Хирург изобретател помага на момиче, блъснато от пиян шофьор

Москов гаси протести срещу здравната карта

Министърът на здравеопазването обикаля страната в опит да гаси напрежението след предстоящото орязване на леглата в болниците.

"В страната има сериозен дисбаланс в осигуряването на населението с медицински услуги, болнични легла и специалисти", заяви вчера пред лекарското съсловие в Русе д-р Петър Москов. Той представи проекта за Национална здравна карта, като разясни предвидените промени.

"Нито едно лечебно заведение няма да бъде засегнато от Националната здравна карта и няма да има проблем да сключва договори със здравната каса, щом може да предложи услугите си на населението", уточни Москов. Той успокои, че леглата в детския психиатричен диспансер "не влизат в регулацията на останалите". За м.г. използваните болнични легла в Русенско са превишени само в неонатологията на МБАЛ, но и те се запазват. В другите специалности няма разлика между предложени и разкрити легла, които дори са по-малко.

Преди дни в писмо до Москов Районната колегия на Българския лекарски съюз (БЛС) и областният управител Стефко Бурджиев настояха да се изяснят несъответствията между изпратените предложения и публикувания проект за Национална здравна карта.
Лекарската колегия смята, че заложените промени и липсващата методика как да се прилага наредбата за избор на болници с договори към Националната здравноосигурителна каса ще ограничат лечението на пациенти, включително от други градове.
Д-р Ридиан Неделко, републикански консултант по неврохирургия:

България най-добре образова лекари в Европа

България дава най-доброто образование по медицина в Европа и затова лекарите ни се харчат като топъл хляб на Запад. В това е убеден един албанец, приел страната ни като втора родина. Д-р Ридиан Неделко днес е част от екипа на клиниката по неврохирургия в спешната болница на Варна - МБАЛ "Св. Анна", и е сред републиканските консултанти по неврохирургия за Североизточна България. Зад гърба си има над 2300 операции, една от които е на няколкодневно бебе с мозъчен кръвоизлив.

Работното място на д-р Неделко плаче за ремонт, но той е категоричен, че не би го сменил с по лъскаво и добре платено в някоя от развитите държави.

"Имах оферта от водещ център в Нотингам, но отказах. Не искам да започвам всичко отначало. А преди години също отказах, защото тук специализантите научават повече. Получават и широка възможност за пряк достъп до болните, което в чужбина е почти невъзможно", обяснява д-р Неделко.

Когато през 1999 г. завършил медицина в Плевен, записал да специализира неврохирургия. Година по-късно решил да прекъсне и да опита в родната Албания, а после и в Милано. "И на двете места ми казаха: Колега, вземи специалност в България и тогава ела. Знаеха, че ще вземат добре подготвен кадър. Няма разлика и сега - навън се търсят повече прясно дипломирани специализанти, отколкото абсолвенти. Грешка е, че след като им даде отлично образование, България ги изпуска", казва д-р Неделко. И изброява причините за бягство. Ниското заплащане е само една от тях. Хирургът дава пример със себе си. Баща му плащал 5-годишната му специализация. "В друга държава щях да вземам прилична заплата, но нямаше да науча толкова и не съжалявам. Но става дума за денонощен труд, който трябва да се остойности и да се регламентира, защото малко от младите издържат, особено в специалности като неврохирургията", казва д-р Неделко. Тази година от 7 мераклии да овладеят тайните на сложната му професия останал само един. Останалите се преориентирали към кожните болести.

Самият д-р Неделко черпи знания от светила в професията на семинари в цял свят, защото преките му ръководители оценяват уменията му. "Харчим наше време и пари, за да поддържаме нивото си, а оттам и това на клиниката в болницата, която е държавна. Оборудването се подновява основно от спонсори, хаби се много време в дейности, които нямат общо с медицината", изрежда кривиците на системата д-р Неделко.

Сред абсурдите той подрежда и "хотелските" услуги, които по неволя болниците предоставят на хора без роднини. И сочи двама от пациентите - обездвижен мъж, който 6 месеца след изписването още е в болничното легло, и 92-годишна баба с деменция. Лекарите я върнали към живота след черепно-мозъчна травма, само за да се разбере, че няма кой да я приюти. "Това е проблем, защото липсва ясен алгоритъм за взаимодействие между болниците, общините и социалните служби. Потърпевши са клиниките, които стават безплатни хосписи", коментира д-р Неделко.

Той с надежда приема проекта за изграждане на отделения за долекуване, стига да не се финансират и те като клиничните пътеки - на ден, а не според състоянието на пациента. "За касата няма разлика между счупен гръбнак и ребра и дископатия. Слагат еднакъв болничен престой, като не отчитат и придружаващите болести, за които уж щеше да има диагностично свързани групи", възмущава се хирургът.

Тежи му липсата на признание. "Политици и медии от години очернят професията ни, без да се замислят, че денят ни започва и завършва с чуждата болка и страдание. Като прибавим и насилието над медици от страна на пациенти, не е чудно, че много колеги отказват да работят тук", отчита д-р Неделко. Според него българите не осъзнават предимството на бързия достъп до медицинска помощ. "Това е Балкански синдром всеки смята, че е спешен. А в по-заможни държави като Великобритания за преглед при специалист се чака месеци. Имаме пациенти англичани, които идват тук да се оперират, защото става по-бързо", казва хирургът. Но е категоричен: "Обиколил съм доста кътчета по света и ако мога да избирам къде да живея, пак ще е България. Няма по-хубава страна.