Интервю на петя василева с максим клейтман
Изтегляне 484.36 Kb.
|
| Не бяха ли повечето такива...
Не, нямаше голям наплив на инвеститори, за колкото си мислим. Да кажем, че аз и вие се конкурираме и на някой го дава под масата. Грешни сделки от типа на „Балкан”, може да се сещаме още за много други. Кремиковци бил купен от Захариев за един долар, а го бил продал за над сто милиона. Да. Ама защо се стигна до това някой да плати един долар? Защо „Стомана” беше обявена в несъстоятелност, за да бъде продадена? Защо „Нефтохим” беше продаден за смешната цена от 100 млн. долара? Защо? Защото това беше естествено следствие от негативните икономически процеси в страната. България беше загубила икономическото пространство, в което функционираше, а не беше влязла в ново икономическо пространство. България не беше в Централна Европа, а беше в Югоизточна Европа. Хубаво е да инкасираме това си положение, но то си има и негативи... Да се върнем пак към „Струма”. „Струма” се развива достатъчно добре в момента. Обновява производствената си структура, създава нови продукти. Вие казахте, че сте го преместили в Радомир, а какво стана с парцела в гр. Перник? Ами, „Струма” имаше много земи в Перник. Тя имаше 56 декара земя в центъра на Перник. Част продадохме на „Кауфланд”, част се продаде на една друга фирма, която започна да прави МОЛ, но дойде кризата. Част още седи и в момента чака някой инвеститор. В крайна сметка присъствието на едно машиностроително предприятие в центъра на града не е най-голямата ценност. Тия имоти имат друга пазарна стойност, когато се развиват обекти, съответстващи на нормалното развитие на градската структура и среда. Защо решихте да преместите завода? Ами, имахме два мениджмънта, това са разходи. И сега имаме едно управление, практически и разходите са много по-малко. Те имат една корпоративна структура. Как дойде идеята да приватизирате „Струма”? Баща ви е бил жив тогава, той как прие идеята? Негова ли беше? По-скоро моя, той тогава имаше функция в тогавашното управление. По силата на това, че на старите кадри тогава им беше дадена възможност, макар и в напреднала възраст, да участват с опита и знанията си. Което е много ценно, разбира се. Така се случи приватизацията, че аз трябваше да заместя баща си в органите на управление, но това на нас ни се е случвало и в Радомир. Самият той е човекът, който е създал първите документи и е ръководител на дирекцията на изграждането на Радомир, а аз бях последният директор преди 10 ноември 1989 г. Това е нормално, дори е хубаво. Това е добре, че има приемственост... Това е приемственост, но понякога може да бъде и павликморозовщина. Вижте какво става с днешните дипломати и служби. След приватизацията трудно ли беше да се наложите на пазара? Не е никак лесно да се наложим на пазара. Ние си носим позитивите и негативите от този икономически процес на спад. От 1989г., от 1990 г., което продължи някъде до 2002-3 година. След това започна реалният растеж в икономиката. Ние бяхме сами, а срещу нас стояха корпорации... и сега е същото. Глобално разположената корпорация е силна, тя обявява войни, сваля правителства, назначава правителства разрушава и създава и държави Трябва да се знае, че концентрацията не е по пътя на създаване, а по пътя на изкупуване на конкурентите. Това е сложен процес. А каква е ролята на държавата? Може би пикът на глобализацията се случи преди година две и сега в момента, заради това, че говорим за икономически процеси, които бяха основно в развития свят и в част от развиващите се страни. Сега акцента на икономическите и политически процеси ще се пренесе в намаляване на световните икономически и социални дисбаланси. Така че сигурно в тази работа по-голяма роля играят държавите. Ролята на държавите се засили и в резултат на световната икономическа криза. Ролята на държавата в България е да прави политика, развойна политика, развиване на инфраструктура, разбира се фискална политика да налага правов ред. България се лишава и продължава да се лишава от това да прави финансова монетарна а сега иска да се лиши и от фискална политика. Сега, ако не дай си боже се приемат тези промени в конституцията, с които ще се ограничи правото на всяко едно правителство да заема гъвкава финансова и икономическа политика, взависимост от икономическият етап на развитие. Ще се окаже след валутен борд България влиза в тези двата пакта – Евро плюс и пакта за европолитическа стабилност и ще се самоограничи с два процента бюджетният дефицит. Това означава, че България ще бъде много дълго време, не знам колко дълго време, защото икономическите процеси не допускат големи дисбаланси, те веднага се превръщат в социални и политически процеси, вижте какво става в Гърция. България ще бъде вечно бедна държава, защото не можеш когато има бумове в развитието ти да не яхнеш вълната. Вълната трябва да се яхва. Има моменти, когато трябва да спуснеш платната, но има и моменти, когато трябва да си на гребена на вълната. В този момент правителствата трябва да работят с по-големи дефицити, да се инвестира повече. Да се знае, че тези взети заеми утре ще се обезценят вследствие от нормалните естествени процеси на инфлацията. Това на теория е много добре, а на практика? На практика се прави от цял свят, а изключенията са две или три. А ние защо не можем да го направим? Ами не знам. Аз казвам, че съм противник на валутния борд от 1999 г. нататък. Бих казал, че съм вече против, той си изигра функцията и тя беше положителна. От тук нататък трябваше България да почне да се развива нормално. Финансова дисциплина – да, фискална дисциплина – да. Никой не е против, здрава данъчна администрация, нормални закони и задължителна жестоко борба със сивата икономика. Това е пътят и няма друг път. Пътят ще си сложим сами букаи и после ще тичаме, няма такъв дето може да тича с вързани крака. Да попитам възможно ли е икономиката да управлява една държава, а не политиката? Това са вече фундаментални въпроси... Говорим в частност за България. Ами вижте малките държави. Финландия е много добър пример... В България когато светът правеше глобализация, ние правихме демонополизация. Кой я правеше? Пак политиците ли? Да, ние ругаем Филип Димитров, защото разбил селското стопанство. Да, има за какво да го ругаем. Не можеш да разбиваш нещо без да знаеш какво ще правиш. В крайна сметка, сега в момента фермерството работи и ако не се разглезят с тези субсидии ще си върнем позициите на пазарите поне частично. Аз казвам, че е грешно това, което той направи, но ние не ругаем Филип Димитров, никой не е достатъчно зрял да го наругае, за това, че под лозунга за демонополизация разбиха икономическите структури и субекти, които подържаха пазарното ни присъствие навън. Раздробиха ги, отнеха им капиталите и ги сведоха до производствени звена без възможност да развиват собствен маркетинг, без възможности за изследване и развитие. В света по това време имаше масови процеси на концентрация на капитал, създаване на промишлени корпорации с глобално значение. 1 Инж. Максим Клейтман е председател на Надзорния съвет на „Бесттехника – ТМ Радомир”, част от бившия завод за тежко машиностроене „Червена могила” – гр. Радомир. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 484.36 Kb. Сподели с приятели:
|