Искам да ти вярвам

260
Мак вдигна ръка и усети как десетки ръце го побутнаха към сцената.
— Мат, за това, че си сладкодумник и задето изтърпя всичкото тюхкане, че си прекалено млад, искаме да ти подарим това.
Финли вдигна голям захарен биберон. Разнесе се бурен смях и
Мак трябваше да се качи на сцената, да се усмихне и да им благодари.
Той потърси с очи Дженифър и я видя да го гледа, сияеща от щастие. Такава щеше да я запомни. Сега той щеше да се скрие зад кулисите и да се измъкне през аварийния изход. Можеше да позвъни на
О’Дауд от хотела на летището.
Миг по-късно Мак установи, че стои до Дженифър.
— Здравей — каза тя. — Как се представих?
Мак можеше просто да кимне. Можеше просто да кимне и да си тръгне.
— Ти беше брилянтна, истинска актриса от класа. Никога не съм виждал такава игра. — Мак пристъпи по-близо до нея. — Ти си по- добра от твоята братовчедка. По-дълбока си.
Може би тя щеше да помни тези думи, когато всичко друго,
което той й бе причинил, щеше да я натика обратно в черупката й.
Дженифър се засмя отново и Мак си помисли, че това не беше честно. Защо не я беше срещнал при други обстоятелства?
— Кажи ми — каза той, гледайки косата й, опитвайки се да запечата в съзнанието си всички нюанси на русото, — след като го направи веднъж, ще го направиш ли отново?
— Не знам. Беше толкова… толкова… — Лицето й разцъфна в прекрасна усмивка. — Фантастично.
Мак тръгна полека към изхода, но тогава го спипа Шийла и му каза, че възможността да го види обут в чорапогащник си струваше цената на билета, и след миг той отново се озова до Дженифър, а Рей и
Бренда им махаха за довиждане от вратата.
— Те тръгват ли си? — попита той.
— Да — каза Дженифър и Мак усети как пръстите й се вплетоха в неговите и се отдръпнаха едва когато дойде Ангъс, за да я прегърне.
После Ангъс си тръгна заедно с Джоселин и Мак се запита дали тези двамата щяха да правят секс тази нощ.
Не, не мисли за това. Отиди до тоалетната и се измъкни навън.

261
— Време е да заключа — каза Дъг, подрънквайки с ключовете от залата и Мак се почувства объркан. Къде бяха изчезнали всички? Той отново погледна часовника си. Беше полунощ. Можеше просто да вземе такси, да отиде на летището, да седне там и да чака самолета.
— Аз ще ви откарам — каза Дъг и Мак тръгна към колата и седна на задната седалка до Дженифър, долепяйки плътно крака си до бедрото й. Струваше му се, че е в някаква паралелна реалност. Когато
Дъг спря колата пред вилите Бриндли и Мак отвори вратата, студеният чист въздух го накара да се опомни. Той трябваше да се махне оттук,
но докато слизаше от колата, видя как Дъг се обърна и каза на Джен:
— Аз бях дотук. Ти също трябва да слезеш.
В следващия миг тя стоеше до Мак и двамата проследиха как
Дъг се отдалечи. Останаха само те двамата и тишината.
— Добре тогава — каза Дженифър. — Аз ще тръгвам. —
Изглежда, че тя също беше в някаква паралелна реалност.
— Аз ще те изпратя. Ще ни трябва фенер.
— Едва ли. Виж колко силно свети луната.
Не, няма да гледам луната, нито звездите, нито пък теб.
Мак почувства как ръката й отново докосна неговата и този път
Джен вплете кутрето си около неговото, докато вървяха по пътя.
Той щеше да я изпрати до фермата, а после щеше да хукне обратно и да си повика такси.
Още не бяха стигнали до Питър Кларк, когато Джен пусна ръката му и застана лице в лице с него и Мак беше готов да се закълне, че чу как безброй зверове в тъмното наостриха косматите си уши и впериха погледи в тях.
Той знаеше какво щеше да последва още преди Джен да се наклони към него. Видя я как затвори очи и после нейните устни се долепиха до неговите и въпреки че всяка частица от тялото му крещеше да я прегърне, Мак сложи ръце на раменете й и я побутна назад.
— Дженифър, аз не мога — каза той.
Ако я целунеше веднъж, как щеше да спре? Колко по-страшно щеше да стане неговото предателство? Кресида Чартуел щеше да го бичува за измамата, в която ги беше въвел до този момент, но ако продължеше, тя сигурно щеше да го линчува.

262
Мак видя как оживеното и озарено допреди миг лице помръкна и се затвори, и в очите на Джен изригна срамът. Тя се олюля и отстъпи назад.
— Не казвай нищо — извика тя. — Всичките ти красиви думи не са означавали нищо. Ти не вярваш в тях.
Мак тръгна след нея.
— Джен, Джен. — Той я хвана за ръката. — Знам, че си мислиш,
че те отблъснах заради лицето ти. Но причината е друга.
Тя се обърна и той видя сълзите в очите й.
— Каква е тогава?
— Аз скоро трябва да си замина. — Мак се опита да улови другата й ръка. — Не искам да те подведа и после да те изоставя… Не искам да те нараня по такъв начин. — Една последна лъжа, благородна лъжа, която да я накара да се почувства по-добре.
Дженифър се отскубна от него и изхлипа сърдито.
— Недей да се отнасяш с мен като с дете, всички се държат с мен така, сякаш съм малко дете. Не трябва ли сама да реша дали съм готова да бъда наранена?
Но ти нямаш представа колко жестоко ще те нараня.
Мак погледна окъпаната в лунна светлина коса и пламтящите от гняв очи и изгуби желание да мисли или да говори. Протегна ръце,
притегли я към себе си и я целуна по устата. Отначало това беше гневна целувка и Джен все още се опитваше да се откопчи от него, но когато Мак усети вкуса й и почувства нейните устни под своите,
целувката се превърна в засмукваща бездна, която стигна до гърдите и до слабините му. Там, под огромното небе на Нортъмбърланд,
обсипано с ярки звезди, обгърнати от мрака на безкрайните хълмове и поля, Мак я прегръщаше и целуваше безпощадно, за да й покаже колко красива бе тя за него и усети как Дженифър отговаряше на целувката му и скоро единствената мисъл, която остана в главата му, беше да я заведе във вилата и да я съблече гола. Утрешният ден можеше да върви по дяволите, О’Дауд можеше да върви по дяволите и всъщност целият свят също можеше да върви по дяволите.

263

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: