Искам да ти вярвам

257
Ангъс, който стоеше до Мак, ахна със замечтано изражение, което подсказваше, че по-късно щеше да си я припомня по най-различни непристойни начини.
Мак се вкопчи в ролята на Себастиян като удавник за сламка,
неспособен да си представи как щеше да се развие живота му след пиесата. Той не можеше да откъсне очи от жената на сцената, очарован от увереността, с която тя омагьосваше публиката, макар да знаеше, че съвсем скоро щеше да й отнеме това ново щастие. Той изпълни своите сцени като насън, удивен, че никой не виждаше вътрешната му борба и единствените реплики, които чуваше, бяха онези, които сякаш искаха да разобличат Мат Харпър като единствения натрапник тук, докато всички други просто играеха.
— И аз не съм каквото ви изглеждам — каза Дженифър и всяка дума отекна в главата му.
Към края на пиесата, когато той и Виола се събраха отново, Мак почувства как Дженифър прокара длан по ръката му както беше направила когато му вземаше мерките. Тогава единствено гласът й потрепна, а той трябваше да си представи студените вълни на Северно море, за да не въведе публиката в заблуждението, че връзката на
Себастиан със сестра му не беше напълно почтена.
Той най-сетне изигра сцените с Джоселин убедително, защото си позволи да си мисли за Дженифър. „Ако сънувам, този сън е чуден“,
изрече Мак и не помнеше някога да е казвал нещо, изпълнено с повече смисъл.
Накрая зрителите станаха на крака, започнаха да ръкопляскат и да викат „браво“ и Мак видя как Дженифър се бори да запази самообладание. Повечето актьори се бяха отказали да водят тази битка
— те знаеха, че голямата драма тази вечер се беше разиграла зад кулисите.
Когато завесите се спуснаха, Финли с безмерна деликатност доближи длани до лицето на Дженифър и я целуна по челото.
— Добре дошла в твоя истински дом — каза той.
Тогава Мак усети, че зрението му се замъгли и отстъпи назад.
Сега беше моментът да го направи, да напусне тихичко залата и да си повика такси. Целият му багаж беше събран, вещите, които щеше да остави, бяха набутани в гардероба, сакото му беше преметнато на

258
облегалката на стола в спалнята, паспортът — прибран на сигурно място във вътрешния му джоб.
Той отново погледна Дженифър и видя, че Джоселин си пробиваше път към нея. Без да помисли какво прави, той се втурна към нея, хвана я през кръста и я дръпна встрани.
Джоселин го изгледа свирепо.
— Какво си мислиш, че правиш, по дяволите?
— Първо, исках да те поздравя за нашите общи сцени. Мисля, че най-после ги изиграхме брилянтно. И второ, ако не смяташ да направиш някакъв комплимент на Дженифър, изобщо не си отваряй устата. Чух те как преди началото на представлението я попита на висок глас дали е използвала всичкия камуфлажен грим. За късмет тя не беше. Ако смяташ да кажеш нещо в същия дух, помисли си пак.
— Иначе какво?
— Иначе аз ще ти отмъстя с някоя гадост пред очите на всички и ти ще ме опознаеш в нова светлина.
За негово учудване Джоселин се засмя.
— Добре, любовнико, не е нужно да ми доказваш, че имаш зъби.
Всъщност щях да й кажа, че беше невероятна, защото тя наистина беше невероятна.
След няколко задушаващи прегръдки от Уенди и Лидия Мак успя да се измъкне от сцената, а когато влезе в гримьорната, там цареше диво оживление. Той политна напред след мощно тупане по гърба от страна на Дъг, който сграбчи ръката му и я вдигна във въздуха, сякаш беше победител в боксов турнир.
— Заслужени аплодисменти за новия член на трупата — извика той. — Прилича на женчо, обаче има железни топки. Аз нямаше да се справя без него. — Последваха овации и смях, след което хората заприиждаха да го поздравяват и да го уверяват, че вече са му простили, задето е толкова млад, да го питат дали не е мислил да зареже Южна Англия и да се премести тук за постоянно?
Мак съблече костюма си и бързо се намъкна в собствените си дрехи, като непрекъснато се оглеждаше за Дженифър. С малко късмет щеше да се измъкне още преди тя да е слязла от сцената. Мак я чу да отговаря нещо на Памела и я зърна да минава край вратата. Със сияещи очи и леко порозовяло лице Дженифър му прошепна с устни
„благодаря“. Той взе чорапите си и ги обу набързо, ругаейки

259
завързаните на възел връзки на обувките си. Когато свали анорака си от стойката с дрехите, закачалката падна на земята.
— Отиваш ли някъде, авер? — попита Дъг.
— Не, просто ми стана студено.
— Ей сега ще те накарам да се изпотиш. Хайде, помогни ми да изнесем пиенето от реквизитната.
Мак погледна часовника си. Беше десет и четирийсет и пет.
Последният самолет беше излетял, последният влак потегляше след около половин час. Щеше да отиде с такси до летището, да отседне в хотел и да се качи на първия полет в събота сутринта.
В залата столовете вече бяха струпани до едната стена и дългите маси се огъваха под тежестта на блюда с храна. Свиреше музика.
— Ето го и него — изгърмя мъжки глас. Мак се обърна и видя
Дани и Брайони.
— Тя беше прекрасна, нали? — каза Брайони, а Дани просто сложи ръка върху рамото на Мак.
— Благодаря ти, че я убеди, приятелю. Ние все гледаме да не я засегнем.
Мак се трогна от потреперването в гласа на Дани и от влажния блясък на сълзите в очите му. Той отговори машинално, без да осъзнава какво казваше, после се появиха Бренда и Рей. Бренда взе двете му ръце в нейните.
— Извинявай — каза тя, — аз не бях справедлива с теб. Бях груба дори. Но ти се оказа добър приятел на Джен. Благодаря ти.
Рей само разтърси ръката му, стиснал устни, сякаш не смееше да заговори.

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: