Искам да ти вярвам

277
— Не ме докосвай.
— Аз просто искам да знам как е Джен.
— Как е Джен? Според теб как е? — Рей зарея поглед в полята,
но без да ги вижда. — Даваш ли си сметка какво ни причини ти?
Мислех, че най-страшният ден в живота ми беше, когато седях в болницата и си мислех как хората щяха да гледат моята прекрасна
Джен и да виждат само белега. Как животът й ще е напълно различен от живота, който тя беше планирала. Но Брен каза, че трябва да се стегнем, да сме позитивни, че е можело да я видим за последно в ковчег. — Рей тръсна глава, сякаш да се отърси от този образ. — Но как да я вдигнем на крака този път, господин Стоун? Тя само лежи и пита с какво е заслужила някой да постъпи с нея по този начин. Ето така е Джен.
Мак си представи тази картина и не можа да я понесе.
— Моля те, Рей, позволи ми да отида при нея, да говоря с нея, ще й обясня всичко. Аз наистина я обичам. Онова, което се случи снощи,
беше истинско. Кажи й, че не целях да я заблудя… никога не съм искал това… тоест, смятах да го направя, но преди да я опозная. Не, искам да кажа…
— Ти самият си се оплел в лъжи. Истината е, че ти използва дъщеря ми, за да стигнеш до Кресида. За пари.
— Не — каза Мак, като отново протегна ръка към Рей, — не беше за пари, имаше друга причина. Майка ми…
— Сигурно през цялото време си се надсмивал над нас. Глупави селяндури, колко му е да им влезеш под кожата. За теб ние не сме дори хора, нали, толкова далеч от Лондон?
— Рей, аз трябваше да поема тази работа, за да помогна на майка ми…
— Спри да ме лъжеш — изкрещя Рей и Мак се стресна от яростта в думите на този човек, който винаги беше изглеждал толкова благ. — Погледни ме в очите — процеди той, — и ми кажи, че не правиш това, за да донесеш пари на някой, който и без това е богат.
Хайде.
Мак наведе глава.
— Какво, да не загуби сладкодумието си? — Рей се наведе,
вдигна паспорта на Мак, доближи се до него и го пъхна в джоба му. —
Ти беше достатъчно коравосърдечен, за да я излъжеш, да я накараш да

278
повярва, че си увлечен по нея? Това е чудовищно. Сега се махай. Дани не е тук, отиде да заведе Луиз на гости на другата й баба, така че няма представа за станалото, но скоро ще се прибере. Не искам да го тикнат в затвора, задето ще направи с теб онова, което заслужаваш.
Рей отново закрачи и Мак разбра, че повече нищо не можеше да направи, поне не сега. Той се върна в таксито, преди да се качи, спря и погледна фермата, за да запечата в паметта си полята и дърветата и реката. По пътя за летището той си представяше как Дженифър лежеше със сухи очи в леглото, убедена, че той просто я беше използвал и тя не означаваше нищо за него и мисълта прогори ума му като огнено клеймо.
Телефонът, който му беше дал О’Дауд звънна, но Мак не отговори. Навярно проверяваше дали Мак е научил нещо ново. Той щеше да вземе самолета до Бристол и оттам да продължи до Бат с такси и междувременно да помисли какво да прави след това. Но какво друго му оставаше, освен да потвърди, че Рори Силвестър беше любовникът на Кресида? Той свали стъклото на прозореца с надеждата, че чистият въздух ще му проясни мислите.
На летището той се нареди на опашката, за да си купи билет, но внезапно нечия ръка го сграбчи за врата и го дръпна назад.
— Гаден негодник — изрева Дъг, завъртя го и го удари право в лицето, — гнусен интригант. — Той вече не приличаше на клоун,
лицето му пламтеше от гняв, очите му хвърляха искри.
Хората започнаха да се обръщат, бързаха да се отдалечат и Мак се опита да отвори устата си, за да заговори, но Дъг го удари отново.
Той усети вкус на кръв в устата си и изведнъж един охранител тръгна към тях.
— Престанете, спрете веднага — извика той. — Ще ви… —
После мъжът погледна Дъг. — Хей, това ти ли си? Дъг Байтон?
Дъг го погледна внимателно.
— Ха, Лен, да, аз съм. Отдавна не сме се виждали. — Дъг му протегна ръка за поздрав, без да пуска Мак с другата. — Как си, какво правиш.
— Добре съм, Дъг. Ти също се справяш добре, видях някои от твоите работи. — Охранителят се усмихна, но после погледна струпалите се хора и Мак. — Какъв е проблемът?

279
— Журналист от таблоид — рече Дъг и разтърси Мак. — Не ме питай какво причини този негодник на една моя приятелка, прекрасно момиче, така че боят му е малко.
Охранителят цъкна.
— Съжалявам, Дъг… но не мога да ви оставя да се биете тук.
Трябва да излезете навън. — Той сниши глас. — Има едно място встрани от сградата, аз ходя там да си почивам, камерите за наблюдение не го хващат.
Мак усети как го повлякоха към изхода, а тълпата се раздели на две, за да им направи път. Той не се съпротивляваше, защото си заслужаваше онова, което щеше да последва.
Дъг го притисна до стената, подритна с крак цигарените угарки и
Мак се приготви за болката.
— Аз те харесвах, дяволите да те вземат, харесвах те — каза Дъг и го сграбчи с две ръце за врата, а Мак си спомни онази нощ, когато бе видял огромния мъж да стиска кормилото на колата си.
— Аз също те харесвах — изхриптя той и усети как хватката на
Дъг се затегна.
— Проклет лъжец, ти си ми се подигравал, но аз правя това за
Джен. — Мак не можеше да диша. Пред очите му затанцуваха звездички.
— Убий ме, Дъг — изрече той, — ще ми направиш услуга.
— Ти си негодник — каза Дъг и свали едната си ръка от врата на
Мак, за да избърше очите си. — Аз през цялото време се опитвах да ви събера заедно. Аз съм виновен, за всичко съм виновен аз.
— Не, Дъг, слушай…
Дъг свали и другата си ръка от врата му.
— Повече няма да те докосна с пръст, ти си мръсна гадина,
вирус. Качвай се на самолета. — Той блъсна Мак към вратата и се отдалечи.
Мак се нареди отново на опашката за билети, охранителят не го изпускаше от очи. Той почти стигна до гишето, но отново някаква сила го дръпна назад.
— Кажи си молитвата, нищожество — изрева Дани.
Когато Мак най-сетне се качи на самолета, стюардесата бързо се доближи до мястото му и му подаде хартиена кесия с няколко кубчета

280
лед. Той седна и я допря до цепнатината на челото си, но остави кръвта от носа да капе по ризата му.
Не беше сигурен дали нямаше счупено ребро, но като цяло се отърва леко. Но ако Брайони не беше издърпала Дани встрани, Мак не хранеше илюзии какво щеше да се случи. Яростта на младия мъж му подейства като още един юмрук в зъбите.
Мак се наведе напред, извади кесията за повръщане от джоба на креслото пред него и повърна в нея. Хората го гледаха с любопитство и отвращение. Тялото го болеше, но той знаеше, че това не беше нищо в сравнение с онова, което чувстваше Дженифър. Повърна отново.
— Тежка ергенска вечер, а? — подхвърли седящата до него жена.

281

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: