Инвеститор: Възложител
Изтегляне 0.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.ПРОГНОЗА НА ТРАНСПОРТА
- 2.1Прогнозно търсене в транспорта
- 2.1.1Методика за определяне на зоналните характеристики в перспектива
- 2.1.1.2Привлекателност, свързана с образованието
- 2.1.1.3Привлекателност, свързана с трудовата заетост
- 2.1.1.4Друга привлекателност
- 2.1.1.5Предвиждано развитие на територията с оглед реализацията на проекта
- 2.1.2Резултати от прогнозата на зоналните характеристики
1. УВОДЦелта на настоящия документ е да предостави допълнителна информация, необходима за вземане на решението за избор на вариант на ІІІ метродиаметър. Тези информации са установени въз основа прогнозата на превозените пътници, разработена чрез транспортния модел на град София. Този текст е разделен на части, описващи входящите материали за прогнозите въведени в транспортния модел, резултатите от прогнозите за превозените пътници за отделните варианти и времевите хоризонти, и прегледа на показателите на проекта, които разширяват многокритериалната оценка. В документа „Материали за избор на вариант” е дадено подробно описание на вариантите на проекта от техническа и експлоатационна гледна точка, както и обобщена многокритериална оценка на вариантите въз основа на няколко групи критерии, включително тези, които са резултат от тази задача, и групите критерии, проверявани в предходните задачи от етап І.
2.1.1.1НаселениеИзхожда се от актуалното състояние на броя на населението на град София, включително населението във възрастова група 15-64 години според предварителните данни от преброяването, проведено през 2011 година. Демографската прогноза за населението (включително възрастова група 15-64 години) е в съответствие с демографската прогноза за Столична община, разработена от Националния статистически институт, и публикувана през 2011 г. За целите на прогнозата на превозените пътници е приет ІІ вариант на демографската прогноза „релативно ускорение”, където обосновано може да се очаква положително социално-икономическо развитие в София. Развитието на броя на населението в Столична община в този вариант е следното: • 2011 г. – 1.359.520 души • 2020 г. – 1.454.775 души • 2030 г. – 1.549.442 души • 2040 г. – 1.655.277 души Териториалната дислокация на прогнозираното население в транспортните райони е проведена въз основа на следните информации: • действителен брой на населението по зони – 2011 г. • влияние на чисто демографски фактори – посочени са съществуващите тенденции в развитието на популацията и възможностите за по-нататъшно развитие, като общ брой население, естествена миграция, възрастова структура на населението, и т.н. • капацитет на зоната. с оглед на увеличение на обитателите. Възможността за обитаване се приема като един от определящите фактори за прогнозиране на развитието на популацията. За тази цел се анализират прогнозите за разширяване на резидентните области, определени с Общия устройствен план на Столична община и в подробните планове на територията. Няма съществени разлики в коефициентите на увеличаване на броя на населението в отделните зони. Причина за това е, че транспортните райони (отделните зони) в София са част от една територия. Всъщност това са териториални модули, разделени само с улица. На практика не е възможно да нарастват с различно темпо при едни и същи условия (едни и същи демографски условия, минимална разлика в нивото на използване на територията, една и съща жилищна политика, и т.н.). В местата с по-високо ниво на използване на територията има по-малки разлики в темпа на увеличаване на броя на населението. И обратното – в места с различно ниво на използване на територията популацията се увеличава с различно темпо. Главното основание за прираст на населението е все още неизползваният потенциал на територията на отделните зони и структурните прогнози за разширяване на обитаемата площ в тях. Това се отнася най-вече за областта извън централната част на компактния град. Особено подробно са проследени демографските перспективи в областта на маршрута на ІІІ. метродиаметър. В тази област бяха анализирани подробните планове за развитие на обитаемите, производствени и търговски площи. 2.1.1.2Привлекателност, свързана с образованиетоРезултат от прогнозата са следните показатели, включени в транспортния модел: o Брой деца в предучилищни детски заведения o Брой ученици в средните училища o Брой ученици в специализирани училища o Брой ученици в професионални училища o Брой студенти в университетите Прогнозата на тази привлекателност е проведена въз основа на следните три фактора: • Очакван брой на населението на София и неговата диференциация по зони, • Прогноза на възрастовата група, типична за конкретна степен на образованието (напр. 3 до 6 години – детска градина ). • Прогноза на необходимия обхват на грижите за децата за конкретна степен образование в %. Необходимият капацитет на заведенията за деца в предучилищна възраст е определен на база съществуващите норми в страната – 92% (2009 г.) и 95-96% за периода 2025 г. – 2030 г.. Под внимание са взети и фактори като например задължителна предучилищна подготовка на децата от 6 годишна възраст (преди постъпване в първи клас на основното училище). Аналогично е определен и очакваният брой ученици в средните училища. Понастоящем покрива 85% на децата от 14 до 18 години, в 2025 г. – 95-98%. Предвиденият брой студенти във висшите учебни заведения е в съответствие с капацитета на ВУЗ според броя студенти, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация и Министерството на образованието, както и от предвидения в Стратегията за развитие на висшето образование в България брой студенти.
Прогнозата предоставя информация за планирания брой работни места, определен въз основа на проектните технико-икономически показатели от подробните устройствени планове, конкретните инвестиционни проекти, които следва да се реализират в течение на строежа на метрото или в рамките на периода на оценка на проекта. Прогнозата на броя нови работни места в търговските центрове, складовите и логистични обекти и промишлени предприятия е основана на нормативния принцип. Този принцип се отнася за транспортните райони, които се намират в рамките на съществуващите и ново проектирани промишлени и смесени (производствени и логистични) зони. Такива са например северната, североизточна и югоизточна части на София. Прилагат се проверени в практиката нормативи за необходимата площ на офисите (35 м2), складовите и логистични обекти (110 м2) и производствените структури (110-300 м2 в зависимост от вида на производството). Към прогнозите се използват параметрите от подробните устройствени планове на площите в ha за съответните територии съгласно функционалното им предназначение, или параметрите на съответните инвестиционни проекти (м2 на жилищните площи). Броят на работните места в рамките на ново използваните територии за услуги и офиси се определя въз основа на нормативите за брой работни места на 1 хa. Работните нормативи, сравнени с подобни еквиваленти, прилагани в България и други страни, имат следните стойности: Осигуряване на площ за 1 работно място в помещения, предназначени за услуги, включително логистика и търговски услуги – 55 м2 жилищна площ или 35 м2 полезна площ; Работни места на 1 хa в помещения, предназначени за услуги, включително търговски услуги – 180 бр. При определянето на броя работни места в детските заведения се използва нормативът за брой работни места (педагогически, медицински и друг персонал) на 100 деца: - Общо заети лица – 14 души, от които 9 са педагози. Посоченият брой е в сила за група от 20 – 22 деца при едносменен режим. В този случай, броят работни места отговаря на броя на заетите в областта на предучилищното образование. При определяне на броя работни места в гимназиите се прилага нормативът за брой работни места (педагогически и друг обслужващ персонал) на 100 ученика: - Общият брой на заетите лица в общообразователните гимназии е 12, от които 8 са педагози; - Общият брой на заетите лица в средните специализирани училища е 13, от които 9 са педагози; - Общият брой на заетите лица в средните училища по изкуство и спорт е 19 – 21, от които 12 – 14 са педагози.
Развитието на територията, повлияно от изграждането на ІІІ метродиаметър е определено въз основа на капацитета за по-нататъшен ръст, анализа на устройствения план, насищането на територията със съответната атрактивност, и чрез сравнение с действителното увеличение на привлекателността на територията, свързано с вече реализираното метро. Очаква се, че в периода 2010 – 2040 г. в резултат на реализацията на проекта в обслужваната от ІІІ метродиаметър територия ще има прираст на населението с 22%, увеличаване на броя на работните места с 2% (територията е наситена с тази атрактивност), а на търговските площи – с 20%. За сравнение по-долу е направена оценка на действителното увеличаване на атрактивността на територията в областта на вече функциониращия І метродиаметър.
Проследено е развитието на броя на населението и броя работни места в областта. Като основа е приет транспортният район (териториалната единица), който пресича маршрута на първи метродиаметър. За целта бяха използвани анализи на изпълнимостта на развитието на транспорта от Генералния план на София и Столична община 2001 – 2007 г. и специализирани студии. Метрото е стимул за увеличаване на привлекателността на прилежащата към І метродиаметър територия. Това се отразява в по-големия прираст на броя на населението и броя работни места в сравнение с други части на града. Средния прираст на населението на град София за периода 2001 г. – 2011 г. е 16,3%. В територията, обслужвана от първи метродиаметър, прирастът на населението е 22% (по официални данни от последните две преброявания на населението). В някои участъци на линията прирастът е даже от порядъка на 48% или 80%. Увеличението на броя работни места в София за този период достига средно 5%. На територията на първи метродиаметър обаче е между 70% и 112%. Увеличението на броя работни места в територията извън маршрута на първи метродиаметър е значително по-малък. От следната таблица е видно, че в някои райони, през които преминава линията на метрото, значително се е увеличил броят на работните места, което е показател за значителното увеличаване на инвестиционната привлекателност на тези територии.
Таб. 1: Увеличаване на привлекателността на територията в района на І метродиаметър 
Фиг. 1: Анализирани транспортни райони на І метродиаметър В резултат на влиянието на метрото се променя и прилежащата територия. Нагледен пример за това е бул. „Т. Александров” в участъка „М. Луиза” – бул. „К. Величков”. На мястото на досегашните остарели обекти израснаха десетки офис-сгради, учреждения и банки, клонове на големи фирми и сгради на правителствените органи. Това има своето отражение и от естетична гледна точка (значително е подобрен обликът на района), а също така с изграждането на тези обекти е увеличен и броят на работните места. Подобни положителни промени могат да се наблюдават и на бул. „Др. Цанков”, ж.к. „Изток”, ж.к. „Люлин” и др. Привлекателността на територията нарастна даже още преди въвеждането на метрото в експлоатация. Пример за това са редицата реализирани участъци в източната част на гр. София в посока бул. „Цариградско шосе”. Това се проявява с увеличението на брой на работните места в района, търговските центрове, хипермаркетите и др. в този район. В резултат на влиянието на метрото се забелязва и по-значителна разлика в цените на недвижимите имоти. Цената на недвижим имот, намиращ се в близост до линията на метрото в сравнение с други части на града е с 5 до 7% по-висока. 2.1.2Резултати от прогнозата на зоналните характеристикиНа Фиг. 2 е даден съществуващият брой население в транспортните райони на модела под формата на синя цветна скала, илюстрираща различните стойности. Бъдещият прираст на населението спрямо съществуващите стойности е показан чрез стълбова диаграма за 2025 г., 2030 г. и 2040 г. Видно е, кои области на града имат понастоящем най-голям брой население и в кои части се очаква най-значителен прираст на населението. Съгласно проведените прогнози се очаква прираст на населението главно периферните области на града. В областта на ІІІ метродиаметър може да се очаква увеличаване на броя на населението в кв. Овча купел, Триадица и Подуяне. На Фиг. 3 са показани обобщено атрактивностите на територията по отделните зони (транспортни райони) на модела. Касае се за обобщен сбор на всички атрактивности, въвеждани в транспортния модел. Това е информативна цифра, тъй като към всеки тип привлекателност е отнесен друг брой пътувания, реализирани по време на деня. Атрактивностите на територията са проследени по отношение на работни места, училища (детски градини, основни, средни висши учебни заведения), търговия, услуги и други. Получената в резултат цифра предоставя рамкова информация за цялостната привлекателност на територията и нейното възможно развитие в хоризонт до 2025 г., 2030 г., 2040 г. Очевидна е голямата привлекателност на централната област на града, в която се очаква значително увеличаване на привлекателността на територията в перспектива. 
Фиг. 2: Развитие на броя на населението в територията 2010 г.-2040 г. | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
