Историко-социална необходимост от
Изтегляне 441.97 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Основни
- Връзка на реториката с другите науки
20 21
книги те обосновават научно основните проблеми от теорията на ораторското изкуство. В ораторската и преподавателската реч К. Маркс ценял преди всичко съдържанието и принципната идейност. В. Либкнехт си спомня, че към фразьорите Маркс се отнасял с изключително презрение. „Трябва да мислите логически и ясно да изразявате своята мисъл"22, напътствувал той слушателите си в комунистическото просветително работническо дружество, пред което четял лекции по политическа икономия (1850—1851 г.). Маркс умеел не само ясно да изложи същността на преподавания материал, но и методически вярно да подходи към всеки слушател. Винаги се стремял към беседа, дори ако не му задавали въпроси, сам започвал да изпитва аудиторията докато се изяснят всички пропуски и неясни места. Майстори на популяризацията, Маркс и Енгелс воювали срещу вулгаризирането и опошляването, срещу фалшификацията на идеите. За оратора, както и за публициста особено съществени са тактът, вкусът и доброто образование. „Той прилича на дивак, който мисли, че си украсява лицето, като се татуира с всевъзможни крещящи бои — отзовава се Маркс за Боркхайм. Баналностите и комичните фрази се срещат у него на всяка крачка. Почти всяка негова фраза се пери неволно с глупашки калпак."23 Диалектическият подход, точното адресиране на целта, реалното познаване на фактите, революционното поставяне на позицията, както и спокойният тон, „правилният тон на иронично превъзходство", според Маркс и Енгелс, характеризират основните компоненти на критиката на буржоазната идеология. За работническия оратор Вилхем Волф, Енгелс отбелязва, че неговите прегледи на политическите събития са „шедьоври на популярно, хумористично и същевременно много ярко изложение . . ."24 а за Вендел Филипс — „най-добрият оратор на Америка, а може би и на целия свят"), Маркс определя и друго важно качество за оратора — „човек с желязна воля, свързваща силната енергия с най-ясно съзнание"25. Не напразно Маркс в статията си за чартистите привежда следното верую на агитатора Ернест Джонс: „Аз се отнасям към агитацията, както войникът към боя — вървя срещу своята съдба между летящите куршуми, за да падна и може би да загина или пък да остана жив и да победя, защото аз съм войник на демокрацията".26 Важно условие, за да има една реч успех, според класиците на марксизма, е диалектическото единство между форма и съдър- жание. Демагогската игра на буржоазните парламентарни оратори, техните „празни декламации", на които не достига „нито философска острота, нито познаване на практическата страна на работата", предизвикват саркастична усмивка. За речите на лорд Дъдли Стюарт, член на Английския парламент, К. Маркс отбелязва, че"ако тези натруфени фрази, подобни на сапунени мехури, се стиснат, в ръцете няма да остане нищо, дори въздухът, който ги е карал по-рано да изглеждат нещо".27 Най-язвителна е оценката на ораторския стил на Джон Ръсел (също от Английския парламент): „Обсъждането на Източния въпрос в Долната камара беше много интересно зрелище. Лорд Ръсел откри предста- тението в тон, напълно достоен за неговата роля. Този много малък гном, който се смята последният потомък на някога могъщия род на вигите, говори скучно, тихо, сухо, монотонно и плоско, не като министър, а като криминален хроникьор, смекщаващ описваните от него ужаси с тривиална, делнична и делова форма на изложение." (К. Маркс — „Турския въпрос в Палатата на общините)28. А в специална статия за него Маркс довършва характеристиката му, която е сякаш анти-портрет на пролетарския оратор: „Мненията му никога не зависеха от реалността на фактите, а обратно, в неговите очи фактите зависеха от оня ред, в който той разполагаше своите конструкции на речта. Като оратор той не остави след себе си нито една достойна за споменаване острота, нито едно дълбокомислено изречение, нито едно силно описание, нито една красива мисъл, нито един жив шмек,шпо една хумористична сценка, нито едно искрено чувство".29 Маркс обръща голямо внимание на индивидуалните качества на оратора и най-вече на неговите политически способности. За лорд Палмерстън, когото нарича „съвършен полемист", той дава следните определения: „удивителна памет, голям опит, ненадминат такт, неизменящо му presence d'esprit (присъствие на духа), изключително сполучливи шеги, с които умее да предразположи всички; не губейки никога самообладание, той винаги оставя на сухо разгорещения си противник".30 Но от наблюдателния поглед на Маркс не отбягват и онези, типични за буржоазните парламентарни оратори, качества, като: тънкото познаване на „всички парламентарни машинации, интриги, партии и дейци; великолепно и с приятна непринуденост (Палмерстън) действува при сложни обстоятелства, приспособявайки се към предрасъ-дъците и използувайки впечатлителността на своята публика"; „неговата цинична наглост го защищава от всякакви изненади, неговият егоизъм и неговата ловкост го предпазват от всякакви
В. И. Ленин е не само гениален теоретик и стратег на революцията. В трудовете и практиката си той анализира същността, състоянието и задачите на ораторското изкуство в епохата на революционни преобразувания, имайки предвид пропагандата и агитацията. „Изкуството на всеки пропагандиет и на всеки агитатор се състои в това, подчертава нееднократно той, — да се повлияе по най-добър начин върху дадена аудитория, щото известна истина да се направи за нея по възможност по-убедителна, по вазможност по-лесно усвоима, по възможност по-нагледна и по-твърдо запечатваща се в паметта"31 И в това се състои коренното различие, принципиалната разлика от софистичната реторика на буржоазията, която гъвкаво по хамилтъновски е способна да аргументира всяка лъжа. Новата теория на ораторското въздействие не експлоатира лабилността на формално-логическите категории, които, достигнали до своята противоположност, водят до софистика и еклектика. „Гъвкавостта (на понятията), изтъква В. И. Ленин, обективно, т. е. отразяваща всестранността на материалния процес и неговото единство, е диалектика, е правилно отражение на вечното развитие на света".32 Диалектическият подход установява реални връзки с действителността, тълкува явленията и събитията в тяхната цялост и взаимо-обусловеност. Затова „чудесата," които извършили съветската пропаганда и агитация, се дължат не на нещо друго, а на правдата, от която комунистите не се отклоняват. „В своите пропагандистки речи — си спомня Н. К. Крупская,Илич не заобикаляше болните въпроси, не ги замъгляваше, напротив — поставяше ги с цялата им острота и конкретност. Той не се страхуваше от резки думи и нарочно заостряше въпроса; той не смяташе, че речта на про-пагандиста трябва да бъде безстрастна, да прилича на тихо ромо-лене на ручейче. Неговата реч беше рязка, често пъти грубовата, но затова пък се врязваше в паметта, вълнуваше, увличаше".33 В. И. Ленин формулира основополагащите принципи на марксистко-ленинската пропаганда: партийност, научност, връзка с живота, правдивост и достъпност.Те лягат в основата и на теорията на ораторското изкуство. Научната позиция при оешаването на обществените въпроси според В. И. Ленин изисква исторически подход към явлението, отделяне на главното от второстепенното, дълбока убеденост и познаване на марксизма. Хой съветвал агитаторите „пред народните събрания да вземат под внимание освен „политическата" и педагогическа гледна точка, но и да се поставят в положението на своите слушатели",34 т е. да познават тяхната психология. В. И. Ленин издига лозунга: Максимум марксизъм — максимум популярност и простота!" Но издигайки яснотата на пропагандата и агитацията като основно тяхно условие, пролетарският вожд ни най-малко не принизява теоретическата дълбочина, напротив, прави я понятна и достъпна за масите; бори се срещу празната фразеология, което води до комбюрократизъм", препоръчва все по-конкретно да се изучава местният опит, практиката, да се анализират те без страх, че трябва да се изтъкнат грешките и неумението; за аргументация да се вземат не отделни факти, а цялата съвкупност от отнасящи се към разглеждания въпрос факти, без нито едно изключение, тъй като в противен случай неизбежно ще възникне подозрение . . . , че фактите са подбрани произволно . . . (Соч., т. 23, с. 266) В. И. Ленин виждал в лицето на пропагандистите и агитаторите народни трибуни, призвани да „говорят с масата, да я запалват с огъня на своя ентусиазъм, да избират „ярки, говорещи факти" и по този начин „да поддържат енергията на революционната класа".35 Неговото теоретическо наследство за същността и значението на ораторското изкуство привлича вниманието на много учени. Но за него действителна, всестранно обоснована оценка ще даде бъдещето — пълната реализация на ленинското учение.
За първи път диалектико-материалистическият метод разкри пред реториката простори към действително научно обясняване на нейната проблематика. Върху фалшифицирането на формата с прагматични цели беше нанесен силен удар. Най-важната гносеологическа предпоставка на реторичното общуване се заключава в диалектическото единство между съдържание и форма на ораторската реч. Диалектическият метод задължава ораторите да разглеждат нещата не в метафизическа за-стиналост, откъснати от цялостния процес, а в непрекъснато Движение, развитие и взаимодействие. Те трябва да анализират вътрешната борба, противоречията и единството на тези проти-  31 В. И. Ленин, Съчинения, т. 17, с. 352.
32 В. И. Ленин, Конспект „Науки логики", „Под знаменем марксизма", №1—2, 1925 г., с.23. 33 Н. Крупская, Ленин както пропагандиет и агитатор, Сб. За ораторското изкуство, С, 1960 г. с. 341. 34 Н. Крупская, Ленин как пропагандиет и агитатор, М., Госполит-издат, 1956, с. 4—14. 32 Пак там. 24 25
воречия. Не е добър оратор оня, който не предизвиква противоречия в аудиторията, който не провокира нейната мисъл, не я подканя към плодотворен спор, в който ще се роди истината. Диалектиката на словото предполага ораторът да формулира пред аудиторията проблеми, да набелязва пътища за тяхното разрешаване, да дава готовите решения или да остави слушателите сами да стигнат до тях, за да усетят евристичката тръпка на творчеството, заченало от ораторското слово. Диалектико-материалистическият метод в реториката отхвърля абсолюти-зирането на формата за сметка на съдържанието, на рационалното пред емоционалното, на субективната зависимост на речта пред обективното отражение на реалната действителност, на убеждението пред внушението, и т. н., т. е. той е методът, който позволява създаването на реторическия образ — единен и многолик като самия живот. Комплексният характер на реториката, взаимодействието й с философията, както и с множество частни науки, предполага използуването на техните методи на изследване. Естествено е в ораторското изкуство, както и във всяко творчество, осново-полагащащо място да заемат: наблюдението, сравнението, анализът и синтезът, индукцията, дедукцията и аналогията и др. През 30-те години в оценката на пропагандистката продукция, ефективността на ораторското слово, навлиза контент-анализа36 (качествено-количествения анализ на документите). Макар и наречен „междудисциплинарен метод" (през 50-те години) поради това, че се прилага в различни преди всичко хуманитарни и социални науки — журналистика, литературознание, психология, психо-лингвистика, социална психология, от досегашното историческо битие на разглеждания метод се убеждаваме, че той преди всичко гравитира към социалната психология и социологията. В края на 30-те години Г. Ласуел — един от теоретиците на буржоазната пропаганда, го използува за изследване в сферата на политиката и пропагандата. Същността на контент-анализа или анализа на съдържанието (англ. kontent-analysis), се състои в „систематично и надеждно фиксиране на определени единици от изучаваното съдържание, а така също в квантификацията на получаваните данни."37 Приложението му в реториката е възможно предимно в историко-типо-логичен план, при анализирането на речи от един автор, или от няколко автора върху една тема; в съвременен аспект — при реторическата оценка на речи от дадена агитационна кампания и др. Но макар и ограничено, приложението на контент-анализа в реториката има бъдеще поради това, че създава възможност чрез съдържанието на „съобщението" (ораторската реч) да се получат данни за особеностите на създателя му. Един от видовете за подобно изучаване са сравнителните изследвания на типовете личности (оратори) и ценности в различните общества и култури. На второ място получаваме сведения за самото съдържание на ораторската реч — нейната субстанция. Трето — чрез съдържанието на речта изучаваме социално-психологическата специфика на средствата за комуникация (в това число за антро-пологическите средства, към които се отнася и ораторското изкуство), а така също и за формите и способите за ориентация на съдържанието. Четвърто. Чрез съдържанието на речта изучаваме социално-психологическите особености на реципиентите (адресата, аудиторията). Естествено, това има смисъл само при творчеството на оратори, които познават и си представят добре своята аудитория.* Възможни са и други области на приложение на контент-анализа в реториката. Не бива да забравяме обаче, че реторическото общуване е жив процес, който може да се възприеме пълно-кръвно и диалектически вярно само в пространствено и временно единство с неговото протичане. Всяко отдалечаване от ораторската творба-процес води до заличаване на съществени страни от нея.
Художественият метод в реториката е обратната страна на проблемата за реторическия метод. Не напразно редица автори (а и мнозинството обикновени ценители на живото слово) наричат реториката „наука и изкуство". Под това определение се има предвид противоречивото единство на целта на реторическото въздействие, призвано не само да донесе познание, да убеди в него, но и да достави удоволствие. С други думи чрез хедони-стичната функция в ораторското изкуство, тясно свързано с прагматичната, се проявява художественият метод в реториката. Но не бива да спираме само до тук. Това е външната, видимата страна на присъствието на художествения метод в реториката. Ораторското изкуство, както всяко изкуство въобще, не е само „образна еманация на науката". То е преди всичко творчество, и като такова не може да съществува без „жизнено-емоционална непосредственост," без емоционалното възприемане на действителността. Художественият метод в реториката създава предпоставка за образно-емоционално претворяване на съдържанието на речта, за активизиране на емоционално-сензорната страна на съзнанието, за предизвикване на художествени и естетически асоциации у реци-пиента. Ако, говорейки за научния метод в реториката имаме предвид преди всичко интелектуалното въздействие върху публиката, то художественият метод активно го предполага и допълва.  36 Сб. Методн социальной психологии, Л., 1977 г., с. 43.
37 Пак там. * Цит. сб., с. 49. 26 27 В реториката художественият метод изпълнява роля, аналогична на тази в естетиката и изкуствознанието, но съобразно с природата на ораторското изкуство. Въпросът за реторическите категории потвърждава синтетичния характер на тази област от знанието и поради това тяхното определение и систематизиране би се сторило на някого механично и ненужно. Въпреки това категориите на реториката съществуват през цялото й многовековно битие и потенциално определят нейното прогресивно или регресивно влияние върху социално-класовия процес. Макар и заимствувани от философията, логиката, социалната психология, общата психология, естетиката, педагогиката, психолингвистиката и т. н. категориите на реториката, обединени от общата цел на ораторското изкуство придобиват нова качествена определеност, нов смисъл. Съотношението между тях като основни понятия на реторическото общуване, води до тяхното сцепление, до тяхната неотделимост. Реторическите категории са онези понятия (познавателни образи), които отразяват основните компоненти на реторическото общуване. Условно (тъй като в действителност те се преливат един в друг) различаваме три типа реторически категории, свързани с: оратора (комуникатор, източник на информация, убеждение, внушение и т. н.); ораторската реч (информация, съобщение, лекция и т. н.) и аудиторията (адресат, реципиент, публика и т. н.). Това са и основополагащите категории на реториката. Във връзка с тях разглеждаме: личност на оратора, ораторска етика, ораторски стил и индивидуалност, устна реч, ораторска реч, съдържание и форма на ораторската реч, рационално и емоционално, тезиси, доводи, аргументация и доказателство, ораторска демагогия, интерес, потребност, мотиви на присъствие; внимание, памет, въображение; подготовка и импровизация, възприемане, убеждение, внушение, психологическо заразяване, съпреживяване, култура на мислене, култура на речта, интонация, дикция, постановка на гласа и др. В древността реториката получава императив да бъде средство за скланяне на общественото мнение към една или друга идея, да направи масите съпричастни към тази идея. В това отношение реториката запазва и днес своята свързаност с общественото мнение, с тази разлика, че при съвременните условия в нашето социалистическо общество тя придобива нови измерения и задачи. Категорията „убеждение", безспорно призната за генерална в историческото развитие на реториката, стои твърде близко до категориите: внушение, аргументиране, доказателство. Но въпреки известната частична общност (особено в резултатите от тяхното приложение) тези категории трудно могат да се представят като синоними. Психологията още в началото на века определя внушението като „изкуствено постигане по пътя на словото или по друг ня- 28 какъв начин на различни психически явления: напр. настроение, външно впечатление, идеи или действия към друго лице или отвличане на неговото волево внимание и съсредоточаване".38 Психолозите разглеждат няколко вида внушения: чрез мотивацион-ната сфера на съзнанието — когато въздействието се насочи към желанията, потребностите и емоциите на възприемащия; негативно внушение — отричайки нещо, ораторът в контекста информира, че отричаното има и други, привлекателни страни: внушение чрез идентификация — когато слушателите се причисляват към дадена социална група, или употребяват собствената си личност с някого; внушение чрез авторитета на лектора и др. Процесът на аргументирането*9 според теория на аргументацията включва правилната поставка на въпроса, подбиране на факти, които са истинни, връзки на аргументацията с диалектиката. За разлика от теория на доказателствата в теория на аргументацията съществува проблема за аргументиращия; за неговите взаимоотношения с аргументацията, които се изразяват преди всичко в нравствени и социални аспекти. В този смисъл не всяко доказано положение се явява достатъчно аргументирано за дадена класа от позициите на нейните интереси. Доказателството или демонстрацията според логическата терминология представлява процесът на извеждане на логическия извод. т. е. привеждането на доводите в защита на поставения тезис. Доказателството, ако вярно следва законите на мисленето и на диалектическото светоотношение — има най-активна убедителна сила. Затова в лекторската практика са нужни повече доказателствени убеждения. В теорията на доказателството степента на обективност е по-висока поради абстрахирането от личността на доказващия. Убеждението се осъществява при критичното и внимателно възприемане на ораторското слово от страна на слушателите. То може да се постигне или посредством логически доводи, (чрез които се доказва или опровергава дадено положение) или чрез други, ирационални средства. За да се убеди публиката, според Цицерон трябва да се подберат два вида факти: първите да действуват върху мисълта на слушателя — „argumentum" (от там произхожда и съвременния термин) и вторите, това са „ampfli-catio (от там амплификация — увеличаване, стилна фигура в теория на литературата, изразена в натрупване на много еднородни елементи в една фраза с цел да се засили нейната изразителност и емоционалност.) В ораторската реч амплификации Цицерон употребявал в началото и особено в края, за да въздей- 3  8 В. М. Бехтерев Гипноз, внушение и психотерапия и их лечебное значение, СПБ, 1911, с. 31.
" Г. А. Брутян, Философская природа теории артументации. . ., сп. Философские науки, 1978, кн. 1, с. 53—60. 29
Нашият комунистически мироглед, активната ни жизнена позиция, изискват, когато убеждаваме една аудитория, да не спираме само до (съзерцателното) умозрителното съгласие с лекторската постановка. Убеждението трябва да прерастне във воля за действие, в реална движеща сила, претворяваща идеите в дела. Връзка на реториката с другите науки Марксистко-ленинската теория на ораторското изкуство продължава най-добрите традиции на прогресивната реторика. Тя е комплексна обществена наука, която изучава най-общите закони, принципи и понятия на ораторското изкуство като съставна част на идеологическата надстройка. Поради спецификата на ораторското изкуство {своеобразно приложно изкуство), реториката има подчертано теоретико-приложен характер. Той се изразява в множество направления, основни от които са:
Нормативността на реториката при нашите условия се заключава в класово-партийния подход към ораторското изкуство, в ценностния анализ от позициите на марксистко-ленинската идеология. Като обществена наука, тя участвува активно във възпитанието на комунистическия мироглед. Марксистко-ленинската философия въоръжава реторическата теория с най-общата научна методология, която е фундамент на всички родове и видове речево общуване. От нея произтича централната проблема в реториката — отношението към истината 4  0 В. И. Водовозов, Избранньте педагогические сочинения, М., Изд-во АПН РСФСР, 1958, с. 370.
като ценност и диалектико-материалистическият подход към нея. Без задълбоченото овладяване на законите на диалектиката и формалната лошка, ораторът не би проявил обективност при разглеждане на явленията, конкретен и исторически подход, единство на анализа и синтеза и т. н. По определението на В. И. Ленин ,законите на мисленето имат не само субективно значение, а са и обективно обусловени. . ,"41 Познаването на мисловните операции и на техния обективен характер намалява възможността за логически грешки в ораторската практика (подмяна на тезиса, порочен кръг, след това, значи по причина на това и др.). Това е предпоставка също и за реално водене на полемика, дискусия, беседа и др.
Не бива да се забравя, че човекът (класата) осъществява „избора, оценката на истината, нейното превръщане в убеждение, в ръководство за действие, съвсем не в условия на абсолютна свобода".42 Не е тайна за никого, че чрез психологическата обработка на общественото мнение може да се достигне до катастрофални за един народ деяния. Достатъчно показателен е ораторският фарс на Хитлер. Мнозинството от неговите слушатели не бяха свободни да оценят правилно стойността на неговите „истини". В този смисъл познаването на социално-психологическите механизми за въздействие върху една аудитория е важно условие за всеки оратор. Всепризната истина е, че аудиторията не е само обект на интелектуално и емоционално въздействие, но заедно с това и субект на сътворчество. Но в този единен творчески процес стратегическата роля на регулатор са пада на оратора, на неговите личности и физиологически качества. Възможност за изследване както на ораторската установка, така и на установката на аудиторията, за възприемане и досътворяване на речта, ни дава общата психология, нейното учение за паметта, вниманието, въображението и т. н. Видяхме, че реториката винаги е била и е свързана с политиката и пропагандата. Ораторското изкуство представлява пропаганда, в най-широкия смисъл на тази дума, т. е. чрез живото слово се пропагандират научни, политически, атеистически и т. н. знания, убеждава се аудиторията в техните принципни положения, изгражда се в съзнанието на слушателите съответен (научен, художествен или практически) идеал. С други думи, тези знания, *  * В. И. Ленин, Полн. собр. соч., т. 18, с. 383.
В. Г. Афанасьев, Человек в управлении обществом, М., Изд. Полит. литератури, 1977, с. 255. Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 441.97 Kb. Сподели с приятели:
|
