Интервю на мартин петров с тодор мухтаров, кърджали, 06. 2012 Г
Изтегляне 377.52 Kb.
|
| Ние имама – каза – икономисти, които не само нашата икономика - и външана икономика мож да оправят, но не ги познавате. Изолираха ги.
Добре – викам – познаваме тези, които излезнаха на сцената. Между тях няма ли някой, бе? – Вика: Най-добрия икономист е Иван Костов, много умен! Но да не дава господ Иван Костов да оправи икономиката! Щото той ще си оправи най-напред личната икономика, родата, личния интерес, нищо за страната няма да допринесе. Кариерист! И даде следния пример. Имали са едно вакантно место, в неговия там. Венци Димитров, той – също СДС-ар, помниш ли го Венци Димитров? И: Да, да. Р: Той се изтегли малко, не е на аван-сцената - ми препоръча Иван Костов:
Дойде – вика – Иван Костов и ми поставя условия: „Ще дойда, ако ме направите член на Партията.” Изгоних го. Изгоних го. „Ако ми постави, ако ме направите член на Партията.” Изгоних го. Още един пример с Иван Костов. На брат ми дъщерята завърши икономика. Иван Костов е предавал там икономика. Събрали се, тя вече била абитур, абсолвентка, събрали се икономисти да чертаят следваща 5-годишна програма на Партията, за икономическото развитие на страната. Най-активен беше Иван Костов: „Това трябва да направим, това трябва да направим!” И чука – вика – по масата. Да. Някои по, така, сдържани хора казва:
Нито е член на партията, нито, виж как: „Щом нашта партия каже!” Кариерист! Така че грешиш. Не че го познавам, не го познавам, но е един от хората, които нанесоха много, много големи щети на България. Той е и главния виновник да се прекъснат тези икономически връзки с Русия. Той не до, той беше русофоб. Абе, бъди русофоб, но преди всичко трябва да те интересуват икономическите интереси на България, бе! Ти пак не си обичай Русия, ама гледай къде има пазари, да изнесеш стоката! Той е виновен за продажбата на Балкан за един долар и за Кремиковци, и за какво ли не. По негово време станаха най-големите золумлуци, най-големите продажби и... да. Ще излезе наяве и таз, да, и тази истина ще излезе наяве. Няма скрита истина. Години минават, но има, има документи, които доказват какви, кой е управлявал България. Но жалко, че за тези 23 години, да, не можа да попадне България на добро, нито едно, всяко правителство беше по-лошо от предишното. (респондентът коментира настоящата политическа ситуация, чете и рецитира свои епиграми) Хубаво е да се правят такива проучвания. Не само в окръга, нашия е по-специфичен окръг е тука, тябва наистина по, по, по-широки обсъждания да се правят, но трудно ще намерите турчин, който ве, турчин, който вече, след Възродителния процес имаше още хора, които откровено говореха. Сега, първо от страх, от страх не смеят да кажат нищо против ДПС, нищо против Доган. Макар че не го обичат, не го обичат, те много добре разбират, че той е мошеник, който, да, трупа лини богатства, но тея богатства не са негови. Отдолу идват парите. Да. Трудно ще намериш. Това е хубаво и с турчин да се срещнеш. И: Срещаме се, срещаме се с доста турци. Р: Хубаво е и с турчин някой, ама просто не мога да ти посоча. Има, имах един приятел, кореспондент беше на вестник Енишик, турския, Сеид Каримов и като приятели колеги, и колеги по планина, той беше също много добър турист. Винаги с него сме излизали в командировка и винаги сме ходили в комадировка, където кола не ходи. Обиколили сме целия окръг. Той, докато почина не знам, ама той почина преди 10-ина години, дали тези следващите години щяха да го променят, но казваше, Сеид казваше: „Абе, не беше лоша идеята. Хубаво беше да бъдем една нация.” И той е чел много, и той вярваше в тия български корени. Да. Мхм. Така. И на тебе я препоръчвам, ще намериш в библиотеката, айде, не ги чети всичките – Стефан Герлах, запоши го, бе! Немски пътешественик, Стефан Герлах. И: Имам го записано. Р: А тука го записа, да. Само, не, да видиш какво е правил. Защо сега в Турция толкова много, не само Турция и ДПС не прека: „Аман, бе, аман от тоя възродителен процес, бе!” За да забравим другия процес - асимилационен, който се е вършил 50 години. Виж как ни отклоняват вниманието. Кърджали и България едва ли не – столица на етническия мир. По тоя повод ще цитирам пак моя епиграма: С анадолски мурафети етнолюлка ни дондурка и превръща народ клети в послушна мижитурка. На мижитурки ни направиха! Виж как се разбора етническия мир у нас – каквото щат да правят, ние да мълчим! Мир да има! Да, но тоя мир става за сметка на нашите национални интереси. Евала на Турция! И държавници има, и политици има, национална политика има. Имахме една колежка – Зайнеб Арифова. Работеше, Нов Живот имаше и турска страница. Изсели се, в Истанбул е. След една година дойде. Дойде ли, най-напред ще ме викне, така да се, на кафе. И разказва спомени. Вика: „Тошо, леле да видиш каква национална, националистическа политика се води в Турция.” Това, което и Дога н го правеше: „Турците са най-умните, най-силните, най-уважаваните хора!” Най, най, най, най! „И идват и” вика, тя е учителка по руски в някаква гимназия там. И каза, че руския език е сега най-популярен, по-популярен от английския. Не заради друго, а заради алъж-верижа. Тя ми каза, че десет пъти Турция е увеличила стокообмена, да, с Русия и бившите съветски. Та, вика: „Бе, като ги слушам – вика – хванах се за главата, бе. Срам ме хваща, навеждам главата. Бе, тия хора за война ли се готвят? Какво е това? Турция най, най, най, най!” И друго: идват предварително в гимназиите и проучват – най-добрите ученици. До един от пълните отличници ги приемат във войската и да обучават военни. Пращат ги в Америка. Виж каква политика имат! Имахме среща с журналисти от Одрин. Още бях в редакцията. Или бях пенсинер? Пенсионер бях. Да. Но си ме коткат от редакцията, когато. Имахме среша с журналистите от Одрин. В един хотел бяхме. Зад хотела – едно игрище. Мач ще има. Аз, нали, като запалянко, спортен редактор гледам. Публика наоколо, издига се турското знаме, турския химн се пее. Ми, чакай, викам, да не е някое международно състезание? Отидох, разпитах какво има – градско първенство. На най-обикновено градско първенство химна се пее и от футболисти, и от зрители. Няма канцелария в Турция да няма турското знаме. На всяка кола – турското знаме. Така се насажда любов към родината. Зейнеб Арифова, която беше възмутена от тая политика и не може да си обясни защо се води, дойде след 2-3 години пак и я запитах: „Още ли те дразни това?” „Не, вика, бе, Тошо, взех да се гордея и да се тупам по гърдите, че и аз съм туркиня.” Това е целта. В гръцката конституция е записано: „От главните задачи на гръцкото образование е да насажда нацио, да учи децата на патриотизъм, на родолюбие, национализъм.” В конституцията го има! А при нас думата „национализъм” стана мръсна. Три неща трябваше да станат мръсни у нас: Държавна сигурност трябваше да стане мръсна, за да могат сега свободно да се развяват и мафиоти, и чуждестранни сили и тая епиграма, не, то не беше епиграма: „Чужди сили напипаха слабото ни място – слабите ни политици!” А държава без държавна сигурност е разграден двор. Има една книга на Димитър Пандов. Трийсе години Димитър Пандов е работил в Държавна сигурност, направление турци. И е следял турската държавна сигурност какви агенти е търсила, какви агенти е вербувала. „Над 50 души тяхни агенти хванахме и ги осъдихме. Над 50! За моето 30-годишно, 30-годишна работа.” От десети ноември досега агентите на турската МИТ, МИТ е тутрското държавна сигурност, се удвоиха, а няма нито един задържан, нито един осъден. Превърнаха България в разграден двор. Мафиоти и чужди интереси търсят държава с, без държавма сигурност. Другото, което ще, трябваше да стане мръсна дума – думата „националист.” Била отживяла времето си едва ли не. (разговорът продължава на конспиративна тематика) Разговарях откровено. Не крия нищо, не се и срамувам, защото имам право повече от всчки да говоря. Да. Това право ми го дава туй, че съм пострадал човек. И все пак и другото, което ме задължава да не плюя чак толкоз много – 34 години ме държаха в партиен орган, вестника беше орган на Окръжния комитет на Партията и Окръжния Народен съвет. Щом са ме търпяли, много ли сега да плюя? Не е честно. Да. Сигур са ме държали, щот съм им бил полезен. Мисля, че бях добър редактор и на рубриката „Хумор и сатира”, и на спортната рубрика. НАшият съюз на българските журналисти редовно правеше преглед, списание „Български журналист” имаше преглед на отделни рубрики. Винаги са ни хвалили и спортната рубрика, и веселата като добра. И на национални срещи сме се срещали, и така. Дано не звучи като самохвалство, но сигурно съм бил полезен. Но това не е достатъчно. Трябва и, и да бъдеш човек. Когато се пенсионирах, главния редактор ни беше Нешо Павлов, с него бяхме набори, не, той е една година по-голям, пиеме си една вечер ракийката в ресторант Русалка. Викам: „Нешо, да ти призная ли? Работил съм на пръсти, Изкарах на пръсти, викам, треперил съм кога ли ще ме уволните. Абе, аз от време на време си пущах и някои шегички, някое анекдотче. Абе, как ме търпяха, бе?” Знайш кво ми каза Нешо? Вика: „Ти имаш една, едно чувство за хумор, което ти служи като броненосна жилетка. Като видиш, че става напечено и го обръщаш на смях. И друго, което е по-важно – много те ценеше Георги Петров, първия секретар. Като човек и като перо. Най-големия твой защитник беше първия секретар на Окръжния комитет на Партията. Той знаеше, че си син на репресирани, но не даваше лоша дума да се продума срещу теб. А най-големия твой враг беше генерал Мирчев, шефа на МВР.” Кой го назначи тоя човек! Абе, вие знаете ли кого сте назначили. Да. Той е бил за моето уволнение, но не можал да надделее. Явно Георги петров беше по-голям авторитете. Така че съм имал и приятел, и врагове. Но Георги Петров гроба му е близо до мама. Когато ида да заплая свещ на мама, паля свещ и на Георги Петров. На Георги Петров паля свещ! „Много, вика, те ценеше. И като човек, и като перо.” А не знаех. Аз го научих това, Георги Петров вече го нямаше. Ако (не се разбира), щях да му стисна ръката и да го прегърна. Първи секретар на Окръжния комитет на партията! От тука къде те водят пътищата? И: Ами, ще се кача към стаята. Само един много кратък въпрос. Вие казахте, че Държавна сигурност е била много полезна. А Вие все пак сте пострадал много от Държавна сигурност. Все пак по какъв начин беше полезна тя? Р: Аз писах, писах, писал съм за отношението към Държавна сигурност – не бива да се слагат в един кюп доносници, които са клеветили, злепоставяли хора и на тая база да градят кариера. Има хора, които наистина, както Димитър Вандов. Той не се е занимавал с мене и с тоя, следял е непрекъснато какво, и друго, което каза той в книгата си, а и аз съм свидетел, тука в Кърджали, знайш колко пъти е осъмвал Кърджали с турско знаме? Благодарение на органите на Държавна сигурност се изнамираше човека, който е побил И ние сме го публикували и знамето във вестника. Публикували сме и на един чин ученически: „Кодили сме ви, пак ще ви колим!” И такива надписи. „Да живее Турция!” „Смърт на България!” И: а това по кое време? Р: Това е в тия, тоталитарните времена. Да. Ако не беше Държавна сигурност, щяха ли да ги открият тия хора? Да. Друго – наскоро стана въпрос, някой вестник пишеше - Държавна сигурност откри „История славянобългарская” в този, манастир, на Халкидики и донесе. Държавна сигурност донесе „История славянобългарска” в България. Кой я върна мислиш? Стефан... Петров, тоя, бе, президента, бе... И: Да, Петър Стоянов. Р: Петър Стоянов я върна. А Държавна сигурност години наред е работила. И тежко му пък, тежко на държава без държавна сигурност! Имаше един друг материла в 24 часа ли Труд, та това мнение е от там. Особено без икономическа сигурност. Венци Димитров, СДС-ара, бяха го окепазили и него. Призна си човека: „Да, донасях, вика, на Държавна сигурност, но какво донасях? Поставяха ми за задача като излезна в чужбина: „Виж, примерно, как върви месото! Виж коя стока е по-скъпа от нашите, виж къде има празни пазари.” Той Венци беше икономист. И много добър икономист. „И това съм, вика, донасял, не съм кепазил хора! Това беше, вика, моята задача.” И един, който го е вербувал каза, писа във вестника, да го защити: „Имахме намерение Венци да го направим щатен, но е, вика, плямпало, много плямпаше, нямаше задръжки, а човека от Държавна сигурност трябва да не го. Щяха да го усетят, че е наш човек.” Как да келпазим тия хора! От дете съм, окелпазиха баща ми го накараха, изкараха враг или, същата Държавна сигурност е имало и в Русия. Четох един материал. На руски го четох. Аз смятам, че се справям с руския, турски и френски. НА турски беше, на руски беше. За тяхната държавна сигурност. Един от Минск следовател. Каква мръсна държавна сигурност са имали, имали са и държавна сигурност и те, но какви клеветници са имали. Примерно не си ми добър колега, искам да ти заема местото – иде и го наклевети: „Тоя говори против Сталин! Тоя каза това и това против Ленин!” Без да проверят дори верно ли е, веднага го арестуват. Плащаха на такива доносници. Алкохолици, не им стигат парите, за да вземе някой лев, отиде и наклепе някой. Това е мръсната Държавна сигурност. Това са клеветниците, доносници. Тези хора, не само имената - и снимките им трябва да се публикуват във вестника. Но не бива да бъдат в един списък с хора, които наистина са работили за просперитета на държавата и държавните интереси, а не интересите на Тодор Живков или на Сталин. Аз писах и точно това съм казал: не бива да ги, хора има, на които шапка трябва да им свалим и да им благодарим, че са допринесли нещо за България! Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 377.52 Kb. Сподели с приятели:
|