синдикати в здравеопазването поиска 20-процентно увеличение на стандартите за отглеждане на деца в детските градини и яслите, както и допълнителни 27 милиона лева за заплатите в спешната помощ и останалите бюджетни организации към здравното министерство. По изчисление на синдиката, това ще струва общо на бюджета не повече от 47 милиона лева. Репортаж на Наталия Ганчовска.



Репортер: Парите за здраве отново на кантар в бюджета за 2017г.

Пламен Радославов: Хората в училищното и детското здравеопазване гледат нашите деца и внуци. Сетете се една 70-годишна жена как може да се справи с 15 дечица в детската ясла.

Репортер: Наличието на квалифицирани кадри е пряко свързано със заплащането, казва Пламен Радославов. А пари за увеличение на заплатите в Спешната помощ изобщо не са предвидени, твърди д-р Радославов.

Пламен Радославов: Няма увеличение никакво на средствата, които постъпват в Министерството на здравеопазването. А има обещания на кабинета за нарастване на възнаграждението на работещите в Центровете за спешна медицинска помощ за пет години да бъдат удвоени. Това се случи през 2015-а и 2016-а. Само че за 2017-а не ги виждаме тези 20 милиона в бюджета.

Репортер: Анализ на синдикалната структура за миналата година е показал как средства за възнаграждение на медиците са използвани неправомерно за капиталови разходи от някой болници.

Пламен Радославов: 2015-а година в бюджета на министерството имаше 15 милиона лева за капиталови разходи. По отчет държавните болници са изразходвали 70 милиона лева за капиталови разходи. 55 милиона лева са откраднати от работещите.

Федерацията на независимите синдикати в здравеопазването настоява за допълнителни 27 млн. лева за заплатите в спешната помощ


БНР  

Федерацията на независимите синдикати в здравеопазването настоява за 20% увеличение на стандартите за отглеждане на деца в детските градини и яслите, както и за допълнителни 27 млн. лева за заплатите в спешната помощ и останалите бюджетни организации към здравното министерство. Според д-р Пламен Радославов от синдиката това ще струва общо на бюджета за следващата година не повече от 47 млн. лева.



д-р Пламен Радославов: В проектобюджета за 2017 няма увеличение никакво на средствата, които постъпват в Министерството на здравеопазването,. А има обещание на кабинета за нарастване на възнагражденията на работещите в центровете за спешна медицинска помощ, само че за 2017 година не ги виждаме тези 20 милиона в бюджета. Ние не виждаме средства за увеличение на средствата на работещите в регионалните здравни инспекции. Няма специалисти по трансфузионна хематология. Не ги виждаме тези средства къде са заложени в бюджет 2017 година.

Водещ: За 15% ръст на доходите още от догодина ще настояват и в сектор ВиК, съобщи председателят на синдикалната федерация Красимир Богоев.

В бежанския център в Харманли няма опасност от епидемия


БНР

В бежанския център в Харманли няма опасност от епидемия, съобщи директорът му Димитър Захариев. Имало е случаи на болни от краста, но всички са излекувани. За тропическата болест, която не е известна в България, предупреди общинският съветник Светлана Николова и поиска от здравното министерство спешна проверка. Обитателите на центъра са 3100. Подробностите от репортера ни Дора Атанасова.

Репортер: 41 случая на краста са регистрирани в лагера от началото на годината до сега. Всички са излекувани, категоричен е директорът на бежанския център Димитър Захариев.

Димитър Захариев: Аз пожелах да изляза пред медиите, за да успокоя обществото, че няма опасност от заразни заболявания и разпространението им в град Харманли.

Репортер: За информацията, че в лагера има друга болест, лайшманиоза, която не е позната в България, д-р Снежана Иванова от РЗИ-Хасково обясни.

д-р Снежана Иванова: Да, съмнение за кожна лайшманиоза специалистът поставя. Това е непознато за България заболяване.

Репортер: Въпреки гаранцията, която дадоха служебните лица, че в бежанския център няма заразни болести и опасност от епидемия, общинският съветник Светлана Николова, която подаде този сигнал, е категорична.

Светлана Николова: Натъкнах се на 16 случая с рани по ръцете и краката, които изпратих на доцент д-р на медицинските науки Димитър Вучев, началник на клиника по паразитология в болница Свети Георги в Пловдив. Той каза, че става въпрос точно за това заболяване – кожна лайшманиоза.

Репортер: Направени са предписания от РЗИ-Хасково за прегледи за повишаване на хигиенната и дезинфекция в лагера.

Общинският съветник поиска от МЗ спешна проверка за заразни болести в бежанския лагер в Харманли


БНР  

Общинският съветник от Харманли Светлана Николова поиска от здравното министерство спешна проверка за заразни болести в бежанския лагер в Харманли. В писмо от миналата седмица до министъра Петър Москов Николова твърди, че бежанците страдат от тропическа заразна болест и краста и е възможна епидемия. От Държавната агенция за бежанците обявиха, че ще дадат спешна пресконференция, на която се очаква да обяснят страдат ли от заразни болести обитателите на Центъра и има ли опасност от епидемия.




По-високи заплати в сектора на услугите, поискаха от КНСБ


Дарик радио

По-високи заплати в сектора на услугите, поискаха от КНСБ. Проблемът с ниските възнаграждения води до липса на кадри, подчертаха от синдиката. Те настояха за вдигане на заплатите в туризма с 20 процента, а в търговията с 10 на сто. В сферата на здравеопазването има възможност за минимум 15 на сто увеличение на възнагражденията заради резерви в системата, смятат от КНСБ. Още от Деница Иванова.



Репортер: Заетите в сектора на услугите са 55 процента, затова е необходимо значително нарастване на заплащането, обясни директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любен Томев. От синдиката искат увеличение на възнагражденията в туризма с 20 процента. Председателят на независимата синдикална федерация на търговията, кооперациите и услугите Наташа Михова обясни, че приходите в рекордната за туризма 2016 година не кореспондират със заплатите.

Наташа Михова: Това, което получават работещите в туризма, е унизително. Един от основните проблеми в туризма в момента и бъдеще, както се очертава, ще бъдат кадрите. А кадрите изтичат в Гърция, Италия, Испания, Франция и изтичат, защото заплащането е ниско и не ги удовлетворява. Имаме прекрасни, подготвени кадри. Имаме 186 училища по туризъм, които подготвят тези хора и 6 университета, които подготвят такива кадр.

Репортер: Зам.-председателят на федерацията на синдикатите в здравеопазването д-р Пламен Радославов коментира, че има възможност за 15 на сто увеличение на заплатите. През 2015 година в бюджета на Министерството имаше 15 млн. лв. за капиталови разходи. По отчет на държавните болници и тези с над 51 на сто държавно участие са изразходвани 70 млн. лв. за капиталови разходи.

Пламен Радославов: Тоест 55 млн. лв. поне аз го твърдя са откраднати от работещите и са дадени за капиталови разходи. Тези средства са постъпили за дейност, а не за капиталови разходи", каза той. По думите му тези 55 млн. лв. биха могли да отидат в джоба на работещите, "за да няма 70-80 годишни лекари по коридорите на болниците и на поликлиниките.

Репортер: От синдикат "Водоснабдител" поискаха най-малко 15 процента повишение на възнагражденията в сектора. От федерация "Енергетици" обобщиха, че заплатите в НЕК за последните години намаляват, за което не са виновни служителите в компанията.

42 случая на заболели от краста са били регистрирани в бежанския лагер в Харманли от началото на годината до сега


Дарик радио

42 случая на заболели от краста са били регистрирани в бежанския лагер в Харманли от началото на годината до сега. Това обяви началникът на приемателния център Димитър Захариев. Той и д-р Снежана Иванова от РЗИ в Хасково са категорични, че опасност за населението на града няма, както и че няма повод за обявяване на карантина. В момента в лагера има 3100 души, настанени предимно от Афганистан, Ирак и Сирия. Репортаж на Христо Христов.



Репортер: Спорещите за това дали има заразни болести в бежанския лагер в Харманли не се разбраха. Проблемът се задълбочи. От една страна общинският съветник Светлана Николова показа снимки на бежанци с дълбоки рани, а от друга страна началникът на лагера Димитър Захариев е убеден, че се цели създаване на паника без да има основателна причина.

Светлана Николова: Г-жо Иванова, държа да ми отговорите.

Снежана Иванова: Диагнозата може да я постави специалист-паразитолог.

Светлана Николова: Тогава на какво основание се твърди, че няма основание за притеснение в центъра? Ето, кожна лайшманиоза от учебника по тропическа медицина.

Репортер: Оказа се, че от началото на годината досега в лагера е имало 42 случая на болни от краста. Според епидемиологът от РЗИ Хасково, д-р Снежана Иванова, която всяка седмица прави проверка на ситуацията в лагера, няма нищо тревожно.

Светлана Николова: Специално за тук няма риск да се предаде на жителите на Харманли. Единствено ако някой отива да мери бельо и му се дава да мери бельо.



Репортер: Началникът на лагера Димитър Захариев обясни, че всички, които пристигат, преди да бъдат настанени минават през медицински преглед.

Димитър Захариев: Искам да кажа и да успокоя гражданите на Харманли, както и цялото общество, че такава опасност няма. И не съществува. По простата причина, че когато има най-малко съмнение за наличие на остро заразно заболяване, хората се насочват към специалисти, които поставят правилни диагнози и провеждат правилното лечение. Всичко останало е създаване на напрежение, от което никой няма нужда. Нито ние като работещи в РПЦ Харманли, нито жителите на Харманли.

Репортер: Бежанци обаче разказаха, че има болни сред тях. Имало хора с рани по краката. Един от тях е ходил в аптеката за лекарства, но от там са му препоръчали първо да отиде на доктор.

Бежанците в Харманли да бъдат поставени под карантина, защото са опасно заразни


Дарик радио  

Бежанците в Харманли да бъдат поставени под карантина, защото са опасно заразни. За това настояват общински съветници от града. След по-малко от час Агенцията за бежанците свиква спешен брифинг в Харманли по повод на информацията за епидемия в лагера. Подробности от Росица Александрова. Инициатор на искането лагерът в Харманли да бъде поставен под карантина е общинският съветник Светлана Николова. По нейна информация сред бежанците е масово разпространено заболяването краста, а след лично проучване установила, че освен краста в лагера върлува заразната тропическа болест лайшманиоза, която е непозната за България. Николова заяви, че е поискала МЗ да направи спешна проверка в лагера в Харманли, но до момента няма информация започната ли е така. Дали действително ще поиска лагерът да бъде поставен под карантина и смята ли, че по снимка може да се постави точна диагноза. Чуйте Светлана Николова.



Светлана Николова: Ако случаите са много на заразните заболявания, би трябвало лагерът да бъде поставен под карантина. Всъщност би трябвало да се спазва законът за убежището и бежанците, който казва изрично – всеки постъпил обитател на центъра му се правят изследвания и той остава под карантина, докато станат известни резултатите. Аз не искам повече от това, което е разписал законът. Ако случаите са много и се потвърдят от специалисти. Не ме разбирайте погрешно, аз имам основателни съмнения и задавам въпроси. Ако те се потвърдят, специалистите ще кажат на какъв брой заболявания се дава карантина. Но аз смятам,че това би била добра мярка, докато заболяването се преустанови. Защото тези хора са на абсолютно свободен режим и те ходят сред нас. В разговорите ми с тях, те бяха отчаяни, буквално бяха отчаяни и молеха за помощ. Бях свидетел на ужасяващи кървави рани по краката, които снимки съм публикувала. Само простете, вторият въпрос какъв беше?

Репортер: Вторият въпрос ми беше точно за снимките. Диагноза, поставена по снимки е съмнително.

Светлана Николова: Да, това е диагноза, поставена по снимки. Нека някой дойде и каже на живо какво е това. Нямам нищо против.

Репортер: От Агенцията за бежанците съобщиха за Дарик, че на пресконференция в 13 часа днес ще потвърдят, че в бежанския лагер в Харманли няма епидемия.




Zdrave.net

София, бул. Др. Цанков” 31 Б, офис 10; Тел.: 0893 33 53 07
1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница