Предявяване на УИ. Предявяването на УИ е безсрочно. Не може отнапред да се определи кога ще възникне интерес от установяването - може да възникне и относно отдавна погасени правоотношения, обуславящи обаче настоящи правоотношения. Затова УИ трябва да бъде открит и достъпен без ограничение във времето.
Законът обаче може да предвиди за някои УИ нарочни срокове - установителните искове за дирене и оспорване на бащинство или на припознаване, иск за установяване на трудова злополука.
2. Осъдителен иск. С осъдителния иск (ОИ) ищецът иска от съда: а) Да установи със СПН, че в полза на ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено гражданско притезание;б) Да допусне принудително удовлетворяванена притезанието срещу ответника. Допускането на принудително удовлетворяване срещу ответника намира израз в неговото осъждане. Затова ОИ включва винаги искане да се осъди ответникът.
Защитата, която се търси с ОИ, включва в себе сизащитата, която се търси с установителния иск, но не се изчерпвас нея. Решението по ОИ се ползва не само със СПН, но и с изпълнителна сила.
С изпълнителна сила се ползва обаче само решението, с което ОИ се уважава - установява наличността на неудовлетворено притезание и допуска принудителното му удовлетворяване.
Решението, с което ОИ се отхвърля, отрича наличността на такова притезание и затова се ползва само със СПН, която брани ответника срещу неоснователната претенция на ищеца.
Понеже се ползва с изпълнителна сила, осъдителното решение е изпълнителнооснование. От тази гледна точка бихме могли да определим ОИ като искане да се издаде в полза на ищеца срещу ответника изпълнително основание, удостоверяващо нуждаещо се от удовлетворяване притезание със СПН. Затова някои процесуалисти определят ОИ като „изпълнителен иск" или „иск за изпълнение".
Функцията на ОИ е да открие пред ищеца вратите на принудителното изпълнение.
От същността и функцията на ОИ се определят неговият предмет, както и кои са надлежни страни по него.
