Инвеститор: Възложител

3.2Вариант 1

3.2.1Основни технически и работни характеристики:

• 
  строителна сложност на трасето
  
  • 
    възможност за използване на щит ТВМ за изграждане на целия подземен участък на трасето
    

• 
  строителна сложност на станциите
  
  • 
    5 наземни станции
    
  • 
    7 станции на естакада
    
  • 
    5 станции по открит способ
    
  • 
    1 станция по тунелен способ (СУ)
    
  • 
    общо 18 станции
    

• 
  дължина на трасето
  
  • 
    участък по тунелен способ: 2,98 km
    
  • 
    участък по открит способ: 2,29 km
    
  • 
    естакада: 5,56 km
    
  • 
    наземен участък: 2,23 km
    
  • 
    общо: 14,18 km
    

• 
  средно разстояние между станциите: 807 m
  
• 
  хоризонтални криви: Rmin=250m, vmax=65km/h
  
• 
  максимален наклон: 40 ‰
  
• 
  преминава под съществуващото застрояване
  
• 
  могат да се очакват колизии с археологически находки
  
• 
  позволява прекачване между съществуващите линии на метрото
  
• 
  време на пътуване: 27 min
  
• 
  скорост на пътуване: 31,5 km/h
  
• 
  инвестиционни разходи: 100 %
  
• 
  възможност за етапизиране:
  
  • 
    1-ви етап централна част + източен (алтернативно западен) лъч + депо
    
  • 
    2-ри етап западен (алтернативно източен) лъч
    

3.2.2Пътувания по вид транспорт

В сравнение с варианта без проект, разпределението на пътуванията по вид транспорт при вариант 1 показва значително привличане на пътуванията от трамвая към ІІІ метродиаметър. Това се явява като основен проблем в оценката на този вариант, тъй като се стига до ограничаване на една функционална екологична система и заместването й с подобна, макар с по-голям капацитет, но с цената на високи инвестиции.



Фиг. 16: Разпределение на пътуванията по вид транспорт, вариант 1, 2040 г.

Тъй като ще се осъществи привличане на пътници от функционални, натоварени трамвайни линии, при този вариант в сравнение с останалите е налице сравнително високо натоварване. Цялостното съотношение на броя пътници/брой места е сравнително ниско, даже и при експлоатиране на влаковете на лекото метро

По-долу е показан преглед на оборота на отделните спирки и обемите в междустанционните участъци, като са означени най-натоварените такива. Като оборот се приема качили се + слезли от/до станцията на метрото. Най-голям оборот е отчетен във възловата станция МС 12 СУ „Климент Охридски”.

2040 положение, метро III., вариант 1 Оборот на спирки - целодневно
спирка	пътници	качили и слезли
МС1 Княжево	11 482	11 482
МС2 Княжево	12 927	1 445
МС3 Околовръстен път	29 735	17 716
МС4 Павлово	33 757	4 222
МС5 Овча купел	45 688	14 677
МС6 Бъкстон	53 713	9 039
МС7 Красно село	65 142	19 039
МС8 Софийски герой	70 972	11 180
МС9 Пирогов	77 926	18 342
МС10 НДК	70 650	48 728
МС11 П.Евтимий-Г.С.Раковски	69 619	6 887
МС12 СУ"Климент Охридски"	64 571	53 720
МС13 Парк Заимов	58 792	8 581
МС14 Подуяне	43 288	27 270
МС15 Сухата река, бл.4	34 717	9 881
МС16 Витиня-Ботевградско шосе	29 514	6 561
МС17 Рилска обител	24 954	4 972
МС18 ул.Летоструй	0	24 954
ПРЕВОЗЕНИ ПЪТНИЦИ		149 348

Таб. 3: Оборот на спирки – целодневно, вариант 1



Фиг. 17: Оборот на спирки – целодневно, вариант 1

По-долу са показани картограми на транспортния модел. Стойностите са в хиляди пътувания/24 часа среден ден, а дебелината на линиите в картограмата графично изразява размера на тази стойност. Картограмите са за два времеви хоризонта – за 2025 г. и 2040 г.

Фиг. 18: Транспортен модел, натоварване от обществения транспорт, вариант 1, 2025 г.



Фиг. 19: Транспортен модел, натоварване от обществения транспорт, вариант 1, 2040 г.

Изтегляне 0.61 Mb.

Сподели с приятели: