Интервю на петя василева с максим клейтман
Изтегляне 484.36 Kb.
|
| Коментирали ли сте?
О, непрекъснато това сме си говорили. Какво смяташе той за прехода? Ами това, което аз Ви казвам. Че преходът несправедливо ощетяваше тези устои на всяка една държавност, както по отношение на държавното устройство, на разделението на властите, на баланса между тези разделени власти. На нихилизма, който беше в основата на развитието на т. нар. „десни” политически сили, които казваха: „Всичко е лошо, защото е било преди, всичко, което ни кажат отвънка е добро”. Казваха ни, сега се сещам, че съветската космическа програма на база на орбитални станции е глупаво нещо, а совалките са голяма работа. Да, ама сега се вижда, че излетя последната совалка за последен път, а има международни космически станции. През 1990 г. нас ни казваха, че образованието е било много лошо и за нищо не струвало, а сега образованието е десет пъти по-лошо. Аз все пак имам две дъщери. С какво се занимават? Едната е адвокат, завършила е право в Мюнхен и право в Софийския университет и може да сравнява две образователни системи. Втората е абитуриентка. Избра си да следва в университет в Холандия „бизнес мениджмънт”, приеха я. Подаде си сама документи, сама си откри всичко. Надявате ли се и смятате ли, че един ден Вашите деца ще поемат Вашия път? Надявам се, както винаги човек трябва да се надява. Всеки си има път, избираш си го сам. Ще Ви върна малко назад. След като придобихте дялове вече, казахте по пътя на масовата и на касовата приватизация, кога успяхте да се стабилизирате? То беше на приливи и отливи. Значи имаше един период на стабилизация, това е 1998 г. вървяхме нагоре, 1999 г. все още вървяхме нагоре, зимата започнаха приватизационните битки. До 2001 г. не бяхме добре, след това от 2001–2003 г. беше един процес по-равен. И след това от 2003 до 2009 г. се движихме нагоре по-бавно и по-бързо последните години. Докато сте били бизнесмен така да се каже, опитваха ли се различни партии да се свържат с Вас и да Ви предлагат политически пост? БСП например. Да, имаше, но такива разговори се водят по такъв начин, че не може да се официализират. Аз съм си показал технократичното отношение, аз никога не съм крил лявата си принадлежност. Бяхте ли член? Първите години да, аз съм бил делегат на 14-я конгрес на БКП, бях там, поддържах контакти, но аз поддържам контакти с всички. Принципът е, че когато идва някой при мен за работа и има конструктивни идеи, аз съм длъжен от името на позицията на бизнеса, да разговарям с тези, които в момента управляват. Защото не мога да си позволя политическите ми пристрастия да влияят на това. В интерес на истината, като изключа отделни такива ексцесии, всички политически сили се отнасяха с достатъчно уважение, респект и разбиране към проблематиката. Когато се намесеше икономически интерес или друг деформираше икономическия интерес...имаше модел за това той да се украси политически, но това го правиха всички, нито и леви и десни не бяха имунизирани от това, да се опитат да те въведат в някаква политическа рамка и в някакви икономически интереси с непазарен принцип, да ги наречем. Правеха го всички. А Вие като участник в масовата приватизация можете ли да ми кажете, защо тя също беше обявена за провал? То е лесно всичко да се обявява за провал. Задава се въпроса, откъде да се вземат пари за приватизация. Вие имате ли пари да си купите сега фабрика? Не. Кой е имал пари през 1989 г.? Никой! Митът за изнесените пари, които после са се върнали и са били изпрани или умножени. Илия Павлов или Валентин Моллов и Кр. Стойчев – може да има нещичко вярно, но е вярно, че и тези хора в момента ги няма на икономическата сцена, а някои не са и живи. Кюлев - един разумен човек, също. А къде са им парите? Не знам. Но сигурно не са били толкова много. Има един друг много оборотен мит за „червените куфарчета”... Е, хубаво има и... Какво смятате Вие? Смятам, че във всеки един мит има мъничко истина. Въпросът е, че тя може да се използва повече или по-малко за чисти или нечисти цели. Сега... хм, това не са фактори, които влияят. Това са фактори, които са съпътстващи. Всяка политическа партия има нужда от пари. Обама, които се счита за най-демократично избраният президент, има най-скъпата кампания в цялата американска история. И Вие ще кажете, че всичко това е с легални пари, аз ще кажа, че не е. Кой, както иска да ме убеждава. И че всичко това е безкористно и е събрано по долар от 850 мил. американци. И че няма арабски пари, и че няма такива или онакива. Никой не може да ме убеди в това нещо. Друг е въпроса, дали това влияе на избора, дали изборът на конкретния президент ще влияе до такава степен радикално на промяната на политиката. Добре, Вие смятате ли, че в България е имало „червени пари” и може ли да се говори за такива? Аз казвам, че не съм човек, който може да дава оценки за това. Казвам, че най-вероятно е имало някакви пари, които по някакъв начин са се движили. Аз казвам, че това не е решаващ, нито определящ, нито дори съществен фактор. А фактическата оценка е работа на други хора. Аз казвам, че ако е имало, то в никакъв случай не е решаващо. А нашата собствена политическа култура, зрялост на обществото, на държавата, съвпадението на исторически процеси. Аз ви казах, че България винаги ще граничи с Турция, Гърция, Македония, Сърбия и с Румъния и това е положението. Добре, ама Вие казахте, че през 1989 г. няма пари в хората да си купят фабрики, а изведнъж през 1992 г. ние имаме кръга Г-13? Добре и какво стана с тези хора? Айде да го изброим Г-13, аз познавам една немалка част от тях. Илия Павлов съм го виждал, не се познавам с него, но „добър ден” сме си казвали. По-млад от мене е, спортист, няма как да го познавам. Жив ли е? Не е жив. Къде са му парите? Не знам. Може да има някакви пари в Щатите и жена му да живее с тях, може да има някаква собственост тука – „Балкантурист” и не знам какво, което вече номинално не е собственост на Павлови. Моллов, сигурно има пари, но в никакъв случай не е това, което беше в началото на прехода. Аз не казвам, че не е имало пари, разберете ме правилно. Аз само казвам, че това не е било основното влияние. Задава се въпроса: „Как щеше да стане приватизация?” Отговорът е - не с български пари. А къде щеше да отиде собствеността? Не знам. Хайде да започнем от масовата приватизация - това е начин, някак си собствеността да започне да се променя и след това да се преразпределя. Има ли много излъгани от масовата приватизация? Ужасно много. Аз съм също по някакъв начин виновник в това. Участник и виновник. Виновен в какво? Ами, правил съм фонд, хората, които са участвали в този фонд, не са спечелили особено. Вярно и не са загубили. В исторически план са загубили, защото някога са били собственици на едно нещо, което е било част от идеалната държава, което е трябвало да се трансферира в дял от конкретно предприятие. Ние купихме акции от това конкретно предприятие, хората не получиха никакви пари срещу това, конкретното вложение беше някакви стотинки. Да, за много хора тези стотинки са важни, но... не, тя не изпълни модела си. Но тя трансформира много голяма част от собствеността. Кой щеше да я придобие? От 1990 до 1993 г. думата приватизация беше ерес. Луканов беше обявен за най-големия еретик. Кой го обвини? Най-вече неговите. Неговите от партията, защото вече те си бяха консервативни хора, а той беше човек с друго мислене. Сигурно си е представял, че трябва да сее „националноотговорен капитал”. Сигурно по пътя на подбора този националноотговорен капитал е трябвало да бъде създаден. Вие сте човек, на който може да имате доверие и можете да бъдете управляван. Само трябва да ми дадете пари, нали така? Не само пари, парите лесно изчезват. Трябва да ви се даде икономическо пространство, в което тези пари да създават принадена стойност...това не са куфари. Не става въпрос за куфари, това е една метафора... Не, аз не Ви говоря за куфари чисто материално, че Вие носите чанти през границата, сигурно и сега носят чанти през границата, общо взето дори повече от преди. Това е... задава се въпроса, как ще стане собственост, как ще правим капитализъм, кои са новите капиталисти? И всеки казва: „Трябва да са червени“, друг казва: „Трябва да са сини“, трети – „Трябва да са жълти.“ Сега ГЕРБ казва: „Трябва да са наши...“ А какви бяха новите капиталисти? Минаха през всичко, а някои се адаптират към всичко. Добре, Вие казахте, че Г-13 изчезнаха повечето от тях Аз само казах, че това са хора, които имаха някакви функции в някакъв исторически период. Част от тях въобще не можаха да ги изпълнят, част оцеляха, част загубиха парите, част спечелиха пари. Искате да кажете, че са били употребени? Не, те са си взели своето. Никой от тях не е живял икономически зле. Някои са живи, други не са живи. Това е животът, когато отиваш в гората, не трябва да се боиш от мечки, когато си сред вълци, виеш по вълчи. В съзнанието на хората преходът беше провал. Какво мислете Вие? Сигурно хората имат основание да мислят, че преходът е провал, аз казвам, че преходът е такъв, какъвто е. Хубаво е да го разберем и научим и да си извадим положителните и отрицателните изводи от това. Аз смятам, че България разруши и малкия потенциал, който имаше. Първо - кадрови потенциал. После - финансовата система с бързата обезценка на лева и декапитализацията на предприятията. След това - двукратното фалиране на банки, което мина през фалиране на спестяванията на населението. Под името „демонополизация“ беше направено едно от най-големите престъпления. Икономическите субекти, които имаха пазарен и експортен потенциал и присъствие, бяха ликвидирани, разцепени, приватизирани на дребно. И при това положение, при което България беше лишена по политически причини от пазари, а в Европа все още ги нямаше, имаше война в Югославия. СИВ-овската икономическа система се разпадна и България остана без икономически субекти, с които да реализират експорта. Ние сме се хранили до 90% от експорт. Ето това е голямото престъпление на прехода. А кой е носил куфари? Куфари носят всеки ден и сега. Сега богатите са много пъти по-богати от бедните, които са много пъти по-бедни от преди и ножицата в обществото сега е огромна. Защо не можахме да се реформираме? Ами, това казах, ние сме тука. Граничим с Турция, Гърция, Румъния, Македония и Сърбия. А някъде другаде живеят с други исторически традиции, като част от нещо друго. Ние сме били част от Турската империя, а през това време Австрия и Чехия са били част от Австро-унгарската империя. Трябва да правим разлика. Искам да Ви попитам за нормативната уредба, която беше изработена в годините на прехода, тя помогна или попречи на бизнеса? Говорете, моля, от Вашия личен опит. Сигурно и помогнала и сигурно е попречила. Писането на закони от позиция на конюнктурата винаги е лошо. Това, че историческите процеси водят до промяна на настройката, т.е. законодателството в положителен смисъл също е факт. Аз казвам, че и сега има дисбаланси и диспропорции в правната рамка. Има много хора в бизнеса, които смятат, че законодателството е това, което пречи, че законите са написани така, че да обслужват определен кръг от хора. Ама, то винаги човек може да си измисли пречки. На времето понеже не говорихме за законодателство, казвахме, че трябва да се смени системата, но какво означаваше това, никой нищо не знаеше. А какво е система? По това време имаше икономически механизми, особено от 70-те и 80 –те години. Има един човек, който мисля още е жив, Иван Илиев, много голям икономист от преди 10 ноември. Според мене все още е доайен между икономистите. Той може да говори за икономическите механизми на социализма. Най-вероятно може да напише история по въпроса. Той е бил упрекван като еретик, свалян, след това издиган заради начина си на мислене, заради идеите си.... Може да се оправдаваме с едно или с друго. Все пак ние живеем в един по- либерален модел, където личността трябва да има повече задачи, повече функции, повече отговорности и разбира се, права. Вижте, гражданското общество аз мислех, че е празна приказка, но всъщност, това е най-важното нещо, което трябва да имаме ние. И смятам, че степента на развитие и влияние на гражданското общество - това е критерият за зрялост. Икономическият преход в България беше сбъркан поради лошо съвпадение на исторически процеси плюс погрешна политика, а тези, които можеха да правят политика, бяха тези, които бяха длъжни да я направят правилно, а не я направиха. А защо не я направиха? Ами, защото...принципите на оцеляването. Принципите на оцеляването са най-верните исторически принципи, но когато трябва да отрежеш нещо от себе си, за да оцелееш, си задаваш въпроса дали това, което си отрязал, няма да ти промени жизнените функции. Отговорът е - категорично да. Аз се опитах исторически да Ви разкажа какво се случи. Първо се обяви стопанската номенклатура за погрешна. После разделиха икономическите проекти на лоши и добри. Обяви се, че държавата е била в огромна икономическа криза и катастрофа, нещо, което въобще не беше вярно. След което стана декапитализацията на промишлеността, фалит на банковата система, обезценката на лева, унищожаванията на спестяванията на хората два пъти подред. Добре, тези процеси, които изброихте сега... Можеха да бъдат по-добри, по-грамотно управлявани. С политически консенсус, но нямаше никаква политическа зрялост във водещата в историческо отношение политическа сила, сега БСП, преди..., а и другите, който са по някакъв начин школници, като г-н Костов, нямаше зрялост за подобни неща. Принципът беше: „Ние сме добри, защото комунистите са лоши”. Комунистите казваха: „Ама, ние знаем как стават нещата и ще ви покажем, тихо и спокойно.” Резултатът е такъв, какъвто го виждаме в момента. Аз съм част и продължавам по някакъв начин да чувствам принадлежност, но тази отговорност не искам да я споделям. Аз Ви казах, че съм бил член на БКП до един доста активен период, но някъде до 1991 година ми бяха последните официални... нали имах членска книжка и не знам какво, но винаги съм комуникирал. Винаги съм поддържал връзка и съм се виждал с всички, с които искам да се видя. Но аз съм се виждал с Йордан Соколов, Муравей Радев и Александър Божков. Когато поисках среща с Йордан Соколов ми беше дадена след 30 минути в бившия Партийния дом, където му беше кабинета. А той беше тогава председател на Народното събрание. Когато дойде БСП на власт можех да чакам и две години да получа среща, а с някои от министрите въобще нямаше да я получа. Но първият министър-председател, който дойде в Радомир след 10 ноември, беше Станишев. Това е безспорно. А защо дойде в Радомир ? Трябва да питате него. А за какво си говорихте? А, това е друг въпрос. Показахме му какво представляваме, че сме в момента в процес на подем, че това се отразява положително на държавата ни и взаимоотношенията ни с данъчните служби на заплатите на заетостта ... То беше Ден на машиностроителя и това беше конкретният повод. Вторият път беше, когато дойде в съседния завод и аз присъствах там. Тогава вече бяха общински избори. Ако трябва да характеризирате политическата култура на българина от началото на 90-те...? Ами все още е нисичка, но върви нагоре положително. Въпреки сериозното изтичане на интелектуален потенциал, върви положително. Все пак обществото си има зрялост и възстановителни механизми. Аз съм гласувал винаги. Гласувайте, защото ако не гласувате нямате право да се отвращавате и да се оплаквате. Тогава имате право само да се съгласявате. Защото вие сте се съгласили в единственият момент, в който са ви питали при изборите. През другото време няма да ви питат, защото това е устройството на държавата. Държавата ви пита веднъж на четири години или на две или на пет, в зависимост от цикъла – май достатъчно често. В този момент вие трябва да отговорите да си кажете мнението. Когато не ви питат, вие си казвате мнението чрез гражданското общество, но те не ви питат и институционално никой не е длъжен да се съобрази. А сега просто по механизма на аритметиката те трябва да се съобразяват с това, което вие им казвате. Гласувайте, колкото повече гласувате, толкова повече шансовете някой да каже: „купихме, продадохме” или „купиха, продадоха” намаляват. Това е статистика, проста математика. Ако тия, които продават, само те отиват да гласуват, те ще определят. Можем ли да кажем, че всички си продават гласовете? Отговорът е не. Ако гласуват 100% от избирателите, какъв ще е процента на продадени гласове? По-малко от една десета процент. Може ли това да повлияе на резултатите на избора? Отговорът е не. Вие сте приватизирали и бившият завод „Струма”. Разкажете ми как протече неговата приватизация? Завод „Струма” е много интересно предприятие, то е създадено с развитието на мините. Значи има създадени държавни мини – гр. Перник, това е предприятие, което е създадено, мисля че, от Фердинанд. Заедно със създаването на мините се създава и минна работилница, която представлява до периода след девети септември 1944 г., предприятие, което основно се занимава с ремонт, поддръжка и производство на оборудването на мините в Перник. Постепенно това предприятие се обособява като самостоятелна икономическа единица, излиза извън състава на мините в Перник, но продължава, разбира се, да работи за мините, но едновременно с това започва да разнообразява своята продукция. Обслужва създаващата се черна металургия в България – сегашната „Стомана”, бившият „Ленин” – Перник. Обслужва въобще създаващата се тежка индустрия в България и циментова промишленост, строително-пътна техника се създава в „Струма” и много други отрасли и минно-обогатително оборудване, кранове, които работят в Козлодуй, са също произвеждани в „Струма”. Оборудване във всички големи предприятия, „Кремиковци”, Трета металургична база и др. „Струма” е правила и първите водни турбини. Много заводи в България са били създадени с машини от програмата на Струма. През 1956 г. баща ми започва работа в завода като главен инженер, впоследствие директор на „Струма – Перник”. Там е до 1963 г. и после след няколко години работа в Държавна планова комисия е един от участниците и създателите на първите български корпорации, които са създавани изцяло по западен образец. Държавни стопански обединения с държавно собственост, но с модел на развитие и на възпроизводство, такива, каквито са западните структури. Т.е. по това време България е била доста конкурентно способна не само по отношение на производството, което е правила, по отношение на крайните продукти и пазарните обхвати, но и по отношение на структурата на своите икономически субекти. Това ще го подчертавам многократно, защото същественото е да се знае, че това, които се случи по време на прехода, защото България разрушавайки своите икономически субекти, лишавайки ги от икономически потенциал, от пазарен обхват, от кадрова база, декапитализирайки ги по пътя на много дълбоките инфлационни процеси и по пътя на многократните фалити в банковия сектор, практически отслаби възможностите за собствено икономическо развитие, затова България има най-лошият преход от страните в преход. Добре, а това съзнателно ли беше направено? Аз ви казах, че съм против теориите на конспирация и продължавам да съм против. Не става въпрос за конспирация... Вие ме питате дали е съзнателно, за ви казвам, че когато аз искам да ви направя нещо, а вие го допуснете, си задавате въпросът кой е виновен, този, който е изял зелника или този, който му го е дал. Аз казвам, че винаги е виновен не този, който е изял зелника, а този който му го е дал, а другият не е трябвало да го яде. Ние просто нямахме необходимата зрялост, включително и БСП, която е наследник с традициите, с менажерски и управленските умения, която трябваше да запази собствените си икономически субекти на държавата и разбира се, да намери механизми за приватизация, но не по пътя на тяхното разбиване, раздробяване, декапитализиране, а по пътя на тяхното просто привеждане като собственост при нормални условия. От тази гледна точка процесите на приватизация закъсняха в България, приватизацията стана след пълната декапитализация и на много места разграбване на икономически субекти, но много малко са положителните примери. Част от тези примери са с участие на външни инвеститори, част са с участие на български инвеститори. Един много хубав пример на приватизирана структура е „Главбулгарстрой”, нали. Друг хубав пример е приватизирането на Комбината за цветни метали между Пловдив и Асеновград. Друг пример е „Солвей-Соди” край гр. Девня. А защо са сравнително малко успешните приватизационни сделки? Защото са по-скоро въпрос на случайност, а не на системен подход и правилна политика. Беше наложено едно мнение в началото на прехода, че българските предприятия не са конкурентно способни. По тази логика американската автомобилна индустрия, която преди три години беше в колапс, трябва да приемем, че е била грешно създадена. Виждате ли какъв анахронизъм. Това са плиткоумия. На некадърни, посредствени... Това мнение кой го създаде? Собственият нихилизъм на нас ни е вроден...България има с какво да се гордее и трябва да се гордее. В една от годините ние имахме трима световни шампиони по шах за мъже, жени и ветерани нещо, което за държава без особени традиции беше просто...Тогава на СДС, което се разпадаше и всички му беше виновно, му бяха останали пропагандните канали, ни внушаваше в колко лоша държава живеем. Нека да се върнем към „Струма”. Завод „Струма” беше едно производствено предприятие с много големи традиции. Разбира се, работеше в една доста непазарна среда. След 1989 г. традиционните пазари изчезнаха както навсякъде. „Струма” нямаше пазарен излаз, дори и там, където е имала, камо ли пазарен излаз към новите пазари в Европа, Латинска Америка и Близкия Изток. Аз ви казах, че „Струма” е изнасяла за Чили, но по времето на Алиенде. Т. е. тук говорим за политическо присъствие, не говорим за пазарно и бизнес присъствие. Така или иначе „Струма” е с много сериозно присъствие и традиции. Ние ги развивахме тези традиции и направихме разумното нещо, мисля, че беше 2003-4 година тъй като в Радомир има огромни площи, много сгради, много място за допълнително оборудване и преместихме машините и хората. А кога приватизирахте „Струма”? Тя вървеше в нормалните процеси на приватизация. Това означава от 1996 до 1999 г. мисля, че приключихме. А как стана процеса на приватизация? В смисъл откъде намерихте средства? Чрез приватизационни фондове, след тях имаше вторична приватизация, част от покупката на „Струма” беше по касов път, чрез Агенцията по приватизация. Вижте, истината е, че трябваше да се купуват декапитализирани предприятия. Те струваха по-ниско от тяхната ликвидационна стойност. Това също е една от големите трагедии на прехода. Значи покупката и масовата приватизация, и голяма част от касовата приватизация беше по цени по-ниски от ликвидационната стойност на активите. Ликвидационната стойност на активите се счита за най-ниската възможна цена. Когато цените са по-ниски от ликвидационната стойност на активите, това означава, че се продава евтино. Да, аз съм антикостовист, много голям антикостовист и му познавам злия гений и мога да му анализирам поведението. С едната ръка мога да играя на неговите експерти и на него самия на икономика и икономическо поведение. Но не може да бъде упрекнат само Костов, че е продавал на безценица. Просто той може да бъде упрекван за партийна приватизация, приватизация под масата, за грешна приватизация. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 484.36 Kb. Сподели с приятели:
|