Историята на един мистик, показващ Пътя на душите в мрака, за жалост той така се отклонил
Глава Осма Писмо от Виола до Занони
Изтегляне 0.78 Mb.
|
Глава ОсмаПисмо от Виола до Занони„До тук стигнахме – аз първа се отделям от теб! Аз, неверницата, ти казвам сбогом завинаги. Когато видиш това писмо, аз ще бъда вече мъртва за теб. Защото ти, който беше и още си мой живот – аз съм загубена за теб! Възлюбени! Съпруже! Ти, когото още обожавам! Ако ти някога си ме обичал, ако още можеш да имаш милост към мен, не се старай да откриеш стъпките, които бягат от теб. Ако твоите вълшебства могат да ме намерят, пощади ме, пощади нашето дете... Пощади чедото си, защото децата са светци на земята и тяхната молба може да бъде чута на небето! Да ти кажа ли защо си заминавам? Не, ти, страшният мъдрец, можеш да отгатнеш онова, което треперещата ръка не смее да напише. И когато аз треперя пред твоята сила – защото от силата ти бягам с нашето дете на гърди – все пак се утешавам при мисълта, че твоята сила може да чете сърцата. Ти знаеш, че ти пише вярната майка, а не невярната съпруга! Има ли грях в твоята мъдрост, Занони? Грехът трябва да носи скръб. А колко сладко би било – колко сладко – да бъда твоя утешителка. Но детето – душата, която иска от мен закрила! Магьоснико, аз изтръгвам от теб тази душа! Прости ми, прости, ако думите ми те наскърбяват. Ето, аз падам на колене, за да напиша останалото! Защо никога по-преди аз не си спомнях за твоето потайно знание? Защо самата необикновеност на твоя неземен живот само ме очароваше с някакъв сладостен страх? Защото, макар и да беше магьосник, опасността съществуваше само за мен – и дори не за мен, защото любовта ми беше моята най-чиста, небесна част. И моето невежество във всичко друго, освен в изкуството да те обичам, пропъждаше всяка мисъл, която не беше светла и царствена като твоя образ в моите очи. Но сега има едно друго същество! Защо то ме наблюдава така? Защо е този никога незаспиващ, сериозен, изпълнен с упрек поглед? Да не са го омаяли вече твоите магии? Да не си го белязал вече, жестоки, и предназначил за ужасите на твоето неизразимо изкуство? Не ме прави да полудявам, недей! Развържи магията! Чуй веслата навън! Те идват, за да ме вземат от теб! Аз се оглеждам наоколо и ми се струва, че те виждам навсякъде. Ти ми говориш от всека сянка, от всяка звезда. Тук, до прозореца, твоите устни се притиснаха за последен път до моите – тук, при тоя праг, ти се обърна още веднъж и усмивката ти изглеждаше тъй изпълнена с доверие към мен! Занони, съпруже мой! Аз ще остана! Не мога да се отделя от теб! Не, не! Аз ще отида в стаята, където скъпият ти глас със своята кротка музика утешаваше мъката на бедните хора! Където – едва чут през трепетната тъмнина – той за пръв път прошепна на ухото ми: „Виола, ти си майка!“ Майка! Да, аз ставам на крака, аз съм майка! Аз съм твърдо решена! Сбогом!“ Така неочаквано, така жестоко – било в полудата на едно сляпо и безразсъдно суеверие или под натиска на убеждение, което произтича от дълга – съществото, заради което Занони се бе отрекъл от толкова могъщество и слава, го напусна. Това внезапно непредвидено напускане беше впрочем неизбежната участ на всички онези, които искат да издигнат Ума над земята, но ценят земните страсти на сърцето. Невежеството вечно ще избягва знанието. Но никога любов не се е отдавала на друга любов с по-чисти и по-благородни мотиви на саможертва, както тази на Виола, която напускаше сега отсъстващия си съпруг. Защото тя каза истината: че не невярната жена, а вярната майка напуска всичко онова, в което беше съсредоточено цялото ѝ земно щастие. Докато страстта и старанието, което я подтикна към този акт, я оживяваха с изкуствения си огън, тя притискаше детето си до своите гърди и чувстваше утеха, примирение. Но какво горчиво съмнение за собственото ѝ поведение, каква ледена мъка караше дa тръпне сърцето ѝ, когато – седнали да починат за няколко часа на Легхорнския път – тя чу жената, която придружаваше нея и Глиндън, да се моли за закрила, докато отиде при мъжа си, готова да сподели опасностите, които можеха да я сполетят там! Страшен контраст в сравнение с нейното бягство! Тя потъна в тъмнината на собственото си сърце и никакъв външен глас не можеше да я утеши. Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|