Иван Костов беше министър на финансите в две правителства в "коалиционното" на Димитър Попов и в правителството на сдс, оглавено Филип Димитров



страница14/22
Дата24.06.2017
Размер3.85 Mb.
#24106
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   22

КРИЗАТА, ПОЛИТИКАТА И

КОАЛИЦИЯТА

(Непроизнесена реч)


Какви ще бъдат последиците от кризата, към

която тласкат страната?

Създадените благоприятни предпоставки за структурна реформа ще бъдат пропилени. Тежкото преобразуване на фирмите, социално болезнената ликвидация и политически опасната приватизация автоматически ще бъдат спрени, защото няма кой да поеме политическите рискове.

Постиженията на финансовата стабилизация ще бъдат изложени на изпитание поради слабост на изпълнителната и законодателната власт. В периода на "междуцарствие" всеки ще бърза да грабне от пазара своето: кой цена, кой стока, което ще динамизира цените и валутния курс.

Решаването на проблема с вътрешния фирмен дълг, на което всички възлагаме толкова надежди, че ще бъде тласък за оживление, ще бъде пропиляно поради: изчерпване на доверието и взаимните опасения на участниците в операцията; невъзможност впоследствие да се наберат ресурси за сделката и разпиляване на групата, чийто авторитет и усилия доведоха до разработването на програмата и я отстояха пред Световната банка и МВФ.

Ще се провали предстоящият кръг от преговори с търговските банки-кредитори и ще се възпрепятстват плащанията като условие за напредък към споразумение. Позицията на нашата страна ще бъде сери­озно ерозирана от недоверието на партньорите й към политическата стабилност на правителството, което и да е то в бъдеще. Ще бъде нужен дълъг период от време за възстановяване на доверието и дори след него шансовете ни да сключим изгодно споразумение ще бъдат загубени. Накрая всяко протакане на преговорите, което ще бъде задължително следствие от кризата, ще бъде във вреда на нашите интереси поради натрупващите се просрочени лихви.

Правителството се намира в особено уязвима позиция при прегово­рите за разширено споразумение с МВФ и финансово - със Световната банка. Дискутират се бюджетният дефицит, мащабите на финансовата реформа, поемането на дългове от държавата. Всяко влошаване позицията на българската страна ще има за последица договаряне на по-лоши от възможните условия. А само 1 на сто дефицит по-малко означава липса на работа и доходи за стотици хиляди българи.

В условията на политическа криза няма да има данъчна реформа. Една слаба в политическо отношение страна въобще не трябва да обсъжда данъчни закони, защото разумът й ще бъде подавен от разюздан популизьм. Политическата криза не позволява на политиците да мислят фискал­но, да се борят за общите интереси, да ги балансират мъдро. Политичес­ки слабият парламент никога няма да бъде в състояние да приеме пригот­вения от нашето правителство пакет от данъчни закони, а това е равнозначно на спиране на реформата. Ако, не дай Боже, Народното събрание се захване с тази задача в условията на или след политическа криза, единственият резултат ще бъде разрушаване устоите на българ­ската държава.

Не искат това правителство на СДС. Искат друго. Не с тази иконо­мическа политика, а с "истинската", т. е. с алтернативна. Съществуването на алтернативна политика е толкова голяма лъжа, че даже социалис­тите не смеят да я използват.



Защо нашата икономическа политика няма

алтернатива?

Първо. Тази политика е сложен баланс на интереси, подялба на тежестите в прехода и разпределение на шансовете за бъдещ успех, осъщест­вен по единствения спасителен за оцеляването на нацията начин. Че това е така, личи от огромното напрежение, с което правителството запазва равновесието между, от една страна, заплахите за сриване на електропроизводството, незасяване на нивите, безработицата и ликвидацията - всичко поради липса на достатъчно средства за инвести­ции, дотации, субсидии; от друга страна - исканията за по-високи пенсии, социални осигуровки, заплати на лекари, учители, армия, полиция - всичко пак поради липса на увеличения, осъвременяване, компенсация

Предполагам, без да знаят тези, които предлагат алтернативна политика, всъщност казват, че има по-добър баланс от установения и поддържан с толкова мъка от правителството на СДС. Така че заблуждават себе си, че могат да поемат и удържат на това колосално напрежение и мамят останалите, че ще удовлетворят противоположните им искания. Социалистите, по-скоро Луканов, падна от власт, не защото се изплаши от уличните сблъсъци, а защото не посмя да тръгне "по остри­ето на бръснача" и да поеме риска да ограничава претенциите на всички. А не посмя, защото това е равнозначно да режеш на живо, без упойка и да гледаш хората право в изненаданите им, пълни със страдание очи. И да го правиш, след като никой преди теб не го е правил в тази страна, а и ти самият го правиш за първи и сигурно за последен път. Балансът, наречен икономическа политика, е мъжество, което социалистите сами знаят, че не притежават. Оказа се, че СДС е надарен с талантливи и мъжествени хора, можещи да решат тази задача. Сполай им! Но не бива да се лъже, че има друг баланс, защото той е на острието. Това острие ще накаже всеки, който се опитва да балансира встрани от него.



Второ. Промяната не е на хората, макар да се прави от тях, тъй като те са инструменти на съдбата. Промяната е рожба на политическа сила, а в България има само една, родила и отглеждаща с много грижи, страхове и тревоги новото. С верния си усет народът точно прецени това и макар още замаян със социалистическите измами, манипулиран и изплашен, даде доверието си на СДС, защото той е тази политическа сила. Без политическа сила, поемаща отговорността за една политика, няма политика. Тогава коя е тази неизвестна досега политическа сила, забременяла с алтернативна политика? БСП, ДПС, КНСБ, КТ, извънпарламентарните или Президентството? Даже организаторите на кризата разбират, че това е нелепо и се надяват СДС да продължи да бъде политическата сила на промяната, но без своя председател, без своето правителство, т. е. СДС под диктат.

Трето. СДС осъществява радикална промяна, опрян на своите избира­тели, на своята социална опора. Може би най-тежкото в нашата участ е, че правим това, което плаща именно тази социална опора: младите, средната класа, интелигенцията. Те понесоха най-големите лишения в името на промяната. Когато настояват за "алтернативна" политика, питам, с кого ще я правят? С "червените бабички", със "синдикалната маса" или с лумпените? Очевидно се надяват на друг. Надяват се, че нашите избиратели ще тръгнат след предатели на каузата на СДС и неговото ръководство. Такива илюзии могат да споходят само напълно откъснати от нашите привърженици личности.

Четвърто. В продължение на много месеци с труд и търпение бе осъществено т. нар. "външно окачване на реформата". В условията на финансова изолация на България бе извоювана солидна външна подкрепа на нашите усилия за тази, а не за друга политика. Друга политика, па макар и алтернативна и "истинска", никога няма да получи външна подкрепа за популистките си обещания. Самата идея за такава политика е израз на пълно неразбиране на външните обстоятелства, на неспособност да се пресметнат простите последици от политическата криза и популизма.

Пето. Политиката на правителството се осъществява близо до ръба на остри конфликти с БНБ и другите финансови институции. Източник на конфликтите е заплахата за българската парична, кредитна и банкова система, която се носи от достатъчно социално ориентираната политика на СДС. Ето защо, всеки опит за по-голяма "социализация", което е стръвта, залагана от авторите на кризата, ще доведе до неразрешими противоречия с БНБ и търговските банки. Друга политика е парично невъзможна и, ако се приложи, ще разруши всичко, постигнато с толкова мъки в името на здравината на българския лев. БНБ не може и няма да плаща за прахосничеството на социалистите, за апетита на синдикатите и популизма.

Казаното дотук потвърждава извода, че авторите на политическата криза са срещу промените. Те искат да ги забавят или спрат. Ако това стане сега, ще вегетираме в условия на инфлация и спад на производството.



Кой има интерес от това?

* Социалистите, защото ще се потвърдят прокобите им, че нищо не става, а, ако става, е за по-лошо, ще се продължи животът на неразградените им структури, а значи - и на социалната им база.

* Популистите, защото разумните, честните и смелите са се провалили и е дошъл техният ред.

* Властолюбивите, защото пак ще се граби власт, ще има хаос и блъскане с лакти, където те са най-добрите.

Опитват се да убеждават малцинствата, че и те имат интерес от това, за да скрият личния си политически провал, неспособността да се изработват правилни решения, да се прави сметка по места за приходи­те и разходите, да се носи отговорност, да се създава спокойствие и доверие у хората със солидна, отговаряща на интересите им политика.

* Отвън. Наред със силната подкрепа и финансова помощ, която ни оказват правителствата на западните демокрации и официалните институции, не е тайна, че светът, в който влизаме, не е "царство на


братско сътрудничество и взаимопомощ". Това е световният пазар, където законът на конкурентната битка на живот и смърт е определящ. Тук слабият губи и загива, силният печели и се развива. Има много сили, които искат да ни видят "на колене", да ни третират като страна, загубила "студената война", която трябва да се подчини, да се отвори за внос, да намали експортните си пазари, да бъде вечен длъжник. Ето защо сега, когато укрепва левът, когато се завоюват експортни пазари, кога­то се асоциираме към Европейската общност и решаваме дълговия проблем, в страната не трябва да има политическа криза. Това е нацио­нален интерес.

За мен разпалването на криза сега е национално предателство. В България винаги е имало предатели, в това число и национални, и това не е тайна за никого. То личи от истеричните атаки срещу всяка успешна крачка, срещу всяко макар и частично решаване на външен проблем. В коя страна е направени толкова много отвътре, за да се попречи на успеха в преговорите й по външния дълг? Заради интересите на кого трябва да се забавят решенията за оживлението на българската икономика? Вече всички знаем, че колкото по-лошо е положението ни, толкова по-евтини са стоките ни, толкова по-малко струва капиталът и трудът ни. Защо тогава кризисният период трябва да продължи до началото на привати­зацията и националният капитал да се разпродава на безценица? За да могат неколцина кадесарчета и шестачета да се дозамогнат и съседските келеши да си развяват байрака. Заради такава ли жалка цена се прави политическа криза в България?

Ако се стигне до криза, ние трябва да направим всичко възможно, за да отидем на избори. Тези избори СДС ще спечели, защото показа, че е политическа сила, способна да спаси, управлява и променя България.

Другите ще трябва да отидат на избори с провалените си социалистически идеи и мъртви ценности, а третите - като предатели.



(в. "Демокрация", брой 225 от 21 септември

1992 г.)

КАКВО МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕ

БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА?
След като трудно, но бързо се отдалечихме от пропастта на глада и разрухата и виждаме признаците на стабилизацията, трябва да напра­вим ново, може би сравнимо с предишното усилие, за да излезем от сегашното си състояние. Много реална е грозящата ни опасност да се окажем участници в икономика, постоянно намираща се в криза, с растящ подмолен сектор, т. нар. "икономика в сянка", неплащаща данъци, вън от регулиране и контрол, с висока инфлация и непрекъснато девалвираща парична единица.

Такива икономически нестабилни икономики са преобладаващи по брой в света. Те са силно разслоени по доходи, със слаба средна класа, "дива конкуренция" и сериозно влияние на организираната престъпност.

Има западни прогнози, че ние ще се превърнем в такова общество и ще имаме такава икономика.

За либералния икономист е ясно, че икономиката е такава, каквато обществото я желае. Затова ние ще имаме такава икономика, каквато заслужаваме.

Когато българите, особено тези, от които това зависи в значително по-голяма степен от останалите, мислят за това, те трябва да знаят какво може да постигне българската икономика, за да бъдат максималисти в претенциите си към себе си.

Нисшите образци, лошите модели, примитивната организация, лип­сата на цели и мотивация на гражданите и институциите ще доведат нашата пазарна икономика до вегетиране на ниско ниво. И обратно.

Какво са постигнали другите? Образците, които дава модерният свят, са впечатляващи. Съвременната високоразвита икономика със силна инфраструктура, със "зелена революция" в земеделието, с урбани­зирани градове, с витрини на изобилието, е една и съща почти навсякъде в т. нар. богати страни. Има много слаба разлика за външния наблюдател между класата на постиндустриалните общества. Всички те имат едни и същи признаци и са изградени по еднотипен модел - високоорганизирани като управление, комуникации и социално осигуряване. Още по-впечатля­ващо и неизвестно за мнозина е, че някои от тях са много млади.

Преходът към индустриално и след това към постиндустриално общество някои страни в Тихоокеанския регион осъществиха за следво­енните години. Сингапурското, южнокорейското и тайванското икономическо чудо са направени за около 20 години. Само за две десетилетия тези страни са заприличали, някои за сега предимно външно, на модерните западни демокрации и икономики.

На въпроса как е станало това, мъдрите ветерани на растежа отго­варят много кратко: "това беше чудо". Очевидно е, че хората силно са искали чудото да стане и това е първото задължително и достатъчно условие. Второто е, че са работили и то с непознато за нас напрежение и себераздаване.

И така, най-добрите образци са тези на 20-годишните "чудеса".

А ние? Какво можем да постигнем, ако силно го поискаме?

В навечерието на промяната българската икономика бе свръхиндустриализирана, презряла за преход към постиндустриалната ера. Това личе­ше по всички макроикономически показатели и по редица неколичесгпвени признаци - особено равнището на образование, здравеопазване и социа­лна осигуреност, въплъщаващи се във високо качество на човешкия фактор. Около 20-25 години нашата икономика доказваше, че като социалистическа тя няма да се трансформира в ново качествено състояние. Но погледнато от друга гледна точка, това означава, че е напълно възможно преходът сега да бъде извършен изключително бързо. Не за 20, а да речем за 10 или дори по-малко години. Съзирам тази възможна цел и съм сигурен, че тя е постижима, защото са налице най-важните фактори - човешките качества и индустриалната основа.

Всъщност дребните разлики не са съществени: равнището на дохода, състоянието на пазара и цените, на лихвения процент, на валутния курс и бюджетния дефицит са само признаци на действителните различия.
Различията между това, което сме и това, което можем да бъдем, са изцяло в степента на организираност. Те са в законодателството на демократичната държава и пазарната икономика, в качеството на функциониране на администрацията и институциите, в силата на мотивацията на хората.

Пред нас има програма, която можем да осъществим за 6 месеца, ако е налице политическа воля. С тази програма ще поставим начало на качествена промяна в пазарната организация на нашата икономика. Можем да осъществим това и за 60месеца, а може и за 16години. Възможно е да не я постигнем никога и да останем без шансове да се превърнем в модерна икономика. Тогава няма да сме реализирали това, което може да постигне българската икономика.

А целта е близо. Изненадващо близо до нас.

(в. "Демокрация", брой 237 от 5 октомври

1992 г.)

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПОСОКИ И

НАШИЯТ ИЗБОР
Загуба на компаса

Много разнозначно стана тълкуването на политическите посоки в нашата страна. От една страна, това се дължи на изчезването на историческия политически ляв полюс - социализма. Малцина осъзнават реалните последици и остават с усещането, че макар и да не съществува като алтернатива, социализмът някак си продължава да го има. Това е невярно, защото в политиката полюсът се дава от силата на привлекателността на предлагания модел, а не от абстрактни, провалени идеи.

От друга страна, загубването на политическите посоки се дължи на обремененото от марксизма съзнание на част от нашите политици. Те инстинктивно ползват марксисткия компас на класовия двуполюсен модел на обществото, където левите са добрите онеправдани, а десни­те - лошите грабители. Споменавам тази проста схема с неудобство, защото не може да бъде пренебрегнато въздействието й.

Ще пропусна факта, че загубата на посоките за някои се дължи на ниската политическа култура, на простото непознаване на състезаващите се модели на общест6ено и стопанско устройство в съвременния свят.

Може би най-сериозната причина за дезориентацията е в неспособ­ността и нежеланието за истински политически избор, заедно с целта да се обявят средства, които е склонна да приложи политическата сила. Не само обявяване на това, за което тя е, защото излиза, че едва ли не, всички сме за една и съща цел - а това, което е склонна да плати.

Отказът да плащат цената на каквато и да е политическа линия прави, "политическите партии" у нас загубени в пространството на идеите. Единствената им надежда е, че народът също е загубен в това простран­ство, че мрази богатите, не ще правителството си, ред и законност, че който и да събере смелост за целенасочена политика, ще бъде пометен я от трудностите, с които тя се плаща, я от синдикатите, я от социа­листите.

Разсъждават примерно така: "Комунистите признаха, че не могат да управляват страната, а те бяха организирани, дисциплинирани и с огромен опит. Щом те не могат, а и ние не можем, значи никой не може и сигурно ще се провали, ако опита. Затова всички са против правителс­твото и СДС, които правят нещо, защото ще се провалят политически. Това е стратегията им. Да я погледнем от друг ъгъл.

Страната ни като цяло се отказа от социализма, но това не означава, че е избрала вярната посока. Мнозина желаят от правителството и от парламента бездействие, защото само така се продължава състоянието на неопределеност. Ако това състояние продължава, ще расте хаосът и надеждата на мнозина е, че от хаоса ще се излюпят нови политически сили, които ще наложат "друга" политика. Идеята за връщане към "кръглата маса", е израз на желание за нов политически шанс на тези, които избраха невярната посока и се загубиха в българската политика.

Всички, които искат да спрат политическото и икономическото развитие на страната, налагайки бездействието като поведение, са движени от реваншизъм. Те не приемат сегашната законна политическа структура на парламента.

Реалните политически посоки

За да се ориентираме в съвременната политика, е необходимо да познаваме трите модела, определящи политическите посоки в съвременния свят.

Най-масовият модел са слабо организирани общества и икономики без финансова стабилност и растеж, с огромни дългове, доминирани от олигархия, мафия или подземен свят, подкупни и корумпирани политици, разбира се, всичките "леви". В условията на хаос, инфлация, нелегална икономика, девалвация на националната валута, там се осъществява преразпределение на доходите в полза на тясна върхушка. Няма демокрация, ред, законност и силна държавна администрация, липсва мощна средна класа, обществото е силно поляризирано на бедни и богати, пропастта между които се задълбочава. Този модел е десен, независимо как се нарича сам и независимо, че до него се стига с благи намерения, популизъм и лява фразеология.

Политическият център са западните демокрации, макар по характеристика да са полярно противоположни на описания по-горе модел. Това е така, защото съществуват леви общества, като лявото се определя най-вече от значителното ограничаване на човешките права, огромната роля на държавата, налагаща значително усилие на нацията, за да се преодолее историческото изоставане, до напредналите западни икономики. Тук се повтарят явления, характерни за Европа отпреди 200 години, когато по-изостаналите страни като Германия, са отдавали значителна роля на държавата за скъсяване на дистанцията в индустри­алното развитие.

В модерния западен модел съществуват много разновидности - от силно либерален към социално по-ангажиран, но това са несъществени различия, още повече, че между отделните варианти е в ход процес на конвергенция. Ето защо, в истинския ляв модел елементите на демокрация са ограничени за сметка на увеличеното значение на държавата, която се грижи за националния бизнес, а фирмата - за своите служители. Този модел е характерен за Източна Азия, без да е типичен за Япония.

Нашият и чуждият избор

СДС е единствената политическа коалиция, която посмя да направи своя избор още преди падането на социалистите. Това бе ориентация към западната демокрация и пазарната икономика, което по същество бе решителен отказ от постсоциалистически, перестроечни, социалдемократически, държавно-доминирани, патерналистични обществени и стопански модели. Навремето този избор бе обявен за десен, защото за марксистки ориентираното съзнание той е именно такъв. Останалите бяха абсолютно убедени, че ще се провалим, защото в "лявото" постко­мунистическо българско общество толкова откровена ориентация се считаше за твърде рискована.

Изборът ни бе наречен "синя мечта". Наистина мечта, доколкото западната демокрация и пазарната икономика се изграждат много десе­тилетия. Лявата алтернатива е лишена от демокрацията. Бързо индустриализиращите се и навлизащи в постиндустриалното общество изостанали държави осъществяват прехода с тоталитарен режим. В света няма примери за бърз преход към пазарна икономика и постиндустриален стадий в условията на демокрация. Това е мечта, която трябва да бъде доказана в живота, като бъде реализирана.

Членската маса на БСП запазва бляна по социализма дори в този му вид, в който вече не съществува никъде. Ако желаем да я ориентираме към реален политически модел, то той е на лявата алтернатива. Политичес­кото ръководство на БСП е безразлично към този модел. Целта му е запазване на предишната управляваща прослойка чрез трансформация от политическа в стопанска олигархия и доминиране в общество с нестабилни структури, а това е дясната алтернатива. Ето защо, политиката на СДС за ред, законност, социална сигурност, икономическа стабилиза­ция и растеж се подкрепя и от социалистическата членска маса, но така остро, безкомпромисно и професионално се атакува от предишните управляващи.

Извънпарламентарната опозиция потърси компромисен вариант между центъра и левия модел, като се надяваше, че там се намира геометрич­ният политически център на България. Това, както показаха изборите, се оказа много лоша ориентация.

Залог и борба

Времето открои амбицията на повечето политици да се отъждествят с избора, който направи СДС, но да го изтикат в дясна политическа посока. Първото потвърждава нашата правота и създава условия за разширяване политическата платформа на радикалната промяна. Второто няма да допуснем.

СДС многократно е обвиняван, че преследва дясна ориентация, неза­висимо, че е обявил и води целенасочена центристка политика, понасяйки тежки удари отляво и дясно. Това се прави, за да се освободи място в новосъздадения център, където всички искат да се окажат. БСП прави същото, за да бъде по-близо до реална, а не имагинерна алтернатива. Всички осъзнаха, че геометричният политически център в България съв­пада със световния, а не е ляво деформиран.

Тук БСП и извънпарламентарната опозиция правят нова грешка, защо­то политиката не е планиметрия.

СДС удържа рецесията, за да създаде новите стопански структури. Това се прави, за да се даде шанс на средната класа, която е в състояние да им вдъхне живот в условия на стопанска стабилност. Затова борбата срещу инфлацията, за устойчива национална валута е борба за пространство за средната класа. Тя не се интересува толкова от рецесията и безработицата, колкото от новите възможности за разгръщане на своя потенциал, пълните магазини и разнообразието на стоките и услугите. Тя знае, че разчита на себе си, докато другите търсят държавната закрила.

Осъзнали интересите на средната класа, ние сме единствената сила, която последователно ги отстоява и едновременно е способна да носи отговорността за управлението на цялата страна. Последното произ­тича от обстоятелството, че средната класа е в центъра на българското общество.

Като не схващат достатъчно представителните обществени ин­тереси и не са способни да ги защитават, БСП и извънпарламентарната опозиция способстват хаосът в икономиката да продължава. Каква е причината?

Новите структури на собственост не могат да се създадат в усло­вията на политическа и стопанска нестабилност, колкото и заклинания да се произнесат по този повод. Така обаче "се спасяват" социалистическите стопански структури, или по-точно, води се борба за тяхното съхраняване под претекст, че е срещу спада на производството и безработицата. БСП най-откровено преследва тази линия на поведение, а останалите гравитират към нея. Получава се коалиция на желаещите да се спре на място. От една страна, това удължава живота на полумъртви социалистически структури, продължава разграбването на собстве­ността, а от друга страна, създава благоприятни условия от хаоса да се родят мощни олигархически групировки.

Реалните последици от успеха на един такъв политически фронт са не спасяване на остатъците на социализма, а налагане на десен обществен и икономически модел. Тук целите на върхушката в БСП се постигат чрез хаотичния отказ на членската й маса да приеме новото, поради ностал­гията по социализма. Така с лява фразеология, с илюзии за социализъм или социалдемокрация, с популизъм се прави опит, и то съвсем съзнателен, за дясна политическа ориентация на страната, както е редно. В тези случаи за това трябва да бъде набеден СДС. Това може да се случи, ако парламен­тът и правителството се провалят или блокират в тяхната политика, ако се принуди СДС да направи политически завой, т. е. да се откаже от своя избор. Последното пряко води до самоунищожение.

Натискът върху нас се упражнява без реални политически сили и аргументи. Парадоксално е, но е факт, че борбата се води вън и незави­симо от общественото мнение, което по принцип приема политиката на СДС, желае тя да продължи и дори да се ускори до фазата на структур­ната реформа. Доказателство са разпадащия се политически и синдикален натиск, намаляването на политическата агресивност и дори появата на незаинтересованост, на политическо пресиране. Виковете и демагогия­та омръзнаха.



Каталог: uploads -> files
files -> Книга на етажната собственост (Загл изм. Дв, бр. 57 от 2011 г.)
files -> П р е д у п р е ж д е н и е от Управителя/Управителния съвет
files -> 10 години движение за социален хуманизъм
files -> Категория : open, индивидуален смесен Хендикап : за жени 8 точки на игра Дати : от 06 октомври до 12 октомври 2008
files -> Xxxv редовна годишна среща „Регионални организации и местни органи 2016”
files -> Списък на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селскотостопанство
files -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори
files -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел
files -> Рег.№ Име на фирмата Адрес на управление и телефон
files -> Т е Х н и ч е с к о з а д а н и е технически изисквания и технически спецификации


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница