Искам да ти вярвам

292
изясня ситуацията на място. — На лицето й се изписа презрение. — И
разбира се, не знаех, че някакво малко говно подслушва разговора ни.
Мак притихна, забил поглед надолу, тъй като не искаше нейното презрение отново да се превърне в гняв. Затова не разбра, че тихото покашляне и двете мъчителни вдишвания предшестваха момента,
когато Кресида се разплака. Той вдигна глава и я видя да посяга към рулото с домакинска хартия.
Това беше истински плач, не плачът от холивудските филми:
върхът на носа й се зачерви и красиво гримираното й лице доби сгърчен, подпухнал вид. Когато Кресида избърса очите си, очната й линия се размаза.
— Хората ще те разберат за Ана Мария — каза той, трогнат от мъката й. — Те ще ти простят.
— Не ставай глупак — каза тя, като подсмръкна яростно. —
Защо ще плача за това, че съм срещнала моята сродна душа? Това е прекрасно. — Тя смачка салфетката и попи едното си око, после и другото. — Аз плача за това, което причиних на Джен. Отново я нараних. Този път беше чиста случайност, от глупост, не както последния път.
Последния път?
Мак отново притихна и почувства как напрежението в стаята се сгъсти.
Последва още подсмърчане и хлипане, после Кресида каза изморено:
— Добре, второто невероятно глупаво нещо, което ще направя днес е още едно ексклузивно признание. За него не трябва да казваш на никого… ако пропееш, отиваш право на оня свят. Ако замълчиш,
хъм, това може да ти спечели отново доверието на Джен.
Мак захвърли бележника и химикалката на дивана, надявайки се,
че тя щеше да го приеме като знак за неговата искреност, но Кресида изобщо не го погледна. Той нямаше представа върху какво бяха приковани очите й, но тялото й излъчваше терзание и вътрешна борба.
Тя прокара длан по подлакътника на стола, сякаш от притеснение.
— Ти сигурно знаеш, че аз бях в колата заедно с Джен, когато стана автомобилната катастрофа? — започна тя. — Аз й бях отишла на гости за уикенда, играех си на криеница с пресата, криех се под

293
комична дегизировка. Както и да е, в нощта преди катастрофата аз го ударих на живот както обикновено и се озовах в леглото с един от преподавателите на Джен от театралната академия. Красив негодник с леви убеждения, запуснат бохем и… на другата вечер той ни покани на някакво парти. Двамата се напихме, аз казах нещо глупаво и той съобщи на цялата компания, че е спал с мен, така че можел да се похвали, че е „изчукал звезда“.
Мак видя как раменете й се изправиха леко.
— Аз изпаднах в истерия, както можеш да си представиш. Джен ме измъкна от купона и ме качи в колата. Бяхме тръгнали към апартамента й, но когато слязохме от магистралата и Джен намали скоростта, за да завие по улицата, аз реших, че искам да се върна и да кажа на онзи негодник какво мисля за него. — Кресида стисна подлакътника. — Откопчах колана на седалката ми и се опитах да отворя вратата на колата. И… и Джен спря колата, пресегна се да затвори вратата и да закопчае колана ми. Тогава ни помете колата отзад. Ние се блъснахме в табелата пред нас.
Кресида Чартуел вече не приличаше на холивудска звезда, а на изплашена млада жена.
— Аз предизвиках катастрофата и аз бях виновна, че Джен излетя през предното стъкло на колата. Помня как тя разкопча предпазния си колан, за да се пресегне през мен и да затвори вратата.
Мак не оценяваше огромната журналистическа стойност на тази история, той си представяше Дженифър, просната сред натрошени стъкла.
— Аз исках да си призная всичко след катастрофата — каза
Кресида с изтерзан глас, — но Джен настояваше, че не е поставила добре предпазния си колан. Изобщо отказа да обсъждаме случилото се.
Тя понесе всички гадости, които се изговориха по неин адрес, че е била пияна и безразсъдна. — Кресида преглътна сълзите си. — Би ли ми подал още малко хартия, ако обичаш?
— Кълна се в живота ми, никога няма да кажа на никого за това
— каза Мак, когато му се стори, че тя беше в състояние да го чуе. — И
ако спазя обещанието си… ти… нали ще кажеш на Джен?
Кресида остави смачканите на топка салфетки да паднат на пода.
— Ще й кажа, макар че не знам дали тя ще ме чуе. Но да, когато реша, че е готова за това, ще й кажа.

294
Мак знаеше, че трябва да млъкне, но журналистът в него искаше отговори.
— Защо ми разказа това? Поемаш огромен риск. Най-малкото,
трябваше първо да ми измъкнеш моята тайна — за да си сигурна, че ако аз разглася твоята, ти ще ме съсипеш в замяна?
Кресида махна с ръка с раздразнение.
— Може би се надявам, че ти ще разкажеш на всички и аз накрая ще смъкна този товар от плещите си. Може би просто съм се размекнала: не мога да си простя и чувствам, че трябва да си понеса наказанието. — Долната й устна затрепери. — Знам само, че аз съм виновна за състоянието на Джен. Моите слабости и суета я унищожиха. Аз съм същата като теб.
— Не. Ти си наранила Джен по невнимание. Аз го направих умишлено.
— Обаче крайният резултат е един и същ — каза тя и отново заплака.

295

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: