Искам да ти вярвам



Pdf просмотр
страница67/90
Дата09.05.2023
Размер3.4 Mb.
#117607
1   ...   63   64   65   66   67   68   69   70   ...   90
Hazel-Osmond - Iskam da ti vjarvam - 11406-b
ГЛАВА 35
Джен седеше на ръба на ваната, краката й трепереха и тя си спомни как бе седяла в банята на Мат, преди да намери паспорта му.
Не, не Мат. Мак.
Толкова много лъжи, толкова много преструвки. Толкова много красиви думи, които й беше казал. И в леглото ли се беше преструвал?
Тази мисъл й беше непоносима.
На вратата на банята се почука.
— Джен, вътре ли си? — попита майка й.
Бренда имаше право от самото начало, но Дженифър бе отказала да я чуе. Тя беше хукнала да гони лъскавата нишка надежда, която й бяха хвърлили за примамка. Как бе могла да помисли, че ще я намери за привлекателна? Джен си представяше как той разказваше през смях на приятелите си в… чакай, откъде беше той всъщност?
— Джен — извика майка й, — отговори ми.
Тя погледна четките за зъби в чашата на полицата над мивката и самобръсначката на баща й. Верен на традицията, Рей отказваше да използва електрическата самобръсначка, която му беше подарил Дани.
Тя стана и я взе. Само веднъж досега й беше минавала тази мисъл, два месеца след като я изписаха от болницата, когато внезапно бе осъзнала, че лицето й винаги щеше да изглежда по този начин.
Дали щеше да боли колкото я болеше сега? О, Мат, Мат, ти
беше толкова прекрасен и аз бях толкова лековерна. Само ако
можеше да заспи и повече никога да не се събуди.
Дженифър чу още гласове пред вратата.
— Отвори вратата, миличка. Отвори веднага, Джен!
Тя остави самобръсначката и се приближи до вратата, но не успя да завърти топката от първия път, затова опита отново.
— Ти беше права, мамо — каза тя, когато отвори вратата. —
През цялото време ти беше права за него.
Бренда я прегърна.


282
— Да не говорим за това сега, миличка. То не е важно. Хайде,
ела да си полегнеш, преди да пристигне Кресида.
Дженифър позволи на майка си да я сложи в леглото и почувства как умората я налегна.
— Крес много ще ми се ядоса — прошепна тя.
— Не говори глупости, никой не ти се сърди, любов моя. На него сме му ядосани. Много ядосани.
— Как можете? — попита Джен. — Той не съществува.


283


Сподели с приятели:
1   ...   63   64   65   66   67   68   69   70   ...   90




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница