Интервю на мартин петров с тодор мухтаров, кърджали, 06. 2012 Г
Изтегляне 377.52 Kb.
|
Викам:
Кърджали, който е тютюнопроизводителен център, имаше и зеленчукопроизводство. Фабрика имаше със стотина души работници, на три смени работеха! Виж кво стана с ОЦЗ! Оловно-цинковия завод, който, колко, хиляда и колко работника имаше. Пари да им плаща, не само да им плаща – когато се проведе някакво градско мероприятие, да кажем фестивал някакъв тука, национален, спортно състезание, аз съм ходил, редакцията прявеше състезания по лека атлетика между Хасково, Кърджали и нашите лекоатлети, от ОЦЗ ходех: „Колко пари ви трябват?” За награди, така, да наградим. Не само това – ОЦЗ хранеше града, бе! Колко много печелеше ОЦЗ, сега да нямат пари! Освен това пет почивни станции имаше завода. Едната беше в Златните пясъци, аз съм ходил там, не на почивка просто да ги видим. То не е почивна станция – дворец. За кого е построен? За партийния секретар ли? Работниците ходеха безплатно да почиват. Освен там на Белите брези, има една местност тука, не знам дали си ходил, но много малки предприятия там си направиха и Оловно-цинковия също направи почивна станция. Райкови, тези, Райкови ливади край Смолян, Хайдушки поляни, край язовир Кърджали, аз съм си турист, мисля, че те похвалих, и сега си пътешествам, почивната им станция тука, край Кърджали – с изпочупени прозорци. А там ходехме дори туристите, може да влезем вътре, да си поръчаме кафенце, има хубав изглед към Кърджали, да се порадваме на Кърджали. Това стана с Кърджали! Ето, аз ти давам пример само с най-малкото, което е консервената фабрика и най-големия завод. Да. Нямаше село да няма някакъв цех. Да оползотворяват и свободно, щото тютюна не ти заема целогодишно времето. Сумати цехчета, дали ще е шивашки, дали, най-много цехчета имаше Арсенал. Казанлъшкия, военнопромишлената, разни детайли се про, примерно цехче за болтчета за нещо, но цехче но, да се създаде работа на хората, поминъка, да има. Изгърмя военната ни промишленост. Случайно ли? Първо дойдоха американските специалисти да ни прпоръчват трактори да правим там. И когато в Народното събрание се обсъждаше тоя въпрос, ако си слушал, от ляво, социалистите се опитаха да защитят военната ни промишленост, която е носела най-много печалби на България, станаха от дясно: „На вас, комунистите, само патрони ви дай и пушки! Няма да произвеждаме оръжие!” Не произвеждаме, но произвежда Америка, проивеждат другите. Увеличиха си тяхното ппоизводство. За тях не важи ли туй, бе? „Стига с това оръжие!” Но жалко, че, както казва, дано да си чел Атанас Буров? И: Не съм, не. Р: Атанас Буров, един... голям мъдрец. Бил е в царското правителство, и министър-председател е бил, министър на външните работи. След 9-ти септември го вкараха в затвора. Един мъдрец! И той щеше да бъде очистен както и другите, без съд и присъда да му видят сметката. Както много министри. Но той голям русофил. И това го спаси. И въпреки туй изгни в затвора. И там Михаил Топалов, един наш колега от „Вечерни новини”, го набара и направи информация, интервю, цяла книга. Та, в тази книга какво казва Буров: „Всичко е дал Господ на България, най-хубавата природа, няма по света такава хубава природа, държава с такава китна природа. Няма друга държава с такава благо, плодородна почва, благоприятен климат. Бог е дал на България трудолюбиви хора, умни хора! Едно не е дал Господ на България – политици и държавници.” Мартине, затова сме на това дередже! Как и преди, и сега. Аз го бях писал в моите гайди, рубриката ми „Шарена гайда, писана”, и фейлетони имам, и анекдоти имам, и епиграми имам. Та, там бях писал в едно фейлетонче - абе, шофьор да стане човек, една кола да управлява, трябва да минеш някакъв курс, на изпити, за да ти дадат книжка, че можеш да управляваш кола. Някой проверил ли е моженето на тия хора, да управляват държава? Имах такъв анекдот, публикувал съм го: „Дойде ли случаен човек на власт, оттам нататък нищо случайно не става.” Казвай сега, аз, нещо друго така, което... И: А, много хора тези, тея години, 90-те, ги наричат „преход.” Р: Как? И: Говорят за „преход.” Р: Така. И: Тия, 90-те години. Вие съгласен ли сте, че имаше преход? Р: Имаше. Много лош, много лош преход към по-лошо! Да си кажем, така, откровено – аз бях антикомунист. И не мога да бъда и друг след като са ме изселвали, дори не ми дадоха да завърша и висше образование! В мойта характеристика пише „Произхожда от богато търговско семейство, реакциооно настроен.” Да. Така че нямах добро отношение към комунизма. Като дойде 10-ти ноември, жената е свидетел – плаках от радост и скачах, че няма да ги има комунистите. Сега знаеш какво викам? „Да живее социализма!” Значи и от комунистите по-лоши хора има. Но, друго да знаеш, а, това го има в разговора с бай Момчил:
Да. След 10-ти ноември в „Работническо дело” беше публикувано писмо на активните борци на фашиз, против фашизма от Варна до Тодор Живков. Предупреждават Живков: „Другарю Живков...” Дай да заплим още! Да запалим ли? И: Да, разбира се. Р: Да не те? И: Не, ни най-малко! Р: Да, жената ме предупреди: „Недей се вълнува – вика – много! - щото тя ме разбира как разговарям – Ще вдигнеш – вика – кръвното.” И за друго ме предупреди. Аз и тебе предупредих вчера, викам: „Бе, моя стил на общуване е малко, така, несериозен.” Обичам да се шегувам и жената все ми вика: „Стига си се правил на палячо!” И по тоя повод, за забележката на жената си написах автоепиграма: „Зная как да се оправя в този свят освирепял – на палячо ще се правя и на старец оглупял. Ако кажат, че съм старче, дето, види се, изкука, мене, кажа си, Мухтарче, хич да не ти пука!” Да. Та, къде прекъснах, за какво говорих аз? И: За изопачаването на социализма според този Момчил. Р: Да, да, а да, това, което активните борци против фашизма бяха предупредили бай Тодор: „Изопачават се нашите идеи. В партията влизат хора, които нямат нищо общо с нашата идея – кариеристи!” Това е единия пример, публикуван в Дума. Друг, мой личен контакт, сестра ми жени момчето си за дъщеря на активен борец. От Локорско. Бай Иван. На Бай Иван единия му брат е изгорен жив в пещите на полицията преди 9-ти септември. Другия му – партизанин в Чавдар, а той е бил ятак. И той, и той е активен борец против фашизма. Беше ми дошъл на гости веднъж на сестра ми, поканиха ни и си говорим с Бай Иван. Знайш кво ми каза Бай Иван?
Щото имаше и такива истински, честни комунисти, които, да, виждаха провала на партията, виждаха, че се изопачава идеята, виждат, че... кариеристи влизат преди всичко. Защо й трябваше на тая партия един милион, милионна партия да правят? Абе, останете си там сто хиляди, ама, когато мине човек пред комунист, шапка да му свали! Та, както каза и Момчил, Бай Момчил – „Ний сме си виновни!” И той каза, че „В нашата партия влезнаха много, много – вика – псевдокомунисти и моето мнение е, че точно тези псевдокомунисти провалиха един по-човечен строй!” Което аз сега го признавам. Казах че съм плакал и скачал от радост. Викам: „Бе, не беше лош строя, лоши бяха хората! Които, дааа, се заеха да го строят.” Но защо не успяхме да го построим? Защо не вървяхме по правия път? Една година дойде Жириновски в България. Познато ли ти е това име? И: Да, да. Р: Да. Жириновски е едно златно колело в руския парламент. Напочивка беше в Сандански и колеги бяха го хванали в басейна, къпеше се и му правеха интервю. Бай Тодор беше в затвора. И какво каза за Бай Тодор: „Защо сте го затворили тоя човек, бе? Какво е виновен човечеца, бе? Всичко се диктуваше от голямата червена звезда – Кремъл. Ако той не слушкаше, друг щеше да бъде.” От там идва, ние се учехме от богатия съветски опит. Те имаха богат опит, но не за подражание. Затова и рухна социализма. И там беше пълно (не се разбира). Та, Съветския съюз не можа да попадне и той на (не се разбира). Това е моето мнение за провала на строя. Но, една моя епиграма, която съм я публикувал: „То добре се отървахме от активните борци, но пък налетяхме на активни хитреци!” Не са по-малко опасни. И: А Вие споменахте, че сте имал много приятели турци. Р: Много? И: Приятели турци. Казахте, че имате много приятели турци? Р: Много! И сега. И: А покрай, покрай Възродителния процес, покрай тези протести, покрай изселването обтегнаха ли се, промениха ли се отношенията ви тогава? Р: Не, не. Абе, нали ти казах... И: Не е имало напрежение между вас? Р: Ако някой ме срещне, вика: „Ей, да знаеш, аз се казвам така! - На шега го казва, де. – не съм – вика – Хасан, а съм Иван. – примерно. На шега го казва, не го казва с яд. Но имаше... хора, които се противиха. Имаха, да. Но те пострадаха, тях ги изселиха, насилствено ги изселиха. Имах един приятел Мурхарадин Фаитов – художник, карикатурист, използвах го за моята страница, веселата, правеше ми карикатури, той се опъна много и го изселиха. Не само той, тези, които бяха... се съпротивляваха, тях ги изселиха наистина насилствено. А другото беше подлъгано. Нямаше да се изселят другите. Да. Най-много 10 процента доброволно да са се изселили. Мхм. Имахме една... И: Повечето се върнаха след това? Р: А? И: Повечето севърнаха след това, голяма част се върнаха. Р: Ами, тези, които се върнаха знайш кво казват: „Не ни приемат за турци: „Вие сте гяури!” Какво да правиме? „Гяури” ни наричат.”, българи. Да. Те също имат, някои от тях сведения. И защо ги наричат „гяури?” Защо не гледат с добро око на тях? И друго, което споделяха: „Сто години са след нас.” И наистина бяха. Но Турция икономически се възмогна и сега са много, много по-добре от нас икономически. Затова държат сега и се гордеят, че са турци, защото слабия винаги търси гръб. Кой гръб е добрия гръб? Да. Буров, пак да се върнем на него, в тия препоръки, които даваше: „България е малка държава. Към нея винаги се проявява интерес, защото е на много важно геополитическо разположение. Трябва да имаме все пак някой гръб. Няма по-удобен гръб от руския. Дръжте се за Русия!” Човек, който комунистите го осъдиха да изгние в затвора, каза: „Дръжте се за Русия, няма по-голяма!” (не се разбира) Най-голямата беля, която направиха, това е... Не ни трябваше друг пазар, бе! Само руския пазар ни стигаше, за да работят предприятията. Да. Закрихме предприятия, открихме път за произведено в чужбина. Това стана. За съжаление. От малоумни ръководители. Другата голяма беля, пак в Буров. Ще цитирам. Ако не си я чел, непременно я прочети, на Михаил Топалов е тая книжка, интервюто му с... „Дръжте се за земята! Няма по-плодородна земя от българската. Населението на земята се увеличава и ще огладнява. Това, което е нефта в арабските страни, нашата почва, която може да ражда по две реколти на година. Но няма – вика – да изнасяте домати, а всичко, което може да се произведе от домата. У нас да се произвежда. Да се създава лека хранително-вкусова промишленост. Това е бъдещето на България.” Знайш ко каза в книгата: Защо ги разправям тия хора? Комунистите, които дойдоха на власт са глупави хора, няма да ме послушат.” Туй и стана. Да. И все пак ТКЗС-тата произвеждаха, изнасяха. Наскоро в „Трета възраст” четох един, който е бил председател на ТКЗС: „Не смогвахме – вика – да произвеждаме и да изнасяме камион след камион за всички страни.” Най-голямата беда, която направи Нардното събрание – когато се обсъждаше закона за земята, няколко, може би седмица се обсъждаше. Отляво социалистите казаха: „Абе, да си оставим кооперациите, в цял свят земята се комасира. В цял свят се обединяват селксите стопани. Ще разпарчосаме тая земя, ще се върнем към ралото, ще направим голяма беля.” Георги Марков, върлия СДС-ар: „Ние от комунисти акъл не искаме, два пръста ви е акъла, бе!” Приеха го закона за разтуряне на ТКЗС. Александър Йорданов, който беше председател на Народното събрание каза, стана прав: „Отворете шампанското, падна и последната крепост на комунизма!” Стана един отляво: „господа, пийте си шампанското, много скоро ще разберете каква голяма беля направихте.” Нито Полша, нито Чехия, имам приятел от Чехия, не приятел, а син на мой братовчед в Чехия живее, сега е тука, не си разтуриха кооперациите. Е, не са старите ТКЗС-та с партийния му секретар, с (не се разбира) председателя, но е кооперирана земята. Един мой съученик от гимназията Симчо, Насим Алберт Коен, кат завършихме гимназия, той завърши медицина в Париж, сега е най-големия хирург в Тел Авив. Преди 10-ина години беше дошъл, събрахме се съученици и с него имахме и извънреден, така, разговор, вика:
Там се наричат камацута. Но те си определят и цената каква ще бъде, те си произвеждат, определят какво да произвеждат, на каква цена да го продават. Няма камацу без цехове – да се консервира произведеното, дето е. Да. И той каза:
Виж какво го вълнува един лекар! И то от (не се разбира). „Абе, голяма беля – вика – направихте, бе!” Да. Аз също смятам, че това е една от големите, големите грешки. Да си останат кооперациите, тези, които имат земя, да си получават тяхното, но, ей сега виж в нашия окръг с орало орат. Да не говориме за големите кравеферми, овцеферми, птицеферми. Една наша диетоложка, лекарка, веднъж говори по телевизията, призова българите: „Не купувайте американски птици - пилешко – това са помпени, изкуствено.” Да. Аз взех отношение във вестника, пак в моя си стил, хумористичен: „Абе, какво стана, бе? България, която хранеше с нейните птицеферми цяла Европа да внася сега отрови, да натрови България!” Но това е борбата след, бъдещето, това е новия свят – борба за пазар. Да. И то много, много непочтена борба. Хитреци, и не, то не само хитри, но и подмолни! И подмолни! Много хора от нашите политици го направиха от глупост – разпродадоха печеливши предприятия. Други им беше платено, за да продадат заводи - печеливши! - за по долар – два. Но трябва много да се чете. И то от различни източници. За да се знае какво? Друго, отношение, което съм взимал във вестника, когато се появи тоя, синът, с Пимен, когато Петър Стоянов стана президент, около мецес след това във вестник „24 часа”, можеш да го намериш, около месец, след като министър, президент стана Петър Стоянов цяла страница, мисля, че беше десета, със заглавие: „Господин Стоянов, Вие не сте българския президент.” Автор на писмото е български емигрант в Америка и то политически емигрант. „Защо – каза – се заклехте пред Пимен? Защо целунахте кръста и евангелието, което той ви поднесе? Трябваше да положите клетва пред Максим! Легитимния патриарх на България пред света е Максим!” За да разберете откъде се появи Пимен, Фори Светулката, ще ви цитирам какво каза Збигнев Бжежински. Трябва да познаваш това име? И: Да.
Р: Да, Збигнев Бжежински е, умствения тръст, поляк, американски, който пише, това го цитира емигранта: „С комунизма е свършено, следващата наша цел – църквата.” „Разбрахте ли, господин Стоянов откъде се появи синода? Очаквайте сектите! Очаквайте клевети към православната църква!” Нещо, което наистина се случи. Да. И ченгета ги изкарахме, и мръсници ги изкарахме, какво ли не само и само, да, държава, където бият две камбани, не става държава. Да. И това е планирано! И другото планирано също съм взел отношение. (размяна на реплики със сервитьора) И, понеже знаех, че може и да стане, нося го нарочно, щото е много показателно, много показателно – „Трета възраст”, 25-ти брой от 2007-ма година: (чете) „Реализира се мечтата на Дълес. Преди години американският сенатор Ален Фостър Дълес каза: „Ще хвърлим всичкото злато и цялата сила на САЩ за промяна на ценностите на хората – в бившите социалистически страни – ще поощряваме автори, които втълпяват култ към секса, насилието, садизма. Нужни са писания, осмиващи честността и почтеността като ненужни отживелици. Простащината, наглостта, лъжата, измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх – да, което сега изпитваме – между хората и още много други пороци трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, че... ще предизвикаме ерозия и развращение на младежта, ще създаваме човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще създадем под девиза „Защита правата на човека и на гражданските му свободи!” Видя ли откъде идва всичко? Но жалко, че такива документи, публикувано в „Трета възраст”, другото, което беше публикувано в „24 часа”, никой не се разтревожи, да се притесни, да реагира, да. (събеседниците обсъждат плащането на сметката) Разбра, че кара 84, нямам още 84, чак октомври месец. Когато станеш на моите години, да ме викнеш на рождения ден, да ти изпея една родопска песен. И: Добре! Р: Да, желая ти здраве, разум, не се увличай по партии – това е отрова, това е отрова! Да. То и няма партия, по която да те. Аз не крия, че вече сърцето ми е ляво, но, жалко, няма кой да осъществи тая идея. Едно време Съюза на българските журналисти организираше курсове 6-месечни в Банкя, имаше програма всички журналисти да научат по един западен език, чужд език. Първи отиде главния редактор, 6 месеца учеше руски, след мене отиде Михаил Иванов – английски, аз бях третия – френски. Но трябва да имаш и някаква основа. Аз в гимназията съм имал две отлични бележки, никога не съм имал петици – френси и математика, много ми вървяха. Та, имаше предварителна проверка доколко имаме основа, не започваме от АБ. Шест месеца учих френски. Курса беше 7 месеца, единия месец беше във Франция. Бяхме в Париж една седмица, да го разгледаме, след това в град По, той е в подножието на Пиринеите, едно 100-хилядно градче, но имаше международна школа за чужденци, които изучават френски език. Но преди да отидем бяхме си обещали – никакво общуване помежду ни, общуваме с другите, за да можем да си усъвършенстваме езика. Моя събеседник стана една баба Роза от Америка, детска учителка, учителка, но решила на собствени начала, на собствени разноски да дойде, да усъвършенства и тя френския си. Та баба Роза се оказа жена, надъхана със социалистическите идеи. Чела е Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Капитала. Вика: „Тошко – тя ме пита, аз не казах, че съм Тодор, Тошко – аз съм за социализъм. Ама как – вика – на практика ще стане, бе? На практика - вика – може ли да стане?” И ми даде следния пример: да сложим две дечица, които още не са проходили на едн легло, да им пуснем една играчка. Ами, те ще си издерат очите кой да вземе играчката! Това е вроден човешки егоизъм. Как ще се изкорени? Социалиста, комуниста трябва да мисли преди всичко за другия, другия да бъде добре. Да. Затуй тя каза, че „С двете ръце бих гласувала за социализма, ако се намерят хора, които могат на практика да осъществят тази хуманна, човешка идея.” Та и тези, които станаха партизани, които се подлъгаха, подлъга ги, подлъга ги идеята – братство и равенство, но какво стана? Беше забравен тоя девиз. „Свобода, братство, равенство” – това беше девиза. Така, може да ти дотегнах, но дано да съм ти бъдел... И: Не, не, не. Р: ...да съм ти полезен. Не случайно ти казах... И: Бяхте много полезен. Р: ...част от биографията си, че съм от репресираните, не съм бил никога член на ком, да не ме изкараш червена бабичка за това, че защитавам ком... И: Не, не, в никакъв случай. Р: Не ги защитавам. Напротив – колкото съм ги мразил сега повече ги мразя, защото мръсници, кариеристи. А и тази епиграма, която ти цитирах ми е достатъчно показателна. И: Да.
Р: „То добре се отървахме от активните борци, но пък налетяхме на активни хитреци!” Още една епиграма да ти кажа ли? И: Кажете! Р: За „Епопея на самозабравилите се” – нашите депутати, на нашите депутати съм: „Българио, за тебе те споряха! При всеки публичен дебат, те твойто име сал мълвяха, а ний умирахме от глад!” Това са нашите самозабравили се. Още една, Въздишка: „Въздишам безполезно, душа ми стих реди. Отечество любезно, как хубаво бе ти!” Така. Ами, дано да съм ти бил полезен! И: Да, да, много полезен ми бяхте. Аз се надявам да не съм Ви изтормозил много. Р: Това е мое мнение. Добре е, разбира се, и повечко, да, истината е в събирането на повече мнения, защото оттам ще се нямери, ще намериш и противо, да, хора, които ще ми противоречат, които няма да са съгласни. Аз ти казах – мои най-добри приятели, които, наистина и те бяха репресирани, не искаха да ме видят затова, че не исках, дори не бях член на... И: Съюза на репресираните. Р: ...на СДС. И: А, на СДС! Р: Това е моя позиция. Не членувам в никоя партия. И: А защо, защо не членувахте в СДС? Вие казахте, че... Р: Ей това ще го занеса на жената. И: Разбира се! Казахте, че сте се радвал, когато... Р: А? И: Казахте, че сте се радвал, когато е паднал Бай Тошо? Р: Да, защото се надявах, че ще дойде по-добро. И: Защо не членувахте в СДС тогава? Защо не влязохте в СДС? Р: В университета ли? И: В СДС. Р: А, в СДС. Ходих няколко пъти на заседания на клуба на дейците на културата. Леле! Като взеха да идват едни СДС-ари! Какви СДС-ари! Това е боклука на града! Отчая ме, отчаяха ме нашите местни СДС-ари. Отрепки! И кариеристи. Това ме отчая. А имаше и друга позиция, нали, да, все пак аз си имах намерение да продължа да пиша. Аз имам издигнат девиз пред мене си – „дядо Тодоре, вместо да мислиш за глупости, пиши глупости!” Докато ги отсея тия глупости има, да. Та моето отчаяние дойде от тези, пак имаше псевдо, комунистите бяха псевдо, демократи. Какви демократи, бе! Кви демократи! Да. Много, много, напираха хора, които търсеха някаква стълбичка да се изкачат нагоре. Нямаше, такива бяха и хората, да ти кажа, в голямото СДС горе. Не знам СДС-ар ли си, какъв си? И: Ми, не, сега никакъв не съм. Никакъв не съм Р: По-добре, по-добре, за да имен, да. Бях в Петково. Всяко лято съм там. Сега юли, август съм горе. Мой съученик и първи комшия беше, той почина, лека му пръст, Кирил, професор Кирил Киряков. Професор Кирил Киряков беше 14 години шеф на икономическия отдел към Българска акдемия на науките. Разбира се – номенклатурчик и той. Прочетох в, когато беше тук Ан Макгърк, тя беше представителка на Световната банка, в Труд. Имаше представление в София. От София ли си ти, откъде си? И: Да, да. Р: А? И: Да, да, от София съм. Р: Е, ти го помниш това представление. Дадоха Аида, операта Аида... И: На открито. Р: Пред мавзолея. Приспособиха мавзолея. Ние сме имали оперни певци и опера на световно ниво. На другия ден излиза във вестник Труд една малка информацийка, мнение на Ан Макгърк. Възхитена от това, което е видяла: „Абе, как може да правите такива чудеса, а да не може да намерите 5-6 души да ви оправят икономиката, бе?” Виканах аз Кирчо, моя приятел, викам: „Наборе, ела да пиеш една раки, една, едно кафенце.” На нашия двор. Ние всеки ден пиехме - ту на техния двор, ту на нашия двор. Викам:
Викам:
|