Българчетата пред екрана 25 часа седмично

АЛКОХОЛЪТ БЛОКИРА ИМУНИТЕТА НИ ЗА 24 ЧАСА

- В този период не трябва да допускаме свръхконсумация на алкохол. След едно опиянение ние унищожаваме защитата на организма си за денонощие и тогава сме податливи на атаките на всякакви вирусни и бактериални инфекции. Според мен сега е важно да ядем така наречените сяра съдържащи зеленчуци. Това са групата на зелетата, кръстоцветните зеленчуци и луковите растения - чесън, праз, кромид, червен и бял лук. Алицинът, който се съдържа в тях, е една растителна антибиотична субстанция. Една или две скилидки чесън на ден може да поддържа имунната защита на организма за целия зимен период на едно добро ниво. Сярата се съдържа и в цвеклото. Тя е важна за производството на най-мощния антиоксидант на чернодробния паренхим, който се нарича глутатион. Тъй като черният дроб е биохимичната лаборатория на организма и метаболизма, е много важно да поддържаме функцията му именно със сяра съдържащи зеленчуци. Не бива да забравяме и меда, който има всякакви полезни антибиотични субстанции . Ехинацеята е друг иму ностимула тор. Може да ползваме и черен бъз, който помага на горните дихателни пътища.

- Няма нищо лошо в житната диета. Все пак в житото има почти всички хранителни вещества, макар и в незадоволителен качествен и количествен вид. Например в цялото житно зърно има от 7 до 12% белтък, от 2 до 4% мазнини и около 70% въглехидрати. Има витамини, минерали и фибри, намиращи се в обвивката на житото. Ето защо житото не е лошо за диета, но можем да изчакаме да се стабилизира времето и грипната епидемия да отшуми.

- Когато сме на диета, мисля, че можем да си го позволим, защото орехите са богати на белтъци, на мазнини и на въглехидрати. Същото е и с житото. Те трябва да се консумират на един хранителен прием, за да направим белтъчния внос по-качествен и да направим една аминокиселинна формула, близка до пълноценния белтък на яйцето или на млякото. Понеже в диетата присъстват ябълки - в тях има витамин С и минерали. Аз лично не препоръчвам която и да е диета да се прави повече от две, максимум три седмици, защото депата в организма на човека са с определен капацитет. Те се изчерпват за около 20 дни.

- Точно в периода на резки температурни амплитуди в рамките на кратък период е необходимо приспособителните сили на организма да са на добро ниво. Това означава, че имунната система трябва да работи на пълни обороти. За да са обменните процеси в организма ни на високо ниво, трябва да имаме добър метаболизъм и да имаме един оптимален хранителен внос. В същото време имунната защита на организма се състои от два стълба - единият е клетъчен имунитет, който зависи от добро кръвотворене на Т-лимфоцити. Това са така наречените клетки убийци, които хващат вирусната или бактериалната клетка и ги унищожават. Вторият стълб на имунитета е хуморалният, за който е важен синтезът и производство на антитела към съответните външни агенти вируси, бактерии, токсични фактори. Тези два имунитета изискват добър белтъчен внос и добър аминокиселинен състав на белтъка. Аминокиселините са структурните елементи на белтъчната храна. От всичките 22 природни аминокиселини 9 организмът ни не може да синтезира сам и очаква непременно да получи с храната.

- Важно е да получаваме пълноценни белтъци, а не мазни меса. Това означава да приемаме две-три порции седмично чисто месо и два пъти седмично хубава риба. Рибата е богата на лесносмилаем и качествен белтък, богат на всички тези незаменими 9 аминокиселини и на омега 3-мастни киселини, които са друга важна компонента от имунната ни защита. Те се намират в морските и океанските риби. Освен че киселото мляко и изварата са богати на този пълноценен белтък, те са съкровищница и на много калций. Не на последно място трябва да отбележим яйцата, които са много важни. Белтъците трябва да бъдат пълноценни, но в никакъв случай с висока масленост, защото се оказва, че ако предозираме с калориите за деня, ние натоварваме метаболизма си, той се задъхва и не може да отговорим именно на високите изисквания на имунната ни защита.

- Другото изискване към хранителния режим е той да бъде богат на витамини и минерали, но не на всички, а на някои много важни. Трябва да приемаме витамини от групата на В - В1, В2, В6, В12. Те активизират и подготвят организма по отношение на всички обменни процеси - и на белтъците, и на мазнините, и на въглехидратите. Другият важен витамин е витамин С. Всички знаем, че в първите дни на една настъпила вирусна или бактериална инфекция, ако изпием голямо количество фреш от цитруси или киви, ние можем толкова силно да активизираме имунната си защита, че даже да не се стигне до изява на симптоматика. Други важни витамини са А, Е и D, които имат имуностимулиращо значение. Витамин А приемаме чрез обагрените в оранжево зеленчуци и плодове - в случая моркови и тиква. Този бетакаротен в организма синтезират витамин А. Витамин Е се среща в растителните мазнини - в слънчогледовото масло и зехтина. Две супени лъжици като добавка към ястия и салати за деня са ни достатъчни. В киселото мляко или изварата, в хайвера и мазните риби има витамин D. Минералите са активизатори именно на образуването на имунни тела. Важни са магнезият и манганът, които се намират в пълнозърнесаатите зърнени и бобови храни. Два пъти в седмицата трябва да се ядат или кафяв ориз, или боб и леща, или нашенски булгур. Селенът се намира в ядките и семената. Цинкът е друг много важен елемент, който играе роля в защитата на организма. Среща се предимно в пълноценните животински белтъчни храни.