Иван Костов беше министър на финансите в две правителства в "коалиционното" на Димитър Попов и в правителството на сдс, оглавено Филип Димитров

В този смисъл, монетаризацията е необходим момент от ограничаване на господството на държавата в стопанските отношения, от уста­новяването на нужните на икономиката обективни оптимални пропорции на разпределение на дохода, Това е условие за нормализация на пазара на работната сила, а следователно за връщане естествените функции на работната заплата (вж.Зайченко).

Масовото въвеждане на арендна организация в икономиката, която е алтернатива на административното ръководство на икономиката, също предполага като предварително условие съществуването на развита монетарна сфера, защото арендната форма не гарантира справедли­ви условия за всеки стопански субект. Условията стават такива само при оптимално установяване на пропорции между доходите на всеки от субектите на отношенията на собственост. В този случай държавата може да загуби значителни части от дохода, както и обратно - извличайки непропорционално висок доход, да спомогне за съсипване на производ­ствените ресурси от арендуващия ги субект.

3. За създаване предпоставки на обективно съревнование, конкуренция и надпревара между различните форми на собственост. Монетарната сфера е единственият полигон, на който обективно могат да си

Вграждането на нашата икономика в световното стопанство изисква тя да отговаря на определени условия, които в преобладаващата си част са монетарни. Не е възможно да участваме активно в световното разделение на труда със сегашната си организация на монетарната сфера. Икономиката ни трябва да придобие такива черти на подобие със световното стопанство, които да й гарантират достатъчно сходство за вграждане. В противен случай никаква имплантация на нашето народно стопанство не може да бъде успешна. Световният пазар ни отхвърля не само поради качеството на стоките и услугите, а дори повече поради качествените отлики, които имаме, отхвърля ни като чуждо тяло. Икономика с подчинена, обслужваща Административната система монетарна сфера, няма канали, нормални начини за връзка със световния пазар.

Пробивът в световния износ е невъзможен без плътно доближаване на нашите производители до пазара, а това е невъзможно без нормални валутни външно-икономически монетарни условия, които са част от нормалния пазарен механизъм. Нашите производители никога няма да придобият качества на световни износители преди да станат действителни нормални стокопроизводители, нормални стопански субекти. За това е необходима нормална монетарна сфера. Само в нейните условия е възможно да се създадат такива стопански субекти и стокопроизводители, които да решат големия въпрос за излаз на световния пазар на нашата продукция и услуги.

Привличането на външни стопански резидентни лица също е невъзможно при сегашното устройство на монетарната ни сфера. Тук проява на слабост и липса на нормална организация е както ограничаването на тяхната стопанска дейност, така и прекомерното им облагодетелст­ване. А тези две крайности са единственото, което може да се очаква от субективното манипулиране на стоково-паричните отношения от стра­на на Административната система. Това, от което имат нужда и нашите, и чуждите делови лица, е нормална стопанско-монетарна среда, а не привилегии и приоритетни, рестрикции и манипулации.

Направо може да се каже, че връзката на лева с конвертируемите валути, неговата свободна или относително свободна конверсия в тях, е невъзможна без предварително да бъде нормализирано неговото вътрешно стопанство. Конвертируемостта на лева е приемане и признава­не на обши, световни принципи на организация на вътрешното стопан­ство, в това число и на монетарната област. Дирижираният, манипули­ран, ограничаван в ликвидността му български лев не може да бъде равностойна валута на останалите.

Разстроеното, подчинено монетарно стопанство, неясните и некоректни взаимоотношения във вътрешната финансово-кредитна област никога не могат да придадат на българския лев качествата, нужни, за да стане конвертируем.

От тази позиция, конвертируемостта на лева не зависи само от износа на стоки и услуги на световния пазар и от ефективността на този износ. Конвертируемостта е взаимоотношение на нашата валутна база към останалите, при което тя трябва да притежава техните качества. Без да бъде качествено равностоен на световните валути, левът не може да разчита на конвертируемост.

Дори да бъде установена някаква конвертируемост на лева, тя много скоро ще бъде подложена на неудържим натиск на качествените различия между нашата и реално конвертируемите валути. Това показва опитът на Югославия и Унгария. Той потвърждава, че не може да има стабилна конвертируемост при съществуващите качествени различия между нашите и западните монетарни системи.

В същото време конвертируемостта на лева е необходимо условие за изграждане на адаптивни свойства на нашата икономика. От друга страна, без конвертируем лев е невъзможно да се създаде нормално монетарно стопанство, защото без вноса и износа е невъзможно, да се балансират паричните и стоковите потоци в нашата икономика.

Тук е необходимо съществено уточнение! Нашите валути са ограничено разменими в стоки и услуги. Значителна част от средствата за производство и средствата за живот не се купуват срещу пари.Така е

Теоретически погледнато, напрежението върху валутния курс на нашите пари спрямо конвертируемите валути идва от обстоятелството, че векторът на стоките и услугите, който отговаря на разменната стойност на нашите пари, е значително ограничен по компоненти.

Всъщност погрешно е да се твърди, че сегашната ни монетарна сфера е дезорганизирана. По-точно е да се каже, че тя е организирана съобразно нуждите на Административната система, изцяло й е подчинена и я обслужва.

Кои са основните елементи на тази "организация", т. е. на този макроикономически "сервиз", оказван от монетарната сфера на Административната система?

Пълната ликвидност на Централната банка и нейните неограничени кредитни възможности имат като обратна страна на медала силно ограничена ликвидност и орязаност на разпореждането с паричните ресурси от населението. По този начин суверенитетът на населението като собственик на своето парично имущество е съществено намален. Даже в тази непосредствено потребителска по характер и място сфера разполагането с паричните средства за консумация - правата на техните собственици са съществено непълни. Това обаче е за сметка на "неограничените" права на държавата дори в сферата на личното пот­ребление.

Защо тази "неограничена" монетарна мощ се превръща в безсилие?

* Всяка стопанска инициатива получава зелен семафор, само ако получи благословията на Административната система - това изключва

* Централната банка не е стопанско, а разпоредително звено. Тя няма за задача предприемаческа дейност, т. е. стопанисване на парични­те ресурси съобразно законите на монетарната система. Нейните

* Може би всички слабости се концентрират в липсата на пазарни регулатори на лихвените проценти по кредитите и депозитите на банката. На практика тази липса на нормални регулатори означава, че в икономиката никога не се установяват необходимите пропорции за правилното "кръвообращение" в паричната сфера. У нас е изключено каквото и да било монетарно равновесие на основата на оптимални пропорции и съотношения във финансите, кредитите и паричното обръщение. Доказателство за това е липсата на нормално пазарно регу­лиране на лихвените проценти, ненужното ограничаване ликвидността на паричните ресурси на населението, защото тя по принцип е същест­вено ограничена, липсата на каквото и да е структуриране на паричните ресурси на населението в спестовната каса.

Изводът е, че при нас подчинената "сервизна" монетарна сфера по същество е спирачен механизъм на стопанската дейност.

Всъщност двигателят на монетарната сфера е заловен в нейната собствена подчиненост на законите на пазара, в нейната собствена предприемаческа дейност с цел извличане и максимизация на банковата печалба. Монетарна сфера с друга предметна област на действие е безсмислен баласт на стопанската активност. С други думи, монетар­ната сфера не може да има за непосредствена цел обслужването на разширеното възпроизводство и социалистическото натрупване. Ней­на единствена цел е собствената предприемаческа печалба от успешни парично-кредитни операции.

Спирачният механизъм на разстроеното парично стопанство е:

а) инфлационната спирала с нейните последици;

б) неценовите спирални ускорения, включващи:

• 
  качеството; .
  
• 
  трудовата мотивация;
  

- НТП и иновацията;

в) обезцененият ленив кредит;

г) тежките форми на "инфлация на търсенето";

д) тежките форми на "инфлация на предлагането".

Какво означава стабилизиране и заздравяване

на паричното стопанство?

Вече за много икономисти е очевидно, че ходът на икономическата реформа, независимо какво направление има тя: фирмена организация, самоуправление или пълна стопанска сметка, се възспира от нарушеното парично стопанство на социалистическите страни. Здравата парична система, дисциплинираните финанси и разумният, естествено ограни­чен кредит са задължително условие за осъществяване на стопанското преустройство.

В литературата вече се посочват редица "рецепти" за постигане на стабилност в паричната система. Сред тях са: повишаване на цените с цел създаване на равновесие между търсенето и предлагането; рестрикции на разходната част от държавния бюджет - един от основните причинители на разстройство в паричното обръщение; изграждане на стабилна и независима от Централната банка кредитна система на търговски банки; експлициране явно, във вид на държавен дълг, дефицита на държавния бюджет и др.

Трябва да се поставят един-два предварителни въпроса преди да се коментират възможните терапии на монетарното стопанство. Пър­вият от тях е кои са сега основните резервоари на ликвидно богатство. Този въпрос е важен, защото досега нямаше стабилност на паричното обръщение, тъй като паричната форма на богатството бе почти напъл­но откъсната от натуралните му форми. Ликвидните средства и у населението, и в предприятията нямат срещу себе си реален натурален еквивалент, обръщението се извършва по правилата на Администра­тивната система. С други думи, поставеният въпрос няма тази важност при разстроено парично стопанство, но придобива изключително значе­ние ако допуснем, че редът в монетарната сфера се възстанови.

Очевидно, монетарният ред ще означава преразпределение на богат­ството по неговите притежатели и по неговата структура, защото притежателите на пари автоматически се превръщат в равностойни на притежателите на стоки и на натурално богатство. "Съотношени­ето на силите" между тях ще се определя не от някакви външни, административно-заповедни критерии, а от стойността на самото богатст­во, независимо от формата му - натурална или ликвидна.

Сега у нас най-значителен притежател на парични средства е населе­нието - с около 2 млрд. лева в наличност. Вторият по значение притежа­тел са социалистическите предприятия - бъдещи фирми, които в ликвидна форма и като материални оборотни средства притежават около 25 млрд. лева. Държавните предприятия имат в същото време около 10 млрд. лева безнадеждно взети кредити, не е ясно какъв е скритият дълг на държавния бюджет към Държавна спестовна каса, т. е. спестяванията на населението към фонда за обществено осигуряване и към Застраховател­ния институт. Това не е ясно, защото всички тези крупни финансови фондове са на централизирано подчинение на Министерството на финансите, което привидно може да ги използва по собствени съображения.

От посочената структура се вижда, че деформираната монетарна сфера служи само за обездвижване на значителната парична наличност у населението, в смисъл, че с нея се оперира по "висши" съображения. Явно въвеждането на ред в паричната сфера ще означава "реабилитация" на тези досега безгласни собственици на фиктивно ликвидно имущество. От въвеждането на ред в паричната сфера ще "спечели" населението-вложител на спестявания в ДСК.

Така поставен, проблемът изведнъж придобива неочаквани страни. Предизвиква се следващият въпрос - по какъв начин може да се въведе ред в монетарното стопанство, щом съществува такова разпределение на

Населението годишно получава доходи почти равни на размерите на натрупания резерв. Самият този доход не е балансиран със стоки и услуги, съществува текущ пазарен дефицит. При това положение едва ли може

От друга страна, и държавният бюджет, и фирмите-предприятия са длъжници в кредитната сфера и дългът им постоянно расте. В една нормална, а и не само нормална стоково-парична организация на стопан­ството този дълг може да расте само по отношение на онзи, който притежава богатството в ликвидна форма. Дългът расте към населението. В такъв случай да се предлага експлициране на текущия дълг на държавата и предприятията чрез акции, облигации и трудови акции означава да се дава рецепта за удължаване на кризата, тъй като не се засяга действителният проблем - натрупаният вътрешен дълг.

Монетарната област може да бъде частично стабилизирана чрез експликация на текущия дълг, но не може да бъде оздравена по този начин. Лавината на паричното богатство остава да тегне над цялата стопан­ска система на страната.

Как може да бъде неутрализирана тази опасност? Какво може да бъде предложено на населението срещу неговото парично имущество? Това, което ще бъде предложено, трябва трайно да създаде равновесие между ликвидната и натуралната форма на богатството, с други думи, да бъде решен по-горе поставеният проблем. Очевидно това не може да бъде стокова маса от предмети за потребление, тя и така е недостатъчна. А в условията на наличен значителен дълг и нарастващ текущ дълг на производители и държава, едва ли може да се очаква изпреварване на стоковата маса пред паричните доходи. Дори да се постигне такова изпреварване, това ще бъде с цената на свръхпроизводство в големи мащаби, поради значителната нееластичност на търсенето на голямо множество от стоки и услуги.

Остават ценните книжа като форма на еквивалентност между ликвидното и натурално имущество, като форма на доход. При това ценни книжа могат да бъдат пуснати само срещу текущия дълг на производите­ли и държава и срещу налично имущество в производителна фирма. Експлицирането на вътрешния текущ дълг трябва да продължи дотогава, като се разпростре върху натрупания вътрешен дълг, докато се стаби­лизира монетарното стопанство.

С други думи, експлицирането на дълга трябва да стане като срещу ликвидната форма на богатството бъдат предложени за изкупуване акции на предприятията, които сега са държавна собственост. Тук не е от значение каква част от ликвидното богатство ще бъде превърната в ценни книжа и акции, важно е, че срещу тях ще стои стоково-производителна форма на имущество, ще стои определен доход във вид на рента или проценти от облигации.

Трябва да се намери някаква допустима за нас форма на приватизация, която ще гарантира ликвидността. В противен случай не може да се очаква успех на реконструирането на паричната сфера.

Ако погледнем разпределението на богатството в развитите стра­ни, ще забележим наличието на значителна негова част в ликвидна форма, която се гарантира на пазара на ценните книжа. Тази част от паричните доходи, текущо отлагани и натрупани в миналото, е предназначена за този пазар, тя никога не е била предназначена за пазара на предмети за потребление. Това са доходи на хора, които желаят да ги превърнат в източник на други доходи, да рискуват с тяхното разположение в ценни книги, да натрупват, за да се стигне до момент, когато някой от бъдещите им собственици ги разходва на някой от другите пазари, например на този за предмети за потребление.

Отлагането на дохода е форма на удовлетворение на някакви потреб­ности и ако не признаем това, никога няма да изградим стабилна моне­тарна система.

Появява се верижно следващият въпрос. Ако част от паричното имущество на населението има желание да се превърне в ценни книжа, то ще извърши ли тази сложна и рискована операция "на тъмно", без да разполага с достоверна информация за съдбата и дейността на предпри­ятието, за бъдещето на държавния дълг, за инфлацията и пр.?

Цялата информация може да му даде единствено борсата на ценните книжа. Без свободна покупко-продажба на фондовата борса не може да се очаква, че ще се решат двата по-горе поставени проблема. Борсата е необходима гаранция на притежателите на пари и ценни книжа, че могат да осъществят ликвидност на своето имущество. Тя е действителният гарант на ликвидността на този специфичен пазар.

Пита се тогава, кои акции и облигации ще бъде склонно населението да "осребри"? Отговорът е единствен - тези на високопечелившите предприятия. На предприятията с най-бърз оборот и най-интензивно възпроизводство, на разширяващите се звена. С други думи, на най-проспериращата част от държавната собственост. Следователно, ако се появи такава борса, ако тя гарантира ликвидност на паричното имущество и на ценните книжа по посочения единствено възможен

Социализмът изглежда е мислим и осъществим само във вид на сталинския му модел - без стоково-парично стопанство, с подчинена и манипу­лирана монетарна сфера. Реалните действителни стоково-парични от­ношения са несъвместими с известния ни модел на социализъм, това е друга форма на изказ на направения извод. Наистина, дилемата "план -пазар" съществува и не може да се заобиколи с хитроумни маневри,

Нека видим до какво могат да доведат те.

Всеки неуспешен опит за реформи, а всеки опит за половинчати реформи ще бъде очевидно неуспешен, връща вълната на социалното действие и настроение по посока на реставриране на досегашното положение. На него може да му се вдъхне нов живот по няколко начина.