Искам да ти вярвам

284
чу тропане.
Това е Дани, той ме е проследил дотук.
Тази мисъл би трябвало да изплаши Мак, но може би ако го пребиеха до безсъзнание, той щеше да престане да мисли за Джен.
Мак тръгна с олюляване към вратата, пътьом видя насиненото си око и подутите устни в огледалото на площадката и се вкопчи в перилото на стълбите. Точно преди да отвори вратата му хрумна безумната мисъл,
че може би това беше Джен. Сърцето му заблъска в гърдите.
Обаче човекът навън не беше Джен, нито Дани, нито който е да е друг от Нортъмбърланд. Беше един четвъртит мъж с изящно сплетена в мънички плитки коса, която изглеждаше странно на върха на масивното му туловище. В следващия миг Мак се озова във въздуха,
после полетя заднешком към стълбището.
Болката беше толкова силна, че звънтенето в ушите му се усили.
Сигурно изглеждаше като герой от комикс, краката му едва успяваха да догонят тялото. На горния етаж биячът го стовари на леглото и Мак затвори очи, за да понесе болката. Когато ги отвори,
пред него стоеше Кресида Чартуел. Тя свали слънчевите си очила.
— Чък, спусни завесите и включи осветлението, ако обичаш —
каза тя с онзи неин акцент, огладен като шлифован кристал и назидаващ принадлежност към никоя класа. Когато Чък изпълни нареждането, тя посочи стола с кожената облегалка и мъжът го сложи на няколко крачки от дивана. Кресида седна в него и много любезно прикани Чък да се разположи удобно в кухнята. Тя щеше да го повика,
ако й потрябваше.
— Преди да започна — каза тя, гледайки Мак право в очите, —
искам да ти обясня защо наричат Чък Чък, когато истинското му име дори не е Чарлз. Наричат го така, защото когато приключи с хората, за които са му платили, те приличат на начукана пържола. Това не е преувеличение. Надявам се, че ми вярваш?
Мак кимна, въпреки че му беше трудно да повярва каквото и да е, особено че случващото се не беше някаква халюцинация вследствие на травмите от побоя. Кресида Чартуел седеше тук, в неговата дневна.
Магията на Холивуд я беше покрила от главата до петите — тя ухаеше опияняващо екзотично, беше облечена в пастелен, очевидно безбожно скъп костюм, ноктите й — полирани, косата й — лъскава, обувките й бяха толкова изящни, че можеха да я отведат само от червения килим

285
до лимузината. Около нея витаеше аура на упоителен разкош, сякаш беше някаква рядка орхидея. Макар че днес Кресида имаше недоспал и измъчен вид, и Мак знаеше, че виновникът вероятно бе той. Защо беше дошла тук? Защо не беше отишла направо във фермата?
— Виждам, че някой вече е поработил върху теб, негоднико —
каза тя, притеснително бавно и отчетливо. — Ще те помоля да ми простиш, ако ти изглеждам малко по-бавна. Дължи се на часовата разлика, научих последните новини точно когато кацнах. Наложи се да реагирам в движение. Но каквото и да реша, със сигурност ще поканя
Чък да се върне в тази стая.
Мак се опита да потъне в дивана, неспособен да мисли за друго,
освен че заслужаваше наказанието си. Той беше жалка отрепка.
Боклук. Лъжлив, непочтен негодник.
— Ти си жалка отрепка. Боклук. Лъжлив, непочтен негодник —
каза Кресида. От нейната уста тази констатация прозвуча още по- страшно, с отмерено ударение върху всяка сричка и ясно артикулирани гласни и съгласни. „Знам, знам“, искаше да извика Мак. Вместо това той се опита да й обясни защо изобщо беше поел тази работа.
— Запази го за себе си, не ме интересува — сряза го тя. —
Интересува ме единствено Джен и как да овладея ситуацията. Разбира се, след това с удоволствие щях да те разпъна на кръст, да заведа дело срещу теб, хъм, не знам, може би за домогване до финансово облагодетелстване чрез измама, нарушаване на неприкосновеността на личния живот… всичко, за което моите адвокати се сетят. Щях да те съсипя с цялата си безпощадност. Щях да съсипя и онзи негодник
О’Дауд, а също и собственика на гнусния вестник — цялата пасмина.
— За твой късмет — устата й се изви леко, — това няма да се случи. Докато идвах насам, разговарях с Бренда и Рей. Те са непреклонни и искат всичко да приключи без много шум. Няма да понесат животът на Дженифър да се развява по съдилищата и да се превърне в злободневна тема за хорските приказки. Така че… за съжаление, трябва да се съобразя с тяхното желание. Остава ми само да огранича размерите на щетите. Ще опазя името на Дженифър, дори това да ми коства много. О’Дауд още не ми се е обадил, за да злорадства, но предполагам, че историята ще излезе в утрешните вестници?

286
Кресида стана и закрачи из стаята, спираше от време на време,
после продължаваше да кръстосва. Мак очакваше тя да спомене думите „запрещение“ или „съдебно разпореждане“, но тя рязко спря до библиотеката и взе единия телефон.
— По този ли се обаждаш на О’Дауд? — Когато Мак кимна, тя хвърли апарата към него.
— Обади му се. Кажи му, че ще разкажа историята от първо лице, ако той…
— Той все още няма историята, най-малкото потвърдената версия — бързо изрече Мак. — Аз повече не му позвъних след твоя разговор с Джен вчера.
Тя поклати глава, сякаш беше отчаяна от това за колко глупава я мислеше.
— Ти май си въобразяваш, че една тъпа лъжа ще те спаси, а?
Вчера удари джакпота и още не си изпял новината? Не ти вярвам.
Обади се на О’Дауд…
— Моля те, повярвай ми. Аз не съм се чувал с него — можеш да прегледаш регистъра с проведените разговори, ако искаш. — Той започна да рови в телефона. — О’Дауд не очаква никакви новини до края на днешния ден. Той дори не знае, че ти си във Великобритания,
освен ако някой друг не е…
— Лъжец — изкрещя тя. — Страхливец. Ти просто се опитваш да спасиш кожата си. — Тя направи няколко крачки и застана пред него и Мак погледна полата й, защото се срамуваше да я погледне в лицето. Той очакваше Кресида да го удари или да го блъсне, въпреки че думите й бяха достатъчно жестоки.
— Аз трябваше да те проуча — процеди тя, като тикна пръст в гърдите му. — Аз трябваше да се погрижа за Джен така както тя винаги се е грижила за мен. Но бях прекалено заета със себе си… И
като си помисля, че ти бях благодарна. Изпитвах глупава благодарност,
защото се радвах, че Джен е открила някой, който да я накара да говори сякаш беше… както едно време. Помислих, че ти ще й върнеш смелостта, когато ти всъщност си й показал, че смелостта се наказва жестоко.
Мак нямаше да се учуди, ако Кресида го беше заплюла, толкова силен беше нейният гняв.

287
— Кой може да се сърди на Джен, ако тя накрая реши, че светът е прекалено жесток, за да се бори сама с него? И познай кой ще очаква да я отнесе в проклетата си бяла каруца?
На лицето му навярно се беше изписал шок.
— О, само не ми се прави на загрижен. — Кресида щракна с пръсти. — Безопасен живот, безопасен мъж, безопасен брак.
Благодарение на теб след няколко години тя изобщо няма да си спомня на какво е способна.
Докато Кресида говореше, Мак се мъчеше да се владее, но последните й думи го поразиха и той се отказа, тялото му се разтърси в силни конвулсивни ридания, от които ребрата го заболяха още повече.
Той навярно трябваше да се засрами, но изпитваше единствено омраза към себе си и мъка за Джен.
— Не, не — захълца той, — ти не можеш да допуснеш това да се случи. Не и с Джен. Моля те, моля те, повярвай ми. Аз я обичам. —
Мак избърса носа си с ръка. — Аз не исках тази работа. Честна дума,
О’Дауд ме изправи до стената…
— Млъкни — сряза го Кресида. — Пет пари не давам за теб.
— И аз не давам пет пари за себе си. — Мак вече почти виеше и се клатеше напред-назад на дивана. — Аз нямах намерение да я нараня толкова много. Мислех си, че мога просто да й бъда приятел… опитах се да не се влюбя в нея, да не й позволя да се увлече по мен… обаче…
Кресида го гледаше отвисоко, докато той продължаваше да плаче.
— Ти си голям актьор — отбеляза тя по едно време. — Сега разбирам как си стигнал до нея. — Без предупреждение тя се наведе и го зашлеви през лицето. От шока Мак затвори очи и когато ги отвори,
тя прокарваше внимателно пръстите на другата си ръка по дланта, с която го беше ударила.
— Истински сълзи — каза Кресида, — хъм, ти наистина си добър. — Тя продължи да го наблюдава, докато Мак подсмърчаше и ридаеше, после отвори вратата на стаята и повика Чък. Мак се изплаши, че тя беше загубила търпение и щеше да заръча да го набият,
но Кресида спокойно помоли Чък да потърси руло с домакинска хартия в кухнята. Когато биячът й донесе рулото, тя го хвърли в скута на Мак.
Когато Мак вдигна глава, Кресида стоеше до прозореца и затваряше завесата. Явно доволна от онова, което бе видяла, тя отново

288
се обърна към Мак.
Той я чу да казва:
— Ако не спреш да ревеш, аз лично ще ти изтръгна слъзните жлези. Нямам представа къде точно се намират, но мисля да мина напряко през слабините… — Тя пристъпи към него и Мак трепна, но
Кресида се насочи към стола с кожената облегалка.
— Преди да те помоля за пореден път да позвъниш на О’Дауд и ти да ме излъжеш отново и да кажеш, че още не си му изпял сочната си историйка, искам да ми кажеш едно нещо. — Погледът й беше проницателен и студен като очите на Бренда в деня, когато го беше разпитвала на прага на вилата. — Когато Джен ти разказа за Рори, ти си получил каквото си искал. Защо все пак я накара да се качи на сцената? Можеше просто да се измъкнеш незабелязано.
— Това беше единственото нещо, което можех да й дам. Аз исках
Джен да почувства, че отново лети. Аз… аз се надявах, че тя щеше да си спомня за това след всичко друго, което трябваше да й причиня…
— Няма никакво „трябваше“. Не се опитвай да ме заблуждаваш,
негоднико. Ти сигурно си се влачил по корем пред О’Дауд, за да ти възложи тази работа.
— Не, той ме изнуди, опитах се да ти кажа…
— А, да, а пък аз не проявявах интерес досега, но хей, знаеш ли какво… думата е твоя, Мак Стоун, дай да чуем твоето обяснение. — Тя махна с ръка, сякаш го представяше на публиката.
— Заради майка ми… той имаше разни… компромати за нея…
Аз трябваше да свърша тази задача, иначе той щеше да ги публикува.
— Мак изрече това, забил поглед в килима, вместо да гледа Кресида,
защото знаеше каква щеше да е нейната реакция. И наистина, тя изрече саркастично:
— И ти несъмнено ще кажеш, че не можеш да ми разкриеш какви са тези компромати? Колко удобно.
— Това е ужасна тайна — жално изскимтя Мак. — Ако ти кажа,
не мога да ти се сърдя, ако решиш да ми отмъстиш и я разкажеш на онзи издател, който ти предложи най-висока цена. Накрая аз бях изправен пред избора дали да унищожа семейството си, или…
Мак знаеше, че Кресида щеше да довърши думите му и зачака да излее отровата, навярно съпроводена с още една плесница.
За негово недоумение, тя каза:

289
— Интересен език на тялото, негоднико. — Преди Мак да има време да помисли какво имаше предвид Кресида, тя продължи с някак неуместно разговорчив тон: — Значи ти видя как Дженифър играе на сцената? Тя става за провинциална актриса, нали? Липсва й класа, но става за масовките.
Мак се чу да издава странен звук, после се надигна от дивана,
без да го е грижа за слъзните канали, за Чък или за спуканите ребра.
— Какви ги говориш? — извика той. — Дженифър е прекрасна актриса, много по-добра от теб. Тя беше невероятна на сцената. Тя беше Виола, няколко века след като Шекспир я е създал, Виола от плът и кръв.
— Хъм, не ти липсва смелост — намръщи се Кресида, — или си преценил, че не трябва просто да се съгласиш с мен, защото ще изглежда по-убедително, ако защитиш Джен? Не мога да те разгадая —
не разбирам движенията ти. Когато говориш за О’Дауд и майка ти…
прозира истинска болка. Трудно е да се престориш, че изпитваш болка,
дори да си толкова добър актьор като мен… — Тя стисна устни и го прогледна проницателно. — Така… да видим какви са възможностите?
Кресида се наведе напред, опря лакти на коленете си и облата брадичка върху ръцете си. Погледът й се заби изучаващо в него и тя му заприлича на облечена персонификация на Мислителя на Роден. Само че Мак не знаеше за какво мислеше.
— Филмите са много по-лесни от истинския живот — каза тя и седна с изправен гръб. — Откриваш, че някой е навредил на теб и семейството ти, намираш го, произнасяш кратка реч за възмездието и бам — тя сви пръсти в импровизиран пистолет, насочвайки го към
Мак, — му пръсваш черепа. Обаче в истинския живот е по-сложно. —
Пистолетът отново се превърна в ръка. — Мога да сключа някаква сделка с О’Дауд, да накарам Чък да те пребие така, че цял живот да го помниш. Но каква полза от това за Джен?
Сега тя говореше по-скоро на себе си, отколкото на Мак и той се удиви колко бързо работеше мозъкът й и колко находчив беше умът й,
защото в следващия миг Кресида стана от стола, скръсти ръце,
обиколи отново стаята и изрече:
— Ами ако успея да наредя всичко правилно? Поне този път? —
Когато тя спря на едно място, Мак се стресна от изражението в очите й.

290
— Правилно, поколебай се с отговора на следващия въпрос,
негоднико, и ще повикаме Чък. Кажи какво точно искаш да се случи оттук нататък?
— Какво?
— Казах ти да не увърташ… Виж, ако в този миг всичко на света беше възможно, ти какво би направил? Хайде, кажи ми.
Мак я погледна предпазливо, не разбираше какво става.
— Аз щях… щях да кажа на Джен защо го направих и да й кажа,
че наистина я обичам. Бих искал да изтрия всичката болка, която й причиних, а после бих искал да се отърва от О’Дауд.
Крес кимна бавно.
— Добър отговор. В правилния ред. — Тя се обърна, отиде до прозореца и отново погледна зад завесата, и този път остава там толкова дълго, че Мат се зачуди дали да не я подсети да заговори.
— Добре — каза тя, обърна се и отметна предизвикателно коса,
после приглади дрехите си. Звездата Кресида се беше върнала в стаята.
Тя отново зае мястото си на стола. — Трябва да приключим с това бързо. Чака ме още един частен самолет, за да ме отведе на север, и ако побързам, ще стигна там преди твоите приятели, да не споменаваме моя импресарски екип, студиото, чичо Том Кобли и всички останали да са открили, че съм в Англия. — Тя изсумтя презрително. — Нямаш представа колко услуги ми костваше това пътуване… Така, сега ще направя две невероятно глупави неща. Правя ги за Джен… защото вярвам, Бог да ми е на помощ, че под всичката тази гадост, която гледам сега… — Тя се пресегна и го стисна за носа с палеца и средния си пръст, от което очите на Мак отново се насълзиха. — … под цялата тази гадост се крие човек, който разбира, че Джен трябва да се върне там, където беше… е, ако не точно там, то поне някъде наблизо. Тя няма нужда някакъв монументален тъпак да я заключи във висока кула и да изхвърли ключа. Поемам риск с теб, негоднико, и ти няма да ме издъниш.
Мак кимна, макар да не знаеше в отговор на какво.
— Всички други неща, които искаш да се случат — продължи
Кресида, — зависят от теб… но аз не мисля, че Джен някога ще се съгласи да те изслуша, още по-малко да ти прости. Но ти ще опиташ. А
колкото до това да те отърва от О’Дауд, е, това мога да го направя. —
Тя се засмя. — Боже, ето това е гадната страна на любовта, мислиш си,

291
че можеш да разрешиш всеки проблем, да направиш всички толкова щастливи колкото си ти. Сигурно съм луда.
Мак с нищо не издаде страха си, че тя наистина беше луда.
— Така — каза Кресида и се протегна към червената си дамска чанта, — въпреки че силно се изкушавам да пусна това признание на някой конкурентен вестник, за да те ядосам… — Тя извади един бележник и химикалка и ги тикна в скута му. — Въпреки това…
започваме. Готов ли си? — Тя вирна брадичка, вдиша и издиша, както бе дишала Джен, преди да излезе на сцената.
— Носят се слухове, че Кресида Чартуел е лудо влюбена в Рори
Силвестър, нейният сценичен партньор в новия й филми
„Безчувствените“. Но ние можем да направим ексклузивното разкритие, че слуховете са верни само отчасти. Действително някой с фамилията Силвестър сгрява леглото на английската красавица, но това не е Рори, а неговата съпруга Ана Мария. Да, нашата Кресида е влюбена презглава в пламенната южноамериканка, а Ана Мария е решена да напусне знаменития си съпруг, за да свие гнездо с новата си любов.
Кресида замълча и вдигна вежди.
— Това достатъчно ексклузивно ли е за теб, негоднико?
Мак не знаеше какво беше изражението на лицето му, но знаеше,
че беше спрял да пише на думите „Ана Мария“.
Той затвори уста и после я отвори отново, за да попита:
— Как успя да опазиш това в тайна?
— Хъм, то беше тайна за мен и за Ана Мария допреди няколко дни, пък и кой би помислил, че ще се загледам в друга жена при моето любовно досие? Хората виждат каквото искат да видят.

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: