Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| Кой би предположил, че животът можеше отново да е толкова сладък? После Джен седна на тоалетната и чу как някой отново позвъни на вратата. Не можеха да им носят още презервативи, нали? Тя си представи изражението на лицето на Шийла, когато чуеше какво беше направила сестра й. Мак отвори вратата и видя господин Армстронг. Той държеше в ръка някакво списание и имаше недоволен вид. — Искам да поговорим — каза той. Мак въздъхна. — Вижте, господин Армстронг, ние сме възрастни хора. Имаме право да правим каквото искаме. — Моля? — Веждите на стареца бяха толкова свъсени и увиснали надолу, че очите му почти не се виждаха. — За какво говориш? Мак си помисли за Дженифър. — Просто съм малко зает, с какво мота да ви помогна? — Погледни това. — Господин Армстронг натика списанието в ръцете на Мак и той го отвори. Последният брой на „Методистки новини“. Погледна първо списанието, после стареца. — Ето тук. — Господин Армстронг заби пръст в страницата и Мак започна да чете. — „Преподобният Дейвид Никълс, свещеник в енорията на Бридпорт и Дорчестър, има удоволствието да ви съобщи, че дъщеря му Матилда стана горда майка на близнаци, родени с цезарово сечение на 24 март в Университетската болница «Сейнт Майкъл» в Бристол. Близнаците, момче и момиче на име Тим и Дейзи, се чувстват добре и не дават покой на Матилда и на съпруга й Джонатан Харпър. Щастливите дядо и баба благодарят на Всемогъщия за този изтощителен, но дългоочакван дар. Матилда, която е издала две книги, посветени на пешеходния туризъм — Пътеводител за пешеходни разходки по крайбрежието на Дорсет и Разходка в Северен Съмърсет, — под псевдонима Мат Харпър, казва, че ще трябва да остави на заден план писането за известно време… «Не мога да си представя как ще изминавам пеш по няколко километра на ден с 271 близнаците на гърба ми», казва тя. Вярваме, че нашите читатели ще пожелаят на Матилда и семейството й сили през идните месеци.“ Когато стигна до края на статията, Мак прекрачи прага и притвори вратата зад гърба си. Образите пред очите му се мержелееха и сърцето му препускаше като лудо. — Мат Харпър е жена? Жена? Матилда? Той започна да чете статията отново. Успокой се, успокой се. Всичко ще бъде наред. Дженифър не може да е чула, тя е в тоалетната. Това е поправимо. Скоро то няма да има значение, защото ти ще й разкажеш цялата история. Дженифър седеше на тоалетната чиния. Кресида имаше право, любовта превръщаше хората в романтични глупаци. Тя нямаше представа къде щеше да я отведе любовта или какво щеше да стане, когато Мат завършеше книгата си. Крес отново имаше право: човек трябваше да сграбчи живота с две ръце и да се остави да го понесе в най-удивителни посоки. Когато той беше до нея, когато се бореше заедно с нея, а не вместо нея — хъм, Джен усещаше как нейното старо аз изправяше рамене. Тя усети острия ръб на някакъв предмет и бръкна във вътрешния джоб на сакото на Мат. Сигурно някой бележник, който той още не беше загубил. Джен извади книжката, за да й хвърли тайно един поглед и се намръщи. Не беше бележник, беше паспортът му. Тя го отвори, за да види дали снимката му беше като повечето ужасни фотографии за паспорт. Не, на нея той изглеждаше добре, а в следващия миг тя скочи на крака и заби поглед в думите до снимката. Там пишеше Мак Стоун. Снимката беше на Мат, но до нея пишеше Мак Стоун. О, боже мой, о, боже мой. Защо името му е различно? Да не е псевдонимът му? Не, не… името в паспорта трябва да е истинското… Мат Харпър сигурно е измисленото име, но защо му е да се представя под измислено име? Дженифър се хвана за мивката и остана там, докато не се овладя, после се втурна в спалнята, сграбчи дрехите си, опитвайки се да ги отдели една от друга и да ги облече. Тя се доближи до прозореца и дръпна леко завесата, както беше направил той преди малко. Долу 272 стоеше господин Армстронг. Джен едва си поемаше дъх от надигащия се в нея страх. Тя погледна леглото и й се зави свят. С кого беше спала, чие име беше изричала в тъмното? Това не можеше да е истина. Джен обу ботушите си на босо и застана на най-горното стъпало. Не можеше да различи за какво разговаряха. Бавно, крадешком, тя заслиза по стълбите. — Но тя има същото име като твоето — възмути се господин Армстронг. — Как е възможно. — Това е съвпадение. — Не може да бъде. — Господин Армстронг си взе списанието. — Виж, тук пише заглавията на книгите. Те са твои, нали? Ти трябва да се оплачеш, защото друг човек си присвоява авторството на твоите книги. — Може ли да поговорим за това някой друг път? — Мак почти избута господин Армстронг, тъй като не можеше да измисли как да се отърве от него. Двамата чуха пронизителната свирка на чайника. — Чай ли ще запарваш? — попита господин Армстронг с надежда. — Не. — Мак се опита да влезе в къщата. — Добре, добре — изръмжа старецът, — тръгвам си. Обаче това не го разбирам. — Той отново гледаше списанието. — Трябва да попитам някой друг как е възможно такова нещо. Мак видя как старецът тръгна към магазина. Изтегляне 3.4 Mb. Сподели с приятели:
|