Ирландското икономическо чудо
Новите фискални правила и последиците от тях
Изтегляне 399.55 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Лисабонска стратегия
Новите фискални правила и последиците от тяхВ чл. ІІІ 61-62, се постановява, че за данъци, “различни от данъците върху оборота, ... акцизните облагания и другите косвени данъци, не могат да се извършват освобождавания и връщания на суми при облаганията при износ към другите държави-членки и не могат да се налагат компенсаторни такси по отношение на вноса от държавите-членки, освен ако планираните разпоредби са били предварително одобрени за ограничен период от време, чрез европейско решение прието от Съвета на министрите, по предложение на Комисията.” Нормите на конкуренцията се споменават като основание за подобни решения (§ 1 на чл. ІІІ, 62), но предложенията в комисията се вземат с квалифицирано мнозинство (там, §2) и консултации с Икономическия и социален съвет и Европейския парламент (ал. 62). Какво означава обстоятелството, че се дава предимство на общият принцип на мажоритарен вот в рамките на европейските институции, оставяйки единодушното решение като изключение? 1. Премахват възможностите за данъчна конкуренция (в областта на преките данъци), където е силата на новите страни членки. Не е ясна съдбата на законодателството в областта на политиката на благосъстояние, т.нар. социална политика. Засега в тази област действат повече абстрактни препоръки, отколкото “директиви”. Може да се предполага, че тук развитието ще бъде – поне първоначално – по посока на налагане на френско-германския модел на социална политика. 2. Всяко затягане на регламентите в областта на фискалната и социалната политики ще означава под-оптимални възможности за растеж на благосъстоянието в страните от Централна и Източна Европа. 3. Конкурентността в чл. ІІІ, ал. 61-63 не е определена. По традиция – когато става дума тарифни ограничения - тя се разбира предимно като изравняване на разходите на труд за единица брутен вътрешен продукт. (При нетарифните ограничения позоваванията са обикновено по повод т.нар. защита на потребителите и свързаните с нея елементи на правото на съюза). При това стечение на обстоятелствата никакви оригинални подходи по повод преките данъци от страна на новите членове на съюза няма да бъдат толерирани. 4. Разходите по хармонизиране (транспониране) на законодателството са основен системен недостатък на новите страни-членки. Техният размер е толкова по-съществен, колкото по-ниско от средното за съюза е равнището на национален доход на глава от населението. Засилването на центростремителните сили в процеса на законодаване на съюза ще отнема разполагаем доход от фирмите и гражданите на новите страни членки, чиито относителни стойности ще са по-непоносими. За тези, които не знаят, нека напомним, че комбинираният ефект от спазването на законодателството на ЕС отделните страни членки струва на фирмите през 2000 г. 540 милиарда евро.2 5. Естествено има и някои чисто политически ефекти от новата схема. Създават се предимства за чисто етатистки и популистки партии. “Националистическите” и настояващите за суверенитет и видима връзка между избиратели и избраници политически партии ще се окажат “неевропейски”. Сравнителните предимствата на новите страни членки
2. В съвременния свят правителствата са обречени да събират по-малко данъци. Това се дължи на непреодолимите сили на фискалната конкуренция, на бързото движение на капитали и на съвременните технологии. Новите страни членки знаят това от собствен опит и вече са се съобразили с този факт. Опитите за въвеждане на нови данъци от страна на съюза ще бъдат обречени на неуспех. Някои страни – например Австрия, скорошен “нов” член на съюза – реагират бързо и свалят данъците. Причините за това са две: да се направи нужното преди новата конституция и да се предотврати отлива на капитали към нови членове със значително по-ниски данъци от средното за съюза. За да няма такива творчество, някои “стари членове” сега замислиха длъжността комисар на ЕС по икономическите въпроси. 3. Новите европейски икономики имат забележително по-висока мобилност на труда, пазара на работна сила и съответно от шест до седем пъти по-ниски разходи за труд за производство на единица продукция. Това предимство ще се запази поне 10-15 години, за някои страни – България и Румъния например – дори по-дълго. Това ще бъде основание за приток на капитали от другите страни. Забраните за приток на труд от новите към старите страни членки няма да могат да се прилагат. 4. Новите европейски икономики са по-отворени от старите. Смята се, че през 2000 г. протекционизмът на ЕС се равнява на около 600 милиарда евро или на около 7% от БВП на съюза. През същата година с различни мерки съюзът е защитил около 200 000 промишлени работни места , което е струвало на потребителите 43 милиарда евро или по 213 000 щатски долара на работно място.3 В новите икономики подобни разходи вероятно ще са непоносими, а към тях няма да се прилагат и същите протекционистични мерки (т.е. работни места в тях няма да се защитават, поне не в такава степен и подобни разходи). 5. Новите страни членки са отишли по-далеч от старите поне в няколко области, макар не винаги да е осигурено качеството в: - по-дерегулираното пенсионно осигуряване; - реформиращото се здравно дело; - по-свободната сфера на образованието; - по-напредналото дерегулиране на комуникациите в сравнение със средното в ЕС; - частното управление и предлагане на бивши държавни услуги, включително в областта на транспортната инфраструктура.
Разширяването на ЕС изигра съществена роля за стабилизирането и демократизирането на Централна и Източна Европа. Хората и правителствата тук нямат избора да кажат “не” на ЕС. Съзнателно или не обаче, те ще го пременят от вътре. Европейската комисията все повече се съсредоточава върху социалното законодателство, ограничавайки националното и регионалното разнообразие и намалявайки свободата на индивидуалния избор. Тази свобода в новите страни членки няма да може да бъде ограничена. Въпреки че сегашният проекто-договор се стреми да направи точно това. Съдбата на пакта на съюза за фискална стабилност на съюза показва, че в него има два типа страни – страни, в които правилата се спазват и такива, които могат да си позволят не-договорено поведение. Засега в областта на фискалната дисциплина това са предимно Франция и Германия. В областта на спазването на другите директиви също има две ясно разделени категории. Обединеното кралство, Ирландия и скандинавските членове четат внимателно нормите на съюза, спазват ги и затова търсят най-евтиния начин да ги прилагат. Останалите членове по-скоро не ги спазват или правят това формално, колкото по на юг е дадена страна, толкова повече не спазва правилата или се опитва да не ги спазва. Новите страни членки ще съчетаят по странен начин предимствата и на двете групи. Поради ниските данъци те вече четат внимателно правилата и вече търсят евтино приложение. Но онова, което могат да се изпълнят или не им изнася, те просто ще се преструват, че изпълняват. Сега действащите правила предвиждат, че "държавите-членки... действат в съответствие с принципите на отворената пазарна икономика и свободната конкуренция, благоприятстващи ефективното разпределение на ресурсите". Новият замисъл е, че "съюзът работи за устойчивото развитие на Европа, основано на балансиран икономически растеж и конкурентно социално-пазарно стопанство, целящо постигането на пълна заетост и социален прогрес." Ако новите страни членки поемат този път, ЕС е обречен на по-ниска конкурентност; съответно други части на глобуса ще стават по привлекателни като възможност за кариера и благоденствие. Засега те просто няма да имат администрация, която да наложи социалистическата визия на старите членове и тяхната конституция. Промяната отвътре ще се случи просто поради обстоятелството, че гражданите и фирмите в новите страни-членки на съюза ще продължат до голяма степен да се държат по начина, по който се държат и днес. Ако в тези разсъждения има рационално зърно, най-скромният извод за хода на местния дебат е, че той не следва да възприема текстовете на Брюксел като единствена реалност. Други коментари: Защо изобщо някой от България ще подписва договора за Конституция на ЕС? Новата конституция на ЕС Конституционната криза на ЕС: вместо супер-държава съюзът трябва да учреди свободен пазар
Лисабонска стратегияЛисабонска стратегия и софийски мечти Красен Станчев Както е известно, множество организации и медии в България са получили финансиране по различни програми на Европейския съюз за пропагандиране на неговото изящество. Ако преди година-две по програми на бяха финансирани проекти от рода на “Децата на Долно Чукарци – в Европейския съюз”, сега нещата са много по-напреднали. Знам например, че финансираните от тези бюджети организации треперят на публични мероприятия някой да не каже нещо против проектодоговора за конституция на ЕС, че виден столичен седмичник вече въвежда цензура за критични мнения за ЕС и че всички медийни “субконтрактори” на тези “европейски” програми спрягат “ЕС” в стилистичните фигури, които едно време се употребяваха за “Съветския съюз”. Един малък повод В суматохата на изминалата седмица, почти никой не забеляза какво става в Брюксел. А там направиха завой по повод т.нар. Лисабонска стратегия. Председателят Баросу обясняваше, че тази стратегия има 28 основни цели, 120 под-цели и 117 различни индикатора, че, за да се наблюдават тези индикатори, страните членки пишат годишно около 300 доклада и че тези доклади не се четат от никого. Тези неща са известни отдавна. Засега не е известно само накъде е завоят по повод Лисабонската стратегия. Ако е вярно – както твърди г-н Баросу, че ударението е вече върху производителността, показателите за заетост просто би трябвало да бъдат забравени. Но ако е обратното – т.е. ако страните-членки наблегнат на програмите за заетост, конкурентността на икономиката на Съюза ще трябва окончателно да остане в миналото. В деня, в който в Брюксел журналисти и мозъчни тръстове разсъждаваха върху проблематичния “нов старт на Лисабонската стратегия”, в София, в спонсорирано от ЕС предаване на живо на радио “Дарик” една служителка на министъра на държавната администрация на име Лилия Иванова обясняваше какво е това “европейска държавна администрация” и “става ли нашата администрация по-европейска”. На 10 февруари Голдман Сакс разпространи детайлен анализ на Лисабонската стратегия и нейните тълкувания (разбира се, без да обръща внимание на фетишизирането й в Езточна Европа и най-вече в България). Позовавайки се на стратегията от Лисабон, госпожата каза общо взето, че, да, тази администрация става “европейска”, но има какво да се желае, най-вече по повод на: а) “подвижността” - българските държавни служители трябвало да станат “мобилни”, т.е. да номадстват от областта на енергетиката към социалните помощи без изисквания за квалификация и други такива; б) пенсиите – тези служители трябвало да получават три-четири пъти по-висока пенсия от другите възрастни, защото “работата им била по-отговорна”; в) натоварването на опитните служители – “в пред-, около и след-пенсионна възраст” те трябвало да работят “примерно четири часа”, но да получават пълно възнаграждение, защото така предавали безценния си опит.
Г-жа Иванова не е виновна, че мисли по този начин. Просто мрежата от правителствени и между правителствени начинания подхранва една безплодна игра на въображението. Министърът на труда и социалната политика обосноваваше с Лисабонската стратегия и съществуването на минималната работна заплата, и злополучните програми за заетост, и “обсъждането на 35-часова работна седмица”. Народни представители и от София, и от други столици смятат, че стратегията от Лисабон е хем социалистическа, хем за заетост. Избиването на средства за прилагането на тази стратегия вече е отделен бизнес за малки и големи фирми. В същия ден, когато депутати в София се позоваха на Лисабонската стратегия, депутатите на брега на Сена приеха закон, който всъщност отменя 35-часовата работна седмица във Франция. През април м.г., когато бе ясно, че “Лисабон” не се връзва с “Маастрихт”, ние публикувахме откъси от една статия на колегите от Италия Алесина и Пероти, озаглавена “Европейският съюз: политически некоректен поглед”. Между другото те писаха следното - “Множеството дейности около “основаното на знание общество” е в голяма степен безвредно упражнение по европейско празнодумие. Обаче ние вярваме, че това упражнение не е само съмнително използване на време и пари. Никое правителство в момента не приема насоките за политиката по заетостта дори като слабо ограничение; освен това няма страна, в която “Националният план за действие” изпълнява някаква роля при определянето на политиката. Правителствата участват заради положението, в което са попаднали, тъй като отказът им може да им донесе квалификацията “евро-отстъпници”. Това Кафкианско упражнение спомага за успокояването на дебата и за осъзнаването на публиката като създава впечатление, че някоя европейска институция действително знае как да разреши проблема за безработицата в Европа, само националните правителства да си сътрудничеха”*. Друг основен източник на утопично или поне икономически ирационално мислене е обстоятелството, че Европейският съюз непрекъснато се нуждае от “големи идеи”. Такива са идеите за “единния пазар”, за “общата валута”, за “разширяването”, за “конституция” и пр. Някои от тези идеи са смислени, други оправдани, трети са в противоречие с останалите или откровено безсмислени. Лисабонската стратегия е нещо повече – тя е мит, необходим за подхранване на вярата в централното планиране. В България обаче не по-малко е разпространена вярата, че от нищо става нещо. ------------------------ * Alberto Alesina, Roberto Perotti, The EU: A politically Incorrect View, NBER, March, 2004 (WP 10342) http://www.nber.org/papers/w10342
Други коментари по темата: Преглед на основните лисабонски критерии за конкурентоспособност на икономиката
Каталог: pdf docs -> weekly weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме Изтегляне 399.55 Kb. Сподели с приятели:
|