Историко-социална необходимост от

Но в същото време, реториката включва в своя предмет още общите принципи на пропагандирането на всички видове научни знания (освен политическите, идеологическите, мирогледните, които естествено участвуват като неизменен компонент във всички реторически жанрове и видове) в академичен и популярен аспект, а също така и други жанрове на ораторското изкуство: съдебно, военно, дипломатическо, социално-битово и др. Тяхната специ­фика диктува свой отпечатък върху реторическата теория.

Най-близко отношение към реториката има лекционната пропаганда и по-точно, нейната все още не достатъчно оформена теория. В интерес на истината обаче трябва да се подчертае, че през последните 10—15 години теорията на лекционната пропа­ганда привлича внимание на доста сериозни учени, в резултат на което се появиха и солидни изследвания върху методологията на ефективността в лекционната пропаганда (проф, д-р А. А. Леон-тиев, проф. д-р И. Т. Левикин и др.), върху процесите на общува­нето, социално-психологическите механизми, етиката на оратора и др.

Като наука за ораторското изкуство, в което речта е централна градивна единица, реториката анализира ролята на звучащото сло­во. В тази насока тя използува постиженията на езиковедските науки: стилистика, правоговор, техника на говора. Специално вни­мание заслужават и взаимовръзките на реториката с педагогиката, етиката, естетиката, аксеологията, теория на комуникацията, теория на информацията и теория на управлението.

През последните години се засили интересът към теория на аргументацията. Някои автори дори отъждествяват този клон от знанието с реториката (напр. книгата на X. Перелман и Л. Олбрехт — Титека: „Трактат за аргументацията. Нова ретори­ка".⁴³ Основание за това е средищната функция на категорията „убеждение". И в едната, и в другата област доказателното убеж­дение, което води към определени действия, встъпва в ролята на важна научна цел. Естествено такова сливане на реториката с

теория на аргументацията е пресилено. Преувеличаването ролята на един от аспектите игнорира останалите — социологически, психологически, естетически и т. н. Едно е обаче безспорно, че съвременното развитие на науката реторика е немислимо без теория на аргументацията.

Реториката, като научна система от знания за ораторското изкуство, днес се утвърждава в обществената практика. Ней­ното присъствие в настоящето и бъдещето на социалистическото строителство е неопровержимо поради факта, че ораторското изкуство се предполага обективно от комунистическата идеоло­гия.

Практическо значение на реториката и нейните задачи

В древността реториката — „царицата на науките", си при­своявала правото да властвува над другите области на знанието. Естествено, тази софистична поза, иронично разкритикувана от Сократ, не е преживяла времето си. Но както във всяка от слове­сните „игри" на „скитащите учители по мъдрост" има известна доза истина (макар и в изкривен вид), така и тук, рационалното зърно се състои във всеобщата практическа приложимост на ре­ториката. В какво се състои тя? Най-общо могат да се посочат следните три области:

1. За пропагандистите и агитаторите; Като една от науч­

Необходимо е да се развива по-нататък не само теорията на лекционната пропаганда, но и на останалите жанрове и видове ораторско изкуство: дискусия и полемика, младежките диспути, разговор около кръглата маса, беседа, ритуална реч и др.

3. За всенародното естетическо възпитание Когато в края на миналия век въвеждат в Московския университет като учебен предмет „декламация" (ораторско изкуство), А. П. Чехов отклик­ва в печата (статията „Хорошая новость"): „да говори лошо за интелигентния човек би трябвало да се смята, също толкова не­прилично, както и да не умее да чете и да пише.И при образова­нието и възпитанието обучението по красноречие трябва да се смята за неизбежно". Мисълта на големия руски писател има и днес непреходно значение. Живото слово винаги е било и е съще­ствен белег на културата, образованието и възпитанието. Не слу­чайно развитието на реторическите идеи съпровожда културното развитие (реториката процъфтява в Древна Елада, а не в Спарта). Красотата на словото — това е красотата на неговите идеи, но и на неговата форма. Защото, „да се говори просто и красиво е цяла наука," ни завещава К. С. Станиславски. Необходима е онази простота и естественост, постигнати чрез прецизиране на всяка мисъл, дума, обрат, похвати и т. н., т. е. простота, присъща на произведенията на изкуството.

Чрез овладяването на основните реторически закономерно­сти се повишава говорната култура (като диалектически синтез на мисъл и реч), а това е, стъпка към изменение на културния облик на народа ни.

Задачи и дялове на реториката

Центърът на научните интереси на обществото се изменя.

И докато през периода на фашисткото мракобесие у нас беше

бсурдно да се развива теорията на ораторското изкуство, днес

тя заема своето законно място в системата на идеологическите

дисциплини.

Целите на преподаването на реторика като университетска дисциплина могат да се синтезират в следното:

1. 
   Да се запознаят студентите с основната реторическа пробле­
   матика (история, теория и методика на ораторското изкуство),
   в нейната систематична взаимообусловеност и последователност.
   
2. 
   Студентите да придобият практически минимум от уме­
   ния и навици за произнасяне на ораторско слово, с оглед бъдещата
   им дейност като пропагандисти и агитатори на идеологията и
   партийната политика и като лектори в конкретните научни области.
   

I. Същност и значение на марксистко-ленинската теория

3. 
   Творчески процес в ораторското изкуство.
   
4. 
   Из историята на ораторското изкуство.
   Естественият акцент пада върху творческата лаборатория