Интервю на петя василева с максим клейтман
Изтегляне 484.36 Kb.
|
| А защо ги пожертва?
Жертва ги в името на оцеляването. Питахте ме защо не мога да стана политик. Ето получихте отговор. В смисъл, човек като Вас може ли да бъде изкушен от политиката? Първата работа, която синдикатите казаха беше: „Ние сме независими!” и после кой е виновен за стопанската катастрофа, пък дали е имало стопанска катастрофа, защото тогава нямаше. Дойде Петър Младенов, а той трябваше да получи нов облик. Различен, той не можеше да бъде просто приемник. Той беше умен човек. Честен човек, но политиката не прощава и на умните, и на честните. Той каза: „Аз съм различен, тука имаме стопанска катастрофа...” Нищо такова. Да, държавата 90-та година нямаше да може да си плаща дълговете. Отиваш и разговаряш. Не си посипваш главата с пепел, а казваш: „Аз сега не мога да ви дам парите, които ви дължа, дайте да се разберем за по-късно.“ А защо го направи това Луканов, защо обяви този мораториум? От тази позиция се разговаря по-лесно, но е нужна политическа подкрепа. А не е имал политическа подкрепа. Политическа подкрепа от кого? Най-вече от собствената си партия. Второто нещо, защото [при липсата на] инструментите за натиск от една страна, и в условията на разпад на тази мощна икономическа система, която съществуваше в бившия Съвет на икономическа взаимопомощ, България трябваше вече сама да преговаря. И тези, с които трябваше да преговаря, в никакъв случай не бяха равни, бяха в пъти по-големи и по-силни. А промяната в политическото статукво през 89-та, 90-та, 91-ва година след разпада на бившия Съветски съюз, беше много сериозна. То беше много сериозно и дисбалансите ще ги носим поне още 20-30 години на тази промяна. И който ги разбира, ги разбира, който е клакьор и ръкопляска на по-големия брат - да си носи кръста. Добре, а Вие казахте, че и преди 1989 г. се е заговорило, че Радомир е грешка, но Вие когато сте били вътре в нещата...? Аз Ви казах: „Радомир” е много хубав завод, много добре замислен. Много добре изграждан, но и свръхинвестиран. Просто имаше пари. Имаше пари, които държавата влагаше в него? Да, това беше механизмът. А какъв беше проблемът, че възвращаемостта на парите трябваше да бъде отложена във времето ли? Моделът на функционирането на такава фирма към... онези години не беше приложим към подобна инвестиция? Ние вече бяхме в години на икономически преход, колкото и да не го признаваме. Икономическият преход беше, че... Преход от какво към какво? Ами, дайте да не определяме началото и края, а да видим какво се случваше. Случваше се това, че ножицата между бившата икономическа система на социализма и капитализма се увеличаваше в полза на капитализма. Това накара бившите социалистически държави да търсят повече обръщане към Запада, повече взаимодействие със Запада. Разбира се, това безспорно е хубаво, но дали бяхме готови, това е друг въпрос. България беше една от държавите, която не беше готова за много неща. Държавите от Средна Европа – Полша, Чехословакия, Източна Германия винаги са били по-добре. В много отношения са били по-добре. А защо ние сме били по-зле? Вижте, ние винаги ще си останем държава от Югоизточна Европа и няма начин географски как да се случи [друго]. Само географски ли? Да, основното е това. Ние сме последната държава, която излиза от Турската империя, може би след нас е Македония - ако приемем, че това е държава, аз казвам, че не е. С всичкото ми уважение, част от прародителите ми са минали през Битоля, аз казвам, че те никога не са казвали, че са македонски евреи. В това време Чехия е водеща промишлена държава в Европа, сравнима с Германия, Франция. Част от австро-унгарската империя... Тоест те успяха да капитализират собственото си наследство... Друго е да граничиш с Белгия, Германия, Франция, Австрия, Италия. Друго е да си България и да граничиш с една много изостанала Гърция, много изостанала Турция и други държави, които току що са се освободили от Турция и това си е нашата история. Интересно, че през социалистическия период се наложи едно говорене, че едва ли не ние сме най-близко икономически до Съветския съюз, все едно сме скачени със съветската икономика...? Не е вярно, България беше икономически по-добре от Унгария. Давам един прост пример, който Огнян Дойнов нагледно ми го обясни. Ние имахме толкова население, толкова територия и толкова брутен вътрешен продукт, колкото имаше Унгария, но Унгария имаше 30 милиарда дългове, а ние - по-малко от десет. Това какво е? Добре ли е или лошо? Аз казвам, че е добре. Това сигурно е добре. Въпросът е, че после Унгария продължи с многото си дългове, а ние... Е, колко продължи Унгария, въпреки многото си дългове. Унгария продължи, защото дълговете бяха повечето политически. Дълговете бяха държавни, а държавните дългове се предоговорят по друг начин от частните. Сега... Унгария продължава да си бъде в средата на Европа. С тази уговорка, че средата на Европа няма да се смени. Но Унгария преживява сътресения, който в никакъв случай не са по-малки от нашите. Ние може би ще имаме най-лошото преминаване през кризата, което нито една от другите постсоциалистическите държави някога е преживяла. Но това е по други причини, които не са исторически. Знаете, че всичко се съизмерва със стандарта на живот. Аз Ви казах стандарта на живот... към 1989 г. унгарският стандарт на живот се е поддържал с дългове, а българският стандарт се е поддържал с нормално дългово състояние. Десет милиарда не са много за тогава. Но лошото е, че те се натрупват за много кратък период. После се оказа, че България е в състояние да изплаща, а не изплаща, защото в един момент се натрупват. Винаги се случва това, че се натрупват и когато се натрупат, се реструктурират. Когато обаче те не искат да разговорят, когато вече цялата система се сменя и чакай сега - тебе няма кой да те пази. Ти не си част от СИВ, ти не си част от нищо, айде да те понатиснем малко... Всъщност това ли се случва с Андрей Луканов... Това се случва с България през 1990-та година. Тя няма ресурса и трябва да разплаща всичко във валута, която тя не произвежда, Не печата като американците и за което няма експортен потенциал, а защо няма експортен потенциал? Ами защото има тази голяма политическа промяна, второ защото има югославска война, която започва точно тогава [sic!], трето ние сме низвергнати по чисто вътрешни политически грешки от арабските страни, поради прословутото глупаво преименуване. И четвърто и пето на социалистическата система, която в един момент почва да се разпада и то много по-бързо, отколкото някой е планирал. Няма конспирация. Има промяна на обстоятелствата и промяна на баланса на силите. Това като историк може да го прецените. Това е много интересно, защото знаете, че десните сили и всички останали твърдят, че е имало някаква гигантска конспирация. Аз не смятам, че има десни сили в България. Аз смятам, че всички сили, които се наричат десни, са десни не благодарение на отношението си към начина, по който страната трябва да се развива, а по отношение на риториката си спрямо близките исторически процеси. Тези, които се пишат за десни, днес слушах двамата кандидат-президенти от така наречената синя коалиция и те имат по-ляво мислене, отколкото аз. А аз съм ляв, вярвайте ми. Още Тодор Живков е знаел и много други преди него са го знаели, че задълженията трябва да се предоговарят. Той се е съветвал, тогава на посещение е бил Йозеф Щраус и той му е казал: „Не се притеснявай, дългове се предоговарят и като кажеш, че няма да ги платиш, няма да ги платиш и толкова.” Но никой не е предполагал огромната политическа промяна, която промени балансите в политическо и икономическо отношение. Кое, разпада на СССР ли? Разпадът на бившата социалистическа, икономическа и военно-стратегическа система. Тя е имала позиции в цял свят, не само в Европа. Добре, ама не ли имало индикации, че този разпад предстои? Ами не знам, сигурно е имало индикации, но още много трябва да сме мъдри, за да разберем какви са били индикациите и защо не сме ги разчели. Значи аз наскоро слушах едно предаване, където в такава степен примерно Политбюро на Съветският съюз не е било наясно какво става в Германия, че още са вярвали, че може нещо да се случи. Много хора смятат, че Горбачов е изиграл ключова роля в разпадането на Съветския съюз. Разпадът започва с неговото голямо его и честолюбие. И с неприлагането и отсъствието на тези традиции... истината е, че Русия винаги е била империя. Много лошо управлявана, но империя. Винаги е била управлявана с много влияние от външния свят. С налагане на модели, пряко или косвено, които не са били присъщи, но тя е била империя и по такъв начин се е развивала тогава, за да остане сега, въпреки разпада си, най-голямата държава в света като територия и като ресурси. Това е правилото, изключението е - някой като Горбачов и после като Елцин решава, че ще прави нещо различно от нормалното за една империя. Ти може да се държиш различно, но целите, които са заложени исторически, ти трябва да ги преследваш и то последователно. А той не успя, така ли? Той сигурно не е разбирал целите си. „Аз“, казва той „не очаквах, че такава мощна държава може да се разпадне за няколко месеца”. Тъжно ми беше като го гледах на честването на осемдесет годишнината му - бутафория. Къде Ви завари 10 ноември 1989 г.? Завари ме в Радомир. Започнах да се вълнувам, да слушам какво се говори. Да гледам физиономиите, познати и непознати. Всички ние бяхме узрели, че нещо трябва да се случва, че трябва да се случва по-бързо, отколкото трябваше да се случи, че имаше нужда от някаква политическа промяна, от политически плурализъм, позволяващ по-голяма алтернативност. Това беше безспорно, но никой не е предполагал как точно ще стане. Никой не е предполагал, че трябва да стане толкова деструктивно както стана при нас. Какво решихте тогава, лично за себе си? Нищо не съм решил. Аз не знаех, че ще напусна Радомир. Виждах, че има политическа промяна. Мислех, че тя ще бъде по-положителна. В един момент усетих, че започна опит за извиване на ръцете на т. нар. стопанска номенклатура. Аз принадлежах към тази стопанска номенклатура и между другото се гордеех с това, а и продължавам да се гордея с това. Видях, че процесите се провокират по такъв начин, че трябва да излезна. Излязох с голямо неудоволствие. Приех го като лична драма и започнах да мисля за оцеляването си и семейството си. Т. е. напуснахте завода? Да, по силата на промени, които се случваха. Вие ли напуснахте или бяхте уволнен? Бях принуден да напусна. Кой Ви принуди и какво Ви казаха? Не, там имаше избори, не знам к`во...такива работи. В самия завод? Да. Със страхотен политически натиск, иначе бях много популярен. Т.е. политиците се опитаха да сложат свои хора? Не се опитаха, а сложиха успешно и общо взето попречиха на едно успешно предприятие, защото беше [въпрос] на недооценка на промените, които се случваха. Но аз казвам, че от позицията на 20 години след това, казвам, че ми направиха добро. Иначе щях да седя там и да агонизирам в една ситуация, която не е същата и която нямаше сили, собствен вътрешен потенциал, да се промени към новите условия, защото не можеш да се променяш сам, ти трябва да се промениш като част от една система, която се променя. Когато системата се е разпаднала и ти си създаден по модел на една разпаднала се система, вече промените стават много трудни. И напуснахте през 90-та година? Да, напуснах 90-та година, ако не се лъжа на 6 март, рождения ден на майка ми. И какви пътища стояха пред Вас? Дали да замина за чужбина, както много от колегите и приятелите ми. Или частен бизнес. Предложиха ми държавна работа и аз казах, че това през живота ми няма са се случи. Частен бизнес. През 1991 година направих първата фирма, после края на същата година направих втората. С какъв предмет на дейност? Тогава всички се занимаваха с търговия, тогава друго нямаше. Производството беше там, където беше. Предприятията почнаха да си губят пазарите. Това от една страна, от друга страна почнаха да се декапитализират. И търговията беше в основата на всичко. Бързият паричен оборот, наличието на много стоки. Търговия с какво? Ами, със всичко съм се занимавал. С всичко легално, да го наречем. С най-различни неща. Трябваше да се оцелява, да се правят сделки, да има приходи. Успяхте ли да използвате връзките си, които сте имали преди 1989 г.? Много малко, но все пак успях. Познати... Да, аз имах две неща – бях много млад и всички ме приемаха добре, поради това, че нямах натрупани негативи, които да създават дистанция. Имах едно нелошо име, имах една голяма репутация на баща ми. По това време той беше току-що пенсиониран и също помагаше по някакъв начин. Справях се с езиците. Т.е. Вие сте били по-подготвен от средностатистическия българин. Малко по-подготвен, но не толкова подготвен, колкото бяха много други може би. Познавах неща, които по това време не бяха докрай актуални. Аз познавах механизмите на производствените процеси, икономиката на предприятието. Но по това време инфлационните процеси и обезценката на лева създаде други възможности, които някои хора използваха, а аз не разбирах. А следяхте ли какво се случва със завода в Радомир? Той продължаваше да съществува по силата на инерцията. Подписаните договори са работили не лошо, мисля, първите няколко години. След което е започнал лека полека спад. И този спад не трябва да бъде отдаден само на тогавашния мениджмънт, а и на това, че този завод е създаден при един икономически модел, който се е разпаднал и друг няма. Това не прави нещата лесни. Т. е. не можеше да се пласира продукцията... Държавно управление, мотивацията на служителя на държавна работа е различна, не казвам, че хората, които са били там, са били по-малко квалифицирани, аз ги познавам много добре, те са мои колеги и връстници. Освен това уви инфлацията също стимулира износа. И продължете – занимавали сте се с търговия... Това беше един малък период, накъде до 1994 година. Мисля, че тази година направих едно посещение в Англия, след това едно посещение в Съединените щати и Канада. Срещнах се с големи компании. Това ми даде много нови контакти и това ми даде възможност да направим сделки, за тях ние бяхме terra incognita. Дойдоха всички и видяха и казаха: „Как може да има такъв завод и ние да не знаем.”. „Ама вие какво знаете до тука, че ходим с калашници по улиците?” - „Верно нищо не знаем” - „Ще правим ли бизнес?” И правихме бизнес. Фирмите ги имах още 1991 година. Да, но Вие казахте, че с търговия сте се занимавали? Всички сме търговци по силата на законодателството. Нищо няма смисъл да почнеш да правиш, ако не знаеш дали ще го продадеш. Продава се пряко като го продадеш на друг или косвено като представлява инвестиция в собственото развитие, като продава през продукта, който ти продаваш. Вие казахте връзки с Англия и Канада, как успяхте? Контакти, възможности... Чрез познати? Чрез мои познати, чрез познанства на баща ми. Това са познати на познати на познати – търговско посредничество. Това са важни неща. В този период имаше ли някакъв политически натиск върху Вас? Имаше. Какъв? Това е нещо, което не обичам да си спомням. Опит за рекетиране? Не точно директно и грубо, но имаше. Айде на това да отделим отделно внимание. Ще ви дам после да си снимате нещо... Добре, няма проблем. Политическият натиск винаги го е имало, той е част от живота, ние сме парламентарна държава. Едни идват на власт, други искат да дойдат на власт. Всеки си търси методи за въздействие. Всеки си търси вътрешните лобита. Стига да не се минава граница, когато се мине границата се превръща в рекет и други неща. И така, казахте, че през 1994 г. вече имате по-сериозни контакти... Да, 1994-97 година това ни помогна много. Направихме бизнес с Англия, Дания, Канада, бизнес със Щатите. Голямата инфлация през 1997 г. по някакъв начин отразили ви се? Ами когато работиш с твърда валута и често обръщаш левовете в твърда валута, което беше възможно по пазарен курс, ти се предпазваш от инфлация. А фалита на банките ? Сериозно ни попречи, но тогава имаше толкова доверие и зрялост в тия хора от Америка, с които работихме. Ние бяхме малка фирма, нямахме собствени активи. Ние бяхме търговски посредник, но независимо от това получавахме пари от тях без гаранции. Защо? Ами, не знам. Още трудно мога да си го обясня. Сега например това вече не е възможно. В смисъл, кое е помогнало да получавате пари по този начин? Ами доверието което те имаха, плюс непознаването на нашия свят. Разкажете за Вашето участие в приватизацията. Ами, този период започна с това, което ви казах. Видяхме, че по линията на масовата приватизация се откриват някакви възможности. Ние създадохме един приватизационен фонд, който беше един от много малките. Как се казваше той? „Възраждане 26“, ако се не лъжа. Там се придоби някаква собственост. Фондът се управляваше неудачно след като активите бяха придобити. За Радомир ние бяхме вторичен играч на пазара. В смисъл такъв, че това, което ние сме купували, е било не с приватизационни бонове, а с пари. Ние сме си купували нашето участие с пари от фондовете собственици на акции. Собствениците на акции бяха големите приватизационни фондове. Какъв дял купихте от завода в Радомир? Отначало над 50, после падна на 40, след това се дигна и сега сме накъде около 80%. Върху целият заводски комплекс ли? Не, върху тази част, тогава той беше разделен. После участвахме в касовата приватизация и бяхме избрани за купувач. С политически и неполитически натиск бяхме елиминирани като купувач. Това вече през периода на Костов ли е? Това е периода на правителството на СДС. Иван Костов е един от основните действащи играчи. Божков - в положителен смисъл, за съжаление лека му пръст. Една много противоречива личност...Ние започнахме с война с него и то страшна война. Война в какъв смисъл? Ами, война в смисъл, че в Радомир има много ценно технично оборудване, което в един момент трябваше да бъде продадено. Божков като министър трябваше да изпълни тази задача. Ние се противопоставихме. Отидохме в съд и прокуратура и си запазихме оборудването, което обаче не ни направи симпатични на тогавашните властимеющи. Защото те си имаха и частни интереси. А Божков като министър трябваше да обслужва тези частни интереси на най-висшия ешелон. И ние се противопоставихме, което беше без прецедент. Придобивайки собственост върху „Червена могила”... Не върху „Червена могила”, а върху част от нея. Това беше тогавашното Тежко машиностроене, което беше 35 до 40% от бившия комбинат. А за другото, което не успяхме - бяхме елиминирани. Кой придоби останалите дялове? Други хора. С друга политическа окраска? Не смятам, че политическата окраска е в основата на това придобиване. Имаше политически натиск, който беше заради икономически интереси. Какво се случи с хората, които работиха там, в завода? Ами, вижте, като всяко друго място - имаше хора, които напуснаха, идваха нови. Разбира се, и тогава, когато го придобивахме, той беше свръхнаселен. Работната сила беше много повече, отколкото производителността, която беше много ниска. А защо беше ниска производителността? Ами, вижте, ние работим в една икономическа система и правилата не бяха такива, каквито са били и нямаше нови. Говорите за началото на прехода или? Началото, средата също. Нека да приемем, че до 2000 година почти нямаше правила. Правила почнаха да се налагат по-сериозно, пазарно мислене и пазарно поведение на всички субекти, включително държавата и частният капитал мисля, че даже след правителството на Костов, по времето на НДСВ. Все още има икономически субекти с преференциална, но с нищо заслужена позиция в обществото. Първото нещо, което пожертва Америка, когато изпадна във финансова и после в икономическа криза, сега какво беше? Банковата система. Ние пазим нашата като божа крава. Те поддържаха промишлеността си, караха я да се преструктурира, нещо да се случва, но я поддържаха. За банковата система въобще не им пукаше какво става, тя се разпадаше, фалираше. Поговорете с Ваши колеги от съседните факултети и те ще ви кажат какви фалити има американската финансова система. Огромни. При нас всички финансови играчи се запазиха, запазиха си и печалбите и заплатите и всичко. За сметка на какво? За сметка на отлив на капитал от България в чужбина. За сметка на едно законодателство, което по никакъв начин не отговоря на реалната позиция на банките и финансовата им стабилност най-вече. Банката е институт и тя има спестяванията на хората, а българите по принцип спестяват. Но се задава въпроса, къде работят нашите спестявания? В момента в България ли? Аз казвам не. Намерете някой от големите икономисти да ви докаже каква част от чуждите спестявания работят в България и каква част от българските работят в чужбина. Каква част от външните финансови инвестиции са останали в България след началото на кризата? Т. е. с какви пари в момента се печели от корпоративното банкиране или от банкирането на дребно, в смисъл финансовите корпорации, които тука имат банки? Къде работят нашите пари - за българската икономика или за чуждата? Отговорът е - за чуждата, но нека Ви го обяснят Ваши колеги. Как се казва сега този дял от „Червена могила”, който вие притежавате? Този дял се казва „Бесттехника – ТМ - Радомир”, публично акционерно дружество. Това е името на втората фирма, която направих 1991 година мисля, че декември месец. Нещо за Вашия баща да ми разкажете? Аз Ви разказах много. Моите съдружници са също второ и трето поколение индустриалци, а и децата им вървят по този път. Значи той е бил директор на „Стомана”? Не, не е бил в „Стомана”, той беше в „Струма”, в „Стомана” беше неговият първи братовчед. Беше първи директор на „Стомана”. Баща ми 1956 г. идва в Перник, един от доайените на българското машиностроене. Той вълнуваше ли се какво се случа със заводите в Перник? Естествено, че се вълнуваше. Вие казахте, че 1990 г. той е пенсионер. Да, пенсионер. С много здрав разум, със страхотни познания, част от които аз и сега мисля, че нямам. Той почина 2004 година. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 484.36 Kb. Сподели с приятели:
|